Решение по гр. дело №644/2020 на Районен съд - Тетевен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

   

Град Тетевен, 10.06.2021 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На  дванадесети май,

През две хиляди двадесет и първа година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ  ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 644 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец:  Л.М.Л. ***,

Ответник:И.М.М. ***,

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

            Предявен е установителен иск с посочено основание чл.124,ал.1 от ГПК.

Излага се от ищеца, че бащата на страните Марин Л. *** е собственик  на поземлен имот с посочен идентификатор в .Г.И.,като в периода 1947 до 1950година в имота са построени   две  жилищни  и две  стопански сгради, съответно с идентификатори 15758.704.18.1,15758.704.18.2,15758.704.18.3 и 15758.704.18.4.Веднага след построяването им ищеца и семейството му  са се насели да живеят в тях. През 1970 година ответницата се изнесла от домът им и заживяла отделно,а след това и със съпругът си в друг дом.Оттогава и до завеждане на иска имотите се владеят единствено от ищеца, който  владее, живее и поддържа сградите. Излага, че сестра му не е влизала в имотите повече от 25 години. Описва се инцидент между страните през месец май 2002година ,твърди се, че не разполага с документ, с който да доказва правото му на собственост, което му пречи да  упражнява в пълен  обем права си, с което обосновава и правният интерес за предявяване на  иска.

Моли да се признае,за установено по отношение на ответницата, че е собственик,на основание давностно владение, на двете  жилищни сгради и двете селскостопански сгради.

В срока по чл.131 от  ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата ,в който се заявява,  че иска е допустим, но по своята същност неоснователен. Излага се, че бащата на страните Марин Л. Йотов и майката Васила Василева Йотова са собственици  на поземлени имоти с посочен идентификатор в землище на  с.Г.И., придобит   в режим на СИО  в периода 47-50 година и че построяват върху имота посочените в исковата молба сгради,непосредствено след построяването им тя ,ищеца и родителите им заживяват в тях.Твърди,че са необосновани твърденията на ищеца,че описаните имоти се владеят единствено от него. Оспорват се фактическите твърдения на исковата молба в тази част,излага се,че страните са брат и сестра и през годините откакто е починала майка им, т.е. момента когато са придобили  по ½ част от имота,никога и по- никакъв начин ищеца и не дал повод  да си помисли, още по малко да се разбере,че той е променил намерението си и има съзнание,че имотите са само негови и че е завладял частите от полагащият й се наследствен дял. През всичките години ответницата и нейните деца свободно и неограничавани от никого са имали достъп до имотите.Прави се възражение за придобивна давност.

Моли да бъде отхвърлен иска.

В приложени писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.

От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Михаил Тодоров Михайлов,Мая Йотова Цачева,Искра Мирчева Атанасова,Галин Йотов М.,Георги Гетов Михайлов,Д.В.Д.,В.А.М,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните в производството са брат и сестра и са наследници на Марин Л. ***,починал на 18.02.1979г и на Васила Василева Йотова,б.ж. на село Г.И.,Лов.обл.,починала на 08.12.1989г.

Приложена е скица на поземлен имот с идентификатор 15758.704.18 по КККР на село Г.И.,Лов.обл.,площ на имота от 1611 кв.м.,с адрес на имота в село Г.И.,ул.“Тулешевец“ ,с отбелязване върху скицата,че няма данни за собственици.

Върху имота са изградени следните сгради:

-Жилищна сграда-еднофамилна,със застроена площ от 69 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.1,

-Жилищна сграда-еднофамилна,със застроена площ от 29 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.2,

-Селскостопанска сграда с площ от 46 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.3,

-Селскостопанска сграда с площ от 10 кв.м- и идентификатор 15758.704.18.4.

Върху скиците на сградите също е отразено,че няма данни за собственици.

Приложена е данъчна оценка за процесните имоти,издадена от Отдел „МДТ“ при Община-Тетевен,в които ищецът е вписан като собственик на ½ ид.ч. от имотите.

Приложено е удостоверение ,издадено от Областен управител на Област-Ловеч,от което е видно,че за имотите,предмет на иска,не е съставян акт за държавна собственост.

От гласните доказателства се установява,че след смъртта на наследодателите на страните ,в поземления имот и жилищните сгради постоянно е пребивавал ищецът,който е извършвал подобрения в имотите и се е грижил за тях.Ангажираните от ищеца свидетели твърдят,че ответницата не е влизала в имотите повече от 30 години,докато ангажираните от ответницата свидетели твърдят,че са я виждали в имота преди 6-7 години.

При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:

Твърденията на ищеца в исковата молба,че поземления имот е придобит от наследодателите на страните-техни възходящи,както и че сградите са изградени от наследодателите,не се оспорват от ответницата,нито се опровергават от събраните по делото доказателства.   

Твърдението на ищеца е,че е придобил на оригинерно основание-давностно владение,собствеността върху жилищните и селскостопански сгради,осъществявано в периода след 1970 година и до момента на предявяване на исковата молба.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия имот владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия смисъл на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание действия.Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение.

Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност (съсобственост по наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите сънаследници.

В решение № 8 /19.02.2014 год.  по гр. д. № 5109/2013 год. на ВКС, II г. о. е посочено,че управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването на имот, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта и сами по себе си  не могат  да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение.

 Съобразно  постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълкувателно дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС,при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.В този смисъл е   и решение № 214 /28.10.2015 год.  по гр. д. №1919/2015 год . на ВКС, I г. о.,съобразно което демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота. Упражняващият фактическата власт съсобственик  е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.

Обвързването на определени правни последици със задължение за действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това.

Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността. 

От гласните доказателства по делото не може  да се формира категоричният и безспорен извод,че  ищецът е превърнал с едностранни действия държането на идеалните части на ответницата във владение.Извършваните действия по поддържа и подобряване на имота не са от посочената категория,същите биха могли да бъдат предмет на облигационна негова претенция към ответницата. Твърденията на свидетеля Михайлов  за инцидентен случай,при който ищецът не допуснал ответницата в наследствения имот всъщност пресъздават казаното му от самия ищец,не се потвърждават от останалите доказателства,поради и което в тази им част съдът не ги кредитира.

Твърденията на ангажираните от ищеца свидетели,че повече от 30 години не са виждали ответницата да посещава наследствения имот са разколебани от показанията на свидетелите Искра Атанасова,Димитър Димитров и Ваня Манова, които твърдят,че са виждали за последен път ответницата в имота преди 6-7 години,като свидетелката Атанасова заявява,че причината след този момент ответницата да не посещава имота е влошеното и здравословно състояние.

В предвид изложеното,съдът намира,че ищецът не доказва, пълно и пряко,осъществяването на фактическия състав по чл.79,ал.1 от ЗС по отношение на процесните имоти,искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответницата сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение,в размер на 600.000 лева.

Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Л.М.Л. *** И.М.М. ***, Иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,във в-ка с чл.79 от ЗС,за признаване,че е изключителен собственик на жилищна сграда-еднофамилна,със застроена площ от 69 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.1, жилищна сграда-еднофамилна,със застроена площ от 29 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.2,селскостопанска сграда с площ от 46 кв.м. и идентификатор 15758.704.18.3 и на селскостопанска сграда с площ от 10 кв.м- и идентификатор 15758.704.18.4.,построени и разположени върху поземлен имот с идентификатор 15758.704.18 по КККР на село Г.И.,Лов.обл.,с адрес на имота в село Г.И.,ул.“Тулешевец“,с площ на имота 1611 кв.м.,при граници-имоти с идентификатори 15758.704.28,15758.704.19,15758.704.30,15758.704.17.

ОСЪЖДА Л.М.Л. *** заплати на И.М.М. *** сумата от 600.00/шестстотин/лева,представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: