Решение по КНАХД №1370/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Н. Я., чрез адв. Н. С. от АК – Бургас, против решение № 515/25.05.2023 г., постановено по АНД № 543/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 664915-[рег. номер]/16.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на министъра на финансите (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от същия закон ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

В касационната жалба съдебното решение се оспорва като неправилно, немотивирано и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорват се както фактическите констатации на съда, така и правните изводи. Излагат се подробни съображения, според които не са били налице предпоставките за издаване на касова бележка по постъпилото плащане от клиент, тъй като продажбата е била осъществена от друг търговец. Поддържат се доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски пред настоящата съдебна инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението, като бъде съобразена практиката на СЕС. Претендира разноски. Депозира писмени бележки.

Ответникът по касация, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Депозира становище, с което оспорва касационната жалба и поддържа мотивите, изложени в предходно изпратено становище. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира съдебното решение за неправилно, като счита, че същото следва да бъде отменено като бъде отменено и наказателното постановление.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, но не по съображенията, изложени в нея.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 664915-[рег. номер]/16.11.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“, с което на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на министъра на финансите (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от същия закон ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

За да постанови решението, съдът приел за установена, следната фактическа обстановка: На 04.08.2022 г. в 15.15 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизала й св. А. С. - инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект - бар и ресторант „Сахара“, находящ се в [населено място], къмпинг „Каваци“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В хода на проверката било установено, че в обекта са инсталирани и въведени в експлоатация два броя ПОС терминални устройства на Банка „ДСК“, както и три броя фискални устройства. В хода на проверката според проверяващите били установени несъответствия с данъчното законодателство, поради което и бил съставен Протокол за проверка серия АА № 0056161, с който представител на дружеството бил поканен на 15.08.2022 г. да се яви в ТД на НАП-Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

Същия ден била извършена и проверка на обект „чадър и шезлонги“ разположен на плажа пред бар и ресторант „Сахара“, стопанисван от „Калотрейд“ ЕООД. В хода на проверката били установени 85 броя бележки от ПОС терминално устройство. Било снето сведение от работещото в обекта лице - И. Е. М., който заявил, че когато клиент иска да заплати за чадър и шезлонг с карта - плащането се извършва чрез ПОС терминалното устройство на бар и ресторант „Сахара“. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094313 и процесните 85 бележки били иззети.

В последствие служителите на НАП извършили детайлна проверка и установили, че ПОС терминалните бележки действително са издадени от устройството на бар и ресторант „Сахара“, стопанисвано от „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД, поради което и с протокол № 1307854/10.08.2022 г. тези бележки били приобщени към протокола от проверката на „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД (протокол за проверка серия АА № 0056161).

На същата дата (10.08.2022 г.) била извършена повторна проверка в бар и ресторант „Сахара“, за установяване на допълнителни факти и обстоятелства във връзка с бележките. Проверката започнала в 13.50 часа и при нея било установено, че нито една от 85-те бележки от ПОС терминално устройство не били отчетени посредством ФУ на обекта (в КЛЕН липсвали записи за това). Било установено също, че във ФУ на „Бийч енд бар мениджмънт” ЕООД няма отделен департамент „доверител/довереник“ с „Калотрейд“ ЕООД, където евентуално да се регистрират приети техни плащания. За проверката бил съставен протокол за проверка серия АА № 0094317, с който управител или упълномощено лице било изрично поканено на 15.08.2022 г. и 16.08.2022 г. в 09.00 часа в ТД на НАП - Бургас за съставяне на 85 броя АУАН. Бил посочен и телефон за връзка с призоваващия инспектор по приходите. За конкретния случай бил съставен АУАН № [рег. номер] за прието на 13.07.2022 г. в 10:06 часа плащане с карта на стойност 26,00 лева, за което била издадена бележка през ПОС терминал с № 3333/13.07.2022 г. Въз основа на всеки един АУАН наказващият орган издал отделно НП (общо 85 на брой), в който било пресъздадено съдържанието на съответния акт.

Въззивният съд е преценил, че не са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и съставеното въз основа на него НП, както и че нарушението е безспорно установено, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

В хода на настоящото съдебно производство от ответника е представена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-111-0056161/12.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бар и ресторант „Сахара“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Със същата е разпоредено предварително изпълнение на наложената ПАМ, като е посочено запечатването да се извърши на 22.08.2022 г. в 9:45 часа. ПАМ е изпълнена и обектът е запечатан за срока, определен в заповедта.

С протоколно определение от 30.11.2023 г. на касационния състав производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюцидиално запитване, отправено по КАНД № 1245/2023г. по описа на Административен съд - Бургас, по което се обжалва решение на РС - Бургас, с което е потвърдено НП, издадено от същия АНО, срещу същото юридическо лице и за същото нарушение, но извършено по друго време. По преюдициалното запитване е образувано дело С-733/23, по което на 03.07.2025г. е постановено решение, поради което производството по настоящото дело е възобновено с определение № 6181/08.07.2025 г.

Според постановеното решение по дело № С-733/23 на СЕС, член 325 от ДФЕС, член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда, че на данъчнозадължено лице се налага имуществена санкция, когато не е издало касови бележки за извършени продажби, при положение, че за това нарушение вече е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, в който е извършено посоченото нарушение, и забрана за достъп до него.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Постановеното решение на РС – Бургас касационната инстанция намира за валидно и допустимо, но неправилно, въпреки че доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение и на НП, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Възражението на касатора, че РС не е отчел съществено процесуално нарушение, а именно, че АУАН не е връчен на легитимен представител на дружеството, не може да бъде споделено. Това възражение е обсъдено от състава на РС, който напълно основателно е констатирал, че, към датата на връчване на АУАН, А. Г. (получателят на акта) е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да получава всякакви документи, адресирани до „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД.

Не е налице съществено процесуално нарушение по твърдението на касатора, че преди съставяне на АУАН, актосъставителят не е отправил покана до дружеството за явяване, съгласно изискването на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Процесуалното нарушение би било съществено, ако с него е засегнато правото на защита на нарушителя. В случая такова засягане няма. АУАН е надлежно съставен, връчен е на упълномощено лице и на дружеството е била осигурена процесуална възможност да подаде възражение срещу акта, видно от датите на връчване на АУАН и на издаване на НП.

Неоснователно е и възражението на касатора, че РС не е отчел нарушенията на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП, предвид неправилното ангажиране на отговорността на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД за търговска дейност на друго дружество - „Калотрейд“ ЕООД. Напротив, РС е изложил последователни и логически много добре издържани мотиви защо приема, че именно санкционираното лице следва да бъде адресат на НП. Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав. След като плащанията от клиентите на ресторанта са извършени през ПОС – терминали, за които касаторът е имал съответен договор с банка, обоснован е изводът на РС, че преведените средства са постъпвали в неговия патримониум, а за извършените продажби е следвало да бъдат издавани фискални бонове, така както изискват закона и наредбата.

По същите мотиви е неоснователен и доводът на касатора, че РС е следвало да съобрази, че за извършена продажба, която не е осъществена от лицето, приело плащането, редът за отчитане на такива продажби е по чл.29, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а не по чл.25, ал.1 от същата наредба, което не е сторено.

Касационната инстанция намира постановеното решение за обосновано, като счита, че в същото е отговорено задълбочено на всички възражения на жалбоподателя. Направен е обстоен анализ на фактите, издирено е приложимото право и е съпоставено с фактическата обстановка. Въпреки това, касационната жалба следва да бъде уважена, като краен резултат.

Съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Предвид направеното тълкуване с цитираното решение СЕС, относимо към настоящият спор, се достига до извод, че щом на дружеството – касатор на 12.08.2022 година е била наложена ПАМ - запечатване на търговския обект, в който е извършено нарушението по НП от 10.08.2022 г. и е забранен достъпът до обекта, то началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ не е следвало да налага имуществена санкция на „Бийч енд бар мениджмънт“ ЕООД. СЕС възприема правната природа на наложената ПАМ като „санкция“ спрямо адресата (въпреки, че една от целите на мярката е превенция) и сумира нейното неблагоприятно въздействие с общия размер на наложените имуществени санкции за отделните нарушения, противопоставяйки ги на неголемия общ размер на неплатения данък по констатираните неотчетени продажби, както и на невъзможността на националния съд да измени квалификацията на нарушението (като намали „наказанието“ под предвидения минимум), за да я съобрази с тежестта на нарушението. Така е обоснован извод за непропорционалност на санкцията спрямо нарушението, т.е. несъответствие на националната правна уредба с правото на ЕС, което има приоритет. Настоящият състав следва да се съобрази с този извод.

С оглед на изложеното, касационният състав приема, че РС – Бургас е постановил неправилен съдебен акт. Решението следва да се отмени, както и да се отмени оспореното НП.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят на касатора. Съгласно чл. 63д, ал. 1 – 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В касационното производство е представен договор за правна защита, според който касаторът е заплатил на процесуалния си представител 1200 лева възнаграждение, като следва да се отбележи, че сумата за адвокатско възнаграждение е заличена с коректор и е нанесена новата сума – 1200 лева, като от така извършената корекция на размера на адвокатското възнаграждение, не може да се установи кой и кога е извършил поправката върху документа и дали това е била действителната воля на страните по договора. Отделно от това, следва да се посочи, че от ответника със становището по съществото на спора е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Настоящият състав приема, че възражението е основателно. Спорът не се отличава с фактическа и юридическа сложност в светлината на постановеното решението по дело № С-733/23 на СЕС. Цитираният текст от ЗАНН препраща към минимални размери на възнагражденията, предвидени по ЗА, но такива размери вече не съществуват с оглед друга практика на СЕС - решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС. Затова на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 515/25.05.2023 г., постановено по АНД № 543/2023 по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановя:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 664915-[рег. номер]/16.11.2022 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Бийч енд бар мениджмънт“ ООД сумата от 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.