Решение по гр. дело №139/2020 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 61
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20202170100139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

  61                                                   08.06.2020 г.                                                  гр. Средец

 

                                                         В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,

в открито съдебно заседание на 02.06.2020 година,

в следния състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар Костадинка Лапова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Красимира Донева

гражданско дело № 139 по описа за 2020 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

С молба с правна квалификация чл. 50 от СК Д.И.И. и Я.И.И. са поискали прекратяване на брака им по взаимно съгласие. Представили са споразумение.

В съдебно заседание съпрузите поддържат молбата си и молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по  делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак № 000502/15.12.1990 г, издадено от Община Варна, въз основа на акт за граждански брак № 1295/29.10.2016 г., Д.И.И., с ЕГН ********** и Я.И.С., с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 29.10.2016 г., като съпругата след брака е приела да носи фамилното име И..

От Удостоверение за раждане № 280/29.03.2017 г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0280/29.03.2017 г. на Община Добрич, се установява, че молителите са родители на малолетното дете М. Д. И., с ЕГН **********.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

I.   По молбата с правна квалификация чл. 50 от СК.

Молбата за развод по взаимно съгласие е основателна. 

Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в споразумение пред съда и в съдебно заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са ирелевантни, съгласно чл. 50 от СК, поради което съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите – молители в настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което са уредили въпросите относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете от брака, личните отношения с него и издръжката му, личните и имуществените отношения по между си. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение – утвърдено.

II.  Относно разноските за производството.

Молителят следва да заплати държавна такса за определената издръжка съгласно чл. 7, т. 2 от Тарифа ЗДТ по ГПК в размер на 144 лева. Независимо от споразумението между молителите относно разноските по делото, на осн. чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК по брачни дела, когато няма вина, разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както ги е направил.

Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3  от ГПК, съдът 

 

                            РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 от СК брака, сключен на 29.10.2016 г., с акт за граждански брак № 1295/29.10.2016 г. на Община Варна, между Д.И.И., с ЕГН **********,*** и Я.И.И., с ЕГН **********,***, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д.И.И. и Я.И.И. споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:

1. Родителските права върху малолетното дете М. Д. И., с ЕГН **********, ще се упражняват след развода от майката Я.И.И., с ЕГН ********** и то ще живее при нея на адрес гр. ***, Област *, ул. „***“ № * – дворно място с площ 1 100 кв. м., съставляващо УПИ 5-1100 кв. м., заедно с построените жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, собственост на родителите на Я.И.И., като на бащата Д.И.И., с ЕГН **********, се определя режим на лични контакти с детето М. Д. И., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота с преспиване до 18,00 ч. в неделя; 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск и 10 дни през останалата част на годината, също когато майката не ползва платен годишен отпуск; всяка четна година за Коледните празници – 24, 25 и 26 декември от 08,00 ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 26 декември; всяка нечетна година за Новогодишните празници – 31 декември и 1 януари от 08,00 ч. на 31 декември до 18,00 ч. на 1 януари; за Великденските празници – два дни на четна година при бащата, като бащата ще идва и ще взема детето от гр. ***, Област ***, ул. „***“ № * и ще го връща отново там, а при негова невъзможност детето ще бъде вземано и връщано от бабата и дядото по бащина линия; бащата ще има право да се чува с детето по телефона през зимните месеци до 20,00 ч., а през летните месеци до 21,00 часа.

2. Бащата Д.И.И., с ЕГН **********, се задължава да заплаща месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева за малолетното дете М. Д. И., с ЕГН **********, чрез неговата майка Я.И.И., с ЕГН **********, считано от датата на молбата за развод – 04.11.2019 г., до десето число на всеки месец, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

3. Семейното жилище, находящо се в гр. ***, ж. к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, се предоставя за ползване на Д.И.И., с ЕГН **********.

4. След прекратяване на брака бившата съпруга ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име С..

5. Бившите съпрузи няма да си дължат издръжка помежду си.

ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати по сметката на Районен съд – Средец държавна такса в размер на 144 лева.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 330, ал. 5 от ГПК).

 

                                   

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: