РЕШЕНИЕ
№ 1642
гр. Русе, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520103659 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. Ц. З. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в
която се твърди, че на ищцата е връчено съобщение за образувано срещу нея
изпълнително дело № *** от 2025г. по описа на ЧСИ Ц.Г., по което е
претендирано плащане на сума в общ размер на 26888,85лв., от която
8681,98лв. главница, 13 669,58лв. законна лихва за периода от 26.03.2010г. до
27.01.2025г., 1297,75лв. – неолихвяеми вземани (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.), 726,86лв. присъдени разноски, 300лв. разноски по
изпълнително дело, 2 212,68лв. такси по тарифата на ЗЧСИ. След направена
справка, ищцата установила, че претендираното от нея по изпълнителното
дело вземане произтича от изпълнителен лист, издаден на 30.03.2010г. по гр.д.
№ *** от 2010г. по описа на Районен съд - Русе. По този изпълнителен лист
имало образувано изпълнително дело №*** от 2010г. на ЧСИ Ц.Г., което е
прекратено на 14.08.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
взискателят не бил поискал изпълнителни действия повече от 2 години.
Ищцата твърди, че от момента на прекратяване на изпълнителното
дело № *** от 2010г. до момента на образуване на новото изпълнително дело
1
№ *** от 2025г., взискателят не е предприемал каквито и да е действия по
прекъсване на давността и е изтекъл срок повече от 5 години, поради което
смята, че претендираното от нея вземане е погасено по давност. Такова
възражение направила и в изпълнителното производство, което не било
прието от съдебния изпълнител и взискателя. Последният единствено уточнил
размера на вземането си към 14.04.2025г., което възлизало на обща сума от 24
262,61лв. С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да се признае за установено, че Д. Ц. З. не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата от 24262,61лв., от която 8681,98 лв. главница, 15198,63 лв.
лихви, 300лв. разноски и 82лв. такси. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Излагат се аргументи, че не е изтекла
претендираната давност, без да са посочени конкретно предприети действия,
които водят до нейното прекъсване или спиране. Моли се да бъде отхвърлен
предявеният иск, а в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски за делото, с
оглед неговата ниска правна и фактическа сложност.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на „Обединена българска банка“ АД по ч.гр.д.№***/2010г. по
описа на РС – Русе, на 30.03.2010г. е издаден изпълнителен лист срещу
ищцата за сумите: 8681,98лв. – главница по договор за потребителски кредит
от 20.06.2007г., законна лихва върху главницата считано от 26.03.2010г. до
изплащане на вземането, 1275,27лв. договорна лихва за периода от
15.04.2009г. до 25.03.2010г., 22,48лв. наказателна лихва за периода от
15.04.2009г. до 25.03.2010г. и 726,86лв. разноски по делото.
С договор за цесия от 06.12.2013г., кредиторът „Обединена българска
банка“ АД е прехвърлил вземането си по горепосочения изпълнителен лист на
ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за което обстоятелство е
изпратено уведомление до длъжника и ищец в настоящото производство.
За събиране на вземането си по изпълнителния лист от 30.03.2010г.,
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало на 27.01.2025г. молба, по която е
образувано изп. дело №*** /2025г. по описа на ЧСИ Ц.Г., за което
2
обстоятелство ищцата е уведомена на 18.02.2025г. (видно от приложеното
съобщение на лист 31 от изп. дело). Претендираните от нея суми по
изпълнителното дело са в размер на 26 888,85лв., от която 8681,98лв.
главница, 13 669,58лв. законна лихва за периода от 26.03.2010г. до
27.01.2025г., 1297,75лв. – неолихвяеми вземани (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.), 726,86лв. присъдени разноски, 300лв. разноски по
изпълнително дело, 2 212,68лв. такси по тарифата на ЗЧСИ.
С молба от 09.04.2025г., ищцата в качеството на длъжник по
изпълнителното дело е направила възражение за погасяване по давност на
претендираното от нея вземане. Възражението не е прието от съдебния
изпълнител и взискателя, като последният с молба от 16.04.2025г. е уточнил
размера на претендираното от него вземане, в общ размер на 24262,61лв., от
които 8681,98 лв. главница, 15198,63 лв. лихви, 300лв. разноски и 82лв. такси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на
материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето
изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят
наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия
изпълнението.
В конкретният случай, ищцата се е позовала на изтекла в нейна полза
погасителна давност. Към датата на която е образувано висящото в момента
изпълнително производство, безспорно е изтекъл срок значително
надвишаващ пет годишната давност за процесното вземане. За да не е изтекъл
давностния срок за изминалия период от време, то следва същият да е спиран
и/или прекъсван на някои от възможните основания за това. Такова безспорно
е образуването на изпълнително производство за събиране на вземането и
предприемането на изпълнителни действия по него. Ответникът е направил
възражение за спиране и прекъсване на давностния срок за процесното
3
вземане, но не е посочил и представил доказателства за това, въпреки
дадените указания и възможност за това от съда в настоящото производство.
Ответникът като взискател по евентуално образувани срещу ищцата
изпълнителни дела разполага с възможност да се снабди с преписи от тях, с
които да докаже възраженията си. След като не го е направил и не е посочил
основателна причина за непредставяне на сочените доказателства (прим. отказ
на съдебния изпълнител да представи преписи), следва да се приеме, че не е
доказано оспорването на исковата претенция. Липсата на доказателства за
образувано друго изпълнително производство преди висящото и за конкретно
предприети по него действия, които да водят до спиране и прекъсване на
давността за процесното вземане, дава основание да бъде направен
единствения възможен извод, че към датата на образуване на изп. дело
№73/2025г. по описа на ЧСИ Ц.Г., процесното вземане е погасено по давност.
Още повече, че в случая възраженията направени в срока по чл. 131 ГПК са
общи и принципни, без да се излагат конкретни факти за осъществени
действия, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесното
вземане. Липсва оспорване на твърденията в исковата молба относно
наличието на предходно изпълнително дело, датата и основанието на които то
е прекратено, което е допълнително основание за уважаване на исковата
претенция.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за
образуване и водене на настоящото производство, като са претендирани и
представени доказателства за направени разноски в общ размер на 3180,50лв.,
от които 2150лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли неговото намаляване.
Съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, адвокатско възнаграждение за
настоящото производство при съобразяване на материалния интерес по него
следва да е в размер на 2283лв. При направено възражение за прекомерност,
съдът е допустимо да присъди както по-малко от това възнаграждение, така и
по – голямо от него, като съобрази естеството на производството, неговата
правна и фактическа сложност, продължителност и пр. В случая
4
претендираното възнаграждение е в по-нисък размер – от 2150лв. и доколкото
са представени доказателства за неговото заплащане, съдът следва да го
присъди на ищцата, или общо дължимите й разноски за в претендирания със
списъка по чл. 80 ГПК 3180,50лв. За да достигне този извод съдът съобразява
не само правната и фактическа сложност на настоящото производство, а и
допълнително извършените от процесуалния представител действия по
събиране и представяне на доказателства по делото, каквито действия
ответникът не е предприел.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Ц. З. ЕГН**********, с адрес
гр. Русе, *******, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“
№4-6, представлявано от управителя Тихомир Вълчев сумите: сумата от 24
262,61лв., от която 8681,98 лв. главница, 15198,63лв. лихви, 300лв. разноски и
82лв. такси, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.03.2010г. по
ч.гр.д.№***/2010г. по описа на Районен съд – Русе, поради погасяване на
вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4-6 да
заплати на Д. Ц. З. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *******, сумата от
3180,50лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5