Решение по адм. дело №166/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на С. Д. К. от с.Богданци, област Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.Р. Г. от АК-Силистра, против Заповед №25-0362-000049/23.03.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), по вид „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД на МВР гр.Силистра.

С жалбата се твърди, че оспореният акт бил материално незаконосъобразен, тъй като главната предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП -„управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“, не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показанията на техническо средство, с което е бил изпробван в хода на полицейска проверка - Drugtest 5000, отчел наличие на метамфетамин, които (показания) са оспорени от водача. Издаден му бил талон за изследване № 0061514. Същият бил дал биологичен материал за медицинско изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн. ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/26.09.23г.)- занапред Наредба №1/2017г. Ето защо твърди, че процесният резултат от тест, извършен с техническо средство, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не било годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП,а тежестта за неговото доказване е нормативно възложена на ответния орган.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не представя писмено становище.

Ответникът по жалбата- Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан, при Областна дирекция на МВР Силистра,чрез упълномощен представител В.А.- гл.юрисконсулт в ОД МВР гр.Силистра, чрез писмено становище, поддържа неоснователност на жалбата. Представя доказателство за изправността на използваното техническо средство Drugtest 5000, №ARLK-0019; електронна справка за съдимост на жалбоподателя; Справка за нарушител и копие на Свидетелство за регистрация на МПС (част II), на базата на които твърди, че оспореният индивидуален административен акт бил съответен на фактите и на закона.Поддържа,че безспорно била доказана материалната предпоставка за налагане на процесната административна принуда по чл.171 т.1,б.“б“ ЗДвП.В обобщение настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Съдът, като обсъди становищата на страните и, прецени доказателствата по делото,вкл. представените след дадени указания, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:

Предмет на съдебния контрол е Заповед №25-0362-000049/23.03.2024 г. за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление - Тутракан при ОД на МВР гр. Силистра, с която е наложена административна принуда, представляваща „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй-като в нарушение на забраната по чл.5,ал.3,т.1 пр.2 от закона за движение по пътищата (ЗДвП) е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС са отнети със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение,серия GA №3348104/23.03.2025 г. за посоченото нарушение, извършено от С. К. с автомобил, марка „Мерцедес“, с рег.№[рег. номер], собственост на Д. К..

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, затова че на 23.03.2025 г. около 16:39 ч. в община Тутракан , по път II-21 км. в посока към бензиностанция „Петрол“, го е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.Същият е бил изпробван в хода на полицейска проверка с Drugtest 5000, с фабричен номер:ARSN-0251, отчел наличие на метамфетамин, с тест № 27/23.03.2025 г. По повод и въз основа на издадения му талон за изследване същият е дал биологичен материал за изследване в ЦСМП-гр.Тутракан. Проверката е отчела употреба на метамфетамин (л.22 ).

При горните установявания, от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално, териториално и по степен компетентен полицейски орган,видно от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 г. и удостоверение от 12.05.2025 г.Директорът на ОД МВР гр.Силистра е делегирал правомощия на началника група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР гр.Силистра, какъвто именно е издателят на оспорената ЗППАМ, да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.172 ал.2,т.е. вкл. по чл.171 т.1, б.“б“ ЗДвП. С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл. 165 ал.1 ЗДвП,като министърът определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК. Спазена е и изискуемата се писмена форма на процесния акт.

Процесната принудителната административна мярка се налага независимо от предвидените и наложени административни наказания за простъпки - глоби или имуществени санкции. Двете производства – административно и административно-наказателно са самостоятелни. Съставеният АУАН , в случая служи само за потвърждаване на установените факти, но не е задължителна предпоставка за издаване на заповед за ПАМ.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая наличието в дадената проба ( кръв и урина ) и отчетения в ЦСМП Тутракан на метамфетамин е установено чрез два последователни теста – чрез дрегер и в ЦСМП.

Установените факти обуславят извод, че на 23.03.2025 г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което законосъобразно на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

От изложеното се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в съответствие е с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна, което налага отхвърлянето й.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в предвидения минимум 150 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 вр. чл. 24 от НЗПП. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления при ОД на МВР, поради което съгласно § 1, т. 6 ДР АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Силистра сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Силистра,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. К. от с.Богданци, област Силистра, подадена чрез представител по пълномощие адв.Р. Г. от АК-Силистра, против Заповед №25-0362-000049/23.03.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-Тутракан при ОД на МВР гр.Силистра.

ОСЪЖДА С. Д. К.,[ЕГН] от с.Богданци, област Силистра, [улица]да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра, сумата от 150 (сто и петдесет ) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.