№ 129
гр. Смолян, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255400600142 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява зам.
окръжния прокурор С..
Жалбоподателят-подсъдим И. И. Г., редовно призован, се явява лично
и със защитника си а. Б., надлежно упълномощен по делото.
Жалбоподателят-подсъдим К. И. И. , редовно призован, се явява лично
и със защитника си А. Д., надлежно упълномощен по делото.
Въззиваемият-подсъдим Х. И. Х., редовно призован, се явява лично и
със защитника си а. А., надлежно упълномощен.
Въззиваемият-частен обвинител И. Н. Н., редовно призован, не се
явява на второ четене в 14:04 часа. За него се явява повереника му А. П.,
надлежно упълномощена по делото.
Прокурор С.: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Подс. Г.: Да се гледа делото.
Адв. Д.: Също моля да се даде ход на делото.
Подс. И.: Да се гледа делото.
Адв. А.: Няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото.
Подс. Х.: Да се гледа делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.
Адв. Б.: Не правя отвод на състава на Съда.
Подс. Г.: Не правя отвод.
Адв. Д.: Също не правя отвод на състава на Съда.
Подс. И.: Няма да правя отвод.
1
Адв. А.: Не правя отвод на състава на Съда.
Подс. Х.: Не правя отвод.
Адв. П.: Не правя отвод.
Съдът намира, че няма процесуални пречки, следва да се даде ход на
делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Открива фазата на съдебното дирене с оглед на изготвен от състава
доклад с рег. № 139 от 31.07.2025 г. по ВНОХД № 142 по описа за 2025 година,
като има постъпили две въззивни жалби от подсъдимите Г. и И., чрез адв. Д. и
адв. Б., като е постъпило и писмено възражение от адв. П., всичко описано в
писмения доклад на Съда като няма направени искания за нови доказателства
по делото.
Прокурор С.: Нямам доказателствени искания.
Адв. Б.: Нямам доказателствени искания.
Подс. Г.: Няма да представям доказателства и нямам доказателствени
искания.
Адв. Д.: Също няма да соча доказателства и нямам доказателствени
искания.
Подс. И.: Няма да представям други доказателства и нямам
доказателствени искания.
Адв. А.: Също нямам доказателствени искания.
Подс. Х.: Няма да представям други доказателства. Нямам
доказателствени искания.
Адв. П.: Няма да представям други доказателства и нямам
доказателствени искания.
Адв. Б.: Поддържам изцяло Въззивната жалба.
Подс. Г.: Поддържам жалбата.
Адв. Д.: Също поддържам Въззивната жалба.
Подс. И.: Поддържам жалбата.
Адв. А.: Поддържам подаденото възражение.
Подс. Х.: Поддържам подаденото възражение.
Адв. П.: Поддържам подаденото от нас възражение.
Прокурор С.: Считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.
Адв. Б.: Считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.
Подс. Г.: Делото е изяснено .
Адв. Д.: Също считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.
Подс. И.: Делото е изяснено.
Адв. А.: Считам делото за изяснено. Моля да приключите съдебното
дирене и дадете ход по същество.
Подс. Х.: Делото е изяснено.
Адв. П.: Считам делото за изяснено. Моля за ход по същество.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, ще
следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход на съдебните
прения и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приключва фазата на съдебното дирене.
Дава ход на съдебните прения.
2
Прокурор С.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми Окръжни
съдии,
Настоящото производство е по въззивни жалби на двама от подсъдимите
срещу присъда на Районен съд - Чепелере по НОХД № 55/2024 г. Първата
Въззивна жалба е от подс. Кр. И. подадена чрез процесуалния му представител
адв. К., в която са наведени доводи, че с първоинстанционната присъдата
същият е признат за виновен за престъпление по чл. 170, ал. 2, предложение 1
и 3, във връзка с чл. 20, ал.1 от НК и е признат за виновен по чл. 131, ал. 1, т.
9, във връзка с чл.130, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Твърди се, че
първоинстанционната присъда по отношение на подсъдимия И. е постановена
в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че наложеното му наказание е явно несправедливо. В тази
насока тези твърдения се обосноват от твърдения за неправилен анализ на
доказателствата - кредитиране на едни доказателства пред други,
неоснователно на едни доказателства пред други от страна на
първоинстанционния съд. Твърди се, че е нарушен чл. 14, ал. 1 при анализа на
доказателствата от първоинстанционния съд и накрая се твърди, че е
несправедливо наложеното наказание без аргументи.
Намирам, че така изложените доводи са неоснователни.
На първо място намирам, че първоинстанционният съд е разкрил
описаната в мотивите фактическа обстановки, при внимателен и прецизен
анализ на събраните по делото доказателства, като обстойно е мотивирал
причините паради кредитира с доверие показанията на пострадалия, както и
на свидетелите: Д., В., Ст., Ил. К., Ив. Д., П. И., както и приобщените
показания на Д. и на Хр. Юр. относно релевантни по обвинението факти,
доколкото тези гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност са взаимно допълващи се логични и последователни. Може да
бъде споделено и възражението, че Съдът е пренебрегнал показанията на св.
Ил. К., на който постр. Н. е казал, че внука на Юр. го е набил. Не може да се
възприеме тезата, че след като пострадалият не е разказал на Костов за втория
обвиняем, а именно И., значи и той не е участвал в престъпното деяние. По
същата логика след като пострадалият не е разказал на Костов къде му е
нанесен побоя, би следвало да се приеме, че е доказано, че това е станало в
дома му. Подобен анализ на практика игнорира възприетото от Съда
доказателство в съвкупност в нейната пълнота, като считам че Съдът при
оценката на показанията на постр. Н. е коментирал проведената очна ставка
между него и подс. И., за да установи по безспорен начин авторството на
деянието, с което считам, че е изяснена обективната истина в конкретното
производство.
На следващо място, първоинстанционният съд подробно е мотивирал и
по каква причина не е кредитирал обясненията на подс. Г. и подс. И., относно
релевантните факти, а именно как са влезли в дома на пострадалия, как и кой
му е нанесъл побоя, а именно поради констатираните съществени
противоречие между обясненията им, така и със събраните по делото
доказателства, от гласни доказателства е изчистил противоречията. При
преценка на достоверността на показанията на пострадалия, Съдът считам, че
правилно е оценил констатациите на вещото лице при приетата по делото
Съдебно-медицинска експертиза. След анализ на възприетата фактология по
случая, Съдът считам, че правилно е извел съставомерност по
квалифицираните състави на обвинението на двамата подсъдими, в случая на
И. и Г.. В този смисъл считам, че всички възражения на защитата и на
подсъдимия И. се явяват неоснователни, а като такива следва да бъдат
оставени без уважение.
На следващо място, по настоящото производство е постъпила и
Въззивна жалба от подс. И. И. Г., подаден чрез защитника му адв. Б., в която
основно са навеждани пак доводи за нарушение на материалния закон,
процесуални нарушения, несправедливост на наказанието. Нарушението на
материалния закон в случая е аргументирано с това, че се касаело за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на
3
пострадалия, а не са било споделени и тези доводи в конкретния случай,. В
случая обвинението е по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК, която е престъпление от общ
характер, касае се за деяние със особена жестокост. В случая считам, че
първоинстанционния съд много правилно е преценил степента на обществена
опасност на деянието, преценяйки характера и степента на причинените
телесни повреди, начинът на тяхното увреждане, е стигнал до правния извод,
че се касае за квалифициран състав по който наказателното производство е по
общ характер. В този смисъл считам, че жалбата е неоснователна, но мога да
споделя и доводите на двамата подсъдими за несъразмерност на определеното
наказание. Считам, че при правилно отчитане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, при всеки един от двамата
подсъдими, Съдът много правилно е определил и наказанието за съответните
престъпни състави, в т. ч. и за И., на когото е приложено и чл. 68 от НК, за
привеждането в изпълнение на тази присъда, в който изпитателен срок е било
извършено и деянието, предмет на обвинението по настоящото производство.
В този смисъл в обобщение намирам, че атакуваната присъда на
Районен съд - Смолян в случая е правилна, обоснована и законосъобразна и
следва да бъде потвърдена изцяло, а съответно въззивните жалби оставени без
уважение.
Адв. П. за частния обвинител: Уважаема госпожо Председател,
уважаеми Окръжни съдии,
Ще Ви моля да оставите в сила като правилно и законосъобразно
постановена присъдата, постановена от първоинстанционния съд – Районен
съд – Чепеларе по НОХД № 55/2024 година. Считам, че след като е
анализирал поотделно и в съвкупност всички доказателства събрани пред ДП
и пред първоинстанционния съд както писмени, така и гласни, Районен съд -
Чепеларе правилно е направил своите изводи, мотивира е своето решение, за
да постанови съответно присъда и да бъдат осъдени двамата от подсъдимите,
които в момент обжалват тази присъда. Няма да се спирам подробно. Във
възражението си, което съм представила съм обосновала защо считам, че е
неоснователна Въззивната жалба, затова аз ще Ви моля да не ги преповтарям и
поддържам казаното от Прокуратурата, че жалбите подадени срещу присъдата
са неоснователни и моля да ги оставите без уважение, като присъдите на моя
доверител направените по делото разноски.
Адв. Б.: Уважаеми Окръжни съдии,
Поддържам изцяло депозираната жалба против Присъда № 2 от
15.04.2025 г. по НОХД № 55/2024 г. на Районен съд – Чепеларе, макар и
бланкетно изтъкнатите съображения в самата въззивна жалба, като с оглед
процесуална икономия няма да бъда максимално подробен, ще се опитам да
бъда максимално сбито да направя анализ на исканията, залегнали в самата
възивна жалба както от моя страна, така и от страна на подзащитния ми Г..
С атакувания съдебен акт на първостепенния съд, Г. е бил признат за
виновен по всяко едно от двете повдигнати обвинения, съобразно
Обвинителния акт на Районна прокуратура - Чепеларе и след като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за всяко едно от двете
престъпления, на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо, най-
тежко наказание в размер на „една година лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. Защитата не споделя доводите на
първата съдебна инстанция в следния смисъл:
На първо място, досежно престъпленията по чл. 131, ал. 1, т. 9, във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, в частта досежно елемента „особено жестоко“. В
хода на ДП, както и на съдебното такова е налична обилна медицинска
документация, касателно телесните увреждания на пострадалия И. Н. на
инкриминираната дата 23.08.2020 г. Изготвена е съответната Съдебно-
медицинска експертиза, като в съдебно заседание пред Съда се яви и вещото
лице д-р М. Б. В това съдебно заседание вещото лице уточни, че намерените
телесни увреждания са умерени по тежест, както и че ударите макар и да са
били повече от един, са могли да причинят такива телесни увреждания.
4
Никъде в заключението обаче, както и в разпита на самото вещо лице на
съдебното заседание, д-р Б. не борави с терминология, която дори и да
насочва по някакъв начин към квалифициращият елемент „особена
жестокост“. В този ред на мисли ще Ви моля да имате предвид и поведението
на самия пострадал непосредствено след инцидента, който се е случил, ако
приемем, че нанесеният му побой действително е бил такъв, с особена
жестокост. Буди недоумение как същият този човек е могъл да измине едно не
малко разстояние, да бъде адекватен като цялост, да бъде в съзнание, да не
потърси веднага медицинска помощ, като всички тези данни за движението му
от дома в населеното място където е станал инцидента, намират израз както в
неговите показания, така и в показанията и на останалите свидетели, макар и
неочевидци на побоя, които пък непосредствено след побоя са възприели
цялостното физическо и психическо състояние на пострадалия Н. към
момента.
На следващо място, именно поради всичко това и главно поради
заключението на вещото лице д-р Б., изказвам становище, че не можем да
заключим, че е налице квалифициращият признак „особена жестокост“, затова
и в самата жалба твърдим, че подзащитния ми Г. е осъществил престъпна
деятелност съобразно с разпоредбата на чл. 130, ал. 1 от НК, която се
преследва със степен на пострадалия по частен ред. Самият Г. в обясненията
си не отрича, че е извършил такова деяние. Достатъчно са и доказателствата в
тази насока, безспорно е установено, че той го е извършил.
Що се касае до престъплението по смисъла на чл. 170, ал. 2,
предложение 1 и 3, във връзка с ал. 1, предложение 1, във връзка с чл. 20, ал. 2
от НК, моля да имате предвид следното:
Нормата на този законов тест – защитаване неприкосновеността на
жилището, като под жилище се цитира помещение, което се обитава
постоянно или временно от едно или повече лица, без значение чия
собственост е то. Законът не санкционира простото влизане в чуждо жилище,
а санкционира такова, което без свободно изразено съгласие от страна на
обитателя, т.е. следва да се касае за влизане в чуждо жилище чрез сила,
заплашване, хитрост, ловкост или по друг начин, извън и против съгласието на
ползвателя му. В конкретния случай първостепенния съд не е отделил
достатъчно внимание да изследва всички доказателства в тази насока, като в
хода на ДП, в качеството си на обвиняеми тогава, в последствие на подсъдими
в съдебната фаза, както Г., така и И. са последователни в своите обяснения. Те
се подкрепят взаимно и не се оборват с останалите доказателства по делото –
че те са влезли след като са били изрично поканени от постр. Н. в неговото
жилище. Според тези подробни и непротиворечиви обяснения, липса
насилствен мотив за влизане в дома на Н.. За да приеме обратната теза, Съдът
изцяло е кредитирал показанията на постр. Н., които пък сами по себе си, ако
обърнете внимание в тяхната цялост, са вътрешно противоречиви и
непоследователни в тази насока.
Поради всичко това намирам, че подзащитният ми И. Г. следва да бъде
изцяло оправдан и по това обвинение. Основното искане на защита в
конкретния случай е, да бъде отменена атакуваната присъда на Районен съд –
Чепеларе и Г. да бъде признат за невиновен по всяко едно от двете му
повдигнати обвинения. Алтернативно на това, ако по една или друга причина
настоящия съдебен състав не възприеме защитната теза, то ще Ви моля
наказанието на Г. да бъде прецизирано, като същото бъде намалено, доколкото
макар и да го е признал за виновен по двете му повдигнати обвинения,
първостепенния съд не е отчел всички смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно - искреното му разкаяние, безупречното поведени в
съдебната фаза на процеса, съдействие за разкриване на обективната истина
още в хода на разследването, трудовата му ангажираност и не на последно
място обстоятелството, че настоящото наказателно производство продължава
вече повече от пет години и Ви моля да се произнесете в този смисъл.
Адв. Д.: Уважаеми Окръжни съдии,
Както казах поддържаме жалбата, която съм подал от името на моя
5
доверител К. И. И., както и всички изложени аргументи в писмените бележки
към тази жалба и няма смисъл да повтарям онова, което каза колегата преди
мен. Аз ще споделя някои допълнителни съображения във връзка с нашите
оплаквания.
На първо място, Вие ще забележете, че Районния съд в гр. Чепеларе по
фактическата обстановка е възприел изцяло фактите и обясненията, които е
изложил към фактите съответния районен прокурор, т.е. той не се е отклонил,
което е твърде подозрително, защото ако се приеме, че това е така, трябва да
се приеме, че не се е провело съдебно следствие, при което са събирани не
само доказателства, които са събирани на досъдебното, но и допълнителни
такива, както и че няма никакво изменение на това, което е установено на ДП
и в съдебното следствие. По тези съображения ние считаме, че присъдата е
постановена при съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 14, ал.
1, тъй като не намираме основание да подкрепим държавното обвинение, че
Съдът е бил обективен и всестранно е обсъдил всички доказателства по
делото. Разбира се, на нас ни е известна такава позиция, че във всички случаи
това, което казват подсъдимите, представлява защитна теза, т.е. те не внасят
никакъв доказателствен материал, без да са анализирани останалите
доказателства по делото и без е направен всестранен анализ на тези
доказателства. Безспорно практиката и закона предвижда, че освен че
изразява защитна теза с обясненията си подсъдимият, той упражнява и своето
право на защита, като излага своята защитна теза във връзка с
доказателствения материал, което напълно е отхвърлено от
първоинстанционния съд, като е приел, че тяхната теза е само защитна в
конкретния казус.
Следва да обърна внимание и на това на Съда, че защитната теза
действително се дава право да се подкрепя от подсъдимия от закона, но Съдът
е длъжен да държи сметка за всички онези обстоятелства, които по един или
друг начин подкрепят тази защитна теза и опровергават повдиганата такава.
Затова на първо място Съдът не е обсъдил обстоятелството, че по делото
безспорно е установено, че от домът на баба му на подс. Г. тръгват с едно
намерение, което всички подкрепят, че те отиват при И. Н., по думите на Г., за
да разговарят с него, във връзка с отношението и поведението, което той е
имал по отношение на баба му, тъй като често влиза в нейния дом, без
разрешение, без съгласие, бърка в хладилника, взема храна, напитки и същата
не е била в състояние да се противопостави на това поведение и отношение на
И. Н.. Няма други доказателства по делото, които да подкрепят друго
намерение за тръгване от този дом. Казвам го това, защото то е свързано с
умисъла по отношение на моя доверител К. И., той последва Г., за да отидат
до дома на И. Н., защото умисълът е част от престъпния състав на всяко едно
деяние. Следва да е налице субективния състав, за да бъде осъществен
съставомерно деянието. След като отиват там, първи влиза безспорно Г. и той
влиза не по насилствен и взломен начин, както се опитва да докаже
държавното обвинение с проведените действия в ДП с един напълно опорочен
експеримент, но няма други доказателства освен твърденията на тримата
подсъдими, които са поканени и от друга страна противопоставяме тезата на
И. Н., че не ги е поканил. В тази насока, обаче, и държавното обвинение, и
Съдът приемат, че това е защитна теза и тъй като И. Н. е много
последователно и непротиворечив, той следователно говори истината. Но
това просто не е вярно, защото както ще видите от очната ставка, която е
проведена и както казва уважаемия държавен обвинител днес, че е изяснена
вече фактическата обстановка с тази очна ставка, безспорно се установява, че
на тази очна ставка категорично Н. заявява, че не познава и не е виждал това
момче, т.е. И., и изведнъж – седем-осем месеца, дори по-дълъг период в
съдебно заседание, при повторното гледане на делото за пръв път този
свидетел установява, че и К. И. е бил вътре. Да, той е бил вътре, т.е. че го
разпознава, той е бил вътре, но е бил с друга цел. След като е бил поканен Г.
да влезне и е станал побоя, моят доверител е влезнал, за да предотврати
повече нанасяне на удари от страна на подс. Г.. В тази насока няма други
доказателства, освен неговите твърдения и самопризнанията, които е
6
направил самият Г. в тази насока. Г. не изразява в случая защитна позиция. В
този случай, тъй като не защитава себе си, той признава, че е влезнал и е
набил Н., с тези си твърдения той внася една доказателствена маса, която не е
анализирана като такава от Районния съд.
Освен това, Съдът не е отчел тези противоречия и е дал пълна вяра, че
неговите показания са безпротиворечиви, но той има и други противоречиви
твърдия в във връзка с обема на ударите, начинът на ударите и други
обстоятелства, които не се подкрепят, като не се подкрепи по никакъв начин
твърдението му, че той същата вечер е бил залостил вратата с два кола, защото
един път, ще видите в доказателствения материал, той говори за един кол,
след туй започва да говори за два кола, след като отиват да правят следствен
експеримент и се опитват да залостят врата с два кола. Едва тогава той
започва да говори, че коловете са два, а не един. Затова считам че, ние не
отричаме, че е влезнал нашият доверител, но е влезнал с мотива да
предотврати по-нататъшния побой, след като е бил влезнал и това е едно
правомерно поведение, съгласно разпоредбата на чл. 12 от НК, където той
осъществява една защита на пострадалият, да не пострада повече от побоя,
който му нанася Г..
Що се отнася до свидетелката, която беше цитирана от държавното
обвинение – Д. и която внасяла някакви факти, свързани с оказване на
авторството от страна и на И., аз съм обърнал внимание и съм цитирал
съответната практика на Върховния съд, трайна съдебна практика на
Върховния съд, че не могат да се доказват със свидетелски показания. Няма
повече какво да кажа, затова цитирам практиката. Тази св. Д. с останалата си
част от показанията описва само фактическата обстановка, която е станала
преди отиването на момчетата в дома на Н. и след това не внася никакви други
обстоятелства и факти, свързани със същинския факт на доказване по
настоящото дело. Останалите свидетели, които бяха цитирани също не са
очевидци на самия побой. Те просто разказват някои от тях това, което са
видели след побоя или чули от разказа на пострадалия И. Н..
Само ще кажа и за това, което колегата разви като теза - за наличието на
квалифициращият състав по чл. 131 от НК. Аз съм цитирал основните
постановления на Върховния съд относно „особената жестокост“ при
престъплението убийство. Никъде в съдебната практика или рядко се говори
за „особена жестокост“ при средната телесна повреда, а още по-малко при
лека. И петдесет шамара на някой да ударим, няма да има особена жестокост
при редица обстоятелства. Но! В това постановление, което е все пак
основополагащо и важи за всякакво упражнено насилие, Вие ще видите, че
характеризирането на „особената жестокост“, се основава на качествата на
дееца и на неговите действия и на последиците, които са настъпили. В
конкретния случай моят довените никъде, в нито едно доказателство няма той
да е ударил по някакъв начин пострадали, още по-малко да е проявил
жестокост. Казвам го това, защото по-принцип в конкретния казус няма
жестокост, включително и по отношение на другия подсъдим Г., съгласно
трайната съдебна практика, защото тя изисква побоя да е осъществен в
продължително време, с много жестоки удари и да са причинени в случая
средни телесни повреди. Отделно от това, това постановление посочва
легално, че деецът трябва да се характеризира с жесток нрав, с жестоки
действия, нетипични, нехарактерни и различни от обикновените случаи на
тези престъпления, както и да преследва целта си продължително и жестоко.
Няма в нито един от обвинените такива качества. В крайна сметка
пострадалият Н., за което вече съжаляват подсъдимите, че са се набъркали
там, но нека не забравяме и това, че това е един побой, който не се отличава с
нищо от конкретните случаи, които стават всеки ден по дискотеките на
Пловдив. Няма седмица да няма побой и да няма такива удари със същия
резултат. Досега никой съд не е характеризирал тези телесни повреди с
„особена жестокост“
Ще завърша, казвам го за сведение на Съда, защото Съдът може всичко
да приеме, но ние считаме, че по настоящото дело моя доверител не е
7
осъществил субективния състав на престъплението по чл. 170, ал. 2, във
връзка с ал. 1 от НК, затова защото е влезнал с намерение да помогне на
пострадалия, освен това са били поканени от пострадалия да влезнат, и второ,
липса „особена жестокост“. Ако някой е набил, някой от примата или тримата,
пострадалия Н., то безспорно по твърденията по чл. 130, ал. 2 от НК е от
частен характер.
В този смисъл, ще Ви моля да уважите жалбата на доверителя ми И. и да
го оправдаете изцяло.
Адв. А.: Уважаеми Окръжни съдии,
Моето поведение е малко странно, тъй като моят подзащитен е оправдан
и всъщност присъдата за мен е правилна в частта си, която касае моя
подзащитен.
Съвсем накратко, считам че присъдата е стабилна, в частта спрямо която
подс. Х. се признава за невиновен. Ползва се с по-висока защита, съгласно чл.
336, ал. 2 от НПК, още повече, че спрямо тази част няма депозиран протест от
страна на публичното обвинение. Считам, че Съда правилно е приложил
принципа „In dubio pro reo“, т.е. правилно на база на събраните доказателства,
а не по съмнения се е произнесъл първоинстанционния съд. Мотивите, с които
признава моя подзащитен за невиновен са добре изградени, с подчертана
фактическа и правна последователност, ето защо ще Ви моля да потвърдите
присъдата, в частта касаеща подс. Х., в която на основание чл. 304, Съдът
признава подс. Х. за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинение по
чл. 170, ал. 2, предложение 1-во и 3-то, във връзка с ал. 1, предложение 1-во,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът предостави право на лична защита на подс. К. И..
Подс. И.: Поддържам казаното от моя адвокат. Поддържам казаното в
Районен съд - Чепеларе от мен, показанията, които съм дал пред Районен съд -
Чепеларе.
Съдът предостави право на лична защита на подс. И. Г.:
Подс. Г.: Поддържам казаното от моя адвокат и се надявам да има
оправдателна присъда по отношение на мен.
Съдът предостави право на лична защита на въззиваемия Х. Х..
Възз. Х.: Поддържам казаното от моя адвокат А..
Съдът предостави право на последна дума на подс. К. И..
Подс. И.: Аз желая Съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът предостави право на последна дума на подс. И. Г..
Подс. Г.: Аз също желая да има постановена оправдателна присада по
отношение на мен.
Съдът предостави право на последна дума на въззиваемия Х. Х..
Възз. Х.: Аз желая да бъде потвърдена присъдата на районен съд –
Чепеларе.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в предвидения в НПК срок.
Заседанието се закри в 15:00 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8