№ 19
гр. К., 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Г. Ст. Милушев
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600297 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 73/03.11.2022 г., постановена по НОХД № 659/2022 г., К.
районен съд е признал подсъдимия И. Д. Д. от гр.К. за виновен в това, че на
20.04.2022 г. в гр.К. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично
вещество по смисъла на § 1, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, включени в Списък І по чл.3, т.1 от
Наредбата – 10.16 грама марихуана (коноп, канабис), със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.1 %
(тегловни процента), поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр.
с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от
1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ" режим на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът е постановил да се
1
приспадне от наказанието „лишаване от свобода" времето, през което
подсъдимият И. Д. Д., е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със
Заповед за задържане на лице Рег. № 292зз-18/20.04.2022 г.
На основание чл.25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил
на подсъдимия И. Д. Д., едно общо наказание по осъжданията му по НОХД №
682/2021 г. по описа на РС-К. и НОХД № 1118/2021 г. по описа на РС-К., по-
тежкото от двете, а именно наказание ,,лишаване от свобода” за срок от 6
месеца, както и наказанието ,,глоба” в размер на 6496.56 лева. Постановил е
също на основание чл.68, ал.1 от НК подсъдимия И. Д., да изтърпи така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при
първоначален ,,общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и
глоба в размер на 6496.56 лева.
На основание чл.354а, ал.6, във вр. с ал.3 от НК, съдът е постановил да
се отнемат в полза на държавата веществените доказателства - 10.16 грама
марихуана /коноп, канабис/, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10.01% /тегловни проценти/, предаден на
съхранение в Отдел ,,МРР-НОП“ при ЦМУ-С. с Приемателно-предавателен
протокол № 86775 от 23.06.2022 г., а веществените доказателства - 3 бр.
полиетиленови парчета с неправилна форма, сини на цвят, да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Подсъдимият И. Д. Д. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – К.
направените по делото разноски в размер на 143.76 лв. и по по сметка на РС
– К. направените по делото разноски в размер на 50 лева.
Въззивното производство е образувано по подадена от подс.И. Д. Д. чрез
защитника му – адв.Г. Б. от АК- К. жалба, с която първоинстанционната
присъда се обжалва с твърдения, че същата е неправилна –
незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени
присъдата и да се постанови нова присъда, с която подсъдимият Д. да бъде
оправдан.
В подкрепа на въззивната жалба са представени и допълнителни
писмени съображения. В последните се твърди, че е опорочена изцяло
доказателствената дейност на съда по анализ и оценка на доказателствените
източници, най-вече гласните такива, вместо което съдът се бил занимавал с
2
нетипична дейност по експертни изследвания и заключения, като влизайки в
ролята на вещо лице е обяснявал в мотивите си - защо по синия плик няма
оставени годни дактилоскопични следи от ръцете на подсъдимия. От
обективна страна по делото не се установило по безспорен начин, че на
20.04.2022 г. в гр.К., в района на парк "П." подсъдимия е държал син
найлонов плик съдържащ високорисково наркотично вещество. Видно от
заключението на съдебнокриминалистичната експертиза по този плик
липсвали следи от ръцете на подсъдимия, независимо съдържащите се в
свидетелските показания твърдения, че подсъдимия взел в ръцете си
въпросния найлонов плик, намиращ се под кората на дърво и след това
отново го поставил обратно на същото място. Съдът не бил обсъдил
задълбочено свидетелските показания на св.В. и св.М. и не дал убедителен
отговор на съдържащите се в тях противоречия, а именно: единия свидетел
твърдяли, че подсъдимият "изпуснал" плика с наркотичното вещество, когато
чул „Стой! Полиция“, а другия, че „го оставил“ под кората. Възприемайки
безкритично свидетелските показания на двамата полицаи, които били
задържали подсъдимия , съдът не бил посочил ясна аргументация относно
приетите за установени факти и обстоятелства от предмета на доказване по
чл. 102 от HIIК, и по този начин формирал погрешни правните съображения
за взетото решение.
В съдебно заседание подс.И. Д. лично и чрез защитника си- адв.Б.,
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. счита въззивната жалба за
неоснователна, а постановената присъда за правилна, мотивирана и
законосъобразна. При съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установявало по несъмнен начин, че подсъдимият е извършител на
престъплението, за което е предаден на съд. Определеното наказание
съответствало на личността на подсъдимия и обществената му опасност. По
настоящото производство не се събрали нови доказателства, които да водят
на извод за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда. Моли да
се потвърди първоинстанционната присъда.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.314 и сл. от НПК, и с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
На проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и е събрал необходимите доказателства, за да
бъдат установени обстоятелствата по чл.102 от НПК. Настоящата инстанция
не установи нови фактически положения, които да се различават от
възприетите от районния съд, а именно:
На 20.04.2022 г., след получена оперативна информация за лице, което
държи наркотични вещества в специално направен тайник в близост до
стадион „А.А.“ на парк „П.“ в гр. К., били сформирани екипи от служители на
ОДМВР - К. за работа по случая.
Около 13.00 часа лицето И. Д. Д. бил забелязан от член на единия от
екипите- св. И.А., да се движи до училище „Св. Климент Охридски“ в кв.
„С.к.“, гр. К.. Той и колегата му Владимир Барутчиев предприели оперативно
наблюдение над младия мъж, докато последният се придвижвал из кв. „С.к.“.
Около 14.00 часа полицаите забелязали, че след сградата на Общинско
предприятие „Паркинги и гаражи“ подс. Д. тръгнал по черен път в посока към
парк „П.“, за което уведомили колегите си от другия екип- св. К. В. и св. И.
М., които се намирали в близост до тайника - зад Сектор Б на стадион „А.А.“.
Св. В. и св. М. се скрили в храстите. Намирали се в близост до пътеката,
която води към задната част на стадион „А.А.“, Сектор Б - и имали видимост
към лостовете в началото на парка. Забелязали подсъдимият, който се
придвижвал към лостовете. Като стигнал там, той се огледал и продължил
нагоре и навътре в парка, сред дърветата, където имало неподдържана
растителност и храсти. Подс. Д. стигнал до възвишение, отново се огледал
наоколо и се навел ниско, повдигнал кора от дърво и взел поставения отдолу
син полиетилен, оформен като топче. В този момент св. В. и св. М. извикали:
„Стой! Полиция!“, при което подс. Д. незабавно пъхнал топчето отново под
кората. Служителите задържали подсъдимия и му поставили белезници, след
което уведомили колегите си и запазили местопроизшествието.
При извършения оглед на местопроизшествие, в ниската част на
възвишение с денивелация ок. 5 метра, била установена и фиксирана кора от
дърво до къпинов храст. Под кората се подавала син на цвят прозрачен
полиетилен, завързан във формата на топче с диаметър ок. 4-5 см. В него
4
имало втори полиетилен, а в него - и трети такъв. В третия полиетилен била
установена зелена суха растителна маса - зелени „глави“ (цветове) от
растение. При извършения полеви наркотест веществото реагирало на
марихуана. При извършения оглед на веществени доказателства, веществото,
завито в установените полиетилени, било претеглено с аналитична везна,
която отчела количество от 11.418 грама. Веществото било обозначено като
Обект № 1, а трите полиетиленови плика - като Обект № 2.
Видно от заключението на назначената по делото физикохимическа
експертиза, веществото в представения за изследване обект представлява
10.16 грама марихуана (коноп, канабис), със съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.1% (тегловни
проценти). Остатъчното след експертизата количество наркотично вещество е
предадено с приемателно-предавателен протокол № 86775/23.06.2022 г. на
Отдел „МРР-НОП” при ЦМУ - С., на основание чл. 91 от ЗКНВП.
При разследването е била назначена дактилоскопна експертиза за
установяване на дактилоскопни следи по трите полиетиленови торбички.
Видно от заключението, по обектите не са установени годни дактилоскопни
следи. Подс. Д. няма издавано от Министерство на земеделието, нито от
Министерство на здравеопазването разрешение за дейности с наркотични
вещества по реда на ЗКНВП. Подс. Д. е бил задържан за срок от 24 часа, по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещенията за временно задържане на
лица в РУ - К. към ОДМВР – К., със Заповед Per. № 292зз-18/20.04.2022 г., за
времето от 14.20 часа на 20.04.2022 г. до 13.40 часа на 21.04.2022 г.
Тази фактическа обстановка, съдът е приел за безспорно установена на
база събраните по делото доказателства, които подробно и обосновано е
анализирал, като противоречивите е съпоставил и посочил на кои дава вяра и
защо, съответно кои не кредитира и защо.
По същество спора по делото се свежда до авторството на деянието дали
процесното наркотично вещество е било държано от подсъдимият И. Д. и
неговата съпричастност към същото. С оглед събраните в тази връзка
доказателства, първоинстанционния съд е подложил на анализ показанията на
разпитаните по делото свидетели, събраните писмени и веществени
доказателства, съпоставяйки и преценяйки ги с обясненията на подс.Д..
Въззивният съд се солидаризира изцяло с анализа на доказателствената
5
съвкупност извършен от районния съд. Правилно съдът не е кредитирал
обясненията на подсъдимият И. Д., дадени на досъдебното и съдебното
следствие, който твърди, че намереното наркотично вещество не е негово, а
той се е намирал на мястото, където е открито, защото му се доходило по
голяма нужда. При анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите- очевидци В. и М., както и на свидетеля А., обосновано съдът не
е кредитирал обясненията на подс.Д., отчитайки същите като израз на
защитна позиция и съпоставяйки ги с останалите събрани доказателства,
които ги опровергават, а именно- освен показанията на свидетелите и
приложените писмени доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум, заключението по извършената физикохимическа
експертиза и др.
Така както е приел и районният, въззивният съд кредитира изцяло
показанията на свидетелите К. В., И. М. и И. А., тъй като същите са логични,
еднопосочни и безпротиворечиви, а първите двама са и очевидци именно на
действията на подсъдимият, с които е демонстрирал установяване на
фактическа власт над инкриминираното наркотично вещество, т.е.,
авторството на процесното деяние. В случая, не без значение е
обстоятелството, че тези свидетели са извършвали проследяване на
подсъдимият именно, защото са имали информация за същия, че съхранява
наркотични вещества в тайник в района на парк „П.“. Свидетелите В. и М.
подробно и в детайли установяват как подс. Д. целенасочено се е придвижил
до мястото, където е било скрито наркотичното вещество, така в парка е
стигнал до лостовете, които се намирали в близост до градския стадион,
огледал се до лостовете, след което се приближил на не повече от 10 м. от
тях, отново се е огледал, навел се, повдигнал една кора от дърво и взел син
полиетиленов плик (торбичка), свита на топче, която оставил обратно, след
като му извикали „Стой! Полиция!”.
Съдът съобрази също, че ако изложената от подсъдимия версия за
авторството на деянието е обективната истина, то няма логичен отговор на
въпроса защо служителите, които са го наблюдавали и следили, са извикали
„Стой! Полиция!” именно, когато се е навел и е взел въпросното
полиетиленово пликче. В тази връзка следва да се посочи, че са
неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за некомпетентност
6
от страна на съда относно изложеното в мотивите за липсата на
дактилоскопни следи оставени от подсъдимия върху пликчето с марихуана.
Въззивният съд счита, че не са нужни специални знания, а въпрос на
елементарна логика, за да се направи извода, че е невъзможно да се установят
дактилоскопни следи върху толкова малка и нагъната повърхност, каквато е
била въпросното синьо полиетиленово пликче, свито на топче, след неговото
разгъване и отваряне, за да бъде установено съдържанието му. Именно
поради това, както е приел и първоинстанционният съд, няма установени
дактилоскопни следи, оставени от Д., въпреки че по делото е безспорно
установено, че е държал, макар и за кратко полиетиленовото пликче, свито на
топче. От извършената на ДП експертиза се установява, че съдържанието на
въпросното топче е именно наркотично вещество – марихуана, за което
подсъдимият е нямал разрешение за дейности с наркотични вещества по реда
на ЗКНВП от Министъра на здравеопазването.
Във връзка с анализа на събраните доказателства следва да се посочи,
че са несъстоятелни и неоснователни доводите във въззивната жалба, че
съществували противоречия в показанията на св.В. и св.М., като първият
сочел, че в момента, в който полицая извикал „Стой! Полиция“, подсъдимият
се „паникьосал“ и „изпуснал плика“, а св.М. твърдял, че когато извикали
„Стой! Полиция“, Д. оставил плика отново под кората. Дали подсъдимият е
„изпуснал“ взетия полиетиленов плик с наркотичното вещество или го е
„оставил“ под кората от дърво е без значение. Важното и основно
обстоятелство в случая е, че подсъдимият е отишъл на въпросното място и е
установил своя фактическа власт над въпросния наркотик и това
обстоятелство не се променя от факта дали след полицейското разпореждане
„Стой! Полиция“, е „изпуснал“ или „оставил“ полиетиленово пликче, свито
на топче отново на земята.
В обобщение следва да се посочи, че по делото няма нито едно
доказателство, което да внася съмнение в достоверността на показанията на
свидетелите К. В., И. М. и И. А., а напротив показанията им са напълно
последователни, логични, безпротиворечиви и кореспондиращи, както
помежду си, така с останалите събраните по делото писмени и веществени
доказателства. Съответно обясненията на подсъдимият И. Д. са нелогични,
изолирани и в противоречие с всички останали събрани по делото
доказателства.
7
С оглед на горното, законосъобразно и обосновано, съдът е приел, че
подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а
именно: на 20.04.2022 г. в гр.К. без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т.11 от
допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, включени в Списък І по чл.3, т.1 от Наредбата – 10.16 грама
марихуана (коноп, канабис), със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 10.1% (тегловни процента).
Предмет на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК са наркотични
вещества или техни аналози. Безспорно от приетото и неоспорено заключение
на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза е установено, че
иззетите при извършения оглед на местопроизшествие вещества
представляват марихуана (коноп, канабис) с посочено съдържание на активен
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,1% (тегловни
процента) и нетно тегло от 10.16 грама. Марихуаната /канабис, коноп/ е
наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е
включена в Приложение 1 на чл.3, ал.2 от ЗКНВП – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина". Марихуаната е високорисково наркотично вещество по смисъла
на § 1, т.11 от допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение
№ 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, включени в Списък І по чл.3, т.1 от Наредбата.
Изпълнителното деяние се изразява в „държане” на инкриминираното
вещество, т.е. установяване на фактическа власт. Достатъчно, за да е
осъществено деянието е веществото да се държи от лицето, без да е
необходимо демонстриране на това държане, намерение за отчуждаване или
за някакво друго своене. Престъплението е на просто извършване и е
достатъчно само държането на вещта - без значение времето на държане,
целта, придобивния способ и т.н.
Въззивната инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд,
8
че е налице и субективната страна на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК, тъй като подсъдимия е упражнявал фактическата власт върху вещта -
предмет на обвинението, като е съзнавал, че това са наркотични вещества и
той няма надлежно разрешение за притежанието им. Умисълът на
подсъдимия е обективиран в собственото му поведение, наркотичното
вещество е било скрито на обществено място, сред храсти и дървета в парк,
на място, което подсъдимият знае. Т.е., ако притежанието на въпросното
вещество не е забранено от закона, то не би имало основание подсъдимият да
го крие, при това на отдалечено от дома си място. Изложеното води до извод,
че дееца е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализацията на наказанието, районният съд е определил
същото при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства, обусловено от ниската степен на
обществена опасност на деянието, като е определил наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година при първоначален „общ” режим на
изтърпяване, както и кумулативното наказание „глоба” в размер на 2000 лв.,
преценена с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е безработен и няма
доходи.
Конкретния размер на наказанията е определен в минималния такъв
предвиден в съответния текст, както за наказанието лишаване от свобода,
така и за наказанието глоба. Наказанието лишаване от свобода, макар и в
минималния законов размер се явява прекомерно и несправедливо за
конкретно извършеното деяние. Районният съд не е отчел в достатъчна
степен, че наркотичното вещество е в минимално количество от 10.16 грама.
Описаното безспорно снижава в значителна степен обществена опасност на
конкретното деяние и се явява изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия и прави несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в нормата
на чл.354а, ал.3, т.1 от НК наказание по смисъла на чл.55 от НК. Ето защо и
на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК следва определеното от районния съд
наказание от една година лишаване от свобода да се намали на пет месеца
лишаване от свобода. Наказание в този размер се явява справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимият И. Д. деяние. Що се отнася до
кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 2000 лева, то същото
както бе посочено е в минималния законов размер и няма основание да бъде
9
коригиран.
Районният съд е констатирал, че подсъдимият е осъждан два пъти на
наказание “лишаване от свобода” за срок от по 6 месеца и по двете
осъждания, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от три
години, на основание чл.66 ал.1 от НК и настоящото деяние е извършено
именно в изпитателния срок на тези осъждания, поради което са налице
основанията по чл. 68 ал.1 от НК и тези присъди следва да бъдат приведени в
изпълнение. Този извод е правилен, тъй като видно от приложената по делото
справка за съдимост, подс.И. Д. Д. е осъждан по НОХД № 682/2021 г. по
описа на КРС, с определение по одобрено споразумение, имащо характер на
присъда № 27/28.06.2021 г., в сила от 28.06.2021 г. на наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от
3 години, както и на наказание глоба в размер на 2000 лева за извършено
престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, както и е осъждан по НОХД №
1118/2021 г. по описа на КРС, с определение по одобрено споразумение,
имащо характер на присъда № 75/26.10.2021 г., в сила от 26.10.2021 г. на
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца (с приложението на чл.55,
ал.1, т.1 от НК), което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпълнение за срок от 3 години, както и на наказание глоба в размер на
6496.56 лева за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Настоящото деяние е
извършено на 20.04.2022 г., което се явява в изпитателния срок на цитираните
две осъждания.
Правилно и законосъобразно, районният съд е преценил, че по
правилата на съвкупността, следва да се определи по предходните две
присъди едно общо наказание- по-тежкото от двете, а именно това по
осъждането му по НОХ дело № 1118/2021г., чиито размер на наказанието
„глоба” е по-висок, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
както и „глоба” в размер на 6 496.56 лева, тъй като са налице предпоставките
по чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК. И това е така, тъй като деянията по
двете присъди са извършени съответно на 09.04.2021 г. и на 17.05.2021 г., а
първата от двете присъди е влязла в сила на 28.06.2021 г. по НОХД №
682/2021 г. по описа на КРС. Т.е., деянията по коментираните осъждания са
извършени преди да е имало влязла присъда, за което и да е от тях. Съдът е
преценил, че наказанието „глоба” в размер на 2000 лева, постановено по
10
НОХД №682/2021г. на КРС, не следва да бъде присъединявано към така
определеното по-тежко наказание.
С оглед изложеното правилно и законосъобразно, на основание чл. 68
ал.1 от НК, съдът е постановил подсъдимият И. Д. да изтърпи и отложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца по коментираната
съвкупност, което да бъде при първоначален “общ режим”, съгласно чл. 57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 354а ал. 6 от НК, правилно, районният съд е
постановил веществените доказателства - наркотични вещества,
притежаването на които е забранено, да бъдат отнети в полза на държавата,
както и правилно с оглед изхода на делото – осъдителна присъда, е възложил
в тежест на подсъдимият и направените по делото разноски.
С оглед описаното, обжалваната присъда следва да бъде изменена в
частта й относно определеното наказание лишаване от свобода за срок от 1
година, като размера на наказанието се намали на 5 месеца лишаване от
свобода. Това изменение не води до промяна на вече определения режим при
който следва да се изтърпи наказанието.
В останалата й част, извън описаното изменение, присъдата, като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от
НПК и чл.334, т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 73/03.11.2022 г., постановена по НОХД №659/2022
г. по описа на Районен съд - К., в частта й, с която на подсъдимият И. Д. Д.,
с ЕГН **********, за извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година,
като намалява размера на наказанието на 5 (пет) месеца „лишаване от
свобода".
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12