РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500396 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1022 от 21.11.2024 г., постановено по гр.д. № 5138/2022 г.,
Районен съд – гр. Перник е признал за установено по отношение на З. И. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, че И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** не е собственик на
2300/54138 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № ***, с площ от 65,50 кв.м.,
заедно с избено помещение № ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от
общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.515.137.1.79, разположен в поземлен имот с идентификатор
55871.515.137, находящ се в ***, а по КККР: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.515.137.1.79 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
***, общ. ***, обл. ***, одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, ап.*** и с предназначение:
жилище - апартамент, брой нива на обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и
прилежащи части: избено помещение № ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални
части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху терена, при граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия етаж -
самостоятелни обекти с идентификатори 55871.515.137.1.80 и 55871.515.137.1.57, под
1
обекта - самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.137.1.76, над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.137.1.82; и граници на избено
помещение № ***: от север коридор, от изток - коридор, от запад – мазе № *** и от юг
- апартаменти от вход „***", като обектът попада в сграда № ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55871.515.137, за която част сделката дарение
обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № ***, том***, рег. № ***, дело № 31/2017 от 06.02.2017 г. не е
породила своя вещнотранслативен ефект.
С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над 2300/54138 ид.ч. до 8/36
ид.ч. и е допуснал съдебна делба между З. И. К., И. С. А. и Д. С. С., върху следния
недвижим имот: апартамент № ***, с площ от 65,50 кв.м., заедно с избено помещение
№ ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.137.1.79,
разположе,н в поземлен имот с идентификатор 55871.515.137, находящ се в ***, а по
КККР: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.137.1.79 по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. ***, общ. ***, обл. ***,
одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: ***, ап.*** и с предназначение: жилище - апартамент, брой
нива на обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: избено
помещение № ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, при
граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия етаж - самостоятелни
обекти с идентификатори 55871.515.137.1.80 и 55871.515.137.1.57, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.137.1.76, над обекта -самостоятелен
обект с идентификатор 55871.515.137.1.82; и граници на избено помещение № ***: от
север коридор, от изток - коридор, от запад – мазе № *** и от юг - апартаменти от вход
„***", като обектът попада в сграда № ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.515.137, при следните делбени квоти от правото на собственост:
- за ищцата З. И. К. – 15746/54138 ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата И. С. А. – 30519/54138 ид.ч. от правото на собственост;
- за ответницата Д. С. С. – 7873/54138 ид.ч. от правото на собственост.
С решението Районен съд – гр. Перник се е произнесъл и досежно разноските
по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И.
С. А., чрез адв. Б. В., с която се навеждат твърдения, че атакуваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон, и в противоречие с представените доказателства. Сочи се, че за
2
да постанови своето неправилно решение районният съд е приел, че съдебната делба е
способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който
всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата
дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка една от отделните вещи в
състава на досегашната собственост от множество обекти. В продължение се сочи, че
решаващият съд е приел за безспорно обстоятелството за сключен граждански брак
между И. К. В. и С.С. В., като по време на брака само И. В. е закупил процесния
недвижим имот, като допълва, че така възприетото от съда не намира подкрепа и не се
установява от други ангажирани от ищцата и втория ответник доказателства. Излагат
се подробни съображения като се твърди за безспорно установено, че след смъртта на
съпруга си именно С. В. е останала да живее в имота, като никой друг от
съсобствениците не е продължил да владее и ползва имота. Допълва, че нито ищцата,
нито нейната племенница са пребивавали в имота и не са заявявали претенции след
смъртта на общия наследодател и до смъртта на съпругата му през 2020 г. Допълва, че
в настоящия случай са изминали много повече от 10 години, като за този период
единствено С. В. е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато. На следващо място
се отбелязва, че не става ясно от какъв документ и на какво основание Районен съд –
Перник е посочил знаменател стойност от 54138 ид.ч. и приемайки ги за 100% или 1,
върху която стойност формира идеалните части на отделните лица. Счита, че съдът
изобщо не се е съобразил първоначално заявените претенции на ищцата относно
идеалните части за които тя претендира да е наследила от своя баща, като допълва, че
изобщо не е изследвано обстоятелството, че И. А. е придобила и съответната идеална
част от своя баща /съпруг на дъщерята на общия наследодател И. В. и С. В./. Релевират
се подробни доводи въз основа на които се твърди, че първоинстанционният съд е
достигнал до неправилни изводи и е постановил неправилен съдебен акт. В
продължение се сочи, че от смъртта на И. В. на *** и до 06.02.2017 г. са изминали
повече от 24 години, през който период преживялата съпруга необезпокоявано е
продължавала да ползва и владее процесния имот, а нейната дъщеря З. К. не е
предприемала каквито и да било действия за осуетяване на това правно и фактическо
положение. Сочи се, че оспорено в отговора на исковата молба е твърдението на
ищцата, че е имала право на общо 5/18 ид.ч., а не на 1/6 ид.ч., позовавайки се на
грешка приета от администрацията на общината, като допълва, че самата молителка не
е възразила по никакъв начин след смъртта на баща си, че притежава не 1/6, 5/18 ид.ч.,
като се прави възражение, в случай, че съдът приеме, че не е притежавала повече от
описаните в исковата молба такива до пълния размер от 4/6 ид.ч., че преживялата
съпруга на И. В. е придобила по давност дяловете и именно на това основание се е
разпоредила с тях в полза на внучката си. По отношение исковата претенция за
делбата на имота - препраща към вече изложените доводи и заявява, че оспорва същия
по отношение заявените от молителката като нейна наследена идеална част - 5/18
3
идеални части. Счита, че в настоящото производство страни следва да са единствено
З. И. К. и И. С. А., като исковата претенция спрямо ответника Д. С. С. е недопустима,
респ. неоснователна и тя следва да се заличи като страна в производството, тъй като
реално същата не притежава идеални части от процесния имот и това се установява от
представените по делото писмени доказателства. На следващо място досежно
подадената от ищцата втора молба с уточнение касателно иска за делба и по заявените
в нея факти и обстоятелства, а и доводи и становище заявява, че същите се оспорват
изцяло въз основа на вече изложените доводи. Оспорва се изцяло изложеното и
относно определяне и начина на това определяне на претендираните квоти в
съсобствеността на процесния апартамент, като и видно от първоначално заявените
квоти на молителката и двете ответници - за И. А. - 27/48 ид. части, за З. К. - 14/48 ид.
части и за Д. С. - 7/48 ид. части в първоначалната искова молба и по молбата
уточнение - за И. А. - 21/36 ид. части, за З. К. - 10/36 ид. части и за Д. С. - 5/36 ид.
части, се установяват коренно стойностите на претендираните квоти и правното
основание на което се позовава молителката за да твърди същите. Оспорва се изцяло
твърденията на молителката по отношение заявените претенции, като се твърди, че
същите не намират подкрепа в нито един представен от нея документ, а освен това и в
закона. Не на последно място се сочи, че правото и на претенция по отношение на
дяловете и различното им разпределение при заявените условия е погасено отдавна по
давност и не следва да се взема предвид. Счита, че следва да се допусне делбата при
квоти:
за И. С. А. - 5/6 идеални части и
за З. И. К. - 1/6 идеална част, като третото лице Д. С. С. следва да се заличи
като страна в производството. Алтернативно сочи, че ако С. не се заличи като страна в
производството, то спрямо същата претенцията следва да се счита за неоснователна
като твърди, че тя няма права на собственост - съсобственост в процесния имот
следователно не може да бъде страна в производството по делба. Въз основа на
изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което правилно да бъдат изчислени идеалните части
съобразно разпоредбите на ЗН и правата на собственост основани на съответно
приложените по делото доказателства за това. Заявява, че поддържа изцяло
изложеното в отговора на исковата молба, в отговора на частната жалба, становищата
и пледоарията пред първата инстанция. Прави се искане за присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от З. И. К., чрез адв. Е. А., с
който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че направените с нея оплаквания са
неоснователни. Излага подробни съображения, че за да постанови решението си,
4
районният съд е проследил придобИ.нето на имота в патримониума на наследодателя
И. В.. Допълва, че грешката в изчисленията, в резултат на която съдът приема, че С. В.
не е могла да се разпореди с 2300/54138 ид.ч. от имота наместо с 13446/54138 ид.ч.,
които не са били нейна собственост засяга само уважената част на отрицателния
установителен иск, но не променя дяловете на съсобствениците в предявения иск по
делба, които намира за правилно определени. Счита, че обстоятелствата относно
придобиването на семейното жилище на И. В. и С. В. са установени по безспорен
начин от предоставените писмени доказателства. Сочи, че твърдението за придобиване
по давност на дяловете на останалите сънаследници от С. В., не намира подкрепа във
фактите, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че за да бъде налице
промяна на основанието, то действията, с които собственикът манифестира
намерението си да свои чуждите идеални части трябва да са адресирани и до тях и да
бъдат възприети от тях. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде
потвърдено уважаването на отрицателния установителен иск и същевременно да бъде
изменено решението в частта, че прехвърлителката С. В. не е могла да се разпореди с
13446/54138 ид.ч. наместо 2300/54138 ид.ч. Прави се искане за присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба и от
З. И. К., чрез адв. Е. А., с който постановеното от първата инстанция решение се
обжалва в частта му касаеща уважената част на отрицателния установителен иск
против ответницата И. А. и разпределената с оглед на нея отговорност за разноски. По
подробно изложени доводи се твърди, че разликата, съставляваща уважената част на
иска следва да е 13446/54138 ид.ч., а не 2300/54138 ид.ч. Допълва, че макар да са
допуснати грешки в изчисленията, довели до неправилност на решението по
отношение на частично уважения с него отрицателен установителен иск, по иска за
делба, съдът правилно е допуснал делбата при квоти: 15746/54138 ид.ч. на З. К.,
30519/54138 ид.ч. за И. А. и 7873/54138 ид.ч. за Д. С.. На следващо място се навеждат
твърдения, че грешката в изчисленията променя и отговорността за разноските,
произтичаща от изхода на спора. Въз основа на изложеното се моли постановеното от
първата инстанция решение да бъде изменено относно уважената част на
отрицателния установителен иск, като се признае, че С. В. не е могла законосъобразно
да се разпореди с 13446/54138 ид.ч. от процесния апартамент. Моли решението да
бъде изменено и в частта за разноските, като се вземат предвид и сторените в
настоящото производство разноски от ищцата. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба от И. А., чрез адв. Б.
В., с който същата се оспорва, като се твърди, че е недоказана и неоснователна, а
изложените в нея съображения се сочат за бланкетни. Намира претенцията на
5
жалбоподателя за неоснователна и оспорва изцяло изложените в жалбата възражения.
Оспорват се и отразените в жалбата стойности които се претендират от страна на
жалбоподателя, като се твърди, че същите са неправилно определени. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, макар да счита постановеното
решение за неправилно по изложените съображения в депозираната от И. А. въззивна
жалба.
С определение № 752 от 26.02.2025 г. Районен съд – Перник е оставил без
уважение искането на И. С. А. за изменение на решение № 1022 от 21.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 05138/2022 г. на ПРС, в частта за разноските.
В срок е постъпила частна жалба от З. И. К., чрез адв. Е. А., с която се атакува
постановеното определение и се твърди, че същото е недопустимо, поради което се
иска неговата отмяна. Сочи се, че изменението на решението в частта за разноските е
обусловено от изменението на решението относно уважената част на иска и не може
да бъде предмет на самостоятелно разглеждане в производството по реда на чл. 248 от
ГПК. Допълва, че като е разгледал подадената въззивна жалба срещу посочената в
диспозитива на решението част, с която е уважен отрицателният установителен иск
като искане за изменение на разноските наместо да я администрира до горестоящия
съд за осъществяване на инстанционен контрол, съдът е постановил недопустим акт,
който не кореспондира със заявената от жалбоподателя воля и е допуснал съществено
процесуално нарушение.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от И. А., чрез адв. Б. В.,
с който същата се сочи за неоснователна и недоказана. Оспорват се изцяло доводите
изложени от жалбоподателя по отношение на атакуваното определение. На следващо
място се сочи за неоснователно искането на ищцата да се допусне изменение на
присъдените в полза на ищцата разноски. Излагат се подробни съображения, въз
основа на които се твърди, че правилно районният съд е оставил без уважение
депозирана по реда на чл. 248 от ГПК молба.
Постъпила в срок е и частна жалба от И. А., чрез адв. Б. В., с която се изразява
недоволство от постановеното от първата инстанция определение като се релевират
подробни доводи в тази насока. Твърди, че решаващият съд неправилно е определил
разноските, които И. А. е следвало да заплати на ищцата, като не може да се установи
базата въз основа на която това е сторено и не може да се установи реално как са
изчислени разноските за всяка една от страните. Прави се искане за присъждане на
сторените пред двете съдебни инстанции разноски в пълен размер.
Постъпил е отговор на частната жалба от З. И. К., чрез адв. Е. А., с който за
неоснователно се сочи възражението, че не било доказано какви разноски са сторени
от ищцата във връзка с обективно съединение с иска за делба отрицателен
установителен иск за собственост. По изложените в депозираната по-рано частната
6
жалба съображения се сочи, че като е разгледал депозираната въззивна жалба срещу
решението като искане за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от
ГПК, съдът е постановил недопустим акт, който подлежи на отмяна. По изложените
съображения се моли съда частната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се
искане за присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събиране на нови доказателства.
Окръжен съд – Перник, в решаващия състав, в изпълнение на правомощията
си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /чрез двете
жалби то се обжалва изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност на решението посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на РС Перник е валидно и допустимо, като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и
съответна форма, по редовно предявени искове.
При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващия състав
съобрази следното:
РС Перник е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.34 ЗС, вр. чл.69, ал.1 ЗН и чл.341 и сл. ГПК и чл.124, ал.1 ГПК.
По делбения иск. Делбата е в своята първа фаза по допускане.
По отношение процесния имот, основанието за съсобственост, съделителите и
техните квоти районния съд е до такава степен подробен и изчерпателен, че на
практика към мотивите му няма какво да се добави. Затова въззивния съд препраща
към тях в хипотезата на чл.272 ГПК. Първата инстанция е събрала всички годни и
относими доказателства, като ги е обсъдила поотделно и в тяхната съвкупност.
Фактите са установени правилно, като на доказателствата е придаден действителния
смисъл който те имат. Част от тях са и безспорни.
След собствен анализ на събраните доказателства настоящия състав намира за
установени следните релевантни факти:
От събраните писмени доказателства е видно, че наследодателите И. В. и С. В.
са сключили граждански брак през 1952 г. в с.*** окр.***- първи и последен за тях. От
брака си имат две деца- съделителката З. К. и починалата през ***г. А. А.. Последната
е оставила, като свои единствени наследници /към настоящия момент/ съделителките
Д. С. и И. А.- нейни дъщери.
Видно от заповед по чл.98 ЗТСУ № 1563/ 29.12.76 г. на ГНС Перник и
допълнителна заповед по чл.100 ЗТСУ № 466/14.04.80 г. ОНС Перник, приживе и по
време на брака, в полза на Държавата е бил отчужден собствения на И. В. и двамата
7
му братя наследствен имот пл.№ *** кв.*** по рег план на гр.***. В. е бил обезщетен
за припадащата му се част с процесния апартамент № *** ет.*** вх.***. Така, видно от
приложения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятията Закон за териториално и селищно
устройство № ***, том ***, дело № 139/194 от 08.02.1984 г., се установява, че И. К. В.
е признат за собственик на жилище № ***, находящо се на***-ти етаж в жилищна
сграда - блок № ***, вх.*** в кв. „***“, ул. „*** в гр. ***, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизно помещение, със застроена площ на жилището от 65,50 кв.м., с
принадлежащо избено помещение № ***, със застроена площ от 5,25 кв.м., както и
0,58 % процентни идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса (мястото) на стойност 376 лева, при
съседи на жилището: на север - ап.*** - държавен, на изток - двор, на запад улица, на
юг - ап.*** - държавен и стълбище, отгоре - ап.***-държавне и отдолу - ап.***-
държавен, на избеното помещение: на север - коридор, на изток - коридор, на запад -
мазе № ***, на юг - апартаменти от вх.***. В нотариалния акт е посочено, че цената на
правото на строеж е 376,00 лева, а цената на жилището е 8647,00 лева, или обща
стойност от 9023,00 лева, като срещу цената на дадения в обезщетение недвижим имот
се прихващат припадащите се суми срещу отчуждения имот, както и собствени
средства внесени от получаващия обезщетението общо в размер на 6723,00 лева.
Изрично е посочено и, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот ще се
покрие от горната сума и заем в размер на 2300,00 лева.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № ***, том***, рег. № ***, дело № 31/2017 от 06.02.2017 г., С.С.
В., действаща чрез пълномощника си С. И. А. е прехвърлила на съсобственика си и
своя внучка ответницата И. С. А. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот срещу задължението на приобретателя И. С. А. да осигури на прехвърлителката
С.С. В. издръжка и гледане до края на живота й - такъв, какъвто е водила до сега,
включително да се грижи за нея и заплаща необходимите разходи за издръжка и лично
здраве, както и за досегашни издръжка и гледане, като е запазила вещното право на
ползване върху недвижимия имот на сделката - безвъзмездно до края на живота си.
При така установените факти, въззивната жалба на И. А. е неоснователна.
Първия съд е приложил точно материалния закон по отношение иска за делба.
Неверни са доводите в жалбата, че няма нито едно писмено доказателство от
което да се установява, че част от процесния апартамент е придобит от наследодателя
В. срещу лично имущество. От събраните като писмени доказателства заповеди за
проведена процедура по чл.98-100 ЗТСУ е безспорно, че част от делбения имот е
придобит точно така- като обезщетение за отчуждаване на личен, наследствен имот.
При това положение е настъпила частична трансформация и по време на брака си В. е
8
придобил въз основа на нея 6 723/9023 ид части от апартамента лично, а останалите
2300/9023 ид части двамата съпрузи са придобили в режим на СИО, тъй като сумата
2300 лв. е изплащана съвместно със средства от семейния бюджет по време на брака.
В точно приложение на материалния закон и позовавайки се на задължителните
указания на ВС- ППВС № 5/72 г. т.3 /и цитираното р. 125/31.03.11 г. на ВКС по гр.д.
945/2010 4 г.о./, като е приел горното районния съд е постановил едно правилно и
законосъобразно решение в тази му част.
В този смисъл е без каквото и да е правно значение факта, че С. В. е ползвала до
края на брака й с И. целия имот, а последния не е потърсил установяване по съдебен
ред на по- голям дял от общото имущество.
Делбените квоти между съделителите са установени правилно.
От прекратената СИО /2300/9023 ид части/ преживялата съпруга има 4/6, а двете
й деца по 1/6. Или 4/6 х 2300/9023 е 9200/54 138, а 1/6 х 2300/9023 е 2300/54 138 ид
части. Съответно децата на починалата А. А. са наследили от тази част по равно-
1150/54138 ид части. От собствените на наследодателя И. В. 6723/9023 ид части
съпругата и преживелите деца са наследили по равно- по 1/3 или по 6723/27069 ид
части. Съделителките И. и Д., като деца на А. съответно по 6723/54138 ид части.
Сумирани тези части на преживялата съпруга и двете й деца в целия делбен имот са
съответно 22646/54138 ид части за С. и по 15 746/54138 за З. и А.. Съответно И. и Д.-
по 7873/54138 ид части.
След като С. В. е имала собствени общо 22 646/54 138 ид части от делбения имот
и това е по- малко от 4/6, то тя, както правилно е приел районния съд е могла да
прехвърли само това, което действително е притежавала. Така квотите на съделителите
стават И. А. /22646/54138+7873/54138/- 30 519/54138 ид части, З. К.- 15746/54138 ид
части и Д. С.- 7873/54138 ид части.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба на И. А., че в полза на
прехвърлителката й С. В. е изтекла придобивна давност до 4/6 идеални части от целия
апартамент, а към тази придобивна давност се е присъединила и тя. Това възражение е
слушано още пред първата инстанция и там е получило подробен, мотивиран и
законосъобразен отговор към който настоящата инстанция изцяло се солидализира,
поради което не се налага да се преповтарят мотивите. Достатъчно е да се обобщи, че
и тримата разпитани свидетели не излагат факти от които да се заключи несъмнено, че
С. В. е трансформирала държането на частите на останалите сънаследници във
владение само за себе си. Напротив, свидетелите твърдят, че макар и по рядко и З., и
Д. са посещавали същата и не им е известен случай, тя да ги е гонила или да е
заявявала, че владее за себе си 4/6 от апартамента.
По жалбата на З. К. и иска по чл.124, ал., ГПК.
9
Жалбата е основателна.
По изложените по- горе съображения се установи, че наследодателката С. В. е
притежавала общо 22646/54138 идеални части от наследствения апартамент.
Същевременно е прехвърлила на съделителката И. А. 4/6 ид части от него, което е в
повече от действително притежаваното. След като никой не може да прехвърли повече
права от колкото има, то и А. не е могла да стане собственик на разликата между
действително притежаваните от прехвърлителката 22646/54138 ид части и
прехвърлените 4/6. По тези съображения иска по чл.124, ал.1 ГПК се явява
основателен и доказан за въпросната разлика или 4/6 - 22646/54138 е равно на
13 446/54138 идеални части. Като е уважил иска за 2300/54138 ид части районния съд
е постановил един неправилен резултат, който следва да се коригира по реда на
въззивната проверка.
По отношение на разноските и частните жалби срещу определение № 752/
26.02.25 г.
По иска за делба разноски не се дължат, доколкото всеки от съделителите има
качеството едновременно на ищец и ответник. Заради това разноските по този иск
остават за страните така, както са направени.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК пред районния съд З. К. е
направила разноски във връзка с иска по чл.124, ал.1 ГПК, както следва- д.т. 51.27 лв.;
адв. хонорар 587 лв. и д.т. за частна жалба 15 лв. или общо 653.27 лв. Пред въззивния
съд този съделител е доказал разноски в общ размер на 1340 лв. /без д.т. за частна
жалба, която се дублира с тази пред районния съд/. Тези разноски с оглед на въззивния
резултат се дължат изцяло от И. А..
Съделителката Д. С. е доказала разноски във въззивното производство в размер
на 800 лв. за адв хонорар. Адв. В. е направил възражение за прекомерност на тези
разноски. Възражението е основателно. Във въззивното производство липсва жалба от
тази страна, не е изготвен писмен отговор по никоя от другите жалби, няма депозирана
писмена защита, изразеното становище в съдебно заседание по същество е бланкетно.
С оглед на всичко това в полза на С. следва да се присъдят редуцирани разноски за адв
хонорар в тежест на И. А. в размер на 400 лв.
С оглед на развитите съображения по разноските решението на районния съд
следва да се коригира в горния смисъл, а определение № 752/ 26.02.25 г. да се отмени.
Водим от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1022/21.11.24 по гр.д. № 5138/22 г. на районен съд
10
Перник в частта му с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. И.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, че И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ Е
СОБСТВЕНИК на 2300/54138 ид.ч. от делбения недвижим имот /подробно описан/,
както и в частта с която са присъдени разноски в полза на съделителките И. А. и З. К..
ОТМЕНЯВА определение № 752/ 26.02.25 г. по гр.д. № 5138/22 г. на районен
съд Перник.
ВМЕСТО ГОРНОТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. И. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ Е СОБСТВЕНИК на
13446/54138 ид.ч. от следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № ***, с площ от 65,50 кв.м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ ***, с площ от 5,5 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части на сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.515.137.1.79,
разположен в поземлен имот с идентификатор 55871.515.137, находящ се в ***, а по
КККР:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 55871.515.137.1.79 по
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. ***, общ. ***, обл. ***,
одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота: ***, ап.*** с предназначение: жилище - апартамент, брой
нива на обекта - едно, с площ по документ - 65,50 кв.м., и прилежащи части: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № ***, с площ от 5,25 кв.м., и 0,58 % идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, при
граници/съседни самостоятелни обекти в сградната: на същия етаж - самостоятелни
обекти с идентификатори 55871.515.137.1.80 и 55871.515.137.1.57, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.515.137.1.76, над обекта - самостоятелен
обект с идентификатор 55871.515.137.1.82; и граници на избено помещение № ***: от
север коридор, от изток - коридор, от запад - мазе № *** и от юг - апартаменти от вход
„***", като обектът попада в сграда № ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.515.137, за която част сделката дарение обективирана в
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***, том *** рег. № ***, дело № 31/2017 от 06.02.2017 г. не е породила своя
вещнотранслативен ефект.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. И. К., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата общо 1993.27 лв. разноски за две инстанции.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата 400 лв, разноски за адвокатски хонорар пред окръжен
съд Перник.
11
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12