№ 19435
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110119694 по описа за 2024 година
Предявен е от М. А. В., чрез адв. М., срещу „..“ АД, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 615,73 лв, от които 200 лева – непогасен остатък по
договор за кредит № .., сключен с „..“ АД, ведно с дължимото обезщетение за
забава. Ищецът твърди, че през месец април 2023 г. е получила телефонно
обаждане от служител на ответното дружество, който е изискал от нея
заплащането на суми, произтичащи от сключен договор за кредит с „..“ АД,
без да й предостави информация относно годината на сключване на договора.
Излага доводи, че от получено уведомление за цесия установила, че
дължимите задължения са по договор за кредит № .., сключен с „..“ АД, като
отново липсвала информация относно годината на възникване на
правоотношението. Сочи, че съгласно данните от ответното дружеството,
претендираните суми по кредитното правоотношение възлизат на 615,73 лева,
от които 200 лева – непогасен остатък по кредита, ведно с дължимото
обезщетение за забава. Твърди, че няма кредитни задължения към „..“ АД,
евентуално, че същите са погасени по давност, доколкото датират от 2008 г.
Поддържа, че давността за процесното вземане е изтекла през 2013 г. В тази
връзка, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
задължението й в общ размер на 615,73 лв. е погасено по давност. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Излага доводи, че с договор за цесия от 13.02.2024 г. „..“ АД е прехвърлило в
полза на „..“ АД вземането си, предмет на сключен договор за цесия с „..“ АД
на 11.12.2023 г. Сочи, че цедираното вземане произтича от договор за кредит,
сключен на 21.07.2008 г. между ищцата и „..“ АД. Твърди, че ищцата е
уведомена за извършената цесия, като отбелязва, че размерът на дължимото
вземане възлиза на 615,73 лв., от които 209,17 лв. – главница и 406,56 лв. –
лихва забава. Признава основателността на предявния иск, доколкото по
отношение на процесните вземания е налице изтекла погасителна давност.
Твърди, че с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
иска, поради което по отношение на разноските следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При условията на евентуалност релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли съда да остави без разглеждане
предявения иск като недопустим, евентуално да постанови решение по реда
на чл. 237 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно
чл. 124, ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира
отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са
действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца,
осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищеца да доказва правния си интерес. Установява се от
представено уведомление за извършвано прехвърляне на вземания и покана
до ищцата от ответника от 16.02.2024г., че „..“ АД е поканило същата да
заплати задължение в размер на 615,73 лева, от които 209,17 главница, 406,56
лева – лихва за забава, като я е предупредил, че продължава да начислява
законна лихва за забава върху дължимата главница. По делото е изслушан
свидетелят .., съпруг на ищцата, които съдът преценява съобразно чл.172 ГПК
2
като намира, че същите отговарят на събраните по делото доказателства и са
достоверни. Свидетелят е изложил, че служители на ответното дружество
започнали да звънят на жена му през месец март 2023г. След това започнали
да звънят и на него, като му казвали, че съпругата му има задължение, което
трябва да заплати, като непрестанно нараствало. Заплашвали ги, че ще я
осъдят. Задължението било във връзка с издадена кредитна карта от „..“ АД
през 2008г.
С определението от 29.11.2024г. съдът е отделил за безспорно между
страните обстоятелствата относно наличието на сключен между М. А. В. и „..“
АД договор за кредит № ../21.07.2008 г., вземанията по който са цедирани в
полза на „..“ АД, както и че по отношение на непогасения остатък от
задълженията по процесния договор за кредит в общ размер на 615,73 лв. е
налице изтекла погасителна давност.
При липса на спор между страните, че вземанията са погасени по
давност, то предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на иска, поради което
не дължи разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК. Съдът намира, че
възражението на ответника не е основателно. Действително кредиторът може
да кани длъжника да плати едно свое естествено задължение, но в случая се
установи, че освен писмени покани до ищцата са отправяни множество устни
покани по телефона, като са били отправяни заплахи, че вземането ще бъде
събрано по съдебен ред, поради което съдът намира, че в настоящия случай се
установи, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с настойчивото си
поведение за събиране на едно задължение, което на този етап вече е
естествено по своя характер и не може да бъде събирано принудително, като
извършваните от него действия излизат извън рамките на обичайното, поради
което дължи на ищеца сторените от него разноски с оглед извода на съда за
основателност на исковите претенции.
От представените доказателства се установява, че ищцата е заплатила 50
лева държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение
на основание чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Минималното
възнаграждение по НМРАВ, съобразно цената на иска е 400 лева. Съдът намира, че
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, признанието на иска от
3
страна на ответника, формирана непротиворечива съдебна практика по спорните
въпроси, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено. Като взе предвид
спецификата на делото, проведените по делото две открити съдебни заседания, в
които процесуалния представител на ищеца се е явил, събирането на гласни
доказателствени средства, то справедлив размер на възнаграждението е 600 лева,
като до този размер ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, предявен от М. А. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, .., чрез
пълномощника адв. Т. М., срещу „..” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, .. че М. А. В. не дължи на „..” АД сумата от 615,73 лв., от
които 209,17 лв. – главница и 406,56 лв. – лихва забава, представляваща,
задължения към „..“ АД, прехвърлени на „..” АД с договор за цесия от
11.12.2023г., поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „..” АД, ЕИК .., да заплати на М.
А. В., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 650 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4