№ 226
гр. Севлиево, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100650 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба на М. Д. И., чрез адв.
М. И., срещу М. М. П., с която са предявени искове с правно основание чл.240, ал.1
ЗЗД, за сумата в общ размер 20 500 лв. - дадени парични заеми, предоставени в
периода 08.07.2020 г. – 03.11.20222 г., ведно със законната лихва за периода от
09.05.2025 г до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че е майка на ответницата. През годините ответницата
многократно искала парични средства от майка си под различен предлог - за
задоволяване на семейните си битови нужди, за бал на дъщеря й Б. /внучка на ищцата/,
за личен автомобил на Б., за кухненско обзавеждане, за мебели /диван/, за входна
врата, за строеж на вила в местност „Хоталич“ /Крушевски баир/ в гр. Севлиево.
Ищцата имала финансовата възможност и предоставяла такива средства на
ответницата, от добри майчини чувства.
От 2019 г. ищцата преценила, че е редно дъщеря й да й връща дадените парични
средства, и изрично й е заявила, че каквито и суми да поиска занапред, същите ще й
бъдат дадени на заем. Конкретен срок за връщане И. не посочила, само указала на
дъщеря си, че следва да й върне парите след като ищцата си ги поиска.
Така, през годините от 2020 г. до 2022 г., ищцата предоставила на ответницата -
след поискване от последната - на заем, следните суми на следните дати: на 19.06.2020
г. - 3000 лв.; на 20.06.2020 г.-3000 лв.; на 08.07.2020 г. - 1000 лв.; на 13.05.2021 г.-6000
лв.; на 08.08.2022 г. - 4000 лв.; на 03.11.2022 г.-3500 лв. Общият размер на паричните
1
заеми възлизал на 20 500 лв.
Първите две заемни суми от по 3000 лв. ищцата предала на посочените дати - на
19-ти и на 20-ти юни 2020 г. - в брой на ответницата. И. споделила на ответницата на
19 юни 2020 г., че е превела от разплащателната си сметка на спестовната си сметка, и
двете открити при ЦКБ АД, клон Севлиево, с цел спестовен влог, с който в бъдеще да
помогне на децата на ответницата. Тогава ответницата й се е примолила, ако има
възможност, да й даде на заем тази сума, защото й трябвала за строителство на къща в
местността „Крушевски баир“, Община Севлиево. Ищцата отвърнала, че „което е за
децата - е за децата“, но разполага със средства и ще й даде. Същия ден й е дала 3000
лв. в брой, с които разполагала, а на другия ден - още 3000 лв.
Следващата от посочените по-горе суми - сумата от 1000 лв. - ищцата е
изтеглила на 08.07.2020 г. от банковата си сметка, открита при ЦКБ АД - клон
Севлиево, и същия ден я е предала на ответницата. Останалите заемни средства
доверителката ми е нареждала от банковата си сметка, открита при ЦКБ АД, по сметка
на ответницата, открита също при Централна Кооперативна Банка АД.
Поддържа се, че паричните средства реално били получени от ответницата на
съответните дати. В началото на тази година ищцата отправила неколкократно устни
покани до М. П. да й върне заетите суми. П. не е отвърнала нищо, и към настоящия
момент не е върнала сумите.
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Поддържа, че майка й и предоставяла средства, тъй като 15 години помагала на по-
голямата й сестра. Сочи, че отношенията между нея и майка й се влошили, защото
дъщерята на ответницата не кръстила второто си дете на ищцата. Оспорва се
ответницата да е получавала суми в размер на 7000 лв. в брой или да й е отправяна
покана за връщане на сумите.
Искането към съда е да бъдат отхвърлени така предявените искове. Претендират
се разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
/преводно нареждане – л. 8/ се установява, че на 13.05.2021 г., ищцата М. Д. И. е
превела по банкова сметка на ответницата М. М. П., сумата от 6 000 лева, с основание
„превод“.
От приетото по делото извлечение – л. 7/ се установява, че на 07.07.2020 г.,
2
ищцата М. Д. И. е изтеглила касово от банка „ЦКБ“ АД сумата от 1 000 лева.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
/преводно нареждане – л. 9/ се установява, че на 03.11.2022 г., ищцата М. Д. И. е
превела по банкова сметка на ответницата М. М. П., сумата от 3500 лева, с основание
„превод“.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства
/преводно нареждане – л. 10/ се установява, че на 08.08.2022 г., ищцата М. Д. И. е
превела по банкова сметка на ответницата М. М. П., сумата от 4000 лева, с основание
„превод“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Й.А.,
И.Н.М. и А.Р.М..
Свидетелят Н.Й.А. /съпруг на ищцата/ сочи, че знае, че М. е давала пари на
дъщеря си М.. Парите били давани по различни поводи. След 2019 г. почнала да дава
пари на М.. Свидетелят лично чувал два пъти по 3000 лв. Първия път бил лично там и
видял, че й дава пари. Тогава първия ден й дала 3000 лв. и на другия ден пак 3000 лв.
Сочи, че жена му даде парите с цел да ги върне ответницата. Така й казала. Ищцата
теглила е и от банката, за да даде пари на ответницата. Не знаел точно колко пари. За
парите от банката знае, защото свидетелят ги докарал да теглят. Свидетелят сочи, че
питал жена си М. за връщането на парите. М. си искала парите от М.. Те си приказвали
отделно и не знаел какво са говорили, не присъствал в разговор, в който М. да си иска
парите обратно. Свидетелят твърди, че ответницата М. знаела, че трябва да се върнат
парите. Това го знаел, защото колкото пъти и казвал на М. „дай да ги върнем“, тя не
казва нищо. Пред него не е ставало на въпрос за връщане на пари. С жена му са
говорили. М. не определяла срок за връщане на парите. Казала й само, че й ги дава.
Друго не била казвала, не си спомнял.
Свидетелката И.Н.М. поддържа, че с М. се запознали 2021 г. , когато внучката й
ми става снаха. До 2023 г. поддържали много добри отношения. Сочи, че техният спор
станал заради свидетелката. М. написала една публикация във „Фейсбук“ срещу нея,
че трябва да се казва детето така, както тя е решила. Свидетелката много се ядосала
във връзка с този случай и й казах, че прекратяват всички отношения. Оттогава М. се
обърнала срещу дъщеря си и сина си, срещу внучката си. Като преди това, тя наистина
много им помагала. Свидетелката знаела ,че ищцата давала пари на ответницата и
много й помагала – за къщата, която си строяли, но впоследствие решила , че ще
отмъщава. Свидетелката тявърди, че никога не е чувала от ищцата, че дадените суми
трябва да се върнат. Скарали се по телефона със свидетелката и ищцата казала „Аз
толкова много пари съм дала, ще видим какво ще стане“.
Свидетелят А.Р.М., твърди, че познава страните от 25-27 години. Ходили на
гости в с.Кръвеник, бил приятел с М.. Докато били на гости в с.Кръвеник, пред него
3
М. заявявала, че ще помага на децата си. Не казвала, че ще дава средства като заем.
През август 2021г. на сватбата на внучката й били на една маса с М. и със съпруга й,
правнучката била там. М. казала „ помагам, давам им“. Свидетелят видял М. последно
Април месец пролетта, - 2025г. Пресрещнала съпругата му, пред кафе Европа. М.
започнала с остър тон. Питала какво подклаждала М. срещу сестра й. Свидетелят сочи,
че съпругата му е с множествена склероза и М. й казала: „Бог те наказва, с каквото
може“ тогава свидетелят не могъл да разбере какво се случва и не реагирал.
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е
уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един
месец от поканата (арг. от чл. 240, ал. 4 ЗЗД).
За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно възникнало
правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът
да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я
върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от
едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието на което се
сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него.
Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг,
да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например
парична вноска по договор за гражданско дружество) и т. н. При наличие на различни
хипотези относно факта на плащането не може от самият факт на предаването на
сумата, при липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за
заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия
факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор.
Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен
от доказателствената тежест да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. Така например при липса на писмен договор за заем, не е
достатъчно наличието на разписка, в която не е посочено основание за предаването на
сумата, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор за заем по смисъла
4
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД (в този смисъл са Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр. д. №
1285/2012 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр. д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г. о., Решение №
69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г. о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т. д.
№ 695/2008 г. ВКС, І т. о.).
В настоящия случай, по делото не е спорно, а и е установено, че ищцата М. Д.
И. е превела по банкова сметка на ответницата М. М. П., суми в общ размер от 13 500
лева, които суми са получени от последната.
В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г. о.
и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о. е налице
произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3
ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В
цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено
– налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво
основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. При наличието на документ за
предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са Решение № 283 от
01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г. о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по
гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение от 17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014
г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение от 23.01.2014 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, І т. о.
и Решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о.).
В настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на две
групи свидетели, но от показанията им не може да се направи еднозначния извод, че
страните са обвързани от договор за паричен заем, с твърдяното в исковата молба
съдържание. Показанията на свидетелката Н.Й.А., при преценката им по реда на чл.
172 ГПК, съдът намира за непоследователни, вътрешнопротиворечиви и
взаимноизключващи се. Свидетеля първоначално заявява, че М. казала на М., че й дава
парите да си услужи. Впоследствие, свидетеля сочи, че М. само и дала парите, казала,
че само й ги дава и друго не й е казвала, не е определяла срок за връщане. Свидетелят
дори сам няколко пъти поддържа, че той е казал на съпругата си, че дъщеря й трябвало
да върне парите. Твърденията на свидетеля Атанасов, че сумите са дадени в заем се
базират на субективното лично разбиране на свидетеля, че сумите подлежали на
връщане. От сивдетелските показания на свидетелите И.Н.М. и А.Р.М., които съдът
кредитира и при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, намира за пълни и
взаимодопълващи се, се установява, тъкмо обратното, че страните са били в добри
взаимоотношения и ищцата е имала желание да помага на дъщеря си, което е и
5
житейски логично в контекста на отношенията между толкова близки роднини – майка
и дъщеря. Установява се, че с оглед влошаване на взаимоотношенията между страните,
ищцата променила намерението си относно дадените суми.
В светлината на изложеното, ирелевантно за основателността на така
предявения иск е обстоятелството, че впоследствие, с оглед влошените
взаимоотношения между страните, ищцата е променила намерението си по отношение
на процесните суми. За вида на сключения договор и породените права и задължения
по него, релевантно е единствено волята на страните по повод облигационните им
отношения към момента на сключването му.
По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за което
страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде
абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или
неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване
може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената
тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на
последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за
съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи
настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Поради изложеното, съдът приема, че по делото не се доказа при условията на
пълно и главно доказване водещо до еднозначния извод, че страните са обвързани от
процесния договор за паричен заем.
Поради изложеното, искът по чл. 240 ЗЗД, за заплащане на сумата от 20 500
лева е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора, и доколкото искът срещу ответницата е отхвърлен
изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата М. Д. И. следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата М. М. П. сумата от 1200 лева, сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***************************, против М. М. П., с ЕГН: ********** с адрес:
***************************, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата в общ размер от 20 500 лева /двадесет хиляди и петстотин
лева/, предадени от ищцата на ответницата в периода 08.07.2020 г. – 03.11.2022 г. , на
основание договори за заем, като неоснователен.
6
ОСЪЖДА М. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***************************, да заплати на М. М. П., с ЕГН: ********** с адрес:
***************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1200 лева с
ДДС /хиляда и двеста лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Габрово в
2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7