Решение по гр. дело №8856/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261255
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20203110108856
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

261255/9.4.2021 г., град Варна

      

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  14-ти състав  в открито  заседание  на  девети март две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

                                                    Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

                  при участието на секретаря Кичка Иванова  разгледа докладваното от съдията   гр. дело 8856  по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

 

 

   

 

        Предявен е установителен иск с пр. осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД,  чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД от ищец „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  със съдебен адрес ***, чрез пълномощник  адв. Никола Шущарков от АК София, срещу  ответник  Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение № 1398 от 10.03.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3119/2020 г. на РС Варна  за сумата от 188.08 лева, представляваща сбор от дължими суми по  Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг  за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които суми са издадени следните фактури: № **********/ 10.9.2017г. за сумата от 41,86 лв.; № **********/ 10.10.2017г. за сумата от 60,55 лв.;№ **********/ 10.12.2017г. за сумата от 85,67 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

     Ищецът претендира заплащането от страна на ответника и на сторените от него разноски за производството, на осн.чл.78 ГПК.

     Обстоятелства от които ищецът черпи права в производството:

     Твърди се в молбата, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо от незаплатени  абонаментни такси по  Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг  за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********. За дължимите суми са издадени  фактура номер  **********/10.9.2017 г., фактура номер **********/10.10.2017 г. и фактура номер **********/10.12.2017 г.   Абонатът е потребил услуга съгласно приложена към всяка фактура детайлизирана справка и не е  погасил задълженията си по три последователно издадени фактури.  Не е налице плащане към датата на подаване на заявлението и към датата на предявяване на установителния иск. 

    Ищецът  моли за уважаване на иска и заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство като посочва банкова сметка ***т длъжника -  IBAN ***, BIC: ***Ситибанк Европа“ АД. 

    В срока за отговор НЕ е постъпил такъв от ответника.  

    В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което поддържа молбата и моли за уважаване на иска. 

             Ответницата по иска  не се явява, не изразява становище   и не представя доказателства. 

            Съдът, като съобрази становищата на страните,   събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за установено от фактическа  страна следното:

             От приложеното ч.гр. д 3119/2020 г. по описа РС Варна се установява, че по повод заявление по чл.410 ГПК, подадено от   „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнени ена парично задължение № 1398 от 10.3.2020 г., с която съдът е разпоредил ответникът по иска в качеството на длъжник да заплати на ищеца -  кредитор сумите, предмет на установителната искова претенция, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лева за внесена държавна такса и 360 лева за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането  произтича от  задължения по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги  от 27.12.2016 г.

                 Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок,  като довнесе дължимата държавна такса.

               Видно е от  съобщението до кредитора, че същият  е упражнил правото си на иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.

      За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства, а именно фактура номер  **********/10.9.2017 г., фактура номер **********/10.10.2017 г. и фактура номер **********/10.12.2017 г. Същите са допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК,  надлежно заверени са от ищеца по реда на чл. 183 ГПК и не се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

                  В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува субективно относително право на кредитора към длъжника, признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение. Следователно ищецът следва да установи наличието на договорни отношения с ответника, по силата на които е изпълнил своето задължение да достави мобилни услуги на   ответника по кл.№ ********* и титуляр на предпочетения мобилен номер ++359********* с избран абонаментен план „НонСтоп 29.99 с неограничени национални минути“, както и е предоставил за временно и възмездно ползване устройство HUAWEI Y3 II Gold, с уговорен срок на договора 24 месеца. От твърденията в молбата и представените  доказателства  се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по посочените договори, а ответникът не  е погасил дължимите суми за предоставените му услуги от мобилния оператор и тези по сключения договор за лизинг. 

                 Ответникът не е оспорил по основание и по размер начислените във фактурите суми  за целия процесен период, както и не оспорва, че е ползвател  на мобилни услуги  и услуга по договор за лизинг от 27.12.2016 г.  като абонат с  посочени клиентски номер и абонатни номера. Същият не е реализирал правото си на възражение пред ищцовото дружество съгласно Общите условия. Не са налице доказателства за подадени заявления и уведомления, които да указват, че има промяна в обстоятелствата, които са декларирани пред доставчика на услугата. С оглед на това, че  ответникът не е оспорил твърдението,  че е ползвател на мобилната услуга, предоставена му от ищеца,  съдът намира за доказан факт, че същият има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и  Закона за електронните съобщения. Не се оспорват твърденията в молбата, че ищцовото дружество е издало фактурите и начисленото количество за ползвани услуги за процесния период след отчитане използваните мобилни услуги  от абоната и че е предоставило на абоната за временно и възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI Y3 II Gold, с уговорен срок на договора 24 месеца. 

                 Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани към датата на приключване на устните състезания, поради което предявените искове са  изцяло основателни  в хипотезата на чл.238 и чл.239 ГПК и следва да се уважат.

 

 

                 По въпроса за разноските:

                 При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски  за настоящото производство в размер на 325 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 385 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

                 Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

                 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането  на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  съдебен адрес ***, чрез пълномощник  адв. Н. Ш. от АК София по заповед за изпълнение на парично задължение № 1398 от 10.03.2020 г., издадена по ч.гр.д.№ 3119/2020 г. на РС Варна  за сумата 188.08 /сто осемдесет и осем лева и 08 ст./ лева, представляваща сбор от дължими суми по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за лизинг  за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y3 II Gold, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за които суми са издадени  фактура № **********/ 10.9.2017г. за  41,86 лв., фактура № **********/10.10.2017г. за  60,55 лв., фактура № **********/10.12.2017г. за  85,67 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,  на осн. чл.422, вр.чл.79 ЗЗД,  чл.86 и чл.92 ЗЗД.

 

                ОСЪЖДА Г.С.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на  „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** 4», Бизнес парк София, сграда 6,  съдебен адрес ***, чрез пълномощник  адв. Н. Ш.от АК София разноски за производството в размер на 325 /триста двадесет и пет/ лева и разноски за  заповедното производство в размер на 385 /триста осемдесет и пет/ лева,   на осн.чл.78 ГПК.

 

               Сумите могат да се заплатят от задълженото лице по банкова сметка ***  „Т.Б.“  ЕАД, ЕИК **** IBAN ***, BIC: ***Ситибанк Европа“ АД. 

 

               Решението  не подлежи на обжалване, на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

 

               Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                                             Районен съдия: