Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева и в присъствието на прокурор ..........., като
разгледа докладваното от председателя АНД № 6 по описа за 2021 г. на РС Елин Пелин,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на П.Н.П., ЕГН
********** с адрес за кореспонденция: гр.С., ул.”……, № 24,
ет.2, ап.6 против наказателно постановление №
42-0002033/16.10.2020 г. издадено от директор
на РД „АА” - София, с което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закон за автомобилните превози му е
наложена глоба в размер на 2000.00 лева за нарушение чл.6, ал.1 от Закон за автомобилните превози. В
жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалните правила, като се излагат
доводи в тази насока. Моли се наказателното постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез писмено становище, поддържа депозираната жалба.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
РП
Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 42-0002033/16.10.2020 г. издадено от директор
на РД „АА” - София, същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 279471/01.10.2020 г. по описа на ИИ
«АА». С
наказателното постановление на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1,
т.1 от Закон
за автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000.00
лева за нарушение на чл.6, ал.1 от Закон за автомобилните превози, за това че: „На 01.10.2020 г. около 10,30 ч., на път 1-6 на около 3 км разклона за с.Мусачево
с посока на движение гр.София управлява съчленено превозно средство в състав от
товарен автомобил - седлови влекач ……. …. с рег. №……….собственост на П.Н.П. с ЕГН **********
и адрес *** и прикачено полуремарке ……….. с рег.
№ …… собственост на ЕТ „………..“ с.В. ул. „……… № 1, като извършва обществен превоз на товари /катоди мед/ с изпращач „………“ АД и
получател „……..“ АД, видно от товарителница №
401519 от 01.10.2020 г. и нареждане на експедиции № 2002 без: 1. Без за влекача
да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България
или да е включено в лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари, лиценз на Общността, видно от
направена справка в информационната
система на ИА „АА“ гр.София, ул. „Гурко“ № 5.“
АУАН № 279471/01.10.2020 г. по описа на ИА
«АА» е съставен от Д.Г.Ц.
– актосъставител и подписан от свидетеля А.Г.Г. срещу П.Н.П., за това че: „На
01.10.2020 г. около 10,30 ч., на път 1-6
на около 3 км разклона за с.Мусачево с посока на движение гр.София управлява
съчленено превозно средство в състав от товарен автомобил - седлови влекач …………с рег. № ………….. собственост на П.Н.П. с ЕГН **********
и адрес *** и прикачено полуремарке …. с рег. № ……., собственост на ЕТ „………..“ с.В. ул. „…….. № 1, като извършва обществен превоз на товари /катоди мед/ с изпращач „………“ АД и
получател „……“ АД, видно от товарителница №
401519 от 01.10.2020 г. и нареждане на експедиции № 2002 без: 1. Без за влекача
да има издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България
или да е включено в лиценз за извършване
на международен превоз на пътници или товари, лиценз на Общността, видно от
направена справка в информационната
система на ИА „АА“ гр.София, ул. „Гурко“ № 5, с което виновно е нарушил чл.6,
ал.1 от Закон за автомобилните превози“. АУАН е връчен на жалбоподателя на
01.10.2020 г. срещу подпис.
От събраните по делото
доказателства се установява, че свидетелите Д.Г.Ц. – актосъставител и А.Г.Г. –
свидетел по съставянето на акта в качеството си на служители в РД АА извършили
проверка по сигнал, че жалбоподателят извършва превоз с автомобил, без лиценз
за вътрешен и международен превоз. В тази връзка спряли водача и след проверка установили,
че управлявания автомобил няма сключен
лиценз или фирмата, превозвач не притежава такъв. Водача карал медни катоди и
извършвал обществен превоз. В документите, които представил по време на проверката е описано от къде е товара
и за къде е предназначен. Лиценза, който следва да притежава водача го издава
Министерство на транспорта след покриване на определените критерии и този
лиценз винаги трябва да се носи.
Проверката била извършена на главен път 1-6 около с.Мусачево. С деянието,
водача е нарушил чл.6 от Закона за автомобилните превози, според който обществен
превоз на пътници и товари се извършва само, когато фирмата има издаден лиценз.
Ако водача има договор за наем с лицензирана фирма, товарния автомобил трябва
да бъде вписан в лиценза, което обстоятелство се отразява и излиза в системата
на ИААА, където служителите правят справка в база данни, като водача следва да
е назначен на трудов договор във фирмата, притежаваща лиценз. В сайта на ИААА,
където се води този регистър не може да
влиза всеки гражданин, а тази информация е достъпна за вътрешно ползване, тъй
като е ведомстен сайт, в който всеки инспектор или служител може да направи справка. По този начин всеки служител на ИААА може да установи кои
са вписаните товарни автомобили и там се вижда техния регистрационен номер,
марка, модел, шаси и т.н. и срещу всеки регистриран автомобил е отразено копие от лиценза и номера.
Така установената фактическа обстановка се установява и въз основа на приетите по делото писмени
доказателства: 2
броя уведомителни писма за връчване, решение № 54, пощенски плик с пощенско клеймо, справка от система за
резервации на разрешителни за международни превози на товари, товарителница №
401519 от 01.10.2020 г., копие от нареждане
за експедиция № 2002,
справка от информационната
система лицензи на ИААА – 3 броя, заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД–14-2273 от 2.10.2020 г., Заповед № 589 от 31.01.2020
г. и Заповед № РД–08-30 от 24.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл.6,
ал.1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари
се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на
Общността, или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
В § 1, т. 1 от ДР на Закона за
автомобилните превози се съдържа легално определение на понятието „обществен
превоз”, а именно превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане. Разписаното в тези норми сочи, че за да се носи
отговорност за нарушаване на посочената в АУАН и в НП разпоредба, следва да се
установи по безспорен и несъмнен начин, че лицето, сочено като нарушител е
извършвало обществен превоз на товари без
съответния лиценз, респ. удостоверение на посоченото време и място, като
тежестта на доказване е върху административнонаказващия орган.
Съгласно чл.93, ал.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/: Водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с: т.1. глоба 2000 лева - при
първо нарушение.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се води регистър на моторните превозни
средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България и се издава удостоверение по образец, определен с наредбата
по чл.7, ал.3, за всяко превозно средство.
Установява се също така, че на датата на извършване на проверката – 01.10.2020 г. от органите на РД “Автомобилна администрация” гр.София жалбоподателят като водач на
товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари в момента на проверката
превозващ катоди мед, което е видно от товарителница №
401519/01.10.2020 г. и нареждане на експедиции № 2002, не е представил на проверяващите
длъжностни лица лиценз за превоз на товари в страната и Общността за управляваното полуремарке ………..с рег. № ……….. Ето защо отразената в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите
Ц. и Г., както и от представената справка от
регистъра на ИААА. От
страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази
насока – било писмени, било гласни.
Жалбоподателят излага твърдения,
че собственика на влекача ЕТ „………….“ разполага с договор за наем с
лицензираната фирма „………“ ЕООД, която
притежава Лиценз на Общността № 13672 със срок на валидност от 12.11.2019 г. до
22.07.2025 г., но на сайта на ИА АА липсва информация, кои са вписаните товарни
автомобили с публикуван регистрационен номер в лиценза на превозвача, както и
не се дава информация дали един автомобил е добавен или е отписан.
От
разпита на свидетеля Ц. обаче се установява, че ако превозвача има издаден договор за наем с лицензирана
фирма, товарния автомобил трябва да бъде вписан в лиценза, което обстоятелство
също се отразява и е видно в системата на ИААА, където се регистрират
издадените лицензи, като водача следва да е назначен на трудов договор във фирмата, която притежава лиценз. Подобни
обстоятелства обаче не били отразени при проверката в сайта на ИААА, поради
което на жалбоподателя бил съставен процесния АУАН.
Ето защо, поради
изложеното, съдът приема, че жалбоподателят като е управлявал МПС без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз
на пътници или товари – лиценз на Общността, или удостоверение, от обективна и субективна
страна е
осъществил състава
на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Административно-наказващият
орган правилно е приложил и санкционната разпоредба относима към констатираното нарушение, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Размера на наложеното наказание
глоба от 2000.00 лева също е съобразен с предписания такъв от законодателя, доколкото не е предвиден минимум и максимум, поради което не е предоставена на административно-наказващият
орган възможност за преценка при определяне на размера на наказанието, поради което наложеното наказание е в законоустановения фиксиран
размер.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения, поради което издаденото наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 42-0002033 /16.10.2020 г. издадено от директор
на РД „АА” - София.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София област в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: