РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Гоце Делчев, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20251220100642 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХVI от ГПК.
Делото е образувано по повод исковата молба на М. О. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. ********, общ. ********, обл. **********, ул. „*********“ № *, против
Ф. А. М., ЕГН **********, с адрес с.*********, общ. ********, обл. ************, ул.
„*********“ № *, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. Ведно с този иск са съединени и
брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл. 53 от СК и чл. 56 от СК.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са сключили
граждански брак на ****** г., който е първи и за двамата. От брака двамата съпрузи имат
родени три деца, които към настоящия момент са вече пълнолетни. Сочи се, че бракът
продължава вече четиридесет и две години, но е дошъл моментът да бъде най-сетне
прекратен, защото ищеца желае да продължи живота си спокойно и без постоянното
дразнене, което се е налагало да търпи в годините досега. Отдавна за е ясно, че този брак не
осигурява обич, грижа и съзидание и не го прави щастлив. Сочи се, че от години бракът
съществува само на хартия, а между съпрузите, има само една огромна непоносимост.
Твърди се, че и двамата са доволни от това, че фактически не живеят заедно, защото ищеца
живее и работи в чужбина с главната мисъл да не е със съпругата ми. Стигнало се до това
положение, защото през годините отстъпвал все повече и повече в семейни битки и накрая
ответницата буквално преминала всичките граници и превърнала живота на ищеца в едно
постоянно мъчение - да я търпи, да изпълнявам каквото иска и да прави каквото нареди, да
се съобразявам с ответницата. Излагат се конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
1
Иска се съдът да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между
съпрузите, сключен на ********* г. в с. ********, общ. *******, обл. *******, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Иска се съдът да постанови след брака, съпругата да носи предбрачното си фамилно
име „К.”.
Иска се също така, съдът да предостави ползването на семейното жилище,
собственост на сина на страните, на ищеца М. М..
В исковата молба ищеца не изразява претенции за издръжка от съпругата си.
Представя писмени доказателства. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
С разпореждане Рег.№ **** от 23.05.2025 г., съдът е разпоредил да се изпрати препис
от исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства на ответната страна.
В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен
отговор.
С писмения отговор, ответникът оспорва основателността на предявения иск с правно
основание чл. 49 СК по отношение на вината. Не се противопоставя на искането за развод,
но иска от съда да се произнесе по въпроса за вината, като моли брака да бъде прекратен по
вина на ищеца по делото. В подкрепа на възражението твърди, че бракът е първи и за
двамата с ищеца и същия продължава вече четиридесет години, т.е цял един живот. Сочи, че
през този период е имала не малко изпитания, болка, обида и унижения. Била е подложена и
на физическо насилие и на психически тормоз, обиждана, унижавана и други. Твърди, че цял
живот ищеца злоупотребява с алкохола, след употребата на същия се почвали скандали,
обиди, сцени. Въпреки това предвид възпитанието й, че семейството е всичко и независимо
какво се случва, е направила всичко да запази брака си.
Сочи, че всички средства, които е изкарвала са били за дома, а ищеца дълги години
живее и работи в чужбина. и че там съжителства с друга жена, но въпреки всичко е приела и
това. Излага подробни твърдения, че всичко е влагала в домът им и за децата. Твърди, че
причината за развода е битов-спречкване с нейната снаха, че целта на делото не е развода, а
амбицията да я изгонят от семейната къща, в която е оставила целият си живот. В този ред на
мисли категорично възразява семейното жилище да бъде предоставено за ползване на
ищеца.
Отправя искане семейното жилище да бъде предоставено за ползване от нея или
алтернативно да бъде разпределено ползването и от двамата, тъй като отговаря за това на
всички юридически и технически условия.
Ответникът се противопоставя на искането за промяна на фамилното име, като
отправя желание да запази фамилията си М..
С отговора изразява становище по доказателствените искания на ищеца. В подкрепа
на направените възражения и нови фактически твърдения е сезирала съда с конкретни
2
доказателствени искания.
Позовавайки се на твърдението, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е изключително и само на ищеца в срока за отговор, ответникът е сезирал съда
предявявайки насрещен иск на основание чл. 211 ГПК, с който иска съдът да предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в село *********, община *******, област
**********, улица „********“ № * на съпругата.
Депозиран е отговор на насрещната искова молба, с който ответника по насрещния иск
оспорва изцяло същата, както и обстоятелството досежно направеното искане за присъждане
на семейното жилище. Твърди, че липсва основание съъдт да се произнася по семейното
жилище, доколкото то е собственост на трето лице.
В съдебно заседание ищецът, с оглед направеното искане с отговора на исковата молба
съдът да се произнесе по вината за разстройството на брака, а именно по вина на ищеца,
прави изменение на своя иск, като отправя искане съдът да се произнесе, че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е по вина на ответницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК
намира, че се установява следна фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак (л. 4 от
делото), страните по делото са законни съпрузи сключили граждански брак на ******** г. в
с. *******, общ. **********, за което е съставен акт за сключен граждански брак № ***** от
******г. По делото не се спори, че от брака си страните имат родени три деца, които вече са
пълнолетни.
По време на брака си съпруга М. М. се е разпоредил с притежаваните от него идеални
части от Масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., построена въз снова на
отстъпено право на строеж в югоизточната част на УПИ парцел *** от квартал * от
действащия дворищно-регулационен план на село ******, община *****, област *****,
утвърден със заповед № *******г. на ОНС, представляващ и семейното жилище, като ги е
дарил на сина си Д. Б. К., запазвайки правото на ползване за себе си на една стая от
жилищната сграда до края на живота си. Дарението е обективирано в нотариален акт за
дарение на недвижими имот № **, том *, рег. № ****, дело № *** от 2025г. на нотариус
Ваня Бумбарова, нотариус с район на действие района на Районен съд гр. Гоце Делчев /л. 8-9
от делото/.
Не се спори, че страните са във фактическа раздяла и че от дълги години ищеца М.
живее в чужбина.
Видно от показанията на разпитаната по делото като свидетел дъщеря на страните –
Д., ищецът М. живее в чужбина от 9 години. Излага, че отношенията на родителите й никога
не са били нормални. От показанията на свидетелката се установява, че ищецът употребявал
алкохол, буйствал, карал се, и не веднъж са станали свидетели на скандали между него и
ответницата. Установява се, че ищецът М. от няколко години живее с друга жена в чужбина,
рядко се прибира в България. Свидетелката сочи, че баща й не е полагал грижи за майка й и
3
не й е изпащал пари, както и че майка й (ответницата) няма друго жилище и няма къде да
живее. Сочи не знае за карта с пари, която баща й да е предоставил на майка й. Установява
се от показанията на свидетелката, че след като ищецът е дарил своята част от къщата на
сина им Д. е имало скандал между двамата и отношенията между тях са се изострили.
Съдът, кредитира с достоверност показанията на свидетеля досежно отношенията между
родителите й, като отчита обстоятелството, че същата е дъщеря на страните, но в тази част
показанията й кореспондират с доказателствения материал по делото и с процесуалното
поведение на страните.
От показанията на свидетелката К. (снаха на страните) се установява, че ищецът живее
от 9 години в чужбина, не се е прибирал често в България, а когато си е идвал не се е
прибирал при ответницата, а е отивал на хотел. Заявява, че ищецът работи в Германия и от
няколко години живее там с друга жена. Установява се, че отношенията между съпрузите не
са добри. Излага, че ищецът винаги се е държал грубо с ответницата и й е викал. Заявява, че
тя помага на свекърва си, която е болна като й дава пари, защото работят в чужбина.
Видно от приетата по делото преписка вх. № *****/2025г. по описа на РП-
Благоевград, ТО – Гоце Делчев (л. 47-65 от делото) се установява, че между ответницата и
съпругата на сина й Д. е възникнал скандал, който е довел до ескалация на
взаимоотношенията между съпрузите, поради което е предявена исковата молба, въз основа
на която е образувано настоящото дело.
Видно от представено оттегляне на пълномощно (л. 68 от делото) ищецът е оттеглил
всички права, които е дал на ответницата с пълномощно от ********г., вкл. за разпореждане
със средства от налични банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 49 от СК:
От описаната фактическа обстановка може да се заключи, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. С оглед на горното, съдът намира, че понастоящем между
съпрузите са изчезнали отношенията на обич, взаимно уважение, доверие, привързаност, а
трайно са установени отношения на неразбирателство и недоверие, които лишават брака от
негово присъщо вътрешно съдържание, изискуемо от закона и нравите на обществото, като
този брак не е в интерес на съпрузите. С оглед на установената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че бракът между страните е и непоправимо разстроен.
С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че следва да се произнесе
относно вината за разстройството на брака, тъй като такова искане е отправено от страна на
ответницата по делото, а в последствие в открито съдебно заседание и от ищеца.
Настоящият състав на съда, намира, че за настъпилите деструктивни промени в
отношенията между съпрузите са налице елементи на неприемливи за съществуването на
брака прояви на поведение и от двете страни. Действително, от доказателствата по делото
може да се направи извод, че степента на вината на ищеца е по-голяма, но тези прояви не
4
водят до изключителност. Това е така, тъй като от една страна, действително ответницата е
била подлагана на унизително отношение от съпруга си, но по делото не се ангажираха
достатъчно доказателства за това, че са упражнявани или правени опити за промяна на
начина на живот, отношенията, интересите и относимите обстоятелства за запазване на
брака от страна на ответницата. Акцентира се на търпение и компромиси, свързани с това и
с отглеждането на децата, но липсват доказателства за това, че страните, макар да са имали
съвпадащи интереси и общност при решенията в годините, тези разминавания във времето
са били едностранно променяни. Предвид горното, съдът намира, че вина за развода може да
се търси и открие и при двамата съпрузи, действително в по-голяма степен на съпруга, но
фактическия разрив на отношенията, съдът приема за безспорен, като виновността,
доколкото е субективна категория би имала за последица в известен смисъл морално
удовлетворение, но без съществено правно и фактическо значение.
По предявения иск с правно основание чл. 53 от СК:
Ищецът е направила искане след прекратяване на брака ответницата да носи
предбрачното си фамилно име К. С отговора на исковата молба, ответницата изрично е
заявила, че желае да запази фамилията, която носи в момента, а именно М..
С нормата на чл. 53 от СК е предвидено, че след развода съпругът може да възстанови
предбрачното си фамилно име. Цитираната правна норма налага разбирането, че е
предоставено на съпруга, който при сключване на брака е променил фамилното си име, да
избере дали да запази брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова.
За разлика от предходната уредба, регламентирана с чл. 103 от СК (отм.), според която
съпругът би могъл да запази брачното си фамилно име, ако е станал известен в обществото с
това име или при дадено съгласие от другия съпруг, нормата на чл. 53 от действащия СК
предвижда, че ако не е поискал изрично възстановяване на предбрачното си фамилно име
съпругът и след прекратяване на брака ще продължи да носи брачното си фамилно име.
Съгласно чл. 53 от СК съгласието или несъгласието на другия съпруг е ирелевантно за
преценка определяне на фамилното име на съпруга. Следователно, съгласно актуалната
уредба на института на носене на фамилно име на единия съпруг при прекратяване на брака
предоставя правна възможност да направи и поддържа процесуално допустимо искане за
промяна на фамилното име при прекратяване на брака с развод само на лицето, което е
променило името си след брака (най-често в практиката това е жената). Само лицето, което е
променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да се „възстанови“ името
от преди този брак и действащата законова уредба поставя това в зависимост от неговата
воля изцяло. Правото на име и неговия избор е едно от основните права на личността,
упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя в зависимост от волята
на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. При
липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име, се запазва
приетото след брака такова, като съдът дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на
чл. 326 от ГПК. Новата уредба на въпроса за фамилното име в СК е в категорично
противоположен смисъл спрямо нормите на стария СК (чл. 103 СК (отм):“ (1) След развода
5
съдът може да постанови съпругът да носи името на другия съпруг, ако последният е
съгласен.(2) Ако единият съпруг е станал известен с името на другия, съдът може да реши
той да продължи да носи същото име.(3) При изменение на обстоятелствата бившият съпруг
може да поиска другият съпруг да престане да носи неговото име.). Тази уредба е отменена с
влизането в сила на новия СК през 2009г. /в тази насока и задължителната съгласно т.4 от ТР
№1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. , ОСГТК, съд.практика - Определение № 172 от 15.02.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1058/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 245/ 17.05.2012г. по гр.дело
№1058/2011г. на ВКС - “Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака“ /.
С оглед на изложеното и предвид изрично заявеното от страна на ответницата да
продължи да носи приетото след сключване на брака фамилно име, съдът намира, че следва
да бъде постановено ответницата да продължи фамилното си име след брака – М..
По предявения иск с правно основание чл. 56 от СК:
Спорен между страните е въпросът за семейното жилище.
Не се спори между тях, а и от доказателствата по делото безспорно се установява, че
всички родени от брака деца вече са пълнолетни.
В разпоредбата на § 1 от ДР на СК е установено, че семейно жилище по смисъла на
този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. В случая се установява, че процесното жилище е било семейното жилище
на съпрузите, доколкото е било ползвано за задоволяване на битовите нужди на семейството
по време на брака им, в което са живеели и техните деца - до навършване на тяхното
пълнолетие. Съдът намира, че от събраните в производството по делото писмени и гласни
доказателствени средства, които съдът цени в тяхната цялост на основание чл. 172 от ГПК,
се установява, че страните са обитавали процесното жилище и са ползвали същото като
семейно, заедно със своите деца - до навършване на тяхното пълнолетие. Това обстоятелство
обаче не води до извод, че с навършване на пълнолетие на децата, жилището загубва
характера си на семейно жилище.
Безспорно установено е по делото, че по време на брака съпругът, чиято лична
собственост са били 3/5 идеални части (останалите идеални части са на неговите сестри) от
семейното жилище, се е разпоредил с него, като го е дарил на сина си Д. В този смисъл
семейно жилище страните вече нямат и съдът не може да предоставя ползването върху него
на ответницата, отчитайки възможност за общо ползване на имота, да преценява
отношенията на страните дали са търпими или не, жилищната нужда на ответницата и т.н.
(Опр. 148-2009-I).
Собствеността на жилището, което при прекратяване на брака се ползва като семейно
е ирелевантна, доколкото в разпоредбата на чл. 56 СК са установени хипотезите за
разпределяне на ползването и когато последното не е собственост на съпрузите. При
действието на СК от 2009 г. е изключено предоставянето на ползването на съпруга
несобственик в други случаи (разпоредбата на чл. 107, ал. 2 СК от 1985 г. не е
6
възпроизведена в новия СК), освен когато семейното жилище е на близки на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде предоставено
на упражняващия родителските права друг съпруг само за срок до една година.
Ако при прекратяване на брака, какъвто е процесният случай, няма ненавършили
пълнолетие деца, е недопустимо чуждо жилище да се предоставя за ползване на единия
съпруг. В процесния случай не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 56, ал. 5
СК, в която е установено, че когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на
ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като
взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, жилищната нужда,
здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай само ищецът М. има
запазено право на ползване върху една стая от жилищната сграда. В тази връзка и предвид
даденото разрешение в Решение № 554 от 15.07.2010г. по гр. дело № 1774/2009г. на ВКС, IV
г.о., че „Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този,
който притежава правото на ползване.“ , съдът намира, не са налице предпоставките по чл.
56 от СК, за да бъде предоставено ползването на семейното жилище на ответницата, а
същото следва да бъде предоставено на ищеца-ответник по насрещния иск.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи,
направените от тях разноски, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК остават за сметка на
съпрузите така, както са били направени.
Окончателната държавна такса за развода в размер на 25 лева /чл. 6, т.
2 от ТДТССГПК/ следва да бъде възложена в тежест на ответника, предвид факта, че
първоначалната такса от 25 лева е заплатена от ищеца и тя остава за негова сметка.
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между М. О. М. с ЕГН ********** и Ф. А.
М. с ЕГН **********, сключен на ********* г. в с. Д., общ. Г., обл. Б. с акт № ******** от
същата дата, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина и на
двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име
– М..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 от СК ползването на семейното жилище,
находящо се в село ******, община *****, област Б. и представляващо масивна жилищна
сграда със застроена площ 80 кв.м., построена въз снова на отстъпено право на строеж в
югоизточната част на УПИ парцел **** от квартал ** от действащия дворищно-
регулационен план на село Д., община Г., област Б., утвърден със заповед № ***/1973г. на
ОНС на М. О. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ф. А. М. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – Гоце
7
Делчев допълнителна държавна такса за развода в размер на 25 лева.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние,
за отразяване на гражданското състояние на страните по делото в регистрите на
населението.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград с въззивна жалба
в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и за двете
страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
8