Решение по адм. дело №467/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Ю. Р. И. от гр.Сливо поле, обл.Русе, чрез пълномощник адв.М.Р. от АК Русе, е оспорил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1085-000243 от 09.05.2025 г., издадена от началник група в сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в” от ЗДвП му е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“. Развива съображение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени заповедта.

Ответникът по жалбата – Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 25-1085-000243 от 09.05.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП. От описаните в заповедта фактически обстоятелства, както и от приложените по преписката писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.05.2025 г., около 14:50 часа, в гр. Русе, на кръстовището на бул. “България“ и [улица], оспорващият управлявал собственото си МПС – АУДИ КУ 7, с рег. № [рег. номер], при което допуснал следното нарушение: нарушил правилата за предимство на кръстовище, регулирано с пътни знаци, като от [улица], навлизайки по бул. „България“, не съобразява поведението си с пътен знак Б2 „Стоп“, отнемайки предимство на движещия се състав от ППС с влекач Волво с рег. № [рег. номер] и прикачено полуремарке Вилтон с рег. № [рег. номер], в резултат на което се сблъскват. Причинява ПТП с материални щети. Произшествието било посетено от служители на сектор ПП при ОД на МВР – Русе. Те установили водачите на двата автомобила като И. имал спор относно кой е виновен за ПТП, твърдейки, че не е виновен и след зададен контролен въпрос: „При наличие на пътен знак „Стоп“ (Б2), според Вас г-н И., кой е с предимство на гореописаното кръстовище и кой е виновен за настъпилото ПТП?“, И. отговорил, че виновен е водачът на състава на ППС, защото е трябвало да мине в лява пътна лента. При така дадения отговор полицейските служители стигнали до извод, че нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП е допуснато поради незнание и непознаване на нормативната уредба, касаеща безопасността на движението, формулирана в ЗДвП и издадените въз основа на него подзаконови актове.

Съдът, съобразявайки, че АУАН № GA4075056 от 08.05.2025 г., в който са отразени фактите, послужили като основание за издаване на оспорената заповед, е редовно съставен, намира, че не е оборена презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП за доказаност на фактите и обстоятелствата; последните самостоятелно се установяват и от събраните доказателства. Предвид това приема гореизложената фактическа обстановка за безспорна.

От правна страна съдът приема следното:

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган.

По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и началниците на групи в сектор ПП към ОД на МВР - Русе. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на издателя на процесната ЗППАМ.

Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването й.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.

Анализът и тълкуването на цитираната разпоредба води на извода, че материалноправните предпоставки, обуславящи законосъобразното налагане на процесната ПАМ, са следните:

1. констатирано нарушение на правилата за движение;

2. това нарушение да е немаловажно и

3. същото да е допуснато от водача поради незнание на правилата за движение.

В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства се установява твърдяното от административния орган нарушение – на 08.05.2025 г., около 14:50 часа, в гр. Русе, на кръстовището на бул. “България“ и [улица], оспорващият управлявал собственото си МПС – АУДИ КУ 7, с рег. № [рег. номер], при което допуснал следното нарушение: нарушил правилата за предимство на кръстовище, регулирано с пътни знаци, като от [улица], навлизайки по бул. „България“, не съобразява поведението си с пътен знак Б2 „Стоп“, отнемайки предимство на движещия се състав от ППС с влекач Волво с рег. № [рег. номер] и прикачено полуремарке Вилтон с рег. № [рег. номер], в резултат на което се сблъскват. Причинява ПТП с материални щети.

Следователно е налице първата цитирана по-горе материалноправна предпоставка по чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, констатирано нарушение на правилата за движение.

Съдът приема, че констатираното нарушение на правилата за движение е немаловажно.

Съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 32 от ЗДвП, „Маловажно“ е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.

Извършеното от жалбоподателя нарушение на предписанието на знак Б2 „Стоп“ е довело до настъпването на ПТП, поради което нарушението не може да се квалифицира като маловажно.

С оглед изложеното, е налице и втората материалноправна предпоставка, обуславяща законосъобразното налагане на ПАМ.

Видно от доказателствата по делото нарушителят - водач на МПС е отговорил на конкретно поставения му от контролния орган въпрос „При наличие на пътен знак „Стоп“ (Б2), според Вас г-н И., кой е с предимство на гореописаното кръстовище и кой е виновен за настъпилото ПТП?“ по следния начин: „Виновен е водачът на състава на ППС, защото е трябвало да мине в лява пътна лента.“. Така даденият отговор недвусмислено сочи, че водачът не е знаел правилата за движение, или ако ги е знаел умишлено не ги е спазил, което в конкретния случай е с еднакви правни последици.

С оглед наличието на основанието по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, наложената принудителна административна мярка „временно отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство до полагане успешно на проверочен изпит“ е в съответствие с материалния закон.

При така събраните по делото доказателства съдът счита, че твърдяните в оспорената заповед факти са надлежно доказани и същите се субсумират под хипотезата на посочената правна норма - чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, поради което заповедта съответства на материалноправните разпоредби.

Оспореният акт съответства и на целта на Закона за движение по пътищата, тъй като осигурява, в определена степен, невъзможността извършилият процесното нарушение водач да продължи да упражнява правно регламентираната дейност, без преди това да докаже по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит, че е компетентен в необходимата степен да я извършва.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна и жалбата на Ю. И., като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5-то от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Р. И. от гр. Сливо поле, обл. Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000243 от 09.05.2025 г., издадена от началник група в сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “в” от ЗДвП на И. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит“.

ОСЪЖДА Ю. Р. И. от гр. Сливо поле, обл. Русе, [улица], с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Русе сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.