Решение по гр. дело №1208/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 826
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430101208
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 09.07.2020год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание  на седми юли  две хиляди и двадесета  година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1208 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Постъпила е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против „З.И.“ООД, в която се твърди, че ответникът има регистриран адрес на управление ***, поради което е открита и партида на същия при ищеца.Твърди се, че тъй като се касае за търговско дружество, небитов клиент“, съгласно параграф 1, т.33а, то е било необходима да се сключи договор , съгласно чл.149, ал.1, т.2  от ЗЕ в писмена форма, каквато не е налице.Излагат се твърдения, относно начина на разпределение на топлинната енергия, предвиден в ЗЕ.Твърди се, че ответника ползва топлоенергия без правно основание, като за периода 01.10.2016г.-30.04.2019г. е 1001,74лв., а мораторната лихва 137,17лв., за периода 02.12.2016г. до 09.10.2019г..Посочва се, че е изпратена покана и поради неизпълнение е подадено заявление по чл.410 от ГПК и издадена заповед по ч.гр.д.№6857/2019г. на ПлРС за посочените суми.Претендират се сумите и направените разноски.

За ответника, представителят, взема становище, че исковете са неоснователни.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

   Видно от приложеното ч.гр.д.№6857/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на  чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№3871/21.10.2019г., както следва: 1176,62 лева за главница за периода 01.10.2015 г.– 30.04.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 200,94 лева за периода 02.12.2015 г. до 09.10.2019г. и законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 27,56 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

   Вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015 г.– 30.04.2019 г.

  В срок кредиторът е предявил иск по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, след указание на съда, при хипотезата, че е постъпило възражение.

  Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното от правна страна:

  Относно качеството на потребител , съдът приема , че се касае за търговско дружество, което не е битов потребител по смисъла на параграф 1,т.33а от ЗЕ и съгласно чл.149, ал.1 т.2 от ЗЕ , е необходимо да се сключи писмен договор между страните за доставяне и ползване на топлоенергия.Посоченото обстоятелство не е спорно, както и че липсва сключен писмен договор, като формата е такава за действителност между страните.От страна на ответника е представено доказателство, че на посочения адрес са регистрирани и още две дружества, като не е установено кой действително ползва имота и съответно топлоенергията в сградата.  

Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител на топлинна енергия на ответника,поради което предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД се явяват неоснователен и недоказани следва да бъде отхвърлен.

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явяват акцесорен по отношение на предходния и с оглед неоснователността на същия, следва да бъде отхвърлен също като неоснователен и недоказан.При това положение не следва да се присъждат и разноските по заповедното производство и в настоящето производство. С оглед този изход на процеса, не следва да обсъжда останалите доказателства и възражения.

 Следва на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 310лв.

          Водим от горното, Съдът

                                              Р Е Ш И :

           ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против“З.И.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ал.1, ЕИК***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.59 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,  за заплащане на следните суми: 1176,62 лева за главница за периода 01.10.2015 г.– 30.04.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 200,94 лева за периода 02.12.2015 г. до 09.10.2019г. и законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането,   за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК3871/21.10.2019г. по ч.гр.д.№6857/2019г. по описа на ПлРС,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

         ОСЪЖДА"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.И.“ООД, със седалище и адрес на управление ***, ал.1, ЕИК***, сумата 310лв., направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :