Решение по адм. дело №1268/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.158, ал.4 от З-на за социалните услуги /ЗСУ/ във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „К. МК“ ЕООД, [ЕИК], от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, представлявано от М. К., подадена чрез адв. Т., срещу Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги, с която на основание чл. 158, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1, т.3 от ЗСУ е отнет издадения на дружеството Лиценз № Л-3129-1325/07.11.2022 г. за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. С жалбата заповедта се оспорва като неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона. Оспорва се връчването на заповед № РД-01-125/10.09.2024 год. и се твърди се, че са предприети необходимите действия във връзка с даденото задължително предписание № ЗП-19/10.04.2024 год. Отправя се искане за отмяна на обжалваната заповед, като в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат Т., която поддържа жалбата, включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция за качество на социалните услуги /АКСУ/, чрез упълномощения гл. юрисконсулт Д., изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. По делото са представени писмени бележки, в които са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

От доказателствата представени по административната преписка, се установява, че „К. МК“ ЕООД е доставчик на социална услуга с Лиценз № Л-3129-1325/07.11.2022 г., издаден от изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги за предоставяне на услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.

На основание Заповед № РД-18-267/19.03.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ комисия от главни инспектори от дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“ е извършила извънредна комплексна проверка за спазване на стандартите за качество на социалните услуги.

В хода на проверката са установени 11 пропуски по отношение на предоставянето на социалните услуги във връзка с което на дружеството е дадено Задължително предписание № ЗП-19/10.04.2024 г. /л. 1-2 от преписката/, с което е определен срок от тридесет дни за отстраняване на констатираните пропуски. С приложение № 1 към задължителните предписания са дадени методически насоки за подобряване на качеството на услугата /л. 3-5 от преписката/. По делото няма данни, а и не се твърди от „К.МК „ ЕООД да е обжалвало по надлежния ред така даденото предписание.

Със Заповед № РД-18-686/26.08.2024 г. е назначена комисия със задача да извърши последваща тематична проверка за установяване изпълнението на даденото задължително предписание. При проверката комисията е констатирала частично неизпълнение на 6 от 11-те точки, поради което със Заповед № РД-01-125/10.09.2024 г. изпълнителният директор на АКСУ е определил на „К. МК“ ЕООД тримесечен срок за отстраняване нарушението по неизпълнение на задължителното предписание. Заповедта е връчена на дружеството на 12.09.2024 г., видно от приложената по делото обратна разписка /л. 47 от делото/.

Със Заповед № РД-18-317/02.05.2025 г. /л. 50 от делото/ на изпълнителния директор на АКСУ е определена комисия със задача да извърши последваща тематична проверка за установяване изпълнението на даденото задължително предписание № ЗП-19/10.04.2024 г. след срока определен със Заповед № РД-01-125/10.09.2024 година.

Резултатите от проверката са обективирани в съставен от назначената комисия Констативен протокол № КП-310/19.05.2025 г. /л. 6-9 от преписката/. Констатирано е, че предписанията по т. 2, 7, 9, 10 не са изпълнени. Комисията е изразила становище, че следва да се стартира процедурата по чл. 158, ал. 3 от ЗСУ.

Във връзка с така констатираните неизпълнения на задължителните предписания е издадена от изпълнителния директор на АКСУ В. Т. процесната Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г. /л. 12-13 от преписката/ , с която на дружеството-жалбоподател е отнет издадения Лиценз № Л-3129/1325/07.11.2022 година. Заповедта е връчена на представител на „К. МК“ ЕООД на 27.05.2025 година /л. 25 от делото/, а жалбата до съда е подадена чрез АКСУ, където е приета с вх. № 97-00-20/9.06.2025 год.

В хода на съдебното производство от страна на ответника е представен Констативен протокол № КП-629/05.09.2025 г. /л. 62-63 от делото/ от извършена извънредна тематична проверка за спазване на правата на потребителите на социалната услуга „Резидентна грижа“. Представен е също така и Лиценз № Л-3129/1325/07.11.2022 г. /л. 5 от преписката/, както и удостоверение за валидност на квалифициран електронен подпис на Изпълнителния директор на АКСУ /л. 71-72 от делото/.

От жалбоподателя са представени два договора за настаняване в Дом за стари хора и пълнолетни лица с деменция „С.М. М.“, ведно с решения за поставяне под пълно запрещение на лицата /л. 75-91 от делото/.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани като свидетели Р. Г. Т. и П. Б. И..

От Р. Т. са дадени показания , че същата работи като санитарка в „К. МК“ ЕООД, Д. Ш.. Т. сочи, че по време на проверката, когато проверяващите са обикаляли стаите две от тях били установили като заключени. Поискали са да разговарят с един от потребителите на дома, който бил в една от заключените стаи. Свидетелката твърди, че никога персоналът не е заключвал стаите, както и че потребителите могат и сами да се заключват. Т. твърди, че потребителите били отделени с паравани помежду си за да имат лично пространство. Сочи, че работодателят е предлагал да повиши квалификацията, конкретно да учи в Шуменския университет, като тя първоначално се съгласила, но впоследствие се наложило да се откаже, тъй като нямало кой да гледа детето й. Твърди, че след това отново й е предложено да запише курс за личен асистент, но тя отказала.

Свидетелката П. И. сочи, че работи за дружеството-жалбоподател на адрес : местност „**“, [улица]. Присъствала е на проверките на АКСУ. При първата проверка било установено, че в някои от стаите имало настанени повече от две лица, за което на дружеството било дадено предписание да постави паравани между потребителите. Свидетелката твърди, че веднага след проверката са поставени паравани, но домуващите били отказвали да ги използват. При проверката било установено, че в дома има лица извън целевата група. Твърди, че в дома в който тя работи имало две такива лица - Р. и Д., като те били поставени под пълно запрещение след постъпването им в дома. Според предписанията е трябвало да уведомят близките на двете лица, които да предприемат действия по извеждането им. Твърди, че близките им отказвали да ги изведат и не желаели да бъдат настанявани в държавен дом. Свидетелката твърди, че им е предлагано да преминат през курсове за преквалификация, но тя нямала необходимото за това време. Било й предложено да учи за санитарка, като същевременно твърди, че посещавала курс за декубитални рани в Медицински университет през месец декември 2024 година. Свидетелката сочи, че в дома имало настанени по трима и четирима потребители в едно помещение, тъй като стаята била голяма. И. твърди, че писмено не са уведомявали близките на лицата, които следвало да бъдат изведени от дома, тъй като те вече били информирани от Агенция „Социално подпомагане“. Свидетелката сочи, че е разбрала, че две от лицата са под запрещение едва по време на проверката, съответно че преди това не е знаела, а работи в дома от 2 години.

При така установените обстоятелства и при извършената на основание чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от адресат на оспорения административен акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна предвид следното:

От представените по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател управлява ДСХ „Св. М. М.“ /РГВХНТВ 1/ в [населено място], местност Д. Ч. и ДСХ „Св. М. М.“ /РГВХНТВ 2/ в [населено място], [улица].

За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича пряко от закон или от друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси.

Съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗСУ. Същата е подписана от В. Т. - Изпълнителен директор на АКСУ чрез квалифициран електронен подпис. Действително в приложената по преписката заповед /л. 12-13/ е посочено, че подписът е невалиден, но по делото е представено писмо от Изпълнителния директор на „Информационно обслужване“ АД /л. 71-72/, от което се установява, че КУКЕП със сериен номер 7ЕАСАF7FF4C05F5F, издадено на В. Н. Т. е с валидност от 19.11.2024 г. до 19.11.2027 г., т.е. към 20.05.2025 г. /датата на издаване на процесната заповед/, квалифицираният електронен подпис, с който заповедта е подписана е бил валиден. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната в това съдебно производство заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа минимума от реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е мотивирана, като са посочени както правните, така и фактическите основания за нейното издаване. В оспорения административен акт в достатъчна степен са описани фактите и обстоятелствата, обосноваващи изводите на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки за отнемане на процесния лиценз, поради което не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство съдържа доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че Заповед № РД-01-125/10.04.2024 г., с която на дружеството е даден срок от 3 месеца за отстраняване на констатираните пропуски била връчена на управителя на дружеството на 27.05.2025 г., ведно с процесната заповед. Съдът намира възраженията в тази връзка за неоснователни, тъй като от представената по преписката обратна разписка /л. 47 от делото/ се установява, че Заповед № РД-01-125/10.09.2024 г. е връчена на М. К. на 12.09.2024 година. Неоснователно е и следващото възражение, а именно че не бил ясен начинът на доставяне на Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г., съответно лицето, което я е получило. На л. 25 от делото е приложена обратна разписка, от която се установява, че заповедта е изпратена на адреса на дружеството-жалбоподател чрез Български пощи и е получена от И. К., като от друга страна обстоятелствата по връчването не представляват елемент от законосъобразността на оспорения адм. акт, а имат отношение към упражняването на правото на жалба. С оглед изложеното съдът приема, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.е. не е налице основанието за отмяна на обжалвания административен акт като процесуално незаконосъобразен съобразно чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед е и материално законосъобразна. В случая съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти изложени в мотивите, както и доколко тези факти от действителността могат да бъдат подведени под хипотезата на посочената правна норма.

Жалбоподателят не твърди установените нередовности да са отстранени в дадения срок, а напротив както в жалбата, така и в проведеното на 23.09.2025 г. открито съдебно заседание се признава от процесуалния представител на жалбоподателя, че пропуските по т.3.1 и т.3.3 от заповедта не са отстранени.

Нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗСУ предвижда, че частни доставчици на социални услуги могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. От представеният по делото Лиценз № Л-3129-1325 се установява, че „К.МК“ ЕООД може да предоставя единствено социална услуга „Резидентна грижа“ на целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, като това обстоятелство не е спорно между страните. При проверката обаче е установено, че в домовете за възрастни хора управлявани от жалбоподателя е настанен потребител с експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия с водеща диагноза „Други ограничени разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък“. При последващата проверка през месец май 2025 г., проверяващите са констатирали, че в РГВХНТВ 2 има новонастанена потребителка, която при разговор с комисията била затруднена да говори за настоящето, в т.ч. и по отношение на нейната възраст, време и място. Установено е, че по отношение на нея липсва медицинска документация в здравното досие, но въпреки това е отбелязана медикаментозна терапия. Разпоредбата на чл. 134, ал. 3 от ЗСУ предвижда изрична забрана да не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда. Обстоятелството, че в домовете са настанени лица извън целевата група не се оспорва с жалбата, напротив потвърждава се както от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя в първото съдебно заседание, така и от свидетелските показания. Твърденията направени в открито съдебно заседание, че дружеството е предприело действия за да информира близките и роднините на потребителите извън целевата група, не се установяват от представените по делото доказателства и съдът ги възприема като част от защитната теза на дружеството-жалбоподател – доказателствената тежест за установяването на този благоприятен за жалбоподателя юридически факт е негова, а по делото не са представени каквито и да било съставени в тази насока документи. Този извод на съда се потвърждава и от свидетелските показания на П. И., която сочи, че близките и роднините на лицата извън целевата група били информирани от Агенция „Социално подпомагане“, т.е. потвърждава се абсолютно пасивното поведение на дружеството-жалбоподател. По отношение на твърденията, че при настаняването на тези лица, същите не са притежавали експертно решение или са били поставени по пълно запрещение впоследствие, съдът намира, че това не освобождава жалбоподателя от задължението да информира близките, че следва да настанят потребителите в специализирани домове, които да отговарят на нуждите им. Указанията по доказателствената тежест са дадени още с разпореждането за насрочване на делото, но въпреки това от страна на жалбоподателя не се установява изпълнение на даденото му задължително предписание по т.2 , описано в т.3.1 от обжалваната заповед и изискващо преустановяване предоставянето на социална услуга, за която „К. МК“ ЕООД не притежава лиценз.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качество на социалните услуги, социалната услуга Резидентна грижа се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 10, приложение № 11, приложение № 12, приложение № 13 и приложение № 14.

В Приложение 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качество на социалните услуги са определение стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания. Посочено е, че доставчикът на специализираната социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания (РГВХ) е длъжен да осигури следните стандарти за организация и управление на социалната услуга. Съгласно стандарт 4, Критерий 4.1: Помещенията за живеене, нощувка, дневни занимания или други общи помещения за социални контакти, хранене и приготвяне/разпределяне на храна, включително и за предоставяне на заместваща грижа, са достатъчно на брой, достъпни, обзаведени съобразено с функционалното им предназначение и потребностите на потребителите, като в индикатор 32) изрично е посочено, че всички потребители нощуват в стая с не повече от две места за спане. От представените по делото доказателства, а именно Констативен протокол № КП-310/19.05.2025 г., категорично се установява, че в РГВХНТВ „М. М.“ – дом 1, в част от спалните помещения има повече от 2 настанени лица в стая. Тоест година и един месец след като на дружеството са издадени задължителните предписания установеното нарушение не е отстранено. Същото не е отстранено и към настоящия момент предвид дадените в открито съдебно заседание показания и от двете свидетелки, които работят в РГВХНТВ дом 1 и РГВХНТВ дом 2. И. и Т. признават, че при тях има по трима души в стая, а И. сочи, че в дома, в който работи тя има и по четирима души в една стая. При разпита свидетелките твърдят, че от АКСУ са им дадени указания да поставят паравани между потребителите с цел осигуряване на достатъчно лично пространство. Тези твърдения обаче се опровергават от приложените по административната преписка Методически насоки за подобряване на качеството на услугата – Приложение № 1 към Задължително предписание № ЗП-19/10.04.2024 година. На стр. 8 от Методическите насоки /л. 4-гръб от преписката/ изрично е посочено, че доставчикът на услугата е длъжен да създаде подходящи и устойчиви условия за живот и възможност за ефективна подкрепа на потребителите в специализирана среда. Едно от условията за постигане на тази цел е в едно спално помещение да не се настаняват повече от двама потребители с оглед създаване на възможност за уединение и осигуряване на достатъчно лично пространство. Никъде не е посочено, че потребителите могат да бъдат разделени от паравани. Освен това П. И. твърди, че някои от стаите са големи и не са единични, но нито законът, нито подзаконовите нормативни актове обвързват големината на стаята с броя потребители настанени в нея. Напротив , нормативното изискване е да бъдат настанени не повече от двама души от един и същи пол в една стая. По тези съображения, съдът намира за установен факта за неизпълнение на предписанието по т.7, описано в т.3.2 от обжалваната заповед.

Доставчикът на специализираната социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания (РГВХ) е длъжен да осигури следните стандарти за квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата: Стандарт 9: Структура и квалификация на служителите - Специализираната социална услуга РГВХ осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика. Критерий 9.1: Доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители. Съгласно индикатор 95) от приложението минималният брой по основните категории служители следва да е съобразен с броя на потребителите в РГВХ, като е определен коефициент за определяне числеността на служителите (0,4). При извършената първоначална проверка комисията е установила, че в РГВХНТВ 1 са назначени 11 физически лица от които шест на 8-часов работен ден, 3-ма санитари на 2-часов работен ден, медицинска сестра на 4-часов работен ден и лекар на 1-часов работен ден, т.е. реално осигурени служители по-малко от 7,5 щатни бройки. В РГВХНТВ 2 са назначени 9 лица, от който 6-ма санитари и 2-ма готвачи на 8-часов работен ден и лекар на 1-часов работен ден, за медицинска сестра е назначен управителя на дружеството, реално осигурените служители са по-малко от 9,5 щатни бройки. От представените по делото доказателства се установява, че в РГВХНТВ 1 са настанени 50 броя потребители, т.е. жалбоподателят следва да осигури 20 щатни бройки служители /50 * 0,4 = 20/, а в РГВХНТВ са настанени 47 броя потребители, следва да бъдат назначени 18,8 щатни бройки служители /47 * 0,4 = 18,8/. Фактите за неосигуряване от доставчика на социалната услуга на нормативно необходимия брой на персонала не е спорен по делото, с оглед на което съдът приема, че правилно административният орган е приел, че доставчикът не е изпълнил дадено задължително предписание по т.9, описано в т.3.3 от процесната заповед. Изводът на съда, че доставчикът не е предприел необходимите действия за осигуряване на минималния брой служители се потвърждава и от КП от месец май 2025 г., където година и един месец след дадените задължителни предписания комисията е констатирала идентичен брой служители както при първата проверка. Във връзка с твърденията в жалбата, че дружеството е предприело действия за ангажиране на по-голям брой заети лица в двата обекта, същите остават недоказани доколкото по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. В допълнение следва да се има предвид, че 4 месеца след издаване на процесната заповед числеността на персонала не е променена, като това се установява от КП № КП-629/05.09.2025 година /л. 62-63 от делото/.

Разпоредбата на чл. 105, т. 2 от ЗСУ гласи, че Стандартите за качество на социалните услуги са за квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата.

Съгласно Стандарт 10 : Развитие на служителите - специализираната социална услуга РГВХ организира ефективна система за управление на човешките ресурси с подходящи мерки за професионална подкрепа и личностно развитие на служителите при условия за учене през целия живот. Критерий 10.1: Доставчикът на социалната услуга осигурява условия за професионално развитие на служителите. При извършената в тази връзка проверка комисията е констатирала, че доставчикът не осъществява партньорства с обучителни организации или обучители, на служителите не са провеждани външни обучения, както и индивидуални или групови супервизии. Тези обстоятелства се потвърждават от разпита на двете свидетелки в хода на съдебното производство. Свидетелката П. И. сочи, че работи във фирмата от 2 години и единственото обучение, което е посетила е през 2024 година. По отношение на твърденията и на двете свидетелки, че им е предлагано да бъдат включени в обучения, но те били отказали, съдът намира същите за неподкрепени от каквито и да било други доказателства по делото. На първо място по делото, не са налице доказателства, а и не се твърди от жалбоподателя, че той в качеството си на работодател е организирал каквито и да било обучения за служителите си или им е предлагал участие в такива обучения – жалбоподателят не посочва конкретни данни в тази насока за време, място, тема на предлаган от него или за осигурен чрез външна организация обучителен курс . На следващо място разпоредбата на чл. 121 от ЗСУ повелява, че служителите, осъществяващи дейност по насочване за ползване и по предоставяне на социални услуги са длъжни да участват в организираните по чл. 120 обучения и да повишават знанията и уменията си с цел подобряване на качеството на работата им. В този смисъл, законодателят не е предоставил на свободната преценка на служителите дали да участват или не в организираните обучения, с каквито доводи жалбоподателят оправдава поредното си пасивно поведение по изпълнение на даденото му задължително предписание по т.10.

Съгласно Критерий 10.2 : Доставчикът на социалната услуга осигурява въвеждащи и надграждащи/специализирани обучения за служителите. В посочения критерий законодателят е предвидил кумулативно да бъдат провеждани въвеждащи и надграждащи/специализирани обучения. Тези две форми на обучение обаче се намират в последователна зависимост. Въвеждащото обучение има за цел да осигури базови знания и умения за изпълнение на дейността, докато последващото цели развитие на тези базови знания. Ето защо, съдът намира, че при липса на проведено първоначално /въвеждащо/ обучение не може да се изисква от лицензирания субект да провежда последващи/надграждащи/специализирани обучения. Идентично е положението и по отношение на Критерий 10.3, където е предвидено, че доставчикът на социалната услуга осигурява професионална подкрепа на служителите чрез наставничество, групова и индивидуална супервизия. При липса на първоначално обучение не може да се приеме, че е налице пропуск в организирането на последващи обучения, тъй като задължението за такива не е възникнало. Гореизложеното обаче не променя извода на съда за неизпълнение на критерий 10.1, така както е описан в т.3.4 от обжалваната заповед. В това отношение , следва да се има предвид, че неизпълнението към датата на издаване на обжалваната заповед дори само на едно от дадените задължителни предписания при хипотетично налично изпълнение на всички останали, то материално-правното основание по чл.158, ал.3 вр. с ал.2 и ал.1, т.3 от ЗСУ за отнемане на лиценза също е налице.

В случая, в абсолютен разрез с нормативно поставените високи стандарти за качество на предоставяната социална услуга, дружеството-жалбоподател по недопустим начин ги игнорира, неизпълнявайки дори и след определения със заповед № РД-01-125/10.09.2024 г. тримесечен срок всички описани в обжалваната заповед задължителни за него предписания, които по съществото си представляват влязъл в сила адм. акт. В този смисъл, при пълно съответствие с приложимия материален закон – чл.158, ал.3 вр. с ал.2 и ал.1, т.3 от ЗСУ и със съществуващите към момента на издаване на оспорения адм. акт факти е отнет с обжалваната заповед предоставеният на „К. МК“ ЕООД лиценз, т.е. не е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорения адм. акт.

Не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. От извършените проверки е установено, че доставчикът на социалната услуга не спазва редица нормативни изисквания – в стопанисваните от него обекти са налице лоши битови условия, липса на необходимия квалифициран персонал и други, които представляват системни нарушения на стандартите за качество. С оглед факта, че наложените преди това по–леки мерки не са довели до целения резултат, съдът намира, че отнемането на лиценза е необходимо и съразмерно действие, съобразено с целта на закона, а именно предоставяне на безопасна и качествена грижа за възрастните хора.

Така обоснованата липса на всички регламентирани в чл. 146 от АПК отменителни основания налага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, разноски на жалбоподателя не се дължат , съответно основателно се явява своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение – с оглед осъщественото от юрисконсулт Д. процесуално представителство, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на Агенция за качество на социалните услуги следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 /двеста/ лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Комекс МК“ ЕООД, [ЕИК], от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, представлявано от М. К., подадена чрез адв. Т., срещу Заповед № РД-01-107/20.05.2025 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги, с която на основание чл. 158, ал. 3 вр. ал. 2 и ал. 1,т.3 от Закона за социалните услуги е отнет издадения на дружеството Лиценз № Л-3129-1325/07.11.2022 г. за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.

ОСЪЖДА „К. МК“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап.*, представлявано от М. К. ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за качество на социалните услуги сумата от 200 (двеста) лева за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.