О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66/30.01.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 30. 01.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.ч.гр.д.№45/19г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда
на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час - тна жалба от Н.А.А. и З.
Юсеф М. против определение №532/11.12.2018г., постановено по в.гр.д.№412/18г.
по описа на ШОС, с което е оставена без разглеждане подадената от Н.А.А. и З. Ю.М.жалба вх.№4994/09.10.2018г., допълнена
с молба вх.№5049/11.10.2018г., против действия на ДСИ по изп.д.№35/18г. по
описа на СИС при РС-Нови Пазар като процесуално недопустима, Н.А.А. и З. Ю. М. са осъдени да заплатят на М.С.С., С.М.С.
и Р.М.Ю. сумата от 400лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, както и
производството по в.гр.д.№412/18г. по описа на ШОС е прек -ратено.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се отменят обжалваните действия на ДСИ, а именно насочване на
изпълнението към собствения на жалбоподателите несеквестируем недвижим имот,
находящ се в с.Гусла, ул.”Бузлуджа”№7, неправомерно предпри -емане на
принудителни действия по събирането на сумата от 687лв., недължима от тях като
длъжници по изп.дело.
Самостоятелно са
изложени съображения относно недължимост на присъдените на насрещната страна на
осн. чл.78, ал.4 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер от 400лв.,
представляващи адвокатското възнаграждение с твърдения, че същото фактически не
е било заплащано от ответниците по жалбата на техния процесуален представител,
поради което и не следва да им бъде присъждано като разноски и в условие на
евентуалност с твърдения за неговата прекомерност и искане за редукция.По
съществото си това са искания за изменение на първоинста- нционния акт в частта
му относно разноските по реда на чл.248 от ГПК, компетен -тен да се произнесе
първоначално по които е първоинстанционният съд, на който инкорпорираното в
жалбата искане по чл.248 от ГПК следва да бъде изпратено за произнасяне.
Въззиваемите М.С.С., С.М.С.
и Р. М.Ю., в депозирания отговор по жалбата
в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Р.Н.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по
в.гр.д.№412/18г. по описа на ШОС е образувано по подаде -ните от Н.А.А. и З. Ю. М. жалби и искания, както следва: 1/ жалба
вх.№4994/09.10.2018г./депозирана в ШОС и изпратена за администриране на СИС при
РС-Нови Пазар, получена с вх.№471/12.10.2018г./.В жалбата се твърди, че
незаконосъобразно ДСИ е насочил принудителното изпълнение към собствения на
жалбоподателите, длъжници по изп.дело №20183620400035 по описа на СИС при
РС-Нови Пазар, несеквестируем недвижим имот, находящ се в с.Гусла, ул.
”Бузлуджа”№7, насрочвайки опис на същия имот за 24.10.2018г. от 11, 00ч., за
който са уведомени с получената от тях ППИ.Излага се, че този недвижим имот е
един -ственият жилищен имот на жалбоподателите, притежаван от тях в условия на
СИО, както и единствено жилище на седемчленното им семейство, живущо в същия имот.
Претендира се обжалваното действие по насочване на принудителното изпъл - нение
към този имот да бъде отменено.Предлага се изпълнението да бъде насо -чено към
вземане на З.Мусатафа, като се наложи запор върху банковата й сметка в ДСК
гр.Нови Пазар; 2/ молба
вх.№5049/11.10.2018г. /депозирана в ШОС и изпра -тена за администриране на СИС
при РС-Нови Пазар, получена с вх.№478/15.10. 2018г./, с която се представят
доказателства/копия от лични карти/ относно регист -рираните постоянни и
настоящи адреси на жалбоподателите, на сина им, снаха им и двамата им внука,
както и на майката на Н.А., всички на адрес ***.Излага се, че З.М. има и друг
недвижим имот, находящ се в същото село с адрес с.Гусла, ул.”Фазан”№1, върху
който ДСИ е наложил възбрана, но не е предприел изпълнение по отношение на
него, а по отношение на несек -вестируемия имот с адрес с.Гусла,
ул.”Бузлуджа”№7, върху който не е налагал възбрана преди насрочването на
опис.Излага се, че длъжниците са заплатили по изп.дело сумата от 600лв., дългът
по изп.лист е 770лв., а ДСИ иска от тях да заплатят общо 1 457лв., т.е.
иска от тях още сумата от 687лв., която
е недължима, като се претендира да се отмени насочване на принудителното
изпълнение към несеквестируемия им недвижим имот, находящ се с.Гусла,
ул.”Бузлуджа”№7 и да се отмени неправомерното изпълнение върху недължимата сума
от 687лв.; 3/ искане
вх.№483/16.10.2018г./по описа на СИС при РС-Нови Пазар/.Със същото се претен
-дира да бъде прекратено от съда изпълнителното дело поради изплащане от
длъжниците на цялата поискана от ДСИ за заплащане сумата от 433, 50лв.Твърди
се, че двамата длъжници са солидарни такива, в изпратените им ПДИ е посочено,
че следва да заплатят сумата от 433, 50лв., от която 385лв. - неолихвяема сума,
10лв. - разноски по изп.дело и 38, 50лв. - такса по т.53 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.На 10.10.2018г.
заплатили по изп. дело 600лв., т.е. 166, 50лв. повече от дължимото, а ДСИ устно
им заявил, че дъл -жимата от тях сума по изп.дело възлиза на 1 457лв. и
изписала собственоръчно върху ПДИ до Н.А. цифрата от 1 457лв.Не дължат
суми извън посочената в ПДИ сума, която и са заплатили, поради което
претендират изп.производство да бъде прекратено и да бъде отменен насроченият
за 24.10.2018г. опис на недвижимите им имоти в с.Гусла; 4/ искане вх.№5110/16.10.2018г. /депозирано в ШОС и изпратено за
администриране на СИС при РС-Нови Пазар, получено с вх.№506/19.10.2018г./ -
идентично с искане вх.№483/16.10.2018г.; 5/
искане вх.№509/23.10.2018г. по описа на СИС при РС-Нови Пазар за отмяна на
наложената по изп.дело възбрана върху недвижим имот, находящ се в с.Гусла,
ул.”Фазан”№1 и за прекратяване на изп. производство поради изплащане на сумата
от 433, 50лв., посочена като дължима в ПДИ, при изплатени от солидарните
длъжници на 10.10.2018г. 600лв., т.е. със 166, 50лв. повече от дължимото; 6/ молба вх.№5218/23.10.2018г.
/депозирана в ШОС и изпратена за администриране на СИС при РС-Нови Пазар,
получена с вх.№546/ 26.10.2018г.- идентична с искане вх.№509/23.10.2018г.
Въззиваемите М.С.С., С.М.С.
и Рес -мие М.Ю. са подали в срока по чл.436, ал.3 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Р.Н. писмено възражение по жалбите, в което поддържат
становище за тяхната неоснователност.
ДСИ е депозирал мотиви
по обжалваните действия.
Изп.дело №20183620400035
по описа на СИС при РС-Нови Пазар е образувано на 23.05.2018г. по молба на М.С.С.,
С.М. С.и
Р.М.Ю. въз основа на изпълнителен лист от 12.01.2018г., издаден по гр.д.№9/15г.
по описа на РС-Нови Пазар, въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което
длъжниците Н.А.А. и З.Ю.М. са осъдени да заплатят на М.С.С., С.М. Сюлей -ман и Р.М.Ю.
сумата от 495лв. и сумата от 275лв. или общо сумата от 770лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.Присъединен взискател по право в така образуваното
изпълнително производство е държавата на осн. чл.458 от ГПК за дължимото й от
длъжника Н.А. публично вземане съгласно издадено удостоверение по чл.191, ал.4
от ДОПК.
Осъждането в съдебното
решение, въз основа на което е издаден изп.лист, не е солидарно/подобна
солидарност не е посочена и в изп.лист/, т.е. длъжниците са разделно отговорни
и доколкото не е посочено друго, отговарят по-равно за сумата или всеки за
сумата от по 385лв.С молбата за образуване на изп.дело взискателите са
претендирали за събиране и сторените от тях разноски в изп.производство.Със
същата молба са поискали насочване на принудителното изпълнение към собстве
-ните на длъжниците два недвижими имота, находящи се в с.Гусла, а именно първи
- ят с адм. адрес ул.”Фазан”№1, представляващ ПИ с идентификатор 18188.501.136,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 18188.501.136.1, и вторият с
адм.адрес ул.”Бузлуджа”№7, представляващ ПИ с идентификатор 18188.501.117,
ведно с построените в него сгради, съответно с идентификатор 18188.501.117.1,
18188.501.117.2, 18188.501.117.3 и 18188.501.117.4.В изпратените ПДИ до всеки
от длъжниците, получени на 29.05.2018г., е посочена дължимата от всеки един от
тях сума по ИЛ, а именно сумата от 385лв. от Н.А. и сумата от 385лв. от З.М.а. Таксата от 20лв. за образуване на
изп.дело е разделена също по-равно или за всеки по 10лв., посочена е и таксата
по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в
размер на 38, 50лв. за всеки/определена по реда на чл.53, ал.1, т.2 от тарифата
съобразно размера на дължимата от всеки от длъжниците сума от 385лв./, която
предстои да се събере върху събраната сума, или за всеки общо сумата от по 433,
50лв.
Съгласно представения
к.н.а.№23/12г. З.М. се легитимира като собстве -ник на двата недвижими имота
като придобити чрез давностно владение.Няма спор между страните, че владението
е осъществявано по време на брака и имотите са със статут на СИО.С молба
№295/26.06.2018г. взискателите са поискали да бъде изнесен на публична продан само
недвижимият имот с адм.адрес ул.”Фазан”№1, представляващ ПИ с идентификатор
18188.501.136, ведно с построената в него сграда с идентификатор
18188.501.136.1, като са представили доказателства за внесена такса в размер на
50лв. за опис на имота, 15лв. за вписване на възбрана, 15лв., внесени по см. на
АВ и 120лв. депозит за вещо лице, което да изготви оцен -ка.По разпореждане на
ДСИ от 28.06.2018г. възбрана върху този имот е вписана на 28.06.2018г.С
разпореждане от 05.10.2018г. е насрочен опис на възбранения имот за
24.10.2018г., за който длъжниците са уведомени с ППИ, в които е посочено, че се
насрочва опис на недвижим имот в с. Гусла за 24.10.2018г. от 11, 00ч.По
отношение на втория недвижим имот, а именно с адрес ул.”Бузлуджа”№7, не е
налагана въз -брана и не е насрочван опис от ДСИ.На 10.10.2018г. длъжниците са
внесли по изп. дело сумата от 600лв. и са поискали спиране на изпълнението.С
разпореждане от 10.10.2018г. ДСИ е спрял изпълнителното производство на осн.
чл.454 от ГПК.Суми от по 200лв. са преведени на всеки от тримата взискатели на
19.10.2018г.До изпра -щане на жалбите на ШОС с копие от изп.дело на
14.11.2018г. същото не е било възобновявано и по него действия не са
извършвани.
Видно от
гореустановеното е, че по изп.д.№20183620400035 не е извършвано от ДСИ
действие, изразяващо в насочване на изпълнението към недвижим имот с адм. адрес
с.Гусла, ул.”Бузлуджа”№7, представляващ ПИ с идентификатор 18188.501. 117,
ведно с построените в него сгради, съответно с идентификатор 18188.501.117. 1,
18188.501.117.2, 18188.501.117.3 и 18188.501.117.4.Върху този недвижим имот не
е била налагана възбрана и за същия не е бил насрочван опис, поради което и
подадените жалби против подобно неизвършено действие от ДСИ се явяват лише - ни
от правен интерес, поради което и недопустими.По изп.дело и не е искана за
събиране сума, различна от посочената в ПДИ до всеки от длъжниците, а именно
сумата от по 433, 50лв., формирана по посочения по-горе начин.Не е налице пос
-тановление за разноски или друг акт на ДСИ, в който да са посочени различни
разноски от тези в ПДИ, а именно сумата от 20лв. за образуване на изп.дело и
таксата по чл.53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, като последните не се оспорват от жалбоподателите по размер.Няма акт на
ДСИ, съгласно който длъжниците да дължат още сумата от 687лв.В изпратеното
копие от изп.дело и липсват представени доказателства за претендирани от
взискателите разноски за адв. възнаграждение за процесуалния им представител в
изп. производство.Липсва договор за правна защита и съдействие, представено е
само пълномощно от 30.01.2018г., но дори и да е бил представен договор липсва
какъвто и да било акт на ДСИ, с който сумата да е приета за събиране.Евентуални
устни изявления на ДСИ/според твърденията на жалбоподателите/ не могат да бъдат
предмет на обжалване, нито ръкописното изписване на дадена цифра върху
призовка, с която страната се уведомява за насрочен опис.С оглед горното и по
отношение на посоченото действие жалбите също са лишени от правен интерес.По отношение
на исканото прекратяване на изп.дело следва да се посочи, че съдът не е
компетентен да извършва подобно прекратяване, искането следва да се отправи до
СИ и едва при постановен отказ от негова страна същият би подлежал на обжалване
по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подобен отказ не е постановяван по изп. дело,
спряно на осн. чл.454 от ГПК, считано от 10.10.2018г. и понастоящем. Само за
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дължимата сума по изп.дело
не е била 433, 50лв. общо от двамата длъжници, а от всеки един от тях, т.к. те
не са солидарно отговорни, а разделно, съответно към датата на изпращане на
двете ПДИ дължат всеки един сумата от по 433, 50лв.Действието налагане на
възбрана не подлежи на самостоятелно обжалване, като следва да бъде посочено,
че наложената по изп. дело възбрана е върху секвестриуемия по твърдение на
страните техен недвижим имот, находящ се в с.Гусла, ул.”Фазан”№1, съответно ня
-ма твърдения за насочване на изпълнението върху несеквестриуем имот, а наред с
горното и за тази наложена възбрана жалбоподателите са уведомени през м.07.
2018г., а жалбата е подадена през м.10.2018г., т.е. много след изтичане на
срока за подаване на жалба против действие на СИ.
По изложените
съображения съдът приема, че подадените от жалбоподателите жалби са
недопустими, поради което правилно с обжалваното определение са били оставени
без разглеждане и производството по тях прекратено.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на въззиваемите следва да бъдат присъдени сторените от
тях разноски в настоящото производство.Претен -дират разноски в размер на
600лв., представляващи адв.възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие от 18.01.2019г., внесено според същия договор в
брой.В жалбата е направено евентуално възражение за прекомерност в случай, че
въззиваемите претендират такива разноски, което съдът, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, приема за основателно, поради което и
възнаграждението следва да се редуцира до минималния размер, предвиден в чл.11
от Наредба №1/04г. на ВАдвС, а именно сумата от 200лв.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№532/11.12.2018г., постановено по в.гр.д. №412/18г. по описа на ШОС.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********
и З.Ю.М., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на М.С.С., ЕГН **********,
С.М.С., ЕГН ********** и Р.М.Ю., ЕГН **********, тримата с адрес ***, сумата от 200лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски на осн.чл.78, ал.3, вр. ал.5 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване.
Изпраща инкорпорираната
в частна жалба вх.№6319/19.12.2018г., подадена от Н.А.А. и З.Ю.М., молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на определение №532/11.12.2018г., постановено по в.гр.д. №412/18г.
по описа на ШОС, в частта му относно разноските за произнасяне на първоинстан
-ционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: