№ 327
гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. П. Въззивно търговско дело №
20255001000430 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №240 от 29.05.2025г., постановено по т.дело №365/2024г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати на М. Е. Й. с ЕГН:**********,
от гр.П., със съдебен адрес: гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25-чрез адв.Й. Д. и
адв.П. П., сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на
03.09.2023г. в гр.Пловдив, на ул.“Васил Априлов“, причинено виновно при
управление на моторно превозно средство – БМВ 320Д Х Драйв с рег.№***, за
който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.03.2024г. до
окончателното плащане, като иска за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 40000лв. е отхвърлен; „Застрахователно акционерно
1
дружество Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 1605лв. – такси и разноски по делото;
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да
заплати на адвокат П. З. П., С., със служебен адрес: гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В,
ап.25,сумата от 3000лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2
от ЗАдв; М. Е. Й. с ЕГН:**********, от гр.П., със съдебен адрес: гр.С.,
бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25-чрез адв.Й. Д. и адв.П. П., е осъден да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, сумата
от 168,75лв. – деловодни разноски по съразмерност, като решението е
постановено при участие на Общинско предприятие „Чистота“, БУЛСТАТ
0004715040604, гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“№64А, и „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Витоша“№89Б, като трети
лица-помагачи на ответната страна.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят
„ЗАД Армеец“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт Л. М. го обжалва в
частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от
30000лв. със законна лихва от 14.03.2024г. с доводи за неправилност, според
които обезщетение не се дължи, тъй като процесното събитие представлява
трудова злополука и поради това, че ищецът не е установил наличието на
всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,
като се поддържа и определеният размер на обезщетението да е необосновано
завишен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, с оглед характера на
претърпените травматични увреждания, предприетото лечение и
продължителността на възстановителния процес, както и да е налице
съпричиняване. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и
за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на
обезщетението, както и за присъждане на сторените по делото пред двете
съдебни инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна М. Е. Й. е депозирал чрез пълномощника адв.Й. Д.
писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него съображения
за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното
2
посредством същата решение и присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Предявен е от М. Е. Й. против „ЗАД Армеец“АД иск по чл.432,ал.1 от КЗ
за заплащане на обезщетение от 40000лв. за неимуществени вреди,
претърпени вследствие получените при ПТП на 03.09.2023г., в гр.Пловдив, на
ул.“Васил Априлов“, причинено по вина на водача Й.И.С. на лек автомобил
„БМВ 320Д Х Драйв“ с рег.№***, за който е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица
№BG/11/123001840004 със срок на действие от 23.06.2023г. до 22.06.2024г.,
травматични увреждания – фрактура на лява патела, множество охлузвания и
натъртвания в областта на лява половина на главата и травма на други
интраабдоминални органи, ведно със законната лихва от 14.03.2024г., като
искът е предмет на въззивно разглеждане до размера на 30000лв., с оглед
пределите на въззивната жалба и предвид забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя по чл.271,ал.1,изр.2 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на произшествието.
Оспорил е иска по основание с твърдение да се касае за трудова злополука по
чл.55,ал.1 от КСО, за настъпилите при която вреди да е приложима
разпоредбата на чл.200 от КТ, която отговорност да е специална и да
изключва деликтната по чл.45-54 от ЗЗД, съответно отговорността на
застрахователя. Евентуално поддържа вземането за обезщетение за
неимуществени вреди да е погасено поради компенсирането му от
работодателя на ищеца, респективно застрахователя на същия. Оспорил е
наличието на твърдените неимуществени вреди и наличието на причинно-
следствена връзка между тях и поведението на водача Семерджиев. Оспорил е
претенцията по размер като несправедлив и противоречащ на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Заявил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че Й. в момента на произшествието се е намирал на
пътното платно за движение на моторни превозни средства без
светлоотразителна жилетка, предприел е навлизане в него без да се огледа и
без да съобрази поведението си с останалите участници от движението, като
3
ненужно е удължил престоя си на пътното платно и е нарушил правилата за
безопасни и здравословни условия на труд. Оспорил е претенцията за лихва
поради липса на забава на застрахователя, тъй като не са представени
изисканите от него допълнително документи.
С отговора е заявено искане по чл.219 от ГПК за конституиране на
Общинско предприятие „Чистота“-гр.Пловдив като работодател и на „ДЗИ-
Общо Застраховане“ЕАД като негов застраховател като трети лица-помагачи
на страната на ответника, които са конституирани с Определение №1312 от
25.10.2024г.
С допълнителната искова молба ищецът е оспорил възраженията и
твърденията на ответника.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът е заявил да
поддържа всички заявени от него възражения.
С депозираното от третото лице-помагач Общинско предприятие
„Чистота“-гр.Пловдив становище се сочи, че на ищеца са били провеждани
начален и периодични инструктажи по безопасност и здраве при работа, той е
положил успешно изпит за проверка на знанията по безопасните методи на
работа и на същия е било предоставено полагащото му се работно облекло, с
което са спазени задълженията на работодателя, като пострадалият сам
преценява към кого да насочи претенцията си за обезщетяване на понесените
вреди, а полученото от него обезщетение по застраховка за риска „трудова
злополука“ е за вреди с имуществен характер от пропуснати ползи по риска
„временна неработоспособност от трудова злополука“.
С подаденото от третото лице-помагач „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД
становище се сочи между него и ОП“Чистота“ да е бил сключен на
01.06.2023г. застрахователен договор за задължителна застраховка „Трудова
злополука“, по който за претърпяната на 03.09.2023г. трудова злополука на
ищеца да е изплатено обезщетение от 178,86лв., поради което да не носи
отговорност за имуществени и неимуществени вреди.
С първоинстанционното решение е прието ищецът да е предявил
извънсъдебна претенция спрямо ответника на 22.12.2023г. и втора такава чрез
друг пълномощник, получена на 01.02.2024г., като застрахователят не е
определил и изплатил обезщетение по нея, а след изискване на допълнителни
4
документи е уведомил с писмо от 14.03.2024г. ищеца, че от представените
документи не се установява да са налице предпоставки за уважаване на
претенцията. Прието е, че до размера на претърпените вреди увреденият би
могъл да реализира както отговорността на прекия причинител и неговия
застраховател, така и отговорността на работодателя и неговия застраховател,
тъй като двата вида отговорности произтичат от различно основание и са в
тежест на различни лица, поради което не се припокриват. Прието е със
споразумение по НОХД №1578/2024г. на РС-Пловдив да е призната вината на
водача на лек автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с рег.№*** за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, при което на ищеца са причинени: контузия
на главата и тялото, фисура /пукване или непълно счупване/ на лявото колянно
капаче без разместване, други повърхностни травми на корема, долната част
на гърба и таза, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана
на корема, охлузвания в лявата част на лицето и главата, при съобразяване с
които, имобилизирането на крайника за 45 дни, двумесечния възстановителен
период, търпените през време на него болки и неудобства, настъпилото пълно
възстановяване и връщане на ищеца на същата работа, е прието и с оглед
обществено-икономическите условия в страната да му се дължи обезщетение
от 30000лв. за претърпените неимуществени вреди. Прието е, че от тази сума
не следва да бъде приспаднато изплатеното на ищеца от третото лице-помагач
„ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД обезщетение по сключения с работодателя
ОП“Чистота“-Пловдив договор за застраховане „трудова злополука“
обезщетение от 178,86лв., тъй като то е за покриване на имуществени вреди.
Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като ищецът е
бил на пътното платно във връзка с изпълнение на трудовите му задължения
като „сметосъбирач“, а по делото не е установено как е бил облечен и дали е
бил без светлоотразителни елементи по облеклото си, при положение и, че
произшествието е настъпило при дневна светлина, а и нормативно
задължение за използване на светлоотразителна жилетка за него не е било
налице. Прието е, че законна лихва се дължи от посочената в чл.429,ал.3 от КЗ
по-ранна дата, но в случая такава се претендира от ищеца от по-късен момент,
а възражението на ответника да не е изпаднал в забава да е неоснователно, тъй
като ищецът е представил всички необходими документи, които са били
достатъчни за преценка относно основанието и размера на претенцията.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
5
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му
част и за допустимо. Ищецът Й. е предявил за първи път чрез пълномощника
адв.Р.М. претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с
получена от застрахователя на 22.12.2023г. молба, като с писмо от 17.01.2024г.
от него са изискани допълнителни документи, а на 01.02.2024г. е предявил
повторно претенцията чрез адв.Д., като с писмо от 19.06.2024г. ищеца е
уведомен, че, поради наличие на трудова злополука, обезщетение се дължи от
работодателя по реда на КТ, а не от застрахователя по силата на изричната
разпоредба на чл.212 от КТ, която изключва приложението на КЗ. При това
положение обезщетение в срока по чл.496,ал.1 от КЗ не е заплатено от
застрахователя, а е отказано заплащането му и са налице процесуалните
предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.
Безспорно и видно е от представения трудов договор №208/27.07.2022г.,
че към датата на произшествието ищецът Й. е изпълнявал длъжността
„сметосъбирач“ към Общинско предприятие „Чистота“-гр.Пловдив.
Безспорно установено е и от приетото заключение от 05.05.2025г. на СТЕ и
показанията на св.М.М., че произшествието е настъпило при изпълнение на
трудовите задължения от ищеца по време на разтоварване от него и колегата
му Ж.Я. на контейнерите тип „Бобър“ в специалния автомобил за
сметосъбиране, спрял в източната лента на бул.“Васил Априлов“ пред №94, по
което време по тази лента се движел лекия автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с
рег.№***, управляван от водача Й.С., който достигнал същия в момент, когато
Й. бил с гръб към него, премествайки контейнер и нямал възможност да
установи, че водачът няма да реагира, нито възможност да избегне удара,
какъвто настъпил в левия му крак. Вината на водача за настъпване на
произшествието е установена по задължителен, съгласно чл.300 от ГПК,
начин със споразумение от 25.03.2024г. по НОХД №1578/2024г. по описа на
Районен съд-Пловдив. Безспорно е, че за лекия автомобил е била сключена
валидна към този момент задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответния застраховател. С Разпореждане
№5104-15-248/13.09.2023г. на ТП на НОИ-Пловдив настъпилата с Й.
злополука е призната за трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО, заради
каквато на същия е изплатено от „ДЗИ-Общо Застраховане“ЕАД по
сключения с работодателя ОП“Чистота“-Пловдив договор за застраховка
„Трудова злополука“ по застрахователна полица
6
№7115023151000173/30.05.2023г. обезщетение в размер на 178,86лв. за риск
„Временна неработоспособност от трудова злополука“. При така установеното
неоснователно и във въззивното производство ответникът поддържа при
наличие на трудова злополука отговорността на работодателя да изключва
тази на застрахователя на прекия причинител. Отговорността на работодателя
по чл.200 от КТ не изключва отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1
от КЗ. Всеки от тях е задължен към увредения на различно основание, което
ангажира отговорността му за претърпените от него вследствие на събитие,
представляващо едновременно и трудова злополука и застрахователно такова,
причинено от виновното поведение на трето лице, вреди, като целта е
пострадалият да получи пълното им обезщетяване, поради което платеното от
работодателя или неговия застраховател следва да бъде приспаднато от
дължимото от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на прекия причинител за същите вреди.
Във въззивното производство не е повдигнат спор относно претърпените
от ищеца при произшествието телесни увреждания – контузия на главата и
тялото, фисура /пукване или непълно счупване/ на лявото колянно капаче без
разместване, други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и
таза, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема,
охлузвания в лявата част на лицето и главата, видно от споразумението в
наказателното производство, доколкото причинената средна телесна повреда е
съставомерен обективен признак на деянието, медицинската документация и
заключението от 30.04.2025г. на СМЕ. Според представената епикриза,
веднага след произшествието ищецът е бил приет в УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД-
гр.Пловдив, където е престоял три дни, на което акцентира жалбоподателят, и
са му направени множество изследвания и проведено консервативно лечение
в пълен обем, включително с обезболяващи лекарства. Според заключението и
обясненията на експерта при изслушването му в съдебно заседание на
13.05.2025г., непълното счупване /пукване/ на лявото колянно капаче е по-лека
травма отколкото самото счупване /фрактура/, особено когато има и
дислокация /разместване/ на костните фрагменти и тогава се налага
извършване на операция за свързването им, но болката е почти една и съща и
отзвучава в сходни граници, като постепенно намалява, особено във времето
на формиране на съединителна тъкан. При това положение, независимо, че
непълното счупване е по-лека травма от фрактурата, на което акцентира
7
жалбоподателят, търпяната физическа болка като сила, интензитет и
продължителност е една и съща. Спукването е наложило имобилизация за 45
дни с туторна шина и е причинило трайно затрудняване на движението на
левия долен крайник за около 2-3,5 месеца. Вследствие на това ищецът, който
към датата на произшествието е бил на 24 години, е бил затруднен в
придвижването и обслужването си, което е налагало съпругата му св.А.К., да
се грижи за него, а това за един млад мъж е било психически затормозяващо.
Контузията на главата, тялото, долната част на гърба и таза са преминали за
около десет дни, а охлузванията по главата и лицето за около 2-5 дни. Към
настоящия момент Й. е възстановен напълно, не са налице остатъчни явления
вследствие на получените травми, и, според св.К., се е върнал на предишната
си работа. Отчитайки всички посочени обстоятелства, включително и тези,
при които е настъпило произшествието – ищецът е бил блъснат в гръб от лек
автомобил при изпълнение на трудовите му задължения, релевантни за
преживения стрес, както и съобразявайки социално-икономическите условия в
страната към датата на инцидента, настоящата инстанция намира за
справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД размер на обезщетението за
неимуществени вреди такъв от 30000лв.
Заплатеното от третото лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД
обезщетение от 178,86лв. е за „Временна неработоспособност от трудова
злополука“ и компенсира загубата на трудово възнаграждение като
имуществена вреда под формата на пропусната полза, поради което няма
връзка с обезщетението за претърпените неимуществени вреди и няма
основание да се приспада от него.
Поддържаното и във въззивното производство от ответника възражение
за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно. Установи се, че
произшествието е настъпило в момент, в който ищецът е разтоварвал
контейнер от специалния автомобил за сметосъбиране в изпълнение на
трудовите си задължения на „сметосъбирач“, които по естеството си се
осъществяват на пътното платно за движение на моторни превозни средства.
Поради това той не е имал качеството на пешеходец по смисъла на чл.107,ал.1
от ЗДвП и спрямо него не е било приложимо изискването на чл.113,ал.1,т.1 /в
действалата редакция Изм.,ДВ,бр.9 от 2017г./ и т.2 от ЗДвП преди да навлезе
на платното за движение да се съобрази с приближаващите пътни превозни
8
средства и да не удължава ненужно престоя си на пътното платно, още повече,
че, според заключението на САТЕ, в момента на удара Й. се е намирал зад
спрелия специален автомобил за сметосъбиране, а не навътре в пътното
платно извън очертанията на същия. Според представения от третото лице-
помагач ОП“Чистота“-Пловдив списък на полагащото се специално работно
облекло и лични предпазни средства, същото досежно длъжността
„сметосъбирач“ включва и сигнален елек. Не се установява при тежест върху
ответника Й. да е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия на
труд, неползвайки изискуемото се за длъжността му сигнално облекло. Дори и
да е така, според СТЕ и показанията на св.М., произшествието е настъпило
около 06,30 часа, когато вече е било светло, при което е бил видим за водача.
Обстоятелството, на което се акцентира във въззивната жалба, че, според
САТЕ, ако Й. е бил обърнат с лице или странично, той би имал видимост към
приближаващия автомобил, не държи сметка, че положението му с гръб към
приближаващия автомобил е било такова поради дейността, която е
изпълнявал в момента, като дори и да е имал възможност да го възприеме и да
го е възприел, както се настоява от жалбоподателя, той не е можел да очаква,
че след като се намира зад спрелия специален автомобил за сметосъбиране,
приближаващият автомобил ще се отклони внезапно в дясната пътна лента по
посока на спрелия автомобил, за да предприеме действия да се предпази, в
каквато насока е и заключението на САТЕ. Не е налице при това положение
основание за намаляване на размера на обезщетението.
Разпоредбата на чл.380,ал.3 от КЗ и наведените обстоятелства за това, че
ищецът не е представил изисканите му допълнително документ, касаят
законната лихва за собствената на застрахователя забава да заплати
дължимото застрахователно обезщетение, а не включващата се в това
обезщетение лихва за забава на деликвента, каквато е предмет на претенциите,
и каквато се дължи без покана от по-ранната от двете дати по чл.429,ал.3 от
КЗ, а в случая такава е претендирана от по-късна дата 14.03.2024г. и правилно
присъдена.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната му с нея
осъдителна част като правилно.
С оглед на този изход по делото и във връзка с изричната претенция на
9
въззиваемия за присъждане на разноски за въззивното производство, съдът
констатира, те такива от него не са заплатени, но защитата му е осъществена
безплатно при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, съгласно представения
договор №633/20.10.2025г. за правна защита и съдействие, поради което на
преупълномощената от Адвокатско дружество“Д. и партньори“ адв.П. П. се
дължи, съгласно чл.38,ал.2 от ЗАдв, възнаграждение, което, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, предвид предмета на спора,
защитавания материален интерес, провеждането на едно съдебно заседание
без събиране на нови доказателства и извършените действия по явяване на
същото, следва да се определи на 1500лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №240 от 29.05.2025г., постановено по т.дело
№365/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, В ЧАСТТА, с която
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“№2, е
осъдено да заплати на М. Е. Й. с ЕГН:**********, от гр.П., със съдебен адрес:
гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25-чрез адв.Й. Д. и адв.П. П., сумата от 30000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 03.09.2023г. в гр.Пловдив, на
ул.“Васил Априлов“, причинено виновно при управление на моторно
превозно средство – БМВ 320Д Х Драйв с рег.№***, за който автомобил е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.03.2024г. до окончателното
плащане; В ЧАСТТА, с която „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Стефан Караджа“№2, е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 1605лв. – такси и разноски по делото; И В
ЧАСТТА, с която „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан
Караджа“№2, е осъдено да заплати на адвокат П. З. П., С., със служебен адрес:
гр.С., бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25, сумата от 3000лв. – адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
10
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан
Караджа“№2, да заплати на адвокат П. З. П., С., със служебен адрес: гр.С.,
бул.“К.*“№5, вх.В, ап.25, сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно на М. Е.
Й. правна защита и съдействие във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на Общинско предприятие
„Чистота“-гр.Пловдив и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД като трети лица-
помагачи на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11