РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1466/ 13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Стоил Ботев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1179/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
С.Н.Т.,***, представляван от адв.Ж.Ж.
обжалва Решение № 260407 от 24.03.2021г., постановено по АНД № 4890 по описа за
2020г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 20-1030-004697/08.06.2020г., изд. от Началник Група към ОД МВР –
Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложени на Т. административни наказания :
глоба в размер на 200лв. за нарушение на чл.23 ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/ на основание чл.179 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П; глоба в размер на
50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение
на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДв.П на основание чл.175 ал.1 т.5 зДв.П .
Решението е обжалвано като
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано с искане за отмяната му, ведно с
отмяна на НП и присъждане на направените по делата разноски. Твърди се, че
съдът е преценил събраните доказателства неправилно : неоснователно не е
съобразил, че на т.нар. „инцидент” няма свидетели, не е потърсен КАТ, а има
само обаждане на тел.112 и жалба с твърдения на едната страна. Поддържа се
неспазване изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, тъй като актът е съставен при
неверни обстоятелства, като изводите са направени само върху една част от
обстоятелствата – сочените от св.К.. Заявено е, че огледите на автомобилите не
са извършени правилно, няма направени снимки, няма замервания. Посочено е, че
оглед на автомобилите е направен след 26 дни, но не е извършено замерване на
височините на автомобилите, за да се установи съвместимост и категоричност, че
следите по лаковото покритие на задната броня на Мерцедеса на свидетелката са
нанесени точно от Хондата, която е джип и по-висока от лимузината. Изтъкнато е,
че по Хондата няма следи от допир или удар, а „леките материални щети” по
Мерцедеса не са описани в протокола от какъв тип са – от сблъсък, допир,
докосване или удар. Отразено е, че св.К. е заявила за две ПТП с колата й,
поради което е възможно малките щети по лаковото покритие на колата й да са от
ПТП, за което тя е обяснила, поради което изводът на св.Д. за наличие на ПТП
между Хондата и Мерцедеса е грешен. Касаторът отрича участие в ПТП и твърди, че
ПРС несправедливо дава вяра само на показанията на едната страна. Изтъкнато е,
че пред контролния орган и пред съда не са представени снимки на св.К. , като
ако е имало снимки, същите биха показали дали има следи от увреждания. В случая
няма данни и за напускане на местопроизшествието от страна на жалбоподателя и
липсва нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДв.П. Заявено е, че в нито един момент
Т. не е твърдял, че е налице ПТП, вкл. никога не е правил изявления или
признания в тази насока, поради което е невярна констатацията – „…почти има
признанието на водача на хондата”. Св.Д. не е свидетел на ПТП и изцяло на
предположения са изготвени АУАН и НП. Безспорни и категорични доказателства
няма. Описаните минимални щети коренно се различават от показанията на св.К. –
„…бронята беше цялата ожулена”, вкл. констатациите на св.Д., че „има леко
нарушение на лаковото покритие на задната броня. Боята отдолу не беше
нарушена.”.
Жалбата се поддържа в открито
заседание с уточнение за претендираните разноски – поисканите за присъждане в
първата инстанция. Представено е писмено становище по същество, в което са
повторени съображенията от жалбата.
Ответникът ОД МВР – Пловдив, сектор
Пътна полиция не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Димитров предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН серия АА № 714447/18.05.2020г. е съставен от
полицейски инспектор Г.Д. към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна полици /длъжността
е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на
АУАН от посочения полицейски орган в цитираната оправомощителна заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: на 22.04.2020г., около 17:40ч. в гр.Пловдив на ул.Поручик В.С. – кръстовище с
ул.Д.Т., като водач на лек автомобил Хонда ЦР В с рег.№ *** /лична
собственост/, Ст.Т. : „1.Поради неспазване на необходимото разстояние, допира
спрелия пред него лек автомобил Мерцедес с рег.№ ***, при което настъпва ПТП с
леки материални щети. 2. Напуска мястото на произшествието след настъпването му”.
Описаното е квалифицирано за нарушения, изразяващи се в следното : 1. Водачът
на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. ПТП, с което виновно е нарушил чл.23 ал.1 ЗДв.П и 2.
При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, с което
виновно е нарушил чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДв.П.
Приложени са санкциите по : чл.179
ал.2 пр.2 ЗДв.П : „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“ и
чл.175 ал.1 т.5 ЗДв.П : „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който: 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие;”.
Преписката съдържа : Заявление от Л.К.
/ 22.04.2020г., в което е посочено, че на 22.04.2020г. около 17.40ч. на
кръстовището на ул.Д.Т. с пресечката за излизане от Оазис 4, заявителката
идвала от автосервиз Формула и пропуснала движещите се по главен път
автомобили, когато водач на лек автомобил Хонда с рег.№ *** ударил отзад лекия
автомобил на К. Мерцедес с рег.№ ***. Тя слезнала да попита водача на хондата
какво прави, а той й отговорил да си
гледа работата и тръгнал. След това К. се обадила на тел.112, за да съобщи за
случилото се, като я насочили към Първо РУ за подаване на жалба.; Обяснение от Л.К.
от 22.04.2020г., в което потвърждава информацията в заявлението и изразила
желание водача на хондата да оправи нанесените й щети на задната броня.;
Протокол за ПТП от 18.05.2020г., в който е отразено по отношение
„обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални
щети” – поради неспазване на необходимото разстояние, участник 1 допира спрелия
пред него участник 2 – ПТП с леки материални щети. Участник 1 напуска мястото
на произшествието.
В АУАН от 18.05.2020г. Т. отразил, че
счита за необективна преценката за нарушението.
В съдебното производство пред ПРС Г.Д.
като свидетел заявил, че АУАН бил съставен въз основа на заявление до Първо РУ.
Случаят касаел ПТП с леки материални щети, в което лек автомобил Хонда удря
отзад лек автомобил Мерцедес. Актосъставителят посочил, че не е бил свидетел на
ПТП. Като щета установил нарушено лаково покритие на задната броня на
мерцедеса. Водачите са били сами в автомобилите. Извършен бил оглед в
присъствие на двамата водачи. При
зададен въпрос, водачът на Хондата отговарял уклончиво, като „може и аз да съм,
може и да не съм”. Хондата е джип и автомобилите били наложени в близост един
до друг, при което се установила съвместимост между пластмасовата основа на предния
регистрационен номер на Хондата и следата на задната броня на Мерцедеса в
зоната с нарушено лаково покритие. Боята отдолу не била нарушена. По Хондата
щетите били почти незабележими. „Това го разбрах от показанията на
жалбоподателя и почти признанието на водача на Хондата.”. Като свидетел е
разпитана Л.К., отразена в АУАН за свидетел-очевидец : Заявила е, че колата й е
участвала в две ПТП-та за период от една година, като едната кола е била джип и
е изнесла информация за случая срещу комплекс Оазис на пресечката на ул.Д.Т..
Излизала е на марковския път, срещу бензиностанция хаджията Г. и щяла да прави
десен завой към с.Марково, когато от отсрещната й страна идвала кола, която
завивала наляво. Тя също била на стоп, но вече в средата на кръстовището и К.
не тръгнала и чула удар отзад. След това слезнала и господинът, който
управлявал джипа й се развикал защо не е тръгнала. Тя отговорила, че е на стоп
и вижда опасност пред себе си, а той й отговорил да си гледа работата и се
качил в колата си и тръгнал. Св. звъннала на 112, откъдето я насочили към Първо
РУ, за да подаде жалба. След около 20-25 дни извикали К. в районното с колата й
и господина с неговата кола и „Там на място полицейските служители гледаха
моята кола и я снимаха, гледаха джипа на господина отпред и също го снимаха.”.
Св. е заявила още, че „Пред районното беше същият господин, който ме удари на
кръстовището.”. Следите от удара били на задната броня на прясно боядисаната
кола. „Не беше сериозен ударът, просто беше ожулена.”. След като св. тръгнала и
отбила, за да говори с тел.112, господинът се изтеглил и тръгнал. Св.
потвърдила извършени замервания от контролните органи, които констатирали, че
следите от предницата и задницата съвпадат, макар автомобилите да не са били
преместени като паркирали на различни места. В ход по същество жалбоподателят е
заявил, че на място полицаите не са правили измерване на двата автомобила. Дори
изрично е попитал къде е уреда за замерване, като му било отговорено, че
полицаят е професионалист и го измерва на око.
2. ПРС приел, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е осъществено от жалбоподателя, считайки извода на
актосъставителя за правилен – св.Д. пояснил, че лично е възприел нанесените
щети, обясненията на К. и жалбоподателя, като е извършил и съпоставка между
рамката на предния регистрационен номер и височината, на която се намира, с
щетите по задната броня на автомобила на К.. Свидетелските показания на К. като
участник в произшествието са възприети за достоверни – според ПРС няма
основание да не се даде вяра на показанията й и да се приеме различна
фактическа обстановка, вкл. и тази, която предлага жалбоподателят. Св.К. е
потвърдила изложените в жалбата до Първо РУ данни – жалбоподателят е водачът,
който я е ударил на процесното време и място, докато тя е изчаквала възможност
да предприеме маневра – завой на дясно така, че да е безопасно за движението,
като и че с жалбоподателя са си разменили реплики във вр. със ситуацията, след
което той си е тръгнал. Според ПРС показанията на свидетелите са обективни и
представляват достоверен източник на информация, тъй като съответстват на АУАН
и на протокола за ПТП – официален документ. Констатациите в АУАН не са
опровергани, като е отчетена презумптивната сила на акта, установена с нормата
на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Съобразно е, че законът изисква опровергаване на
констатациите в АУАН, което означава въвеждане в предмета на доказване на други
факти и тяхното установяване, които са противоположни на отразените в акта. В
случая такива само се твърдят от жалбоподателя, но не са доказани. ПРС приел
съставяне на АУАН и издаване на НП без пропуски вр. с изискванията на ЗАНН. Според
РС – Пловдив жалбоподателят е извършил нарушенията от обективна и субективна
страна с осъществяване на всички съставомерни признаци.
3. ПРС с основание е ценил
свидетелските показания на актосъставителя и Л.К.. Св.К. не се е отклонила от
данните, посочени в заявлението до Първо РУ при ОД МВР – Пловдив и механизмът
на ПТП е описан ясно. Жалбоподателят не е твърдял различни от изнесените от
свидетелите факти. Отричането им без представяне на доказателства за различна
от фактическата установеност, не е достатъчно, тъй като както правилно е
отбелязал ПРС – за опровергаване на възприетите факти е необходимо въвеждане в
предмета на доказване на други и тяхното установяване, които да са в
противоположен смисъл на отразените в АУАН.
Съобрази се, че ЗАНН не е въвел
изискване за съставяне на АУАН само от контролен орган, лично възприел
извършването на дадено административно нарушение. В конкретния случай
жалбоподателят и св.К. са били сами в автомобилите си и не са присъствали други
лица, които да изразят свои лични възприятия. Т. не твърди различни данни от
описаните от св.К. за начина, по който е осъществено съприкосновение между
двата автомобила, затова ПРС приема, че жалбоподателят е ударил със своя
автомобил управлявания от К. лек автомобил по задната броня. Вярно е, че същата
е заявила участие на колата й в две ПТП-та за период от една година, но ясно е
посочила, че едното е било с джип, за което са описани конкретни данни.
Жалбоподателят не твърди, че е бил на различна позиция от описаната от св.К., вкл.
не отрича да е настъпил допир между автомобилите, което е мотивирало съда да
приеме, че Т. не е преценил правилно фактическата обстановка и не е спазил
дистанция спрямо предния автомобил, като се е поставил в невъзможност да спре
преди съприкосновението .
В случая са настъпили леки материални
щети – нарушаване на лаковото покритие на задната броня на предния автомобил,
поради което дори без приложен снимков материал, е налице установената последица
от удара. От значение за извода на ПРС е отсъствието на твърдение за друг
автомобил на мястото, който да е бил в позиция след автомобила на К.. Не са
отречени и заявените данни за реплики между водачите, както и, че Т. е продължил
след като К. е отбила, за да сигнализира на тел.112. Пререканията между
водачите са били относно причините за настъпване на произшествието, но както
правилно е посочил ПРС – в конкретната ситуация и двамата водачи дължат
оставане на място, уведомяване на контролните органи и ненапускане на
местопроизшествието до пристигането им. В случая не е имало съгласие относно
обстоятелствата около ПТП и св. е поддържала спор на висок тон, както и
пренебрежително отношение на Т. към нея, който след това потеглил. Не е
отречено разногласието, както и твърденията за поведението на Т., които
правилно са преценени от ПРС за липса на съгласие. Т. е потеглил, с което е
осъществил напускане на местопроизшествието преди да бъдат известени контролните
органи, които да дадат указания.
При отсъствие на данни за друг автомобил, който във вр. с конкретната ситуация би могъл да е причинил леките материални щети на автомобила на К., липсата на снимков материал не разколебава възприетите за осъществени факти. В случая не се касае за поредност на удари между три автомобила, за да е от решаващо значение измерването и снимковия материал. Доколкото са факт леките материални щети, причинени от допира с автомобила на Т., липсата на твърдения и/или информация за друг автомобил, а не този на жалбоподателя, води до извод за доказано авторство. Св. К. е вписана за очевидец в АУАН, като изискването за вписване в акта на свидетел - очевидец е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд. Не се установи да е имало препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. Поради отсъствие на поддържани от страна на касатора факти, опровергаващи възприетата фактическа установеност, основателно ПРС е възприел за достоверни показанията на св.К., вкл. в частта за извършено замерване. В реда на изложеното се съобрази, че Т. не е твърдял да е проведен спокоен разговор с другия водач за изясняване на обстоятелствата около удара / допира на двете МПС-та, както и не е поддържал той да е направил опит за осведомяване на контролните органи, вкл. отсъства информация за обективна невъзможност за оставане на място или отдръпване с цел да не бъде затруднено движението, с изчакване на контролните органи. При данни в тази насока би бил опроверган извода за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДв.П, но случаят не попада в тази хипотеза.
Съобразени с чл.27 ЗАНН са мотивите на ПРС относно определянето на административното наказание за нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДв.П – наложените глоба от 50лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец са в предвидения минимум. Санкцията за нарушението по чл.23 ал.1 ЗДв.П е фиксирана в ЗДв.П без възможност за изменение. Случаят не е маловажен – не са налице основания за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН, в каквато насока са изложени мотиви от ПРС, изцяло споделими. Не е налице липса или незначителност на вредните последици и не са били налице други смекчаващи обстоятелства.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260407 от
24.03.2021г., постановено по АНД № 4890 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :