№ 6931
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100506590 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5746 от 01.04.2025 г. по гр.д. № 38624/2024 г. по описа на СРС, 70
с-в е осъден ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, ЕИК *********, по иск с правно
основание чл. 411 КЗ, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********,
сумата от 2162,25 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение по
настъпило ПТП на 05.01.2024г. с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 27.06.2024г.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата
инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез
събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния
закон. Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства не е
установен механизъм на настъпване на ПТП. В случай, че съдът приема за установено
при какви обстоятелства и как е настъпило произшествието, сочи, че съдът не е
съобразил приноса на водача на лекия автомобил Рено Колеос, застрахован при ищеца,
за настъпване на вредите. С оглед последното, съдът при постановяване на решението
е следвало да съобрази, че ПТП е причинено виновно от водача на застрахования при
ищеца лек автомобил, при условията на евентуалност- съпричиняването на
1
вредоносния резултат от неговото неправомерно поведение. Моли за отмяна на
постановеното решение като неправилно и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗК “Дженерали Застраховане” АД е подала в срок писмен
отговор на въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е
неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Заявява, че при постановяването му съдът е съобразил установените факти чрез
събраните доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила. В производството не е доказано ПТП да
е било причинено изцяло по вина на водача на автомобила застрахован при ищеца. Не
е доказано и съпричиняване на вредоносния резултат с неговото поведение. Установен
е механизмът за настъпване на ПТП, като последното е настъпило изцяло по вина на
водача на застраховиния при ответника автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на сочената разпоредба /чл.411 КЗ/. Фактическият състав на
суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на
който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
При доказан при условията на пълно и главно доказване фактически състав на
2
разпоредбата на чл. 411 КЗ, в тежест на ответника е да докаже фактическия състав на
направеното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС
приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани
в процеса, при условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава на предположения.
Намаляване на обезщетението за вреди е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем (в този
смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС, I ТО, което
разрешение настоящия състав споделя).
Доводите на въззивника, че в производството не е установен механизмът на
ПТП от събраните по делото доказателства, съдът намира за неоснователни. В
производството е установен чрез представения двустранен протокол за ПТП,
показанията на свидетелите П.Д.А. /водач на л.а. „Рено Колеос“/ и Н.А.К. /водач на л.а.
„Мицубиши“/ дадени пред първата инстанция, както и констатациите на експерта по
приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК, механизма на настъпване на ПТП.
Така, в производството е установено, че ПТП е станало на 05.01.2024г. по
следния начин: л.а. „Рено Колеос“, рег. № ****, се е движил в района на паркинг на
супермаркет Кауфланд към изхода му в гр.Ямбол. Преди изхода в посоката на
движение на л.а. „Рено Колеос“ е обособен втори паркинг, находящ се от лявата му
страна с изход към паркинга на Кауфланд. Преди да премине л.а. „Рено Колеос“ пред
изхода на втория паркинг, в същото време от втория паркинг се движил л.а.
„Мицубиши“ с посока от ляво на дясно на л.а. „Рено Колеос“, пред който е бил
поставен пътен знак Б 2 „Стоп“. Водачът на л.а. „Рено Колеос“ продължил движението
си без да намалява скоростта си и към изхода на паркинга. Същевременно и водачът на
л.а. „Мицубиши“ продължил движението си без да спира пред пътния знак „Стоп“,
като достигнал до траекторията на движение на л.а. „Рено Колеос“. Реализирано било
ПТП. Л.а. „Мицубиши“ с предната си част челно ударил л.а. „Рено Колеос“ в лявата
му странична част в зоната на двете му леви врати. Размерът на вредите е определен
от експерта на 2150,15 лева без ДДС по средни пазарни цени.
От представените пред първата инстанция доказателства се установява и
страните не спорят, че е налице валидно застрахователно правоотношение "Каско"
между ищцовото дружество и увреденото МПС „Рено Колеос“, с рег. № ****, както и
че лекият автомобил „Мицубиши“, с рег. № У 8318 АС, е имал при ответника валидна
застраховка "Гражданска отговорност".
Установява се и че по образуваната при ищеца претенция са били изготвени
3
протокол за оглед и опис- заключение за вреди. Ремонтът на превозното средство е бил
възложен на „Дидикар“ ЕООД, за което е било издадено възлагателно писмо.
Автомобилът бил приет след ремонт от представител на собственика му без
забележки, видно от приемо- предавателния протокол. Стойността на ремонта била
отразена в издадената фактура № **********/08.04.2024г. на стойност 2147.25 лв. с
ДДС заплатена на сервиза на 09.04.2024 г.
С оглед изложеното, при така установения механизъм на ПТП правилни са
констатациите на първата инстанция, които настоящия състав изцяло възприема, че
щетите на л.а Рено Колеос са в пряка-причинна връзка с настъпилото ПТП. Доколкото
не е оборена предвидената в закона оборима презумпция за вина /указана с
разпоредбата на чл.45 ЗЗД/, то, съдът намира че вината за ПТП принадлежи на водача
на застрахования при ответник автомобил Мицубиши, който е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.47 и чл.48 ЗДвП, предвиждащи, че на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна.
Доводите на въззивника за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – П.Д.А., съдът
намира за недоказани и неоснователни. Чрез удостовереното в съставения двустранен
констативен протокол за ПТП и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че
поведението на водача на л.а. „Рено“ не е довело до настъпване на ПТП, а последното
се дължи на поведението на водача на л.а. „Мицубиши“, което сочи за нарушение на
правилата за движение по пътищата описано по-горе.
С оглед това, изложените от СРС правни изводи, че при съобразяване
указанията на разпоредбата на чл.51 ЗЗД и установената практика приложима по
сочената хипотеза в случая не е доказано съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на застрахования при ищеца водач, се явяват правилни. Напротив, както е
посочил СРС и настоящия състав формира като идентични фактически констатации и
правни изводи, в производството е установено по категоричен и несъмнен начин, че
вината за пътното произшествие принадлежи на водача на застрахования при
ответника водач, който е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата
– чл.47 и чл.48 ЗДвП.
При правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка във
връзка с механизма на настъпване на произшествието, съдът е приложил правилно
материалния закон. Поради това и предявения иск по чл.411 ГПК следва да бъде
уважен за сумата 2162,25 лв., представляваща неплатен остатък от регресна претенция
за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно със законна
лихва, считано от подаване на исковата молба - 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането.
4
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 50.00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5746 от 01.04.2025 г. по гр.д. № 38624/2024 г. по
описа на СРС, 70 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.5 ГПК, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ"АД, ЕИК: *********, да заплати на ЗК “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща направени по делото
разноски за въззивната инстанция за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5