№ 254
гр. Пловдив, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000303 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №155/08.04.2025г., постановено по т.д. №130/2024г. по описа
на окръжен съд Пловдив, „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Х. С. С. ЕГН ********** сумата 140 000лв., предявени частично от
претендиран пълен размер от 180 000лв., обезщетение за неимуществени
вреди - психически болки и страдания от смъртта на неговата майка П.Г. С.а
ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП на 18.09.2023г. по вина на
С.Х. С., за което същият е признат за виновен с влязла присъда
№19/01.10.2024г., постановена по НОХД №516/2024г. по описа на Окръжен
съд Враца, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност”,
застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г., с ответното „ЗК
Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
09.11.2023г. до окончателното й изплащане.
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Б.
1
К., в качеството му на процесуален представител на ищеца Х. С. С.,
адвокатско възнаграждение в размер на 10 250лв., на основание чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА.
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд - Пловдив, държавна такса, съобразно уважената част от иска, в
размер на 5 600лв., както и разноски, заплатени за сметка на бюджета на съда,
в размер на 750лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.
Въведено е оплакване, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Оплакванията се свеждат до твърдения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на силна
емоционална връзка между ищеца и пострадалата, като са коментирани
депозираните по делото доказателства – заключението от
съдебнопсихологичната експертиза и гласните доказателства. Оплакванията
досежно показанията на свидетелките П. и Т. се свеждат до липса на
непосредственост, а оплакванията досежно показанията на св. Росица М. се
свеждат до нарушаване нормата на чл.172 от ГПК при преценката им от съда.
На следващо място е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд за
липса на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата. Изразено е и
становище, че определеното обезщетение за неимуществени вреди 140 000лв.,
като частичен иск от 180 000лв., е завишено по размер и не отговаря на
принципа на справедливост. Иска се обжалваното решение да бъде отменено.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата
страна - Х. С. С., се оспорва подадената въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени
искания.
Страните претендират сторените по делото разноски, като от
въззиваемата страна се претендират такива по реда на чл.38 от ЗА.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
2
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Ищецът в първоинстанционното производство – Х. С. С., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 18.09.2023г., около 09:45 часа на път III - 103, км. 9+300, между с.
Кален и с. Горна Кремена, общ. Мездра, водачът С.Х. С., управляващ лек
автомобил „Гранд Чероки“ с рег. №*********, нарушил правилата за
движение по пътищата и самокатастрофирал. В резултат на инцидента е
загинала возещата се в автомобила П.Г. С.а, на 64г., майка на ищеца. Позовава
се на образувано ДП №419/ 2023г. по описа на РУ - Мездра, пр.пр. 1661/2023г.
по описа на ОП – Враца. Изложени са подробни обстоятелства за наличие на
установена трайна емоционална връзка между претендиращия обезщетение и
пострадалата и негативните последици от загубата на майка.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег.
№********* – по застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г.,
със срок на валидност, считано от 09.11.2022г. до 09.11.2023г. На 09.11.2023г.
ищецът отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач –
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение, като ответникът не е определил или изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 140 000лв.,
частичен иск от сумата от 180 000лв. /съгласно допуснато увеличение в ОСЗ
от 10.03.2025г./, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие смъртта на неговата майка П.Г. С.а, както и законна лихва върху
сумата, считано от 09.11.2023г. - датата, на която е заведена щетата до
окончателното изплащане на сумата. Твърденията и исканията се поддържат и
3
с допълнителната искова молба.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба,
както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД оспорва предявения иск. Относимите за въззивното производство
възражения по основателността на иска се свеждат до липсата на съществени
неимуществени вреди и доводи, че формалната родствена връзка между ищеца
и пострадалата сама по себе си не е основание за присъждане на обезщетение,
както и твърдения, че към момента на ПТП отношенията на практика са били
прекъснати. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, които възражения се поддържат под формата на
оплаквания и в подадената въззивна жалба, посочени по-горе. С въззивна
жалба се поддържа и своевременно въведеното възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата, изразяващо се в неизползване на фабрично
оборудван обезопасителен колан. /В ОИМ се съдържат и възражения срещу
акцесорната претенция за законна лихва, които не се поддържат с въззивната
жалба./
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията на ищеца е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД,
да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази
вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
4
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите. Тук следва да се посочи за неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че по делото не е установена интензивна и
трайна връзка между починалата П. С.а и претендиращия обезщетение неин
пряк низходящ наследник, с аргумента, че фактът на определена роднинска
връзка между ищците и пострадалата не е достатъчно основание за
присъждане на обезщетение. Още с Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на Пленума на Върховния съд е прието, че връзката
на родство по права линия от първа степен е достатъчна предпоставка за
реализиране правото на обезщетение за неимуществени вреди.
