№ 143
гр. Разград, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Г.
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500373 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат, чрез пълномощник адв.Х.
против решение № 104 от 12.06.2025 г., постановено по гр. дело № 877/2024 г. по описа на
Районен съд - Кубрат, в частта, с която са присъдени увеличени плащания за работа с
ученици със специални образователни потребности, както и възнаграждения за час на класа
и лекторски часове, подробно описани в т. 2 и т. 3 на решението. Същите неправилно са
счетени като елементи на трудовото възнаграждение с постоянен характер. Моли съда за
отмяната на решението в тази част, като неправилно. Съгласно решението е посочена
разлика в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, а. 1, т. 2 от КТД за СПУО в
размер на 4716,69 лв., вместо действителният размер от 3822,50 лв. Като база за изчисление,
би следвало да се вземат следните възнаграждения с постоянен характер: според Анекс №
Д01-192 от 10.08.2023г., след приложеното увеличение от 15 %: Основна работна заплата -
1903,25 лв.; възнаграждение за придобит трудов стаж, в размер на 40% - 761,30 лв.; ПКС -
80,00 лв.; Дължимото възнаграждение за м. юни 2023г. е 2744,50лв. Умножено по 11 работни
заплати, е в размер на 30189,50лв. Изплатеното обезщетение е в размер на 26367лв., като
разликата е в размер на 3822,50лв., а не както е посочено 4716,69 лв. Същото се отнася и за
посочената разлика в обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 311,84лв. Би
следвало разликата да бъде в размер на 252,72 лв. Дневната ставка при ползване на
възнаграждението за м.юни 2023г. е 124,75лв., умножена по 16 дни неизползван платен
годишен отпуск, се получава възнаграждение от 1996лв. Реално изплатеното обезщетение е
1
в размер на 1743,28лв. Дължима е сумата 311,84 лв.
Анекс № ДО 1-192 от 10.08.2023г. има характер на временно споразумение, обвързано с
конкретен финансов период и не създава основание за трайни или постоянни финансови
ангажименти извън неговия времеви обхват. Същият има за цел да уреди временното
възлагане на допълнителни задължения, произтичащи от конкретни нужди на ученици със
СОП. Липсват доказателства на база, на които да се приеме,че допълнителната работа с
ученици със СОП е била извършвана по начин, който да я квалифицира, като неразделна и
постоянна част от длъжностната характеристика на служителя. Касае се за допълнително
възложени дейности с ограничена продължителност. Липсва нормативна или договорна
основа, която да оправдава квалифицирането на плащанията за работа с ученици със СОП,
като постоянен елемент от трудовото възнаграждение или допълнителни плащания.
Съгласно чл.15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за да
са с постоянен характер трудовите възнаграждения е необходимо да бъдат спазени
едновеременно две условия: да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния
период основно възнаграждение; да са в зависимост единствено от отработеното време.
С оглед изложеното, моли съда да отмени Решение № 104/12.06.2025 г. по гр. д. №
877/2024г., по описа на РС - Кубрат, в обжалваната част, и да постановите ново такова, с
което да отхвърли иска за присъждане на допълнително възнаграждение за работа с ученици
със специални образователни потребности, както и възнаграждения за час на класа и
лекторски часове, като неоснователен и недоказан.
В. Х. И. счита въззивната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Спорен
между страните е характера на допълнителните възнаграждения заплащани на ищцата за:
работа с деца със специфични образователни потребности /СОП/, класен ръководител и
допълнително проведени лекторски часове - дали е постоянен или не, респективно следва ли
тези възнаграждения да бъдат компонент от брутното трудово възнаграждение, което служи
за основа при изчисляване на обезщетенията по чл.222 ал.(З) от КТ и чл.224 ал.(1) от КТ.
Работата с деца със СОП, задълженията й като класен ръководител и воденето на
допълнителни лекторски часове над задължителната преподавателска норма са вменени на
ищцата с длъжностната й характеристика. От представените ведомости за 2023г.,
ежемесечно й е заплащано възнаграждение за този допълнително положен труд, който
зависи единствено и само от отработеното време. Липсва разписано правило, съгласно което
допълнителните възнаграждения за работа с деца със СОП, за класен ръководител и
проведени допълнителни лекторски часове да са от категорията на непостоянните. Такова
правило няма разписано и в КТД. Напротив, в чл.33 ал. (2) т.1, ал.(4) т.1 и ал.(9) от КТД е
разписано, че учебен час над минималната норма задължителна преподавателска дейност
(лекторски час) се заплаща както следва: за педагогически специалист виеше образование и
ОКС „Бакалавър“ или „Магистър“ - не по-малко от 9,35лв., колкото е изплащано на ищцата
ежемесечно. Съгласно чл.ЗЗ ал.(4) т.1 от КТД, за водене на задължителната документация,
както и за консултиране на родители, деца и ученици, се изплаща допълнително трудово
възнаграждение в следния размер: на класните ръководители, членове на синдикатите - не
2
по-малко от 46лв. месечно (за пълен отработен месец). Толкова й е изплащано.
Допълнително заплащане на лекторски часове е регламентирано и за допълнителна работа
като проверка и оценка на писмена работа от олимпиада или състезание, изпитване на
ученик в задочна форма на обучение и т.н. - чл.33 ал.(9) КТД. В чл. 33 ал.(12) т.4 от КТД е
разписано, че допълнителните възнаграждения за работа с деца със СОП се изплащат за
действително отработено време през периода на учебните занятия, т.е. от месец септември
до месец юни включително, тъй като през юли и август учениците са в учебна ваканция.
Спецификата на работното време в учителския бранш предполага учителите да не могат да
упражняват същинските си трудови функции през обявените за неучебни месеци - юли и
август. Именно и поради това и при съобразяване горецитираните разпоредби на КТД за
системата на народната просвета, тези допълнителни възнаграждения се включват в
брутната работна заплата на учителите само през месеците, в които има учебни занятия
съгласно действащите в училището учебни планове. Претенцията си, че брутното трудово
възнаграждение, което формира размера на тези обезщетения включва и допълнителните
възнаграждения за работа с деца със СОП, за класен ръководител и проведени лекторски
часове над задължителната преподавателска норма като такива с постоянен характер вади от
разпоредбата на чл.15 ал. (2) от НСОРЗ, тъй като те са предвидими, сигурни и зависят
единствено от отработеното време, но не и от преценката на работодателя, като същите са
добавяни всеки месец при изчисляване на общото възнаграждение на ищцата.
В. Х. И. е депозирала и насрещна въззивна жалба против Решение №104/12.06.2025г. на PC
Кубрат по гр.д. №877/2025г.: в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.222
ал.(З) от КТ за сумата над 4716,69 лв. до пълният предявен размер от 6095,21лв.; в частта, с
която е отхвърлен иска с правно основание чл.224 ал.(1) от КТ за сумата над 311,84лв. до
пълният предявен размер от 334лв.; в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск с правно
основание чл.86 във вр. с чл.84 ал.(2) ЗЗД и чл.228 ал.(З) КТ за сумата над 1144,49лв. до
пълният предявен размер от 1448,93лв.- сума представляваща сбора на дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяко едно от трите
вземания на ищцата от ответника до 01.12.2024г. - датата предхождаща депозирането на
исковата молба в съда .
Счита, че при изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.(З) КТ следва да послужи
брутното трудово възнаграждение полученото от ищцата за м. март 2023г. като последно
БТВ за отработен пълен месец, а не брутното трудово възнаграждение получено в месеца,
предхождащ прекратяването на трудовия договор – м.юни, както е приел
първоинстанционният съд. В брутното възнаграждение - основа за изчисляване на
обезщетението по чл.222 ал.(З) от КТ следва да бъдат включени: основното трудово
възнаграждение увеличено с 15% и допълнителните такива: клас прослужено,
професионално квалификационна степен (ПКС II), възнаграждение за класен ръководител, за
работа с деца със специални образователни потребности (СОП) и за проведени лекторски
часове над минималната преподавателска норма, които са предвидими и сигурни и като
такива са с постоянен характер - чл.15 ал.(2) НСОРЗ. Така имайки предвид горното БТВ, въз
3
основа на което следва да се изчисли обезщетението в размер на единадесет работни заплати
е 2951,11лв. или общо 32 462,21лв. Разликата му с платеното на ищцата от въззивника
обезщетение от 26367лв. възлиза на 6095,21лв., а не както е приел съда 4716,69лв.
За основа при изчисляване на обезщетението по чл.224 ал.(1) КТ следва да служи трудовото
възнаграждение за последния месец, в който са отработени най-малко 10 работни дни или
това е м. юни, както правилно е приел първоинстанционния съд, но като се добавят
допълнителните възнаграждения за класен ръководител, проведените лекторски часове над
задължителната преподавателска норма и часовете за работа с деца със СОП, които но
подробно изложените в отговора на въззивната жалба счита за такива с постоянен характер.
Полученото брутно трудово възнаграждение за месец юни 2023г. с елементи както следва:
1203,64лв. - основно трудово възнаграждение /ОТВ/ 180,54лв. - 15% увеличение на ОТВ
553,67лв. - 40% клас прослужено време 58,18лв. -ПКС И за 16 дни 11,50лв. - 1ч. час на
класен р-л 56,10лв. - 6ч. лекторски часове над минималната преподавателска норма 13.64лв.
- 1 Оч. работа с деца със СОП, или 2077,27лв. - брутно трудово възнаграждение, и
среднодневното брутно трудово възнаграждение от 129.82лв. (2077.27лв. : 16 отработени
дни през месец юни 2023г.), дължимото обезщетение по чл.224 ал.(1) от КТ следва да се
изчисли като броя на дните неизползван платен годишен отпуск (16) се умножи по
среднодневното БТВ. Така дължимото обезщетение по чл.224 ал.(1) от КТ възлиза на
2077,27лв., а разликата с платеното от въззивника обезщетение в размер на 1743,28лв.
възлиза на 334лв., а не както е приел съда - 311,84лв..
Предвид размерите на исковите претенции по трите иска с правни основания чл.128, чл.222
ал.(З) и чл.224 ал.(1) от КТ, следва сбора от лихвите за забава, върху всяка главница да бъде
в размер на 1448,93лв.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му, част като постанови друго такова, с
което да уважи претенциите й.
Въззивният съд приема, че всички обстоятелства от фактическа страна са изяснени от
първостепенния съд, поради което следва препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите
на районния съд.
Страните не спорят относно извода на съда,че изменението в процесната наредба следва да
се прилага и за тези лица, които са работили в образователната система след 01.01.2023г., но
трудовото им правоотношение е било прекратено преди 01.09.2023г. Основниат спорен
между страните момент е дали допълнителните възнаграждения за работа с ученици със
специални образователни потребности, за час на класа и лекторски часове имат характер на
допълнително възнаграждение с постоянен характер, като жалбоподателят твърди, че тези
възнаграждения не са с постоянен характер, поради което не следва да се включват в размера
на обезщетенията по чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 КТ.
Този довод на жалбоподателя е въззивната инстанция намира за неоснователен. Съгласно чл.
17, ал.1 т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, към
дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение се включват и допълнителните
4
трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с
индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен
характер. Съобразно чл. 15 ал.2 НСОРЗ, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер са тези, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния месец
основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време /т.е. които са
предвидими и сигурни/. По аргумент от противното следва, че не е с постоянен характер
допълнително възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а
се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд.
Видно от представените от В. И. фишове за работна заплата за периода от м.януари, 2023г.
до м.юни, 2023г., такива допълнителни възнаграждения /за СОП, за час на класния
ръководител, за лекторски/ са й били начислявани постоянно, за всичките отработени
месеци, като размерът им е варирал в зависимост от отработените часове, което ги
характеризира като такива с постоянен характер по чл.15 ал.2 НСОРЗ. В тежест на
работодателя е да обори представените доказателства, като докаже твърдението си, че тези
възнаграждения имат непостоянен характер, което не е сторил. Съдът приема, че
възнаграждението за допълнителна работа с деца със СОП, лекторските часове и час на
класния ръководител са с постоянен характер, поради което следва да участват във
формирането на размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния
отработен месец преди прекратяване на трудовия договор, съответно формира и
обезщетенията, дължими по реда на чл.228 КТ.
Основа за изчисление на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ следва да е последният пълен
отработен месец от В. И., без ползването на някакъв вид отпуск. Това е бил месец март
2023г., който включва: основна раб.заплата от 1903.25лв. /вкл. 15% увеличение/, клас
прослужено времеи-742.27лв. /с вкл. увеличение/, клас квалификация-80лв., час на класния
ръководител- 46лв., лекторски- 149.60лв. и СОП 30лв. или общо 2951.12лв. СБКО не се
включва, тъй като не е елемент от работната заплата. Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ в
размер на 11 работни заплати следва да е в общ размер от 32462.32лв. На И. са изплатени
26367.00лв., като дължимата разлика е 6095.32лв., а не присъдената от районния съд сума от
4716.69лв. Следователно на Вличка И. е дължимо обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер
на 1378.63лв. Тъй като в жалбата е посочен размера от 1378.52лв.,то присъденото следва да
е в претендирания размер.
По отношение на определяне базата за присъждане на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск следва да се съобрази разпоредбата на чл.177 КТ, а именно,че база за
определянето му следва да е поседния месец, в който работникът е отработил най-малко 10
работни дни, а това е м.юни 2023г., както следва: основна раб.заплата от 1384.19лв., клас
прослужено време-553.68лв., клас квалификация-58.18лв., час на класния р-л 11.50лв.,
лекторски 56.10лв. и СОП 13.64лв. или общо 2077.29лв. На В. И. е изплатено обезщетение
от 1743.28лв. като й се дължи разликата от 334.01лв. Тъй като претендирания размер е
334лв., то претенцията следва да се уважи в този размер.
Насрещната въззивна жалба е основателна и по отношение на претендираното в общ размер
5
обезщетение за забава от 1144.49лв.
Следва да се отбележи,че В. И. обжалва решението като твърди, че са дължими лихви
претендирани от нея в общ размер от 1448.93лв.. Заявения в исковата молба и обсъждан от
съда размер е 1459.10лв. По делото липсват данни искът да е намаляван от 1459.10лв. на
1448.93лв. За размера над 1448.93лв. до 1459.10лв. съдът приема,че липсва жалба. Същото
се отнася и по отношение на разлика между дължимото и изплатено обезщетение по чл.224
КТ. В. И. твърди, че са е заявила претенция в намален размер на 334лв. Такива данни по
делото няма. Видно от исковата молба, както и от съдебното решение заявената разлика
относно платеното обезщетение по чл.224 КТ е в размер на 427.48лв., а не 334лв. В
единственото с.з. исковата претенция не е изменяна. За размера над 334лв. до 427.48лв.
съдът приема,че липсва жалба.
Изложените доводи в жалбата относно начина на определяне на дължимата разлика в двете
обезщетения и размера на дължимите обезщетения за забава са основателни. Следва да се
съобрази, че обезщетението за забава върху дължимата главница от трудово възнаграждение
в размер на 2103.31лв. е дължимо от 03.10.2023г., а не от 04.10.2023г., както е приел
районният съд, предвид разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД. Връчването на поканата е
събитието, което прави задължението изискуемо. В момента, в който поканата е връчена, се
счита, че длъжникът е изпаднал в забава. Датата на връчване е датата, от която се дължи
обезщетението. На В. И. се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер от 334лв., а не както е присъдил районния съд - 311.84лв. Дължимо остава
обезщетение 22.16лв. За разликата над 334лв. до първоначално претендирания размер от
427.48лв. не е налице въззивна жалба и решението е влязло в сила.
На В. И. се дължи обезщетение за забава в общ размер от 1448.16лв., а не както е присъдил
районния съд - 1144.49лв. Дължимо остава обезщетение 304.44лв. За разликата от 1448.16лв.
до първоначално претендирания размер от 1459.10лв. не е налице въззивна жалба и
решението е влязло в сила.
С оглед изхода от спора на В. И. се следват сторените във въззивната инстанция съдебни
разноски в пълен размер от 900лв.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №104/12.06.2025г. по гр.д. №877/2024г. по описа на РС-Кубрат, само в
частта, с която са отхвълени исковете на В. Х. И., ЕГН ********** от гр.Кубрат срещу
СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат за заплащате на разликата между изплатеното и полагащото й
се обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ за размера над 4716.69лв. до 6095.21лв.; за заплащане
на дължимата разлика между изплатеното и дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за
размера над 311.84лв. до размера на 334лв., както и за дължимото обезщетение за забава над
6
присъдения разцер от 1144.49лв. до размера на 1448.93лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат,представлявано от и.д. Дикерктор Н.Б.Ц. да заплати
на В. Х. И., ЕГН ********** от гр.Кубрат: сумата от 1378.52лв. /хилда триста седемдесет и
осем лева и петдесет и две стоники/, дължима разлика между изплатеното и полагащото й се
обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11
брутни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата от 22.16лв./двадесет и
два лева и шестнадесет стотинки/, дължима разлика между изплатеното и полагащото й се
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 16 дни, на основание чл. 224, ал. 1
КТ, ведно с законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; сумата от 304.44лв./триста и три лева и четиридесет и четири стотинки/ сбор от
дължимите й обезщетения за забава върху претендираните главници.
ОСЪЖДА СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат, представлявано от и.д. Дикерктор Н.Б.Ц. да заплати
на В. Х. И., ЕГН ********** от гр.Кубрат сумата от 900лв./деветстотин лева/ съделни
разноски във въззивната инстанция.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7