ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10261
Пловдив, 18.11.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ДАНИ КАНАЗИРЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 2421/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 266 – чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс, при субсидиарно приложение на АПК на основание § 2 от ДР на ДОПК.
Делото е образувано по жалба на А. В. Б., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], ет. 3, ап. 8, срещу Решение № 283/09.10.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден отказът на публичния изпълнител, постановен с Разпореждане № C2500-16-137-0005031/19.09.2025 г., да прекрати по давност изпълнителните производства по НП № 4000/P8-118/10.08.2022 г. и НП № 4000/P8-119/10.08.2022 г., издадени от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като публичният изпълнител и директорът на ТД НАП – Пловдив са възприели факти, които не съответстват на доказателствата по преписката. Поддържа се, че наказателните постановления не са редовно връчени, като приложените обратни разписки не удостоверяват връчване по реда на ЗАНН. Поради това жалбоподателят счита, че неправилно са приети датите на влизане в сила – 18.11.2024 г. за НП № 4000/P8-118 и 25.12.2024 г. за НП № 4000/P8-119. Твърди, че от приложените съдебни актове се установява, че и двете постановления са влезли в сила още през 2022 г., а публичният изпълнител не е извършил необходимата служебна проверка и е нарушил принципите на обективната истина и служебното начало по чл. 3 и чл. 6 ДОПК.
Жалбоподателят поддържа, че в случая следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 82, ал. 1, б. „а“ и ал. 3 от ЗАНН, уреждащи изпълнителската давност за административни наказания „глоба“, а не разпоредбите на ДОПК относно погасителната давност за публични задължения. Посочва, че ако наказателните постановления са влезли в сила през 2022 г., двегодишната давност за изпълнение е изтекла през 2024 г., а абсолютната давност – през 2025 г., поради което изпълнителните производства следва да бъдат прекратени. Навежда и довод за изтекла абсолютна давност за административнонаказателното преследване по чл. 11 ЗАНН във връзка с чл. 80 и чл. 81 НК. Иска отмяна на Решение № 283/09.10.2025 г. и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител.
Ответникът – директорът на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. А., е представил писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че Решение № 283/09.10.2025 г. е правилно и законосъобразно. Излага становище, че по наложените глоби давността е прекъсната с предприетите от взискателя действия по събиране, поради което е приложим нов двугодишен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, а абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН е неприложима поради чл. 82, ал. 4 ЗАНН, доколкото е образувано изпълнително производство; в този случай е приложима десетгодишната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Ответникът заявява, че твърдяното от жалбоподателя отменено друго наказателно постановление не е предмет на делото. Претендира за разноски като представя списък.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като страните бъдат конституирани и им бъдат дадени указания по разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 154, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 157, ал. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател: А. В. Б., [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], ет. 3, ап. 8;
Ответник: Директорът на ТД на НАП – Пловдив.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.12.2025 г. от 14:50 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА, на основание чл. 144 АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, приложими субсидиарно по § 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
УКАЗВА, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, приложим субсидиарно по § 2 от ДР на ДОПК, на ответника, че в негова тежест е да установи компетентността си за издаването на оспорения административен акт, както и съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и спазването на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на страните, че могат да доказват доводите и възраженията си с всички допустими по ДОПК, АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства — до края на първото по делото съдебно заседание, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат последиците от недоказването.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |