О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260009
11.09.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на 11. септември, две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Петрова
ЧЛЕНОВЕ: Георги Йовчев
Росица Станчева
Като
разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д.
№ 637 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 796 от 09.12.2019 г., Варненският апелативен съд е спрял производството
по настоящото дело до приключване на производството по частната жалба на К.Б.Ш.
вх. № 35824 от 02.12.2019 г. против определение №3346 от 19.11.2019 г. по гр.д.
№ 325 от 2017 г на ВОС, постановено по
реда на чл. 247 ГПК, с което е поправена очевидна фактическа грешка в
определение № 2792/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 325/2017 г. по описа
на Варненския окръжен съд. Към момента, преюдициалното производство е приключило
с влязъл в сила на 22.06.2020 г. съдебен акт, поради което са отпаднали
пречките за движението на ч.гр.д. № 637/2020 г. и то следва да бъде
възобновено.
Настоящото производство е било образувано
по частна жалба на К.Б.Ш., подадена чред адв. Д., против
определение № 2792/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 325/2017 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 248 ГПК е било допълнено
определение № 142/16.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 1958/2017 г. по описа на
ВОС в частта на разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на Е.Г. разноски по делото в размер на 400 лв. По
молба на насрещната страна за поправка
на очевидна фактическа грешка в обжалваното определение, окръжният съд е
образувал производство по чл. 247 от ГПК, по което се е произнесъл с
определение № 3346/19.11.2019 г. и е допуснал поправката относно
индивидуализацията на допълненото определение като вместо посоченото в
диспозитива „определение № 142/16.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 1958/2017
г.“ да се чете „определение № 1450/08.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 325/2017
г.“. Междувременно определението по чл. 247 от ГПК е влязло в сила на
22.06.2020 г., след недопускане до касационно обжалване /с определение №97 от
22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа на ВКС, I г.о./ на въззивното определение № 42 от 17.01.2020 г. по в.гр.д. № 5/2020
г. на Варненския апелативен съд, с което то е било потвърдено. С влизане в сила
на определението за отстраняване на ОФГ, то става част от поправеното
определение – предмет на настоящото обжалване.
Така настоящото производство се развива по частната жалба на К.Б.Ш. против
определение № 2792/24.09.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с
определение № 3346/19.11.2019 г., постановено по гр.д. № 325/2017 г. по описа
на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 248 ГПК е допълнено определение
№ 1450/08.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 325/2017 г. в частта на разноските,
като жалбоподателката е осъдена да заплати на Е.Д.Г. направените по делото
разноски на осн. Чл. 78, ал.4 от ГПК в размер на 400 лв.
Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното
определение, поради противоречието му със закона, като е молила за отмяната му
и за присъждане на разноски. Настоявала е, че доколкото определение №
142/16.01.2018 г. е било отменено в производството по инстанционен контрол, не
е имало основание за допълването му в частта на разноските и за осъждането й да
плати такива на насрещната страна.
Е.Д.Г., чрез адв. Т., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е
молил за потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването
му, като неизгодно за него и е насочено срещу подлежащ на обжалване акт на
съда, редовна е и допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С влязло в сила определение № 253/11.05.2018 год по
в.ч.гр.д. № 167/2018 год на Апелативен съд Варна е отменено определение №
142/16.01.2018 год по гр.д. № 325/2017г., с което първоначално е било прекратено
частично производството по делото против ответниците Б.В.Ш.и „Райфайзенбанк“ АД
по иска с правно осн. чл. 108 ЗС, срещу Е.Д.Г. и „Райфайзенбанк“ АД по иска с
правно осн. чл. 124 от ГПК за прогласяване нищожност на договор за доброволна
делба от 11.04.2005 год, евентуално за развалянето му, както и срещу Е.Д.Г., Б.В.Ш.и
„Райфайзен банк“ АД по инцидентния иск за недействителност на нотариалния акт
за договорна ипотека. С определението от 16.01.2018 г. за прекратяване съдът
не се е произнесъл по разноските на
ответника Г. дължими при прекратяване на делото, поради което с молба вх.№
4945/14.02.2018 г., той е поискал присъждане на адвокатски хонорар от 400 лв.
/по 200 лв. за двата прекратени иска/, депозирал е списък по чл.80 ГПК и е
представил два договора за правна защита и съдействие за уговарянето и
заплащането им в брой. До отмяната на определението за прекратяване, съдът не
се е произнесъл по молбата.
След отмяната на определение №142/16.01.2018 год и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът с определение
№ 1450/08.06.2018 год отново е прекратил производството по делото в същите части, включително
по исковете срещу ответника Е.Д.Г. за прогласяване нищожност на договор за
доброволна делба от 11.04.2005 год, евентуално за развалянето му, както и
по инцидентния иск за недействителност
на нотариалния акт за договорна ипотека. В тази част определението на окръжния
съд е било потвърдено с определение № 521/22.08.2018 год на Апелативен съд
Варна по в.ч.гр.д. №425/2018 г. и след допускане на касационна проверка на
последното, и от ВКС с определение № 87/25.04.2019 год по гр.д. № 266/2019 год
на II г.о. Доколкото с определението за прекратяване на делото с №
1450/08.06.2018 год от 08.06.2018 г. съдът не се е произнесъл по разноските на
ответника Г., той е разгледал молбата на последния от 14.02.2018 г. за
допълване на определението за прекратяване чрез присъждане на разноски и е
допълнил същото като е осъдил ищцата да заплати на ответника Г. сумата от 400
лв.
В случая, делото е прекратено частично /с определение №
1450/08.06.2018 год/ по предявените
от ищцата срещу ответника Г. искове, поради което на последния съгл. чл. 78,
ал.4 от ГПК се следва присъждане на сторените от него разноски. Искане за
заплащането им той е заявил своевременно с отговора на исковата молба, като е
представил и доказателства /договори за правна защита и съдействие/ за
договаряне и заплащане на адвокатски хонорари от по 200 лв. за всеки от двата
прекратени главни иска. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката в настоящата частна жалба, че разноски не се
следват заради отмяната на определението за прекратяване №142/16.01.2018 год,
доколкото след връщането на делото то отново е частично прекратено с
последващото определение № 1450/08.06.2018 год. Молбата за допълване на определението
за прекратяване е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е допустима, а
предвид заявеното своевременно искане и доказателствата за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение по двата прекратени иска, тя е и основателна.
Направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение от ищцата за
присъждане на разноските едва с крайния съдебен акт е неоснователно предвид изричната
разпоредба на чл. 78, ал.4 ГПК за присъждане на разноски при прекратяване на
делото.
Затова, като е
допълнил в частта на разноските определението си за прекратяване на делото от
08.06.2018 г., окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д.
№ 637/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2792/24.09.2019 г., постановено по гр.д. № 325/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд, /поправено с определение № 3346/19.11.2019
г./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при
условията на чл. 280 от ГПК, в
едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.