Ето защо в случая е налице първият от изброените кумулативни
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – ищецът е
претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата майка – П.
С.а, настъпила при ПТП, реализирано на 18.09.2023г. ПТП е реализирано от
водача на лек автомобил „Гранд Чероки“, с рег. №********* - С.Х. С., който
5
/на път III - 103 км - 9 + 300М, с посока на движение от с. Кален към с. Горна
Кремена, община Мездра/ е управлявал с превишена скорост /от около 114.50
км/ч/ лекия автомобил, навлязъл в продължителен ляв завой, като в резултат
на превишената скорост и употреба на спирачки, реализирал ПТП, при което
управляваният автомобил навлязъл в отводнителната канавка и реализирал
ПТП, като се преобърнал върху таван, при което е причинена смъртта на
пътничката до водача - П.Г. С.а.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по
смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановена и влязла в сила /на
17.10.2024г./ присъда по НОХД №516/2024г. по описа на Окръжен съд Враца.
Налице е и причинна връзка между виновното противоправно поведение на
водача на л. а. и настъпилите увреждания. Не е спорен в настоящето
производство специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр.
с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена
от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица
№ВG/22/122003298623/09.11.2022г., със срок на валидност, считано от
09.11.2022г. до 09.11.2023г.
С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба очертаният
спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е и въпросът относно
справедливото обезщетение за репариране на понесените от ищеца
неимуществени вреди.
Относно интензитета и степента на настъпилите за ищеца негативни
последици от смъртта на неговата майка, релевантни са депозираните по
делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите П., Т. и М. се
установява, че приживе на пострадалата между нея и ищеца – майка и син, е
съществувала силна емоционална връзка, независимо че след 37 – 38
годишната си възраст ищецът е заживял в самостоятелно домакинство /а до
тази възраст е живял заедно с родителите си, съответно – заедно с
пострадалата/, както и че при претърпяно оперативно лечение от П. С.а,
именно ищецът е полагал грижи за нейното възстановяване. Вярно е
посоченото във въззивната жалба, че свидетелките П. и Т. не притежават
достатъчно непосредствени впечатления от състоянието на ищеца след
6
смъртта на майка му, но показанията на тези свидетелки относно
съществувалата емоционална връзка между майка и син приживе на П. С.а
почиват на лични възприятия. Показанията и на двете свидетелки са в насока,
че и след като ищецът е заживял в отделно домакинство, майка и син са
поддържали близка емоционална връзка и именно доводите на жалбоподателя,
в насока че към момента на ПТП отношенията на практика са били
прекъснати, не намират опора в доказателствата по делото. Почиващи на
лични възприятия са показанията на свидетелката М. – живееща на семейни
начала с ищеца. Свидетелката М. също депозира показания, че между ищеца и
починалата му майка е съществувала силна емоционална връзка, както и
непосредствени показания, че ищецът изключително тежко е преживял и
продължава да преживява загубата на най-близък родственик.
Преценени и през призмата на чл.172 от ГПК, няма основание
показанията на свидетелката М. да не се кредитират, като непосредствени и
убедителни и съвпадащи с други доказателства – конкретно заключението от
съдебнопсихологичната експертиза.
Доколкото неимуществените вреди са негативни промени в
психоемоционалната сфера на индивида, заключението от
съдебнопсихологичната експертиза е от значение при определяне
еквивалентното парично изражение за репариране на тези вреди. Съгласно
заключението на вещото лице – В. – клиничен психолог, злополуката от
18.09.2023г., при която е причинена смъртта на П. С.а, майка на ищеца, се е
отразила върху психологическото състояние на Х. С. като внезапно и
неочаквано събитие, нарушаващо неговия обичаен жизнен цикъл,
провокирани са усещания за тъга и скръб със силен интензитет, с негативен
облик - страдание, обърканост, снижен емоционален резонанс, усещане за
самота и празнина, емоционална загуба. Описаните преживявания са
съотносими към обсъжданото събитие и посочените клинични нормативи и
теоретични концепции. Не са настъпили промени в психичното здраве на
ищеца, които да имат поведенчески болестни нарушения. На етапа на
експертизата /т.е. – една година след инцидента, тъй като заключението е
депозирано на 27.09.2024г./ не са налични данни за нарушен житейски
стереотип, не съобщава за прием на медикаменти и посещения при
специалист.
7
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищеца от смъртта на майка му, както и от обективна страна –
че починалата П. С.а е била в работоспособна възраст – на 64 години и преди
всичко обстоятелството, че смъртта на родител, независимо от неговата
възраст, е най-тежката загуба за дете, независимо дали то е в зряла възраст,
въззивната инстанция също намира, че справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца психически болки и страдания е сумата от 140 000лв.
/които ищецът претендира като частичен иск от 180 000лв./ При определяне
еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени вреди от
ищеца се съобразява от една страна работоспособната възраст на
пострадалата, както и обстоятелството, че се касае за най-близката родствена
връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между родител и
дете, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен
морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. При
определянето на този паричен еквивалент се съобразява обстоятелството, че
ищецът е пълнолетен и има самостоятелен живот; както и че трагичното
събитие не е предизвикало състояние, което да покрива критериите на
психично разстройство и че съгласно заключението от СПЕ към момента на
експертизата /една година след инцидента/ психотравменото събитие е
напълно осъзнато, няма данни за търсена и получавана специализирана
медицинска помощ /но противното обстоятелство би било предпоставка за
определяне на по-висок размер обезщетение/. Съобразяват се и показанията на
трите горепосочени свидетелки, че ищецът не е присъствал на погребението
на майка си, не посещава гроба й, но едновременно с това не може да не се
отчете и посочената от трите свидетелки причина за това поведение на ищеца
– а именно, че не е превъзмогнал загубата на родител, че отказва да приеме
реалността, че този родител е починал.
Не на последно място определянето на по-нисък размер обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди или неприсъждането на такова
би противоречало на принципите на справедливост, включително и изведени
от общественоикономическата конюнктура в страната към момента на
инцидента. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
8
увреждането. Конкретните икономически условия в страната и нормативно
определените нива на застрахователно покритие към момента на увреждането,
като една от възможните проявни форми на тези условия, се отчитат при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата
на предявен пряк иск по чл.432 от КЗ. Лимитите за отговорността на
застрахователя съставляват една от проявните форми на обществено
икономическите условия и нарастващите нива на застрахователното покритие
са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа
обстановка. Тези лимити, макар и да не са абсолютен критерий при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за
общественото разбиране за справедливост. А, размерът на тези лимити
непрекъснато нараства. До 01.01.2010г. нормативно определените минимални
размери на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000лв. за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000лв. – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. Пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./
предвижда лимит за едно събитие на имуществени и неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000лв. при едно
пострадало лице и от 5 000 000лв. при две или повече пострадали лица.
Съгласно чл.266 от КЗ /отм./, в сила от 11.06.2012г., задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000лв. за всяко
събитие при едно пострадало лице и 10 000 000лв. за всяко събитие при две
или повече пострадали лица. Сега действащият КЗ, влязъл в сила на
01.01.2016г., в чл.492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000лв., а след
изменението с ДВ бр. 101/2018г. - действащата към датата на събитието
разпоредба – 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е
невъзможно да бъде постигнато чрез заместването с еквивалентно материално
благо, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява
известно компенсиране на търпените страдания. Ето защо въззивната
инстанция намира, че сумата от 140 000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди за понесените от ищеца болки и страдания, вследствие смъртта на
9
неговата майка, съответства на момента на настъпване на събитието /2023г./,
на икономическата конюнктура в страната към този момент, възрастта на
пострадалото лице, като критерии, включени в понятието справедливост.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство, очертан с
предметните предели на въззивната жалба, е наличие на съпричиняване от
страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСТК, дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Съпричиняване е
налице, когато освен с поведението на деликвента увреждането се намира в
пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден.
Както се посочи, като конкретна проява на такъв тип поведение от
страна на пострадалата в отговора на исковата молба, а и с въззивната жалба,
се поддържа, че е пътувала без предпазен колан.
Относим в тази насока е механизмът на ПТП, описан по категорично и
неспорно в заключението от комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза по следния начин:
Водачът С.Х. С. е управлявал л.а. „Гранд Чероки“ с рег. №********* по
платното за движение на път III-103, в посока от север на юг. При достигане на
ляв завой скоростта на автомобила е била около 110-111км.ч, а критичната
скорост за преодоляване на завоя е била 105,23км.ч. Под действието на
центробежната сила и скоростта автомобилът е напуснал платното за
движение отдясно. Автомобилът е продължил движението си по направление
на оставените следи, след което, провлачвайки земна маса, се е преобърнал на
таван. Пострадалата П. С.а е пътувала като пътник на предна дясна седалка, с
травма в купето, с последващо изпадане, с притискане на главата и гръдния
кош между автомобила и земната повърхност. Категорично, както от
заключението от комплексната СМАТЕ, така и от гласните доказателства –
показанията на св.С. /водач на самокатастрофиралия л.а. и съпруг на
пострадалата/, се установява, че П. С.а е пътувала без поставен
10
обезопасителен колан /според показанията на св. С., поради претърпяна
операция/. Ето защо от значение е и характерът, естеството и причината за
настъпване на претърпените от пострадалата увреждания и конкретно тези –
довели до леталния изход. Съгласно заключението от комплексната СМАТЕ,
П.Г. С.а е получила следните увреждания: съчетана травма изразяваща се в:
открита черепно мозъчна травма, кръвонасядане на меките тъкани на черепа с
множествени счупвания на костите на черепната кутия с посока отляво
надясно, изтичане на кръв от двата слухови канала, счупвания на лицеви
кости, разкъсвания на мозъчните обвивки и мозъчното вещество, охлузвания и
кръвонасядане на лицето, гръдна травма - множествени счупвания на всички
ребра двустранно общо по две и повече линии и белодробна контузия, закрито
счупване на лява бедрена кост, охлузвания и драскотини на гръдния кош, лява
длан, двете бедра, двете подбедрици, дясно ходило, оток и кръвонасядане на
коремната стена, на лява подбедрица и ходило. Причина за смъртта е тежката
открита черепно-мозъчна травма – състояние – несъвместимо с живота.
Съгласно заключението на експертите ако пострадалата П. С.а е била с
правилно поставен предпазен колан, то най-вероятно биха се ограничили
голяма част от травматичните увреждания /същата не би била притисната от
лекия автомобил в областта на главата и гръдният кош/, но биха се получили
други травматични увреждания. Експертите не могат да се ангажират с
категоричен отговор дали с предпазен колан би се предотвратила настъпилата
смърт на С.а. „Най-вероятно би се предотвратила настъпилата смърт, като се
има в предвид че не са големи деформациите в купето на автомобила.“
Подлагайки на преценка заключението на експертите, въззивният съд не
споделя приетото от първостепенния съд, че е недоказано възражението за
съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат, както и извода на
окръжния съд, че експертите са изразили само „вероятно предположение“ за
предотвратяване на леталния изход при правилно поставен обезопасителен
колан. Тук следва да се акцентира на фактическото положение, изведено от
експертното заключение – а именно – че причина за смъртта е тежката
открита черепно-мозъчна травма, която е получена вследствие изпадане на
пострадалата от автомобила, с притискане на главата и гръдния кош между
автомобила и земната повърхност, както и констатацията на експертите, че,
ако пострадалата П. С.а е била с правилно поставен предпазен колан, то биха
се ограничили голяма част от травматичните увреждания – конкретно - същата
11
не би била притисната от лекия автомобил в областта на главата и гръдният
кош, тъй като увреждането, довело категорично до летален изход е тежката
открита черепно-мозъчна травма, причинена именно вследствие притискане
на главата между автомобила и земната повърхност. Вярно е, че експертите
дават и заключение „но биха се получили други травматични увреждания“, но
именно черепно-мозъчната травма, получена при изпадане от автомобила
/поради непоставен обезопасителен колан/ и притискане на главата между
автомобила и земната повърхност е причина за леталния изход. Посоченото
поведение на пострадалата – непоставяне на обезопасителен колан
/независимо от причините за това/, категорично сочи на нарушение правилата
за движение по пътищата, визирани в чл.137в от ЗДвП, вменяващи в
задължение на пътниците в МПС да използват системи за обезопасяване, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Именно неизползването на
обезопасителен колан, е онова конкретно действие на пострадалата, което по
безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат – летален изход – получаване на травматично увреждане – тежката
открита черепно-мозъчна травма и гръдна травма - множествени счупвания на
всички ребра двустранно. Преценката за наличие на съпричиняване се
извежда именно с оглед на това, че конкретните увреждания, довели до
леталния изход, не биха били причинени, ако пострадалата е пътувала с
ползване на съответната система за обезопасяване. Налице са категорични
доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата по време на произшествието и конкретния вредоносен резултат,
за който се претендира обезщетение. Т.е. – установено е, че приносът на
пострадалата е конкретен, тъй като релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Това поведение на пострадалата, представляващо конкретен принос за
настъпване на увреждането, с което поведение увреждането се намира в пряка
причинна връзка, следва да се кумулира към поведението на делинквента.
Съпоставимо с деликтното поведение на водача на лекия автомобил – който е
управлявал лекия автомобил с превишена скорост и не е съобразил скоростта с
конкретната пътна и атмосферна обстановка, е в процентно отношение – 20%,
като при определяне степента на съпричиняване следва да се извърши
12
съпоставка с поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и това
на пострадалия, за да се определи действителния обем, в който всеки от тях е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо изводът на
първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат е неправилен.
При посочената степен на съпричиняване – 20%, обезщетението за
неимуществени вреди се явява в размер на 112 000лв.
По изложените съображения въззивната жалба се явява частично
основателна. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която
искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
сумата над 112 000лв. до 140 000лв., ведно със законната лихва считано от
09.11.2023г. /на която дата е предявена застрахователната претенция/ и вместо
това да се постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за сумата над 112 000лв. до 140 000лв., ведно със
законната лихва считано от 09.11.2023г.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
От страна на ищеца са претендирани разноски – адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Окръжният съд е присъдил такива
в размер на 10 250лв. и на тази база въззивният съд следва да направи
разпределението на разноските съразмерно с уважената част на иска. С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция адвокатското възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА по съразмерност следва да бъде в размер на 8 200лв. Или
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е
присъдено адв. възнаграждение в полза на адв. Б. К. за сумата над 8 200лв. до
10 250лв., както и в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати
държавна такса над сумата от 4 480лв. до 5 600лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на ответника се
дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК /л.32 от въззивното дело/ ответникът е сторил
разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 2 612лв., от
които – адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. /Възражението на
насрещната страна, съдържащо се в молба вх.№7295/10.09.2025г., за
недължимост, евентуално за прекомерност, на разноските е неоснователно,
като съображения за това ще бъдат изложени впоследствие./ Съразмерно с
13
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 335,83лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
От въззиваемата страна се претендират разноски – адв. възнаграждение
по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, като съгл. договор за правна защита и съдействие
/л.4 от първоинстанционното дело/ е уговорено безплатно процесуално
представителство на осн. чл.38 ал.1, т.2 от ЗА – до приключване на делото във
всички инстанции.
Съобразявайки наднационална съдебна практика – Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., постановено по повод преюдициално запитване
по приложението на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа – ДВ бр.14/18.02.2025г./, въззивната
инстанция намира, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА не
следва да се определя според обжалваемия материален интерес по
отхвърлената част от въззивна жалба на жалбоподателя и според минимума,
предвиден в Наредбата. Преценявайки фактическата и правна сложност на
делото във фазата на въззивното производство, извършените от процесуалния
представител процесуални действия по подаване на отговор на въззивна
жалба, включително и че въззивното производство е приключило с едно
съдебно заседание, /в което процесуалният представител не се е явил, а е
представил писмено становище/, въззивният съд намира, че адвокатското
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи съразмерно /с
неуважената въззивна жалба на жалбоподателя/, съобразно ориентировъчните
размери, определени в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа /изм., включително и изменение на заглавие – ДВ
бр.14/18.02.2025г./, но без процентното увеличение – т.е. – при обжалваем
материален интерес 140 000лв. – 8 000лв. Съразмерно с неуважената част от
въззивната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 6 400лв.
Съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.32/ жалбоподателят е
сторил разноски за въззивното производство в размер на 2 800лв. – заплатена
държавна такса и 1 500лв. – адвокатско възнаграждение, платено по банков
път, с представени доказателства за извършено плащане /л.40 и л.42/.
Възражението на въззиваемата страна, съдържащо се в молба вх.
14
№7295/10.09.2025г., за недължимост на разноски, освен че е бланкетно е и
неоснователно, с оглед на процесуалните норми – чл.78 от ГПК.
Неоснователно е и съдържащото се в същата молба възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, доколкото същото е значително под
ориентировъчните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба се дължат разноски в размер на 860лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №155/08.04.2025г., постановено по т.д. №130/2024г.
по описа на окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА, с която „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на Х. С. С. ЕГН ********** сумата над
112 000лв. до 140 000лв. /предявени частично от претендиран пълен размер от
180 000лв./, обезщетение за неимуществени вреди - психически болки и
страдания от смъртта на неговата майка П.Г. С.а ЕГН **********, настъпила
вследствие на ПТП на 18.09.2023г. по вина на С.Х. С., за което същият е
признат за виновен с влязла присъда №19/01.10.2024г., постановена по НОХД
№516/2024г. по описа на Окръжен съд Враца, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица
№ВG/22/122003298623/09.11.2022г., със „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 09.11.2023г. до
окончателното й изплащане; в частта, с която „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на адвокат Б. К., в качеството му на
процесуален представител на ищеца Х. С. С., адвокатско възнаграждение в
размер над сумата от 8 200лв. до 10 250лв., на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА;
в частта, с която „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати по
сметка на Окръжен съд - Пловдив, държавна такса над сумата 4 480лв. до
5 600лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. С. ЕГН ********** срещу „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ********* иск за сумата над 112 000лв. до 140 000лв.
/предявени частично от претендиран пълен размер от 180 000лв./,
обезщетение за неимуществени вреди - психически болки и страдания от
15
смъртта на неговата майка П.Г. С.а ЕГН **********, настъпила вследствие на
ПТП на 18.09.2023г. по вина на С.Х. С., за което същият е признат за виновен с
влязла присъда №19/01.10.2024г., постановена по НОХД №516/2024г. по описа
на Окръжен съд Враца, за който е сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г., със
„ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 09.11.2023г.
ОСЪЖДА Х. С. С. ЕГН ********** да заплати на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство в размер на
335,83лв., както и разноски за въззивното призводство в размер на 860лв.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Б. К.,
на осн. чл.38 ал.2 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 6 400лв. за
оказано безплатно процесуално представителство на Х. С. С. ЕГН
********** във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16