Разпореждане по адм. дело №747/2025 на Административен съд - Велико Търново

Жалбоподателят М. М. М. от град Свищов, е обжалвал протокол, съдържащ разпореждане на полицейски орган от 29.01.2013 година с твърдение за нищожността му.

След отделянето на производството по иска, който е предявен чрез формулирането на втори петитум и изпращането на жалбата, допълнена с молба по подсъдност на Районен съд – Свищов, извън седемдневният срок по чл.158, ал.3 от АПК жалбоподателят е депозирал допълнителна молба, сочейки, че петитумът на жалбата му следва да се допълни с искане да бъде осъдено РУ – Свищов да му заплати пропуснатите ползи за периода от 29.01.2013 година до 29.08.2025 година в общ размер от 72 000 лева.

Тази допълнителна молба е оставена без движение с разпореждане по хода №3175 от 7.10.2025 година, като на жалбоподателят е указано да посочи дали е предявил иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с кой незаконосъобразен акт, действие или бездействие е предявен този иск, както и кой следва да е надлежният ответник, ако е предявен такъв иск.

С т.н. „отговор“ от 10.10.2025 година жалбоподателят изрично сочи, че става въпрос за претендирано обезщетение в размер от 72 000 лева по оспореният протокол, съдържащ въпросното разпореждане но полицейски орган, доколкото последният е нищожен административен акт, като именно този акт е причината да са налице пропуснати ползи в този размер. Посочено е, че се иска да бъде осъдена за въпросното обезщетение Областната дирекция на МВР – Велико Търново.

При това положение съдът намира, че с допълнителната молба от 6.10.2025 година, допълнена и уточнена с т.н. отговор от 10.10.2025 година е предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ответника областна дирекция на МВР – Велико Търново, с който се иска последният да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи в размер от 72 000 лева, които са във връзка с нищожен протокол, съдържащ разпореждане на полицейски орган от 29.01.2013 година.

Разпоредбата на чл.210, ал.2 от ГПК, която на основание чл.144 от АПК се прилага и понастоящем предвижда следно:“ Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.“.

Тъй като в случая става въпрос от една страна съдебно производство образувано по жалба, с която се твърди нищожност на твърдян административен акт, и и звън това става въпрос за исково производство, което се развива по реда на ЗОДОВ и правилата на чл.204 и следващите от АПК, то приложима е и разпоредбата на чл.206 от АПК. Настоящият съд намира, че следва производството по иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на М. М. М. против Областната дирекция на МВР – Велико Търново да се отдели от производството по оспорването на протокола, съдържащ разпореждането на полицейски орган от състава на РУ - Свищов от 29.01.2013 година.

При тази обстановка и на основание чл.206, ал.1 от АПК, Административен съд - Велико Търново, шести състав

Р А З П О Р Е Д И:

ОТДЕЛЯ на основание чл. 206, ал.1 от АПК производството по исковата молба на М. М. М. от град Свищов, възпроизведена в допълнителна молба и отговор, с която се иска ответникът по иска Обастна дирекция на МВР – Велико Търново да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение от 72 000 лева от производството по обжалване на предупредителен протокол, съдържащ разпореждане на полицейски орган от 29.01.2013 година.

ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на АСВТ отделеното производство в едно със служебно заверени преписи от жалбата на М. М. М., допълнителна молба с входящ №4531 от 06.10.2025 година, отговора с входящ №4645 от 10.10.2025 година и настоящото определение, за образуване на ново дело и определяне на докладчик.