№ 780
гр. Казанлък, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100469 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: **********, чрез пълномощника ЕАД Е. И., Булстат *********, със
съдебен адрес: ********** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 20 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен
Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., сключен
между Г. Н. М. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, поради противоречие на
закона. Твърди се, че страните са сключили Договор №
**********/********** г. за предоставяне на потребителски кредит за сумата
в размер на 4000 лв., при следните условия: договорна лихва в размер на
23,33% и ГПР – 49,66%. Поддържа, че по силата на чл. 5 от договора,
сключила с “Фератум Банк” договор за поръчителство, по силата на който
следвало да заплати сумата от 4240 лв., представляваща дължимото
възнаграждение за предоставеното обезпечение по договора за потребителски
кредит. Твърди, че договорът за предоставяне на потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.
10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че разписаният в договорът ГПР
бил неточен и подвеждащ, тъй като при формирането му не бил включен
разходът за възнаграждение на дружеството – поръчител. Отбелязва липсата
на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Поддържа, че
тъй като клаузите относно ГЛП и ГПР са част от същественото съдържание на
договорите за потребителски кредит, на основание чл. 22 ЗПК следва, че
тяхната недействителност има за последица недействителност на цялата
кредитна сделка. Ето защо моли съда уважи предявения иск, като приеме, че
1
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********** от
********** г. е нищожен на посочените основания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен по подробно изложени
съображения. Поддържа, че били неоснователни твърденията на ищеца за
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата молба и в
отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ********** от ********** г. се
установява, че на ********** г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като
кредитор, и Г. Н. М., като кредитополучател, е бил сключен договор, по
силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост
на Г. М. сума в размер на 4000 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните
условия: на 18 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП)
– 23,33 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 49,66 % и общ размер на
всички плащания – 5400 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното
дружество. Посочено е също така, че с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на
договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил
избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо
лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде
одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
На ********** г. ищцата сключила с посредничеството на ответника
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с
„МУЛТИТЮД БАНК”. От така сключения договор за гаранция било видно, че
кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез
заплащането на месечни вноски в общ размер на 4240,00 лв. за срока на
действие на кредитния договор. Уговорено било, че таксата за
възнаграждението на дружеството гарант се дължи в срок от 18 месеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което следва да
бъде кредитирано, се установява, че процента на ГПР, ако в неговия обхват се
включи и възнаграждението на дружеството - поръчител е 224,93%. От
предоставените документи, вземайки предвид изискванията на Приложение
№ 1 на Закона за потребителския кредит, единственият разход, който е
включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) била
възнаградителната лихва.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявеното правно основание - поради противоречие на
закона.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав приема за несъмнено установено, че между ищеца
и ответника е имало сключен договор за предоставяне на кредит по силата на
който ответното дружество е предоставило за ползване паричен заем в размер
на 4000 лева.
Сключеният между Г. М. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с
изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49, 66 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не
отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което
възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя”
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
3
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява
разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен
в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено,
че кредитът ще бъде обезпечен от “Multitude Bank”, тоест на кредитора му е
изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. От извършена справка
в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на
договорът за потребителски кредит едноличен собственик на капитала на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е „Мултитюд СЕ”.
Отделно от изложеното, начинът на погасяване на вноските по кредита
напълно съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за
поръчителство – 18 бр. вноски със същите падежи и краен срок на
издължаване. Дружеството – поръчител представлява предварително
одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е
запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за
поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на
кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението.
Дължимото възнаграждение в полза на гаранта безспорно е свързано с
договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него.
Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването
на договора за поръчителство представлява задължително условие, за да
породи действие договора за кредит и да бъде получена сумата по него. Ето
защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при определяне на
годишния процент на разходите в договора за кредит. Обстоятелството, че на
потребителят е предоставен избор вместо дружеството – гарант да посочи
други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в
случая има какви са последиците при избор на това известно и предварително
одобрено от кредитора дружество – гарант и свързаните с него разходи, които
са възложени в тежест на потребителя. Макар всеки един от договорите – този
за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да
представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат
общо, тъй като са неразривно свързани.
По изложените съображения, съдът приема, че разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя
по договора за потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК
изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в
случая не е сторено. Размерът на възнаграждението по договора за
поръчителство (4240 лв.) надхвърля отпуснатата по кредита сума (4000 лв.),
което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е
значително по-висок от обявения в него от 49,66%, в който е включена само
възнаградителната лихва от 1400 лв. При това положение се установява, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР.
4
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена
на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя
отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като
в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договора за
потребителски кредит за основателен.
По разноските:
Ищцата е освободена от ДТ и разноски и на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Казанлък
разноски за държавна такса в размер на 216 лева и разноски за експертиза в
размер на 300 лв..
В настоящото производство ищецът не е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение, а е бил представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв от ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен адрес: **********, което
претендира разноски в размер на 1008 лв. с ДДС. Ответникът е направил
възражение за прекомерност. Както е уточнено в Решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните размери на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл.
101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение и с оглед възражението за
прекомерност на възнаграждението от ответника при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: фактическата и
правна сложност на делото /в случая такава липсва/; обема на извършената от
представителя защита /подаване на искова молба и молба за даване ход на
делото в негово отсъствие, без явяване в открито съдебно заседание/;
защитаваният материален интерес; обичайният възприет в съдебната практика
размер на адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/; 5 обстоятелството, че се защитава
един интерес на ищеца. Производството приключи в едно съдебно заседание,
на което процесуалният представител на ищцата не се яви, а депозира
бланкетна молба. Поради това и като взе предвид фактическа и правна
сложност на делото, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата, в полза на ЕАД Е. И. следва да се определи възнаграждение в
размер на 480 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на
5
потребителски кредит № ********** от ********** г., сключен между
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор, и Г. Н. М., като
кредитополучател, по предявения от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, чрез пълномощника ЕАД Е. И., Булстат *********, със съдебен
адрес: **********, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **********, иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. , чл. 11, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, да заплати
на РС – Казанлък разноски по делото: държавна такса в размер на 216 лева и
300 лв. възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **********, да заплати на ЕАД Е. И.,
Булстат *********, със съдебен адрес: **********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, сумата в размер на 480 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Г. Н. М., ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6