№ 6421
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505103 по описа за 2025 година
С Решение № 3239 от 26.02.2025 г. по гр.д. № 40507/2024 г. по описа на СРС,
153 с-в, е отхвърлен като неоснователен, предявения от „Укев транс“ ЕООД,
ЕИК203014231, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград, ул. „Яне
Сандански“ №21, вх.Б, ет. 3 срещу ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, пл. „Позитано“ № 5, иск с
правно основание чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 384, ал.2, т. 1 КЗ за осъждане на ЗЕАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Укев транс“
ЕООД, ЕИК203014231, сума в размер на 8 582.64 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по полуремарке
„Шмиц“ с рег.№ ****, застраховано по имуществена застраховка „Каско СТАНДАРТ“,
сключена между лизингодателя „ОТП - Лизинг“ ЕООД и ответника, във връзка с
настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2024г. до
окончателно заплащане на сумата.
В срока по чл.259 ГПК решението е обжалвано от ищеца „Укев транс“ ЕООД с
изложени доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Според ищеца, чрез събраните по делото доказателства /писмени доказателства
1
и авто-техническа експертиза/ е установен механизъм на настъпване на ПТП, в
резултат на което на застрахования при ответника автомобил са били причинени
имуществени вреди по време на сключения договор за имуществена застраховка –
покрит от застрахователя риск.
С оглед това неправилно, в отклонение от материалния закон и необосновано, с
оглед доказаните в процеса обстоятелства, съдът е отхвърлил претенциите му за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Неправилно, според
въззивника, съдът е установил релевантни за спора обстоятелства в отклонение от
дадените от експерта констатации и в противоречие със събраните доказателства.
Съответно, за формиране на крайни изводи по тези въпроси съдът не се е обосновал в
постановеното решение. Отправя искане за отмяна на решението като неправилно и
уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника ЗЕАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във жалбата относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 127-ми състав, решение за
валидно, допустимо и неправилно.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Производството е образувано по искова молба на „Укев транс“ ЕООД, с която
срещу ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
вр. с чл. 384, ал.2, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 8582.64 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по
полуремарке „Шмиц“ с рег.№ ****, застраховано по имуществена застраховка „Каско
СТАНДАРТ“, сключена между лизингодателя „ОТП - Лизинг“ ЕООД и ответника, във
връзка с настъпило застрахователно събитие- пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
2
03.07.2024г. до окончателното й заплащане.
За да отхвърли предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, съдът е приел, че в
производството не е доказано настъпване на покрит от застрахователя риск в пряка
причинно-следствена връзка с който да са били причинени същите. С постановеното
от СРС решение е прието, че в случая не са налице сочените предпоставки на чл.405,
ал. 1 КЗ, доколкото не е установено настъпване на застрахователно събитие - покрит от
застрахователя риск и от страна на застрахователя – ответник е установено в
производството при пълно и главно доказване – т.е. без съмнение, че щетите на
застрахования автомобил са били причинени от неукрепен товар.
Решението е неправилно.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“; 2/ настъпване в
срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /пътно- транспортно
произшествие/, за което застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в
причинна връзка с това събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок.
Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане,
каквото е застраховка "Каско" се определя по правилата на КЗ и съдържание на
конкретен договор. Страните са свободни да уговарят както основания за носене на
отговорност, така и основания за освобождаване от отговорност, но при съобразяване
на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение съобразно чл.396 от КЗ и
уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента
на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната стойност. 3астрахователната сума при имущественото застраховане
е максималният размер на отговорността на застрахователя за изплащане на
обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на застрахователно
събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към момента на
сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва
да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в размер
на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
3
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна
увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност
на вредите. Това е стойността срещу която може да се закупи застрахованото
имущество от същото качество при пълна увреда. Възстановителната стойност е
стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е
било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т.н.
При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната
стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на
имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда
релевантна е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване
на застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012 г. н по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.; Решение № 109/14.1.2009 г. по т.д. № 870/2010 г. на
ВКС, І-во Т. О.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О.;
Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, І-во Т. О.; всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които се възприемат от настоящия състав).
Съгласно чл. 408 КЗ при имуществените застраховки застрахователят може да
откаже изплащането на обезщетение в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лицето, което има право на застрахователното
обезщетение, както и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в договора и
пряко е довело до възникване на застрахователното събитие. В този смисъл в тежест
на ответника застраховател е да докаже наличието на някое от посочените основания
за изключване на застрахователната му отговорност - умишлено поведение на
претендиращия обезщетение, респ. твърдяното неизпълнение на договорно
задължение, което е значително и което се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства, настоящия състав
намира че се установява кумулативно наличие на сочените предпоставки.
Неправилно първата инстанция е приела за недоказан в проведеното
производство механизъм на настъпване на ПТП-покрит от застрахователя- ответник
риск. Изложените оплаквания в този смисъл в подадената въззивна жалба, настоящия
състав намира за основателни. Съображения:
В проведеното производство, съдът намира за установено валидно
застрахователно правоотношение между лизингодателя „ОТП - Лизинг“ ЕООД и
ответното дружество по Договор за застраховка „Каско“ на МПС валидна в периода от
29.08.2023 до 28.08.2028г за полуремарке „Шмиц“ с рег.№ ****. Чрез представената
4
пред първата инстанция застрахователна полица по застраховка „Каско Стандарт“, се
установява, че в случая е било избрано застрахователно покритие по застраховка
„Пълно Каско“, с допълнително покритие - „Официален сервиз“ и Раздел „Помощ на
пътя“ - основно покритие. В застрахователната полица изрично е отбелязано, че
ищецът „Укев Транс“ ЕООД е застрахован лизингополучател.
В производството е установено, че от името на ищеца, в качеството му на
лизингополучател е депозирана заявление до ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети по застрахованото
имущество от настъпило пътно-транспортно произшествие на 15.04.2024г в района на
гр.Русе. Описан е механизъм на настъпване на ПТП, който не е оспорен в
производството и е възприет от експерта по приетата пред първата инстанция САТЕ,
чийто изводи в посочения смисъл настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК.
Описан е следния механизъм на настъпване на ПТП: водачът на МПС - А.Х. за да
избегне удар с друго МПС натиска рязко спирачки и возените метални пръти удрят
предната част на ремаркето, при което са нанесени щети.
Чрез констатациите на експерта по САТЕ приета пред първата инстанция се
потвърждава, че нанесените на застрахованото имущество щети са във връзка с така
описания механизъм на ПТП. Посочва се, че водачът на влекача теглещ ремаркето,
което е застраховано спира внезапно, за да избегне удар с друго МПС, вследствие на
което превозвания товар се измества напред и удря предната част на полуремаркето.
Посочено е изрично от АТЕ, че щетите по застрахованото полуремарке се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.04.2024 г. произшествие в района на
гр.Русе. Вещото лице сочи, че стойността необходима за възстановяване на процесния
автомобил възлиза на сумата 8582.64 лева при съобразяване на обстоятелството, че
увредената вещ е била към датата на ПТП в експлоатация от 7 месеца и 17 дни, с
първоначална регистрация на 29.08.2023 г.
От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, че
превозвания в случая товар с ремаркето е „безопасен товар желязо 25 т“ по сключен
договор за автомобилен превоз на товари, изходяща от „Тал Актив“ ЕООД и
адресирана до ищцовото дружество, с която е възложено извършването на транспорт с
товарене на 08.04.2024-11.04.2024г. на товар от Италия и адрес на получател в Гърция.
При така установеното, настоящия състав намира следното от правна страна:
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
5
договора.
С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение №
224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К ., І Т. О. НА ВКС)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на
интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 от ЗДвП, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ
в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно
на тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл.408, ал. 1, т. 3
КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск "
и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., /
6
или чл. 395 КЗ ( така Решение № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К ., І Т.
О. НА ВКС).
В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява,
че повредите на застрахования автомобил са нанесени в резултат на ПТП по време на
действието на договора за имуществено застраховане Каско, поради което за тях е
налице покрит от застрахователя риск.
Доводите на ответника, че в производството не е доказан механизъм на
настъпване на ПТП-покрит от застрахователя риск, съдът намира за неоснователни с
оглед установените факти, чрез обсъдените по-горе доказателства. Неоснователни и
недоказани са и доводите на ответника, че щетите върху застрахования МПС са били
причинени от неукрепване или недостатъчно укрепване на превозвания товар. Чрез
събраните по делото доказателства не е установено при условията на пълно и главно
доказване, т.е. без съмнение /каквито необосновани изводи е изложил СРС/, че щетите
на застрахованата вещ са били причинени от неукрепения товар- в случая „желязо 25
тона“, а не от настъпилото пътно-транспортно произшествие. Установено е, че
последното е настъпило, въпреки че водача на влекача теглил ремаркето е предприел
внезапна и спасителна маневра спиране, за да избегне по-тежък резултат и по тежки
вредни последици – пътно –транспортно произшествие с друго МПС, което внезапно е
пресякло траекторията на товарната композиция. Дадените от експерта по приетата
пред първата инстанция АТЕ предположения, че настъпването на щетите по
застрахованото имущество в случая е било свързано и с недостатъчно укрепване на
превозвания от ищеца товар / в случая 25 тона желязо/ не се основават на обективни
данни и/или доказателства. Същите се явяват изолирани и необосновани с оглед
събраните по делото доказателства и противоречат на даденото от експерта основно
становище, че щетите на застрахованата вещ са причинени от описаното по-горе
пътно-транспортно произшествие, при което водача е предприел маневра аварийно
спиране. Поради това настоящия състав не кредитира описаните становища на
експерта по АТЕ за установяване на релевантни за спора обстоятелства, в т.ч.
механизъм на настъпване на щетите по застрахованото имущество.
Както бе посочено по-горе, в резултат на ПТП застрахования автомобил е бил
увреден и възстановителната застрахователна стойност в случая възлиза на сумата
8582.64 лева.
С оглед това, настоящия състав намира че описаната повреда на автомобила е
доказано, че е настъпила в срока на застрахователния договор и представлява покрит
от застрахователя риск. За тези увреждания застрахователя – ответник дължи
обезщетение в посочения размер 8582.64 лева. За обосноваване на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение съдът съобразява и посочената в
застрахователния договор застрахователна сума и констатациите на експерта по САТЕ,
7
която настоящия състав кредитира изцяло.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната съдебна практика на
ВКС.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 60135
ОТ 15.11.2021 Г. ПО Т. Д. № 1821/2020 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, което се възприема от
настоящия състав, застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер
на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в
срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество. В цитираните решения
изрично е акцентирано, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, т.к. последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност.
Даденият принципен отговор е обоснован с норми от отменения Кодекс за
застраховането - чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и, ал. 4 и с нормите на сега действащия
КЗ, с оглед аналогичните разпоредби - чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1, касаещи
действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно обезщетение
при застраховане срещу вреди.
При съобразяване сочените разпоредби и изразените становища, настоящата
инстанция намира че застрахователното обезщетение възлиза на сумата 8582.64 лева
до който размер искът следва да бъде уважен.
При тези фактически констатации и правни изводи, настоящият състав, намира
че постановеното решение следва да бъде отменено, като неправилно на основание
чл.271, ал.1, пр.2 ГПК.
По разноските:
8
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 1504 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса и за въззивната в
размер на 171.65 лв. за заплатена държавна такса.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3239 от 26.02.2025 г. по гр.д. № 40507/2024 г. по описа на
СРС, 153 с-в, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „Укев
транс“ ЕООД, ЕИК203014231, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,
ул. „Яне Сандански“ №21, вх.Б, ет. 3, на основание чл. 405 от КЗ, вр. с чл. 384, ал.2, т.
1 КЗ, сума в размер на 8 582.64 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на полуремарке „Шмиц“ с рег.№ ****, застраховано по
имуществена застраховка „Каско СТАНДАРТ“, сключена между лизингодателя „ОТП -
Лизинг“ ЕООД и ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, във връзка с настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие станало на 15.04.2024 г. в
района на гр.Русе, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 03.07.2024г. до окончателно заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на „Укев
транс“ ЕООД, ЕИК203014231, със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград,
ул. „Яне Сандански“ №21, вх.Б, ет. 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 1504 лв. – разноски за първата инстанция и сумата в размер на 171.65 лв.-разноски
за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9