№ 45254
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20251110133911 по описа за 2025 година
на основание чл.140 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на
18.02.2026г. от 14:20 ч.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
А. А. М. е предявила иск по чл. 124 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ срещу
„Х******************“ АД за признаване за установено, че между страните е
било налице трудово правоотношение през периода от 30.11.2023 г. до
07.05.2024 г., по което ищцата е заемала длъжността „брокер на недвижими
имоти“ с място на работа: гр. С*************, при 8 – часов работен ден, 5 –
дневна работна седмица, при полагаем платен годишен отпуск от 20 дни,
уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата
за страната, както и допълнително трудово възнаграждение в размер на 25 %
от комисионното възнаграждение, което получава работодателят при
извършени сделки с участието на работника/служителя при изпълнение на
трудовите му функции като брокер.
Ищцата твърди, че през м. 10.2023 г. въз основа на устна договорка с
ответното дружество постъпила на работа в офис на ответника на адрес: гр.
С*************, като на ищцата били вменени задължения, които се
състояли в провеждане на огледи на недвижими имоти, работа с клиенти на
ответника, водене на преговори с потенциални клиенти, като ищцата
посещавала офиса на ответника всеки работен ден от 09:00ч. до 17:00ч. Била
постигната устна уговорка с ответника ищцата да получава възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната, както и допълнително
възнаграждение в размер на 25 % от комисионното възнаграждение, което
получава ответникът за съответната сделка. Трудов договор не бил подписан
между страните, като на 30.10.2023 г. страните сключили договор, който не
бил наименован „трудов“ и в него било уговорено възнаграждение само в
размер на 25 % от комисионното възнаграждение. Ищцата получила уверение
от ответника, че въпреки така посочените в договора уговорки ищцата щяла
да получава всичко, което било уговорено помежду им, както и че ще й се
1
зачита трудов и осигурителен стаж. Поради продължилото настояване от
страна на ищцата трудов договор бил подписан между страните, но чак на
08.05.2025г., като до тази дата ищцата установила, че трудовото
правоотношение между страните не било регистрирано от ответника. При
това ищцата подала заявление за прекратяване на трудовия договор и
последният бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Ответникът
прехвърлил с договор за цесия свои вземания срещу ищцата, произтичащи от
договора от 30.10.2023 г., в полза на „С****************“ ЕООД, ЕИК
**************. Последното дружество образувало срещу ищцата дело пред
Арбитражен съд при „Сюъз на независимите бизнес експерти“, по което било
образувано производство по арб. д. № 5/2025г. с предмет иск за обезщетение
за вреди в размер от 6727,46 евро от неизпълнение на договора от 30.10.2023 г.
Предвид твърдението, че сключеният между страните договор от 30.10.2023г.
по своята правна същност бил трудов такъв била налице законова забрана за
разглеждане на трудови спорове от арбитражния съд. Твърди, че претенцията
срещу нея за вреди от неизпълнение на сключения договор от 30.10.2023 г.
следвало да се реализира по специалния ред по чл. 203 и сл. КТ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва описаните в
исковата молба твърдения да отговарят на действителното правно положение
между страните, доколкото твърди, че сключеният между страните договор от
30.10.2023 г. бил такъв за търговско посредничество с предмет посреднически
услуги при сключване на сделки в областта на недвижимите имоти, поради
което същият не представлявал трудово правоотношение и не съдържал
необходимото за него минимално необходимо договорно съдържание, а
именно уговорени място на работа, размери на основния и удължен платен
годишен отпуск и продължителност на работния ден или седмица.
Разпределение на доказателствената тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е работила по
трудово правоотношение с ответника в периода от 30.11.2023 г. до 07.05.2024
г., при 8 – часов работен ден, 5 – дневна работна седмица, при полагаем платен
годишен отпуск от 20 дни, уговорено трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, както и допълнително трудово
възнаграждение в размер на 25 % от комисионното възнаграждение, което
получава работодателят при извършени сделки с участието на
работника/служителя при изпълнение на трудовите му функции като брокер.
По доказателствата:
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата
молба документи.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от страна на ищцата
двама свидетели за конкретно посочените обстоятелства.
УКАЗВА на ответника в 1 – седмичен срок с писмена молба на
основание чл.156, ал.2 ГПК да посочи за какви конкретно факти се иска
разпит на свидетели, като при неизпълнение на указанията няма да бъдат
допуснати свидетели на страната на ответника.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законните представители, попечителите и
2
пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3