№ 1398
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501143 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивнa
жалбa на ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. Р. Л. срещу осъдителната част на решение №
195 от 05.12.2024 г. по гр.д. 35/2024 г. на ОС Видин, с което ЗАД „Армеец“ АД е
осъдено да заплати 130 лева обезщетение за имуществени вреди и 20 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 28.07.2023 г., ведно със
законната лихва от 20.09.2023 г. до окончателното изплащане.
Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като
липсва основание за отговорността на ответника, сега жалбоподател. Отделно от това
обезщетението за неимуществени вреди е завишено.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищеца М. А. чрез адв. В. М., в който се
твърди нейната неоснователност и се иска допускане до разпит на свидетел за
претърпените неимуществени вреди, недопуснат от първата инстанция.
Подадена е и частна жалба срещу определение № 134 от 11.03.2025 г. на ОС
Видин по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на ответника по
искане за изменение на решението в частта за разноските. Подаден е отговор на
частната жалба със съображения за дължимост на адвокатския хонорар в размера,
определен от ОС Видин.
Искането за разпит на свидетел за претърпените неимуществени вреди от ищеца е
преценено за основателно и е уважено.
В съдебно заседание от 19.06.2025 г. е сменен режимът на призоваването му по
молба на адв. М. от 16.06.2025 г., като вместо при довеждане е допуснат при
призоваване, а делото е отложено за изслушването му. За с.з. на 06.11.2025 г.
1
свидетелят е призован, но не се е явил и след изявление на адв. М. и на юрк. Л. съдът е
отменил определението си за допускане на свидетел. В съдебно заседание от
19.06.2025 г. представителите на страните поддържат жалбата и отговора си, а в
съдебно заседание от 06.11.2025 г. молят за отмяна, съответно потвърждаване на
решението и определението по чл. 248 ГПК, като претендират разноски за въззивната
инстанция.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния
съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Решението не се обжалва от страна на ищеца в неговата отхвърлителната част за
обезщетението за неимуществени вреди до 30 000 лева, частично от 60 000 лева.
Пред въззивната инстанция са спорни елементите на непозволеното увреждане,
завишено ли е обезщетението за неимуществени вреди и следва ли да се възстановят
разходите, свързани с лечението.
По първия спорен въпрос настоящият съд намира следното. Единственото
въззивно оплакване по този въпрос е, че наказателното постановление не представлява
акт по чл. 300 ГПК. Първоинстанционният съд не е приел, че наказателното
постановление представлява такъв акт, а е обосновал решението си със заключението
на АТЕ на инж. О. В. и свидетелските показания на водача на застрахованото МПС.
Поради липсата на други въззивни оплаквания срещу приетото наличие на основание
на гражданската отговорност на застрахования при ответника водач жалбата в тази й
част е бланкетна. Настоящият състав приема, че решението в частта, в която е прието,
че водачът на л.а. „Шкода Октавия” е нарушил правилата за движение, като поради
неспазване на дистанция е блъснал движещия се пред него ищец, управлявал
мотоциклет по време на изпит за правоспособност и произтичащата от това
отговорност на застрахователя, не противоречи на императивни правни норми.
Анализът на събраните доказателства дава на въззивния съд основание да приеме, че
ответникът е отговорен за причиненото на ищеца увреждане. Не е спорно, че е налице
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ между ответното дружество и
водача на МПС към датата на настъпване на застрахователно събитие.
По повод размера на обезщетението съдът съобразява медицинските документи,
заключението на двете СМЕ пред ОС Видин, свидетелските показания.
От неоспорените заключения на съдебно-медицинската експертиза на д-р И. К. и
на д-р Д. Н. се установява, че пострадалият М. К. А. е получил съчетана травма на
главата и ляв горен крайник, която се изразява в охлузна рана на главата, мозъчно
сътресение с анамнестични данни за преходна загуба на съзнание, потвърдено чрез КТ,
нарушена костна структура на черепната кутия – костен откъс от сквама окципиталис с
диаметър 3 см, оток с промяна на контура на меките тъкани, травма в областта на
лявото рамо с охлузвания, посткомоционен синдром и множество хематоми от
мекотъканни травми в областта на левия горен крайник, лявата тазобедрена става и
двете глезенни стави. След инцидента на 28.07.2023 г. пострадалият е прегледан в
Спешното отделение на МБАЛ „Св. Петка“ – гр. Видин с оплаквания от болка в
главата и лявото рамо, гадене и загуба на съзнание. Приет е за лечение в отделението
по хирургия, където са проведени клинични и образни изследвания и е назначено
медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието му. От проведените
изследвания е установено наличие на костен откъс от сквама окципиталис с диаметър
3 см и оток с промяна на контура на меките тъкани, а пострадалият е изписан с
диагноза мозъчно сътресение. Поради персистиращи оплаквания – главоболие,
световъртеж и замайване, на 02.08.2023 г. той е посетил специалист-невролог, който е
2
поставил диагноза мозъчно сътресение и посткомоционен синдром и е назначил
медикаментозно лечение.
По делото са приети амбулаторни листове и рецепти за лекарства,
удостоверяващи, че пострадалият М. К. А. е прегледан от специалист-невролог на
01.08.2024 г. по повод персистиращи оплаквания от силно главоболие, замайване,
безсъние и нарушена концентрация, засилващи се при физическо и умствено
натоварване, като му е назначена медикаментозна терапия и е поставена диагноза
посткомоционен синдром. На 20.08.2024 г. ортопед е установил болка и парестезии в
лявата половина на главата, насочил е пострадалия към неврохирург и потвърдил
диагнозата посткомоционен синдром.
Според д-р Н. мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчна
травма, обикновено с възстановяване за 20-30 дни при липса на усложнения. В случая
пострадалият проявява усложнения – персистиращи главоболие, замайване,
световъртеж, нистагъм и дискоординация, диагностицирани като церебрастенен
посттравматичен синдром, включващ главоболие, нарушения на съня, паметови
смущения, лесна умора и депресивни състояния, които могат да продължат месеци или
цял живот и изискват наблюдение от невролог, щадящ режим и медикаментозно
лечение. Вещото лице невролог пояснява в съдебно заседание, че дори леки травми на
главата могат да доведат до този синдром и в редки случаи – до посттравматична
епилепсия.
Неоснователни са доводите, че персистиращите болки и страдания, променили
трайно ищеца, не са доказани по делото. Вярно е посоченото в жалбата, че видно от
епикризата, издадена от МБАЛ „Св. Петка“ АД - Видин, той сам е напуснал лечебното
заведение, в което е бил приет след инцидента, а четири дни по-късно е потърсил
помощ, прегледан е от лекар, който му е назначил лечение - прием на таблетки
Темпалгин - за болката, и таблетки Ноотропил - за укрепване на мозъчната функция.
Напускането на лечебното заведение обаче няма отношение към продължаващите
година по-късно симптоми на главоболие, замайване, безсъние и нарушена
концентрация. Вещото лице д-р Н. е категорична, че не е възможно краткото болнично
лечение да се е отразило на последиците от полученото увреждане „мозъчно
сътресение“, тъй като дори спазването на пълния съвет за спазване на режим не
гарантира 100 %, че няма да има усложнения.
Неоснователно се твърди в жалбата липса на данни ищецът да е провеждал
лечение, да е търсил лечение или консултация от специалист неврохирург. Вярно е, че
не е бил хоспитализиран, нито е провеждал специализирани изследвания, но
представените амбулаторни листове от 01.08.2024 г. и от 20.08.2024 г. свидетелстват за
търсената помощ при различни специалисти по повод описаните по-горе оплаквания
година след инцидента. На следващо място, според вещото лице д-р Н. церебрастенен
посттравматичен синдром може да се появи и при много леки травми на главата,
включително с пристъпи на главоболие, замайване, нарушения на съня, паметови
смущения и страхови изживявания, като последствията от травмата могат да
продължат от няколко седмици до няколко месеца, а в някои случаи – през целия
живот, а на по-късен етап може да настъпи и посттравматична епилепсия.
Тези изводи не се разколебават от показанията на св. В., според който А.
непосредствено след инцидента не е искал да бъде прегледан от екип на спешна
помощ, нито е губил съзнание -„... изправи се, даже ме попита какво правя.“ Вярно е,
че седмица след катастрафата М. А. се е явил на изпит за правоспособност и е
придобил такава за управление на МПС - мотоциклет, както и за категория С и Е., но
това категорично не означава, че не е имало последици от травмата в главата.
Явяването на изпит означава, че ищецът е мобилизирал силите си и е довършил
3
започнатото. Не може да не се отчетат преценката на лекарите за прием в лечебно
заведение, потърсената лекарска помощ четири дни след инцидента, както и година
по-късно. Независимо дали се кредитират показанията на свидетеля относно
състоянието и поведението на ищеца непосредствено след събитието, медицинските
документи представят професионален анализ на състоянието на ищеца, който не може
да бъде пренебрегнат. Бидейки отговорен за състоянието на курсиста си, свидетелят
като негов инструктор е опитал сам да се успокои, възприемайки наличието на само
„една драскотина на главата“. Дракостината след приема в лечебното заведение е
определена като нарушена костна структура на черепната кутия – костен откъс от
сквама окципиталис с диаметър 3 см, оток с промяна на контура на меките тъкани.
Неоснователни са доводите срещу показанията на св. Б.. Вярно е, че в някои свои
части представляват преразказ на споделеното му от ищеца: че не може да спи
нормално нощно време и приема хапчета за сън, че има шум в ушите, че му пречи
слънчевата светлина и изпитва страх. Непосредствен възприето от свидетеля е обаче
отказът на ищеца да направи ремонт на покрива на свидетеля, тъй като не може да се
качва на високо, понеже му се виело свят. Показанията, че преди инцидента бил добър
майстор, а вече не поемал поръчки за покриви поради замайване, са достатъчни, за да
се обоснове извод за промени в резултат на инцидента.
Неправилно е посочва в жалбата, че възстановителният период е бил гладък и
безпроблемен, тъй като видно от амбулаторните листове от август 2024 г. проблемите
на г-н А. са продължили година след ПТП. При обяснението на вещото лице, че тези
проблеми са закономерна последица от мозъчното сътресение и травмата в главата, е
без значение, че д-р Н. не е правила личен преглед на ищеца. В двата амбулаторни
листа е описано обективното състояние, а не само оплакванията на пациента, като д-р
Ж. И. е предписал и два лекарствени продукта.
Въззивният съд намира, че размерът за обезщетение за неимуществени вреди,
определен от първоинстанционния съд, не е завишен. Обезщетението от 20 000
(двадесет хиляди) лв. е съобразено с всички значими за случая обстоятелства,
обсъдени в обжалваното решение: характера на причинените физически увреждания:
съчетана травма на главата и ляв горен крайник, която се изразява в охлузна рана на
главата, мозъчно сътресение с анамнестични данни за преходна загуба на съзнание,
потвърдено чрез КТ, нарушена костна структура на черепната кутия – костен откъс от
сквама окципиталис с диаметър 3 см, оток с промяна на контура на меките тъкани,
травма в областта на лявото рамо с охлузвания, посткомоционен синдром и множество
хематоми от мекотъканни травми в областта на левия горен крайник, лявата
тазобедрена става и двете глезенни стави, възстановителния период и късните
последици от травмата в главата: замайване, главоболие, дискоординационен синдром.
Следва да бъде съобразена възрастта на пострадалия - 30 години, възраст, при която
не са налице дегенеративни процеси, които да удължават възстановителния процес, но
е активна трудоспособна възраст, смутена от причинените травматични увреди, както
и последиците в психологичен план- при всички случаи претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психо-емоционално отражение върху пострадалия.
Размерът на обезщетението е оправдан дори и без отчитане на констатираните от
психолог тревожно разстройство и посттравматична депресия, като въззивните
оплаквания, че психологът не е назначен от съда са основателни. Това обезщетение е
съобразено и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
отразена в действащите за периода застрахователни лимити, както и със съдебната
практика по сходни случаи. Срещу началната дата на дължимост на законната лихва
няма въззивни доводи.
Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди правилно е съобразено
4
на основата на заключението на СМЕ, че разходите са във връзка с причинените от
пътния инцидент травми, поради което подлежат на възстановяване ведно със
законната лихва от деня на извършването им.
Обжалваното решение не страда от описаните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърдено.
По повод частната жалбата срещу определение 134 от 11.03.2025 г. по чл. 248
ГПК въззивният съд излага следното. Настоящият състав споделя съображенията на
юрк. Л., че адвокатският хонорар не следва да се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
на която се е позовал ОС Видин. При отчитане на ангажираните с исковата молба и
преди първото съдебно заседание доказателства от адвоката на ищеца, поисканите от
него експертизи, адекватни на спора, както и частичното уважаване на иска,
адвокатският хонорар от 2212 лева е адекватен за случая. Ето защо, частната жалба
следва да се остави без уважение.
За настоящата инстанция процесуалният представител на ответника по жалбата
претендира адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., срещу което няма
възражение от насрещната страна. При съобразяване на проведените две заседания без
събиране на доказателства и спорния предмет пред въззивната инстанция, съдът
определя адвокатски хонорар от 1200 (хиляда и двеста) лева, които въззивният
жалбоподател следва да бъде осъден да плати.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195 от 05.12.2024 г. по гр.д. 35/2024 г. на ОС
Видин.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу
определение №134 от 11.03.2025 г. по гр.д. 35/2024 г. на ОС Видин.
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец’' АД, ЕИК ********* да плати на адв. В. В. М. от САК
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв адвокатски хонорар от 1200 (хиляда и двеста)
лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5