Определение по адм. дело №1283/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Министъра на вътрешните работи срещу Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ХІІ-535, УПИ ХІІІ-536,537, УПИ ХІV-539, УПИ ХV-970,971, УПИ ХVІ-538, кв. 141 по плана на 7 м.р. и улична регулация от о.т. 1275 до о.т. 3750, от о.т. 1598 до о.т. 3751 и от о.т. 1214 до о.т. 1599.

С Разпореждане № 6654/18.06.2025г. съдът е изискал от жалбоподателя да внесе държавна такса от 50 лв., да уточни в какво качество е подадена жалбата, както и да представи доказателства за това, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта – т.е. до 08.05.2025г., предвид представената в административната преписка обратна разписка за съобщаването, с дата на получаване на заповедта – 24.04.2025г.

С молба с.д. № 10836/26.06.2025г. от гл. юриск. Д. Б., пълномощник на Министъра на вътрешните работи, е посочено, че жалбата е подадена от министъра, „в качеството му на ръководител на държавно ведомство“. Развити са съображения относно това, че ГДПБЗН е юридическо лице, съгл. чл. 37 ал. 2 от ЗМВР и известието за съобщаване на Заповед № Г-89/10.04.2025г. е получено от дирекцията, но заповедта не е съобщена на Министерство на вътрешните работи. Описано е, че с Докладна записка от 07.05.2025г. за заповедта е съобщено на министъра на вътрешните работи, като след изготвяне на проект за жалба, същата е подписана и изпратена на 15.05.2025г. Твърденията са, че тъй като, съгл. чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, министрите управляват предоставените им имоти, то ГДПБЗН не е заинтересовано лице в производството по чл. 129 ал. 2 от ЗУТ, а такова е МВР и жалбата е подадена в срок, тъй като няма данни за заповедта да е уведомено МВР. Посочено е също, че Заповед № Г-89/10.04.2025г. не е съобщена на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което представлявало Държавата по отношение на всички държавни имоти.

Съдът повторно, с Разпореждане № 7196/27.06.2025г., е указал на жалбоподателя да посочи в какво качество е подал жалбата, като обоснове правния си интерес от оспорване на Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна, доколкото в приложения АДС № 8111, вп. под № 29 том І дело 29/04.01.2012г. в СВ, имот с [идентификатор] е предоставен на МВР – ГДПБЗН.

С молба с.д. № 11345/03.07.2025г. гл. юриск. Д. Б. отново посочва, че министърът отговаря за управлението на имотите, предоставени на МВР и доколкото ЗВМР е специален по отношение на ЗДС, независимо дали имотите са предоставени впоследствие от министъра на някои от структурите си, той продължава да представлява ведомството по отношение на тези имоти. Описаният в АДС № 8111/04.01.2012 г. имот с [идентификатор] бил предоставен за управление на МВР-ГДПЗБН за нуждите и изпълнение на функционалните задължения на областно управление на „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна. С АДС № 8561/13.11.2013г. е извършена поправка на АДС № 8111, в графа 3-описание на имота, както и в графа 5 – в границите е поправен [имот номер] на 10135.1506.942. В графа Забележки е описано как е разпределено ползването на отделните етажи на сградата в имота от структури на МВР, вкл. Национални система 112-МВР, Институт по психология.

Отново се поддържа, че заинтересовано лице в производството по одобряване на ПУП – ПРЗ се явява Министерство на вътрешните работи. На 15.05.2025г. – датата, на която е подписана жалбата от министъра е датата, на която МВР е узнало за заповедта, поради което жалбата е подадена в установения от ЗУТ срок, от министъра като ръководител на ведомство, на което е предоставено управлението на държавен имот.

Направено е особено искане за конституиране на МРРБ като представител на Държавата по дела, отнасящи се до недвижими имоти – държавна собственост.

Съдът, като са запозна с представената преписка и като съобрази становищата на жалбоподателя, намира, че жалбата е насочена срещу акт, подлежащ на оспорване, но е недопустима.

Съгласно чл. 30 ал. 1 от ГПК, юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. По делото са представени АДС № 8111/04.01.2012г. и АДС № 8561/13.11.2013г., в които е посочено, че имот с [идентификатор], находящ се в гр. Варна, ул. "д-р Людвиг Заменхоф" № 38, ведно с находящата се в него сграда е предоставен на МВР – ГДПБЗН.

Съгласно нормата на чл. 38 от ЗМВР, Главните дирекции на МВР са - Главна дирекция „Национална полиция“; Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“; Главна дирекция „Гранична полиция“; Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. А съгласно разпоредбата на чл. 37 ал. 2 от ЗМВР Главните дирекции са ЮЛ. Съгласно чл. 43 от ЗМВР, Областните дирекции се ръководят от директори, които представляват юридическото лице. По изложените съображения ГДПБЗН е самостоятелно ЮЛ и като такова е носител на права и задължения самостоятелно, а директорът на ГДПБЗН представлява юридическото лице.

В представената административна преписка, а и от жалбоподателя не се оспорва, че Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна е съобщена на МВР-ГДПБЗН на 24.04.2024г.

Имотът, описан в АДС № 8111/04.01.2012г., е предоставен на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Както бе посочено, Главната дирекция е юридическо лице, което се представлява от нейния директор. Съгласно чл. 14 ал. 3 от ЗДС, съдържанието на правото на управление включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. По своята правна същност правото на управление може да се разглежда като идентично с ограничено вещно право, с оглед обстоятелството, че включва две от основните правомощия на собственика - владение и ползване. При упражняване на това право не могат да се извършват само разпоредителни действия с държавната собственост, но отговорността за стопанисването на предоставения имот е на ведомството или юридическото лице на бюджетна издръжка, което го управлява. С оглед на това управлението на държавния имот включва и правото на жалба срещу административен акт, засягащ този имот, какъвто безспорно в процесния случай е оспорената Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна. Поради това, съдът намира, че надлежното упражняване на правото на жалба срещу заповедта принадлежи на Директора на ГДПБЗН, а не на министъра на вътрешните работи. Поради изложеното, съдът намира, че за жалбоподателя – министъра на вътрешните работи, не е налице правен интерес от оспорване на Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна.

На същото основание, съдът намира за неоснователно искането да бъде конституирано МРРБ като представител на Държавата по дела, отнасящи се до недвижими имоти – държавна собственост. Надлежното представителство на държавата, като собственик, в това производство се осъществява от лицата, на които законът възлага управлението на имотите, държавна собственост - чл. 14 ал. 3 ЗДС, който в случая е Директорът на ГДПБЗН.

Дори да бъде споделено становището, че за министъра е налице правен интерес от оспорването на заповедта, то жалбата е подадена извън установения в закона, преклузивен 14-дневен срок от съобщението за това, че е издадена Заповед № Г-89/10.04.2025г. - 24.04.2024г. По делото не е спорно, посочено е от самият жалбоподател, че жалбата е подадена на 15.05.2025г., като вътрешната организация за съобщаване на акта и причините поради които жалбата не е подадена в срок, са ирелевантни за допустимостта й и не могат да доведат до удължаване на срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ.

По изложените съображения и на основание чл. 159 т. 4 и т. 5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Министъра на вътрешните работи срещу Заповед № Г-89/10.04.2025г. на Зам. кмет на Община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1283/2025г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.