№ 21273
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110112508 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответниците Л. В. Н., ЕГН
**********, и А. Л. П., ЕГН **********, в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в ***********************************, с
присъединен абонатен № ******, че дължат следните суми при условията на
разделна отговорност: - по отношение на Л. В. Н., ЕГН **********, 1/6 от
общото задължение, а именно – сумата от 461,33 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 49,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020г. до 03.01.2023 г., сумата от 8,30 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 1,49 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.01.2020г. до 03.01.2023 г., по отношение на А. Л. П., ЕГН
**********, 4/6 от общото задължение, а именно – сумата от 1845,33 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 199,07 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.01.2023 г., сумата от 33,21
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
27.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,97 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.01.2020г. до 03.01.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
1
16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4350/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът **************************, ЕИК
*********, поддържа, че ответниците, в качеството си на съсобственици на
топлоснабден имот, находящ се в ***********************************, с
присъединен абонатен № ******, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явяват
клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Поддържа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. В. Н., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. Л. М., в който
оспорва исковете като недопустими, а по същество – като неоснователни и
недоказани по размер. Възразява между страните да е възникнало
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Оспорва се
ответницата да е клиент на ТЕ за процесния имот, доколкото не е собственик
на същия. Оспорва се етажната собственост да е сключила договор за
присъединяване към мрежата на ищеца. Оспорва ищецът да е легитимиран да
предявява иск за цената на услугата по дялово разпределение, доколкото се
сочи ФДР да е трето лице. Поддържа, че договорът, сключен с ФДР е
прекратен поради изтичане на срока. Оспорва се ищцата да е приемала
общите условия на ищцовото дружество. Релевира възражение за погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А. Л. П., ЕГН **********, редовно
уведомена на 01.07.2024 г., не подава отговор на исковата молба, не прави
възражения, нито доказателствени искания.
Третото лице помагач *********** не взема становище по исковата
молба. Прилага писмени доказателства в хода на производството.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
2
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди
е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от
09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, в това
число: постановление на ЧСИ Д. от 23.10.2018 г. по изп. д. № 435/2014 г., с
което е наложена възбрана върху притежаваните от А. П. на притежаваните от
нея 4/6 идеални части от апартамент № 5, находящ се в
**********************************; служебна бележка от Столична
община, район „*******“, съгласно която **************************** е
закупен от А. Л. П. и В. П. на 15.03.1991 г.; удостоверение за наследници,
издадено на 10.06.2002 г. от Столична Община, от което е видно, че В. П. е
починал на 06.04.2002 г. и е оставил свои законни наследници – А. П. –
съпруга, Г. П. –син, Л. П. – дъщеря, се установява , че в процесния период Ани
П., Г. П. и Л. П. са съсобственици в апартамент № 5, находящ се в
********************************* при квоти за А. П. – 4/6 части , Г. П. и
Л. П. по 1/6 част от апартамента. Следователно ответниците несъмнено имат
качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения
имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение
№ 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая,
общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил
това право срещу Общите условия на ********************* от 2016 г.,
поради което следва да се приеме, че същите са приети.
Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
3
писмените /изравнителни сметки/, отчети за процесния период и от
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, че имотът е топлофициран и че сградата - етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа,
че горепосоченият апартамент се отнася за абонатен № ******. Установява се,
че до процесния имот не е осигурен достъп, за което са съставени протоколи
от 21.06.2020 г., 04.07.2020 г., 21.05.2021 г .и 30.05.2021 г., 23.05.2022 г. и
29.05.2022 г. Въпреки неосигурения достъп за процесният период е
изчислявана топлинна енергия за отопление на имот само за щранг- лира в
банята. В процесния период топлинната енергия за сградна инсталация е
изчислена по формула в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. В процесния
имот има монтирани два водомера за топла вода. Поради неосигурен достъп е
начислен служебно определен разход от 140 л. на денонощие на един
потребител, а съгласно молба-декларация от 25.01.2010 г., са посочени 2 броя
потребители. За процесния период начислената сума за ТЕ е по прогнозни
данни, а след изчисление от ФДР на реалното потребление на ТЕ в
съответствие с Наредба Е-РД -04-1 от 12.03.2020 г, ЗЕ и Общи условия на
***********************, одобрени с решение на ДКЕВР е извършено
изравняване между начислена и дължима сума. За периода 2019 г. до 2020 г.
след изравняване е налице сума за връщане на потребителя в размер на 75,85
лева. Вещото лице установява, че потребената топлинна енергия за целия
процесен период възлиза в общ размер на 2767,98 лева, от която: 563,71 лв. –
сградна инсталация и 237,25 лева – отопление на имот, 1967,02 лева-
топлинна енергия за БГВ. Според вещото лице, топломер с Фабр. № ********
е преминал на метрологична проверка през м. 09.2021 г. и при проверките на
същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтиране на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. По отношение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, съдът съобрази, че с
решение на Съда на ЕС по дело № С - 760/2023 г. /т. 56/ е прието, че ДиректИ.
2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната
инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната
сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този
смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и
Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92). В
решението се заключава, че член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да
заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от
всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата
не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
4
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Изискването е
средният потребител да знае какви параметри се отчитат при разпределението
на енергията и по какъв начин всеки от тях участва при формиране на
крайната цена, която заплаща, но това няма отношение към възникването и
изискуемостта на вземането. Като взе предвид гореизложеното, съдът приема,
искът е установен по основание, а по размер съгласно чл. 162 ГПК следва да
вземе установените от вещо лице по съдебно-техническа експертиза размери
на вземането. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказана по несъмнен
начин потребената в процесния топлоснабден имот топлоенергия
претендирана в размер на 2767,98 лв. Принципът на диспозитивното начало
задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посочения от
ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК). Предвид горното и предвид установеното
посредством заключението на СТЕ, съдът приема, че по делото е доказана по
несъмнен начин претендираната за процесния топлоснабден имот
топлоенергия в процесния период в размер 2767,98 лв. за периода м. 05.2019 г.
до м. 04.2022 г. , като всеки един от ответниците отговоря съобразно
припадащата му се част, а именно: А. П. за 4/6, т.е. за сумата от 1845,33 лева и
Л. Н. за 1/6, т.е. сумата в размер на 461,33 лева.
По защитно възражение за погасителна давност, направено от ответника
Л. Н. на част от процесните вземания. Според задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.,
ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период
приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 27.01.2023 г. Следователно погасени по давност са вземанията,
които са станали изискуеми преди 27.01.2020 г., т.е. вземанията в периода от
01.05.2019 г. до м. 11.2019 г. вкл. Принципно този период е извън активния
отоплителен сезон, започващ обичайно на 01.11. през съответната година,
като в този период потребителите не заплащат топлинна енергия за имот и
такава за отдадена от сградна инсталация, а единствено за подгряване на вода.
В този период е начислена единствено топлинна енергия за БГВ в общ размер
на 245,76 лв., или след математическо изчисление по 20,48 лева на месец. От
01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., освен топлинна енергия за БГВ е отдавана и
топлинна енергия за отопление на имот и за сградна инсталация която след
математическо изчисление ( 226,08 лева : 6= 37,68 лева) възлиза в размер на
5
37,68 лева за м. 11.2019 г. Ето защо, погасена по давност след математическо
изчисление се явява припадащата се на Л. Н. част от вземанията в размер на
30,17 лева (181,04лева/6=30,17 лева). Възражение за давност е направено само
от ответника Л. Н., но не и А. П. и доколкото същите са обикновени другари в
процеса, то процесуалните действия на Л. Н. не ползват ответника А. П..
Следователно искът за топлинна енергия се явява установен по основание и
размер спрямо А. П. за сумата от 1845,33 лева, а спрямо Л. Н. искът се явява
основателен за сумата от 431,16 лева, а за горницата над този размер подлежи
на отхвърляне.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за исковия период,
изчислени с помощта на интернет калкулатор в размер на 41,63 лева по
отношение на ответника Л. Н., като искът до пълния предявен размер от 49,77
лева за период от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г. подлежи на отхвърляне, а за А.
Н. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен по основание и по размер
възлиза на 194,73 лева, като до пълния предявен размер от 199,07 лева
подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство се установява както посредством
представените отчети и изравнителни сметки за процесния период
*************, така и от СТЕ. Установено е по делото, че услугата се
извършва от ************* както чрез писмени доказателства, така и от СТЕ,
като няма данни да е избрано друго дружество, което да извършва услугата
дялово разпределение. Ето защо исковата претенция спрямо ответниците се
явява основателна и възлиза на 33,21 лева за ответника А. П. и 8,30 лева за Л.
П. съобразно припадащите се части от съсобствения топлоснабден имот.
Вземането за дялово разпределение не е погасено по давност, тъй като не е
изтекъл тригодишния давностен срок от настъпване на изискуемостта му към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /27.01.2023 г./.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Следователно исковата претенция за сумата от 1,49 лева за Л. Н. и 5,97 лева
за А. П., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
6
За заповедното производство претенцията на ищеца спрямо А. П. е за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,34 лева и държавна такса в
размер на 41,67 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 74,63 лева.
За исковото производство спрямо А. П., ищецът е заплатил държавна
такса 41,67 лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева и 300 лева – депозит за СТЕ(съобразно припадаща се част).
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 389,73 лева.
За заповедното производство претенцията на ищеца спрямо Л. Н. е за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лева и държавна такса в
размер на 10,42 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 17,32 лв.
За исковото производство спрямо Л. Н., ищецът е заплатил държавна
такса 10,42 лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева и 100 лева – депозит за СТЕ (съобразно припадащата се
част) и 400 лева за особен представител. В тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на
517,60 лева
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
**************************, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че Л. В. Н., ЕГН ********** дължи на **************************
сумата от 431,16 лв. (четиристотин тридесет и един лев и 16 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в
***********************************, с абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 41,63 лв. (четиридесет и един лев и 63 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.01.2023 г., както и сумата от
8,30 лв. (осем лева и 30 стотинки), представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4350/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 431,16 лева до пълния предявен
размер от 461,33 лв. (четиристотин шестдесет и един лев и 33 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., иска за разликата над 41,63 лева до
пълния предявен размер от 49,77 лв., представляваща мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.01.2023 г, както
и иска за сумата от 1,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 03.01.2023 г. като
7
неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
***********************, ЕИК ********* по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че А. Л. П., ЕГН ********** дължи на **************************
сумата от 1 845,33 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и пет лева и 33
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ
се в ***********************************, с абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 194,73 лева ( сто деветдесет и четири лева и 73 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.01.2023 г., сумата от 33,21
лв. ( тридесет и три лева и 21 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 27.01.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4350/2023 г. по описа
на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 194,73 лева
до пълния предявен размер от 199,07 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.01.2023
г., както и иска за сумата от 5,97 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2020г. до 03.01.2023 г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. Н., ЕГН ********** да заплати
на *********************, ЕИК ********* със седалище и адрес:
********************** сумата в общ размер на 17,32 лева (седемнадесет
лева и 32 стотинки), разноски за заповедното производство и 517,60 лева
(петстотин и седемнадесет лева и 60 стотинки), разноски за исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК А. Л. П., ЕГН ********** да
заплати на *********************, ЕИК ********* със седалище и адрес:
********************** сумата в общ размер на 74,63 лева (седемдесет и
четири лева и 63 стотинки), разноски за заповедното производство и 389,73
лева (триста осемдесет и девет лева и 73 стотинки), разноски за исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на
страната на ищеца ***********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8