Решение по адм. дело №255/2025 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 1844
Дата: 6 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Иглика Жекова
Дело: 20257220700255
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1844

Сливен, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИГЛИКА ЖЕКОВА
   

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20257220700255 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 4 ат Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от "Фрукто Сливен“ АД, ЕИК ********* срещу Разпореждане № ПР-ПБЗН-СН1-4-33/22.04.2025 г., издадено от Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН – Сливен, с което е разпоредено Складът с идентификатор 67338.605.211.34 със застроена площ 804 кв.м. и категория по пожарна опасност Ф5Д, собственост на „Фрукто Сливен“ АД да се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания акт. Заявява, че процесният склад попада в категория Ф5Д, в който смисъл били и документите по неговото въвеждане в експлоатация, в това число категоризацията, определена от КФПО. Неправилна била преценката на административния орган, че складираните компоти попадат в друга категория по пожарна безопасност – Ф5В, а именно: негорими вещества, опаковани в горим амбалаж, с изключение на такива, опаковани в чували. Компотите представлявали течности, опаковани в негорим амбалаж – стъклени и метални опаковки и не могат да бъдат приравнени на негорими вещества. Предвид това били неправилни изводите на ответника, че складът не се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. В допълнителна молба по делото представя повторно издадено разпореждане със същия номер и дата, но с корекция в съдържанието, което счита за нарушение на принципите на правна сигурност, прозрачност и индивидуализация на административните актове, съобразно чл. 4 и чл. 59 от АПК. Моли съда за отмяна на оспореното разпореждане.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител. В молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание ответникът Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН, редовно и своевременно призован, се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2025 г. Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН – Сливен издал Разпореждане № ПР-ПБЗН-СН1-4-33, с което разпоредил Складът с идентификатор 67338.605.211.34 със застроена площ 804 кв.м. и категория по пожарна опасност Ф5Д, собственост на „Фрукто Сливен“ АД да се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно съдържанието на този акт, същият е издаден въз основа на констатации при извършена на 22.04.2025 г. проверка в обект: Консервно предприятие „Фрукто Сливен“ АД гр. Сливен, ул. „Родопа“ № 5. Разпореждането е връчено на 22.04.2025 г. Жалбата срещу същото е депозирана до настоящия съд, чрез административния орган на 05.05.2025 г.

На 22.04.2025 г. Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН – Сливен издал отново такова Разпореждане № ПР-ПБЗН-СН1-4-33, с което разпоредил Складът с идентификатор 67338.605.211.34 със застроена площ 804 кв.м. и категория по пожарна опасност Ф5Д, собственост на „Фрукто Сливен“ АД да се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съгласно съдържанието на този акт, същият е издаден въз основа на констатации при извършена на 22.04.2025 г. проверка в обект: Консервно предприятие „Фрукто Сливен“ АД гр. Сливен, ул. „Родопа“ № 5, като на 28.03.2025 г. в гр. Сливен, ул. „Родопа“ № 5 в посочения обект се съхраняват компоти и консерви с плодове и зеленчуци, опаковани в кашони и стреч фолио върху дървени палети.

С разпореждане на съда е изискана цялата административна преписка, приключила с издаване на оспорения акт, като представената такава от ответния административен орган съдържа единствено жалбата, депозирана от дружеството и оригинал на първото от горните разпореждания. Второто от тях е представено от оспорващото дружество, ведно с Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-СН-1-4-5/22.04.2025 г., с който настоящият административен орган, в качеството на актосъставител на 28.03.2025 г. е установил нарушение по чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност на обектите и във вр. с чл. 16 ал. 1 т. 2, чл. 113 ал. 5 т. 1, таблица 14, чл. 193 ал. 1 т. 2, чл. 489 ал. 1 т. 3 и чл. 494 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за СТПНОБП.

По доказателствата са приобщени представени от оспорващата страна Регистрационен картон от ОбЕСУТ от 06.11.2020 г. и Протокол – решение № 30/13.11.2020 г. Съгласно съдържанието на първия от тях, представителят на РСБПЗН е вписал, че поставена забележка е отстранена, като същата е аргументирано да се обоснове класа на функционална пожарна опасност. Вторият от документите обективира приемане на техническия проект за пресъгласуване след отстраняване на забележките от РСПБЗН – Сливен.

По делото е изготвена и приета като неоспорена съдебна пожаро – техническа експертиза, която съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно експертното заключение, проверяваният процесен склад, съобразно количеството и горимостта на съхраняваните и транспортирани материали попада в категория за пожарна опасност Ф5Д. Площта и обема на склада, заета с опакована готова продукция компоти е измерима и калкулирането на горивните материали в същите площ и обем определят категория на пожарна опасност (КПО) като КПО Ф5Д по чл. 8 табл. 2, ред 3 и забележка № 5 към чл. 8. Вещото лице застъпва, че при складове като процесния, в които се съхраняват негорими материали, опаковани в горима опаковка, категорията на производство се определя от количеството горими материали или опаковка спрямо целия обем на склада или цялата площ на склада. Счита, че текстът на Таблица № 2 от Наредбата е релевантен с площта на склад за еднодневни нужди вътре в производствено помещение по чл. 493. Процесната сграда на склада била с размери 26х32 м., площ 804 кв.м., височина 6,50 м. при кота корниз до 8 метра при било покрив, средно ниво 7,25 м. с обем на склада 5829 куб.м. При извършени изчисления на използваемата при 100 % запълване площ за складиране на палети, експертът сочи, че използваемата площ е 424 кв.м. Изчислен е и обемът на горимите материали в един палет, опаковките от стречфолио и термосвиваем полиетилен, с извод, че в целия склад в 706 бр. палети има 373 куб.м. горими материали и при обем на склада от 5829 куб.м. вещото лице дава заключение, че обемът на горимите материали спрямо обема на помещението е 6,47 % - под 10 %, с извод, че помещението е с КПО Ф5Д. При извършен сравнителен анализ на количествата на веществата и материалите в склада с посочените в чл. 8 табл. 2 от Наредба № Iз-1971 отново експертът заключава, че складът за продукти се отнася към категория за пожарна безопасност Ф5Д. От построяването и въвеждането в експлоатация процесният склад се ползва като склад за компоти и консерви с КПО Ф5Д – по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. като склад за компоти и зеленчукови консерви в технологичните им опаковки. Вещото лице заключава, че неправилно в атакуваното разпореждане складът е отнесен към категория на производство Ф5В и актът би бил законосъобразен, ако складът би бил за горими материали или горимите материали в него биха били повече от 10 % от обема му. Като приложения към експертизата вещото лице е поставило снимков материал, придружен с обосновка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства и въз основа на същата формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице – при наличие на правен интерес, в законоустановения срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна при следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 58 от ЗМВР, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). От друга страна, правомощията на органите, осъществяващи държавен противопожарен контрол включват и издаването на писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В този смисъл са общата разпоредба на чл. 125, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и специалните разпоредби на чл. 14, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 22 от Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на ДПК.

Макар и от външна страна актът да отговаря на формалните изисквания за валидност, с оглед представените писмени доказателства и след анализ на относимите правни норми, съдът намира, че същият е издаден при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради следното:

В Раздел III от Наредба № Наредба № 8121з-882/2014 г. за реда за осъществяване на ДПК са нормирани редът и условията за осъществяване на държавен противопожарен контрол, като според чл. 15, за осъществяване на дейността по чл. 14, ал. 1 органите за ПБЗН извършват следните проверки: 1. комплексни; 2. контролни; 3. за контрол по изпълнение на предписаните мероприятия; 4. тематични; 5. проверки за издаване на удостоверителни документи; 7. по сигнали по чл. 125, ал. 1, т. 2 ЗМВР и предложения по чл. 107, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), свързани с нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност в обектите или строежите. Според вида на тези проверки законодателят е въвел съответно изисквания за съставяне на протокол, в който да се обективира резултатът от същите, както и са поставени условия за изискуема материална компетентност при извършване на същите. В процесния случай, въпреки указанията на съда да се представи цялата административна преписка, ответният административен орган не представя никакви доказателства, освен оспорения акт. При липса на данни съдът е препятстван да провери какъв е видът на извършената проверка измежду нормираните в чл. 15 от горецитираната Наредба, респ. спазени ли са процесуалните изисквания за нейното провеждане и писмено обективиране на констатациите от същата.

В противоречие с принципите на достъпност, публичност и прозрачност, както и на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК, административният орган е постановил повторен акт със сходно съдържание, в който са заличени данни, съдържащи се в предходния и визиращи извършена на 28.03.2025 г. проверка в процесния склад. Както за оспорващата страна, така и за съда остава неясно какви обстоятелства са наложили издаване на повторния акт със същия номер и дата и заличен частично текст. Ако се касае за допусната явна фактическа грешка, то издателят на първоначалния акт е следвало да отстрани същата по реда на чл. 62 ал. 2 от АПК – чрез издаване на нарочен акт за поправка на очевидна фактическа грешка, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване.

Видно от съдържанието на атакуваното разпореждане, неговият издател и настоящ ответник е приел, че процесният склад е предвиден за съхранение на компоти и консерви с плодове и зеленчуци (негорими течности в бутилирано и консервирано състояние), но в същия се съхраняват компоти и консерви с плодове и зеленчуци, опаковани в кашони и стреч фолио върху дървени палети (негорими материали в горими опаковки), което отговаря на друга категория по пожарна опасност – Ф5В. Формиран е извод, че складът не се ползва по предназначение, тъй като:не е изграден като пожарен сектор с цел отделянето му от производствената сграда в нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 494 от Наредба № Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар; горимото натоварване в склада е по – високо (определено по т. 3 от забележките на Приложение № 9 към чл. 123 от цитираната наредба, като в склада не е изградена вентилационна система за отвеждане на дима и топлината в нарушение на чл. 113 ал. 5 т. 1, табл. 14 от наредбата; в склада не е изградена сградна водопроводна инсталация за пожарогасене и пожарни кранове в нарушение на чл. 193 ал. 1 т. 2 от наредбата; складът надвишава максимално допустимата застроена площ между брандмауерите (600 кв.м.) в нарушение на чл. 489 ал. 1 т. 3 от наредбата. При такива мотиви административният орган е разпоредил на дружеството да използва склада по предназначение съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във връзка със задълженията си по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Съгласно последната норма, собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба, а съобразно чл. 34 ал. 1 т. 1, по време на експлоатация не се разрешава промяна на класа или подкласа на функционална пожарна опасност, или на категорията по пожарна опасност на сградите, помещенията и съоръженията, в нарушение на изискванията, регламентирани в Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В случая от мотивната част на акта се установява, че административният орган е приел, че в процесния склад, който е с категория на пожарна безопасност Ф5Д се съхраняват негорими материали и изделия в горима опаковка, поради което помещението отговаря на друга категория – Ф5В и се ползва не по предназначение. Съгласно заключението на приетата по делото съдебна пожаротехническа експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена, процесният склад попада в категорията на пожарна безопасност Ф5Д, според чл. 8 – Таблица № 2. Според тази разпоредба, в тази категория попадат: Механични цехове за студена обработка на метали (с изключение на магнезиевите сплави), смесване на руда, содово производство (с изключение на пещните отделения); *Продухвателни и компресорни станции за въздух или други негорими газове; *Цехове за регенерация на киселини; *Инструментални цехове; студено щамповане и валцуване на метали; *Добиване и студена обработка на минерали, руди, сол и други негорими материали; *Цехове за мокри процеси в текстилната и хартиената промишленост; *Цехове за преработка на месо, риба, млечни продукти, плодове и зеленчуци; *Помещения за пепел и сгурия, помпени и водоприемни устройства към електростанциите, хлоратни и въгледвуокисни инсталации, водни охладителни кули, помпени станции за негорими течности; *Отделения за приготвяне и съхраняване на неорганични добавки към амониево-селитреното производство; *Отделения за съхраняване на негорими киселини и др. под.; *Комуникационни (транспортни) съоръжения в сградите от категория по пожарна опасност Ф5Д; *Електромашинни помещения и електросъоръжения за напрежение до 1000 V без горивен резервоар, несъдържащи горимо машинно или трансформаторно масло. Според Забележка 5 към чл. 8, помещения, пожарни сектори и сгради, в които се съхраняват негорими течности или хранителни продукти в бутилирано или консервирано състояние (вода, бира, безалкохолни напитки, вино и др. под.), се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5Д. Разглежданият в настоящия случай обект – склад според експертизата е за съхранение на хранителни продукти в консервирано състояние. Съгласно експертното заключение, при складове като процесния със съхранение на негорими материали в горими опаковки, категорията на производство се определя от количеството горими материали или опаковка спрямо целия обем на склада – цялата площ на склада.

С оглед мотивите в акта, ответникът е възприел, че процесният склад се ползва с категория по пожарна безопасност Ф5В, в която попадат според разписаното правило в Таблица № 2 към чл. 8 от Наредбата сгради, помещения, открити инсталации и технологични съоръжения за получаване, обработване, използване, съхраняване и складиране на: 1. Течности с пламна температура, по-висока от 55 °С (анилин, асфалт, мазут, глицерин, етиленгликол, формалин, масла, креозот и др.); 2. Горими прахове или летящи частици с ДЕГ, по-голяма от 65 g/m3 (прах – цинков, целулознолигнинен, ацетилцелулозен, от карбамидформалдехидна смола и др.); 3. Технологични процеси, при които обработката на продукти се извършва при температура до 180 °С включително и които не се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5А или Ф5Б; 4. Твърди горими вещества и материали; 5. Негорими вещества, опаковани в горим амбалаж, с изключение на такива, опаковани в чували; 6. Горими материали в насипно и пакетирано състояние. В същата разпоредба законодателят е нормирал, че когато веществата по т. 1 – 6 са разположени на площ и в обем, непревишаващи 10 % от площтa и обема на помещението, но не повече от 200 кв.м. – когато не е осигурена автоматична пожарогасителна инсталация (ПГИ), или 1000 кв.м.– при осигурена локална автоматична ПГИ за площта, на която са разположени горимите материали, помещението се отнася към категория по пожарна опасност Ф5Г или Ф5Д. В тази връзка при огледа на място експертът е направил замервания на процесния склад и подробни изчисления, съобразно които обемът на помещението възлиза на 5 829 куб.м. (804 кв.м.), използваемата при 100 % запълване площ за складиране на палети с компоти и консерви е 424 кв.м. и при подробен анализ на обема на горимите материали в един палет (листове велпапе, стреч фолио и термосвиваем полиетилен) заключава, че на свободната площ от 424 кв.м. могат да се разположат 706 бр. палети с 373 куб.м. горими материали. При обем на склада от 5 829 куб.м., обемът на горимите материали спрямо обема на помещението възлиза на 6,47 %, т.е. под 10 %. Така извършените от вещото лице изчисления не са оборени с годни доказателствени средства от ответната страна, а и в тяхната коректност съдът няма основание да се съмнява предвид професионалната компетентност на вещото лице. Освен това, заключенията на вещото лице в експертизата са основани на подробен анализ както на установеното при огледа на процесния склад, така и на относимите и приложими правни норми. Предвид това и въз основа на експертното заключение, съдът приема, че в случая е приложимо изр. последно от колона 2 от Таблица № 2 към чл. 8 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009 г., а именно, че негоримите по смисъла на нормата вещества, разположени в горими опаковки са разположени на площ и в обем, непревишаващи 10 % от площта и обема на помещението. При разпита в съдебно заседание вещото лице уточнява, че меродавният критерий е обема на горимото вещество, където има плътност на топлинното натоварване, критерий за горимост. Съдът споделя това заключение в частта му на тълкуването на ограничението за 200 кв.м. площ, доколкото съответства на нормативното указание, съдържащо се в гореописаната Забележка 5 към чл. 8, съгласно която, помещения, пожарни сектори и сгради, в които се съхраняват негорими течности или хранителни продукти в бутилирано или консервирано състояние (вода, бира, безалкохолни напитки, вино и др. под.), се отнасят към категория по пожарна опасност Ф5Д.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че процесният акт не съдържа подробни мотиви в тази насока – не е извършена, или поне описана в разпореждането проверка относно обема/площта на процесния склад, както и на обема на помещението, в който се съхранява продукцията, липсва какъвто и да било анализ на количеството горими материали, изведено от такива замервания. Предвид това остава неясно по какви точно изчисления и критерии административният орган е формирал извод, че помещението се ползва от оспорващото дружество като такова от категория по пожарна опасност Ф5В, а не Ф5Д.

При горните съображения настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата е основателна, а оспорения акт – Разпореждане № ПР-ПБЗН-СН1-4-33/22.04.2025 г., издадено от Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН – Сливен, с което е разпоредено Складът с идентификатор 67338.605.211.34 със застроена площ 804 кв.м. и категория по пожарна опасност Ф5Д, собственост на „Фрукто Сливен“ АД да се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите е материално и процесуално незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

 

При този изход на спора, основателна е и следва да се уважи претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски в производството. Същите са в общ размер на 1 420,00 лева, от които 50,00 лева заплатена държавна такса, 500,00 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 870,00 лева платен депозит за съдебна експертиза. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна РСПБЗН – Сливен.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане № ПР-ПБЗН-СН1-4-33/22.04.2025 г., издадено от Инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН – Сливен, с което е разпоредено: Складът с идентификатор 67338.605.211.34 със застроена площ 804 кв.м. и категория по пожарна опасност Ф5Д, собственост на „Фрукто Сливен“ АД да се използва по предназначение, съгласно чл. 34 ал. 1 т. 1, във вр. със задължението по чл. 5 т. 1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Сливен да заплати на „Фрукто Сливен“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Братя Миладинови“ № ...ет. ..., п. от и. д. Д. М. А. сума от 1 420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: