Р Е Ш
Е Н И Е
№ 208
град Пловдив, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 2634/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на „Сиенит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Тракия, Югоизточна промишлена
зона, ул. „Инж. Асен Йорданов” № 7, против Решение № 3296 от 05.08.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2527/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр.с-в, с което е осъден да заплати на „Домостроене” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Стефан
Караджа” № 34, сумата от 3232 лв. с начислен ДДС, представляваща дължим остатък
от цена на продадени стоки, за която е издадена фактура № 8245/18.10.2013 г.,
както и сумата от 984,27 лв. - обезщетение
за забава за периода 18.10.2015 г. – 18.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 18.10.2018 г. до
окончателното и изплащане. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд е
неправилно и незаконосъобразно, поради
което следва да бъде отменено и вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Домостроене” ООД чрез процесуалния му представител адв. С.Р. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде потвърдено. Не търси заплащането на разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Предявен е иск с правно основание чл. 327 ТЗ и
чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Домостроене” ООД е основал иска си на твърдението, че е сключил с ответника договор за
покупко – продажба и доставка на стоки /12 бр. тръбен водосток/, за цена
12 672 лв. с ДДС, за който е издадена фактура № 8245/18.10.2013 г. Твърди
се, че авансово ответникът му изплатил част от покупната цена в размер на
7866,67 лв. без ДДС, като към тази стойност бил начислен и ДДС. Останала
незаплатена част от цената в размер на 3232 лв. за която била издадена фактура № 8245/18.10.2013 г., като
доставката на стоките била удостоверена със същата фактура. Претендира за
заплащането на сумата от 3232 лв., включваща и начислен ДДС, както и
заплащането на обезщетение за забава в размер на 984,27 лв. за периода 18.10.2015 г. – 18.10.2018 г.
Ответникът „Сиенит” ООД с отговора на исковата молба е оспорил иска с
възражението, че в счетоводството
на дружеството нямало отразени неплатени задължения към ищеца, тъй като на 02.10.2013
г. авансово била платена сума от 20 000 лв. и задължението му към ищеца
било изцяло погасено. В условията на евентуалност прави възражение погасяване
на задължението по давност, тъй като считано от датата на окончателно
извършване на доставките – 16.10.2013 г. е изтекла пет годишна погасителна
давност.
Едва с въззивната жалба ответникът е оспорил факта, че
стоките по фактурата са получени от него и ако са получени, че това е станало
на 18.10.2013 г., поради което и възразява, че за него не е възникнало
задължението за заплащане на цената им. Възражението относно факта на
доставката обаче е направено след срока за подаване на отговор на исковата
молба, поради което и предвид разпоредбата на чл.133 ГПК същото следва да се
счита преклудирано.
С исковата
молба е представена двустранно подписана фактура № 8245/18.10.2013 г., в която се съдържа
информация ищецът да е продал на ответника описаните в исковата молба стоки в
посочените там количество и при посочената цена,
отразени са общ размер на дължимата сума
– 10560 лв., платен от ответника аванс от 7866,67 лв., дата на данъчно събитие
– 18.10.2013 г., начин на плащане – по банков път, неизплатена сума с начислен
ДДС – 3232 лв. Въз основа на тази
фактура, носеща подписа на представител на ответното дружество, следва да се
приеме за доказано възникването на облигационното отношение между страните в
посочените в исковата молба параметри. Фактурата удостоверява и реалното получаване на стоките,
като следва да се приеме за установено, че получаването е станало в деня на
издаването и, доколкото по делото липсват доказателства това да е станало в
друг момент.
Пред районния съд е прието заключението на вещото лице
М.М. по назначената ССЕ, като след проверка в счетоводствата на двете фирми вещото лице е констатирало, че процесната фактура е отразени в Дневниците и регистрите на
ищцовото и ответното дружество, както и
че ответникът „Сиенит” ООД е ползвал правото на приспадане на
данъчен кредит за начисления по процесната фактура ДДС. Нито при ищеца, нито
при ответника е осчетоводено плащане по фактурата и сумата от 3232 лв. е
неразплатена.
С оглед на така установените по делото
факти, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивното
производство, съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че се
установява по делото възникването на договорното правоотношение между страните,
както и липсата на изпълнение от страна на ответника за заплащане на процесната
сума. Споделя се и извода за неоснователност на възражението за изтекла пет
годишна погасителна давност, доколкото исковата молба е постъпила в съда в
последния ден от срока – на 18.10.2018 г. и същият не е изтекъл. Мотивите на районния
съд се споделят изцяло от въззивната инстанция, безпредметно е да се
преповтарят, като на основание чл.272 от ГПК съдът препраща изцяло към тях.
Следва да се приеме, че предявените искове са основателни и доказани и като
такива следва да се уважат.
Решението на районният
съд е правилно и като такова
ще се потвърди.
По тези съображения и на
основание чл.272 от ГПК Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3296 от 05.08.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2527/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр.с-в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: