О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№881
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 17,06,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 809/2020 г. и установи следното:
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна
частна жалба вх. № 16437/05,03,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
– гр. София, ЕИК *********; против определение № 2187/17,02,2020 г.,
постановено по гр. д. № 7019/2019 г. на РС Пловдив, ХХI гр.
състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото. От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени
обжалваното като незаконосъобразно и да върне делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок.
По същество:
Производството пред РС е образувано по искова молба
вх. № 28837/03,05,2019г. от /12,07,2018 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********; против Й.Р.И. с ЕГН **********. Предявени са
искове за установяване по реда на чл. 422 от ГПК (евентуални – за присъждане)
на вземания, дължими въз основа на договор за креди.
Съобщението по чл. 131 от ГПК е връчено на
ответника чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК. На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, на ответника е назначен особен представител, определено е възнаграждение
за същия и исковата молба е оставена без движение като на ищеца е указано в
едноседмичен срок да представи доказателства за внасяне на определената сума по
набирателната сметка на съда.
Съобщение за това е редовно връчено на ищеца на 29,01,2020
г. В рамките на определения за това срок ищецът не е изпълнил указанията на
съда.
С обжалваното определение РС е приел, че е
налице хипотезата на чл. 129 ал. 3 от ГПК и на това основание е върнал исковата
молба и е прекратил образуваното по нея производство.
Този извод напълно се споделя и от настоящата
инстанция.
Връчването на съобщението чрез залепване на
уведомление е извършено при наличие на предвидените в разпоредбата на чл. 47 от ГПК предпоставки – удостоверено по надлежен начин е отсъствието на лицето от
адреса, посочен в исковата молба, след служебно извършени справки е установено,
че постоянният и настоящ адрес на ответника съвпадат с този, посочен в исковата
молба, както и че липсват данни лицето да работи по трудово правоотношение. С
изтичане на срока от залепване на уведомлението и неявяване на лицето в
канцеларията на съда за получаване на книжата, са се осъществили и
предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител.
Внасяне на определеното за същия възнаграждение е дължимо от ищеца, поради
което правилно исковата молба е била оставена без движение за представяне на
доказателства за това.
Няма спор, че в рамките на определения срок
ищецът не е предприел действия по изпълнение на дадените му указания.
Следователно налице е основанието на чл. 129 ал. 3 от ГПК за връщането на
исковата молба и прекратяване на производството по делото. Затова обжалваното
определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 2187/17,02,2020 г., постановено по гр. д. № 7019/2019 г. на РС Пловдив, ХХI
гр. състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: