РЕШЕНИЕ
№ 973
гр. Добрич, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Х. Г. Х.
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102893 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707/2024 г. по описа на Районен съд
Добрич:
1. 1195, 59 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“ от 20.12.2005 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
сумата;
2. 195, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.11.2016г. до 30.10.2023 г.;
3. 114, 39 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 29.11.2016 г. до 12.03.2020 г.;
4. 139, 20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от
13.10.2020 г. до 31.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по Договор за издаване на кредитна карта
„AMERICAN EXPRESS ********“ от 30.12.2005 г. По силата на съглашението
банката е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на
1
кредитен лимит от 4030, 00 лева по кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“.
Сочи се, че непогасената главница от 1195, 59 лева е формирана от разликата
между усвояванията, които е правил картодържателят и погашенията,
направени съобразно чл. 10 от Общите условия.
Последният се е задължил при погасяване на задълженията на части
да плаща и възнаградителна лихва 17, 90 % върху непогасената част – чл. 11
от Общите условия. Съгласно чл. 12 от Общите условия, картодържателят
дължи и обезщетение за забава и при неизпълнение на задължението в срок.
Начислена му е и такса от тридесет лева, дължима по Тарифата за таксите и
комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на
услуги на клиенти-физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.
Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията по две
последователни месечни извлечения с краен срок на плащане – 29.11.2016 г. и
29.12.2016 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 30.10.2023г. – чл.
15.1.А от договора. Във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост са направени разноски в размер на 139, 20 лева.
Така по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д 707/2024г.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на
заповедния съд.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707/2024
г. по описа на Районен съд Добрич:
1. 1195, 59 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN EXPRESS ********“ от 30.12.2005 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно
изплащане на сумата;
2. 195, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.11.2016г. до 30.10.2023 г.;
3. 114, 39 лева, представляващо обезщетение за забава върху
главницата за периода за периода от 29.11.2016 г. до 12.03.2020 г.;
4. 139, 20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от
13.10.2020 г. до 31.10.2023 г. Претендират се разноски.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата.
Последната счита, че претенциите са допустими, но са неоснователни.
Настоява, че цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо
на 08.02.2018 г. В тази връзка твърди, че е получила извлечение, в което е била
уведомена, че цялото задължение е изискуемо в пълен размер. Била е
посочена крайна дата за плащане 07.02.2018 г. На тази основа прави
възражение за погасяване на вземанията по давност.
2
Отделно се изтъква, че ищецът неоснователно е начислявал такси,
които не са предвидени в договора – такса блокиране карта. Така сумите,
които са постъпвали за погасяване на задълженията по кредитната карта, са
отнасяни за плащане на тези такси.
Ответницата оспорва плащането на такса от 30, 00 лева за периода от
05.02.2018 г. до 13.02.2024 г. Сочи, че не става ясно за какво е начислена
таксата и какво е основанието за събирането .
Противопоставя се и на плащането на разноски от 139, 20 лева,
извършени в периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023 г. Счита, че липсват
доказателства за извършени разходи по връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост.
Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Претендира разноски.
Ответницата не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 23 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта
„AMERICAN EXPRESS“.
По иска с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN EXPRESS ********“ от 20.12.2005 г.;
изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и
изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между
страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта „AMERICAN
EXPRESS“ на 20.12.2005 г. По силата на съглашението ищецът е предоставил
на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
4030, 00 левa (по арг. от чл. 7.1. от ОУ кредитният лимит представлява общия
размер на потребителския кредит, предоставен за ползване на картодържателя
от банката, посредством извършване на транзакциите по чл. 5 от ОУ; сделки
по чл. 4 от ОУ и теглене на пари в брой по чл. 6 от ОУ). Не е спорно и
обстоятелството, че картата е бил предадена на ответника. Съгласно чл. 7.1 и
9.1 от ОУ банката уведомява картодържателя за определения кредитен лимит
при предаване на картата и посредством месечни извлечения. Тези
извлечения, които отразяват всички извършени с картата транзакции, следва
да бъдат изпращани на длъжника на посочения в заявлението адрес – чл. 9.1
вр. чл. 19.1 от ОУ. В чл. 7.3 изрично е посочено, че надвишението на
кредитния лимит се счита за нарушение на договора и е основание за
3
прекратяване на договора. Разпоредбата на чл. 10 от ОУ урежда погасяването
на задълженията от длъжника. Картодържателят следва да изпълнява
задълженията си изцяло или на части в срок до датата на издължаване,
посочена в извлечението. В последния случай усвоената и непогасена част от
кредитния лимит остава дължима, като картодържателят трябва да изплати
най-малко минималната месечна вноска и всички задължения, за които е в
забава и всяка сума, с която е превишил разполагаемия кредитен лимит.
Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но
непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен
отчетен период и е опредЕ. в приложението, като конкретният размер за
всеки месечен отчетен период се посочва в месечното извлечение.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че разрешеният кредитен лимит е усвояван
многократно в размер общо на 28 638, 19 лева. Според заключението на
вещото лице, неплатени са останали главница от 1195, 59 лева и
възнаградителна лихва в размер на 195, 47 лева, за периода от 29.11.2016 г. до
30.10.2023 г.
Експертът е изчислил, че върху просрочената главница се дължи
обезщетение за забава в размер на 114, 39 лева, за периода от 07.03.2017 г. до
05.01.2018 г. В случай, че бъдат приспаднати таксите за блокиране на картата,
дължимата главница би възлизала на 967, 59 лева, а обезщетението за забава
на 81, 44 лева.
Посочил е също, че дължите разходи за уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от 13.10.2020 г.
до 31.10.2023 г., възлизат на 139, 20 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за револвиращ кредит. Установи се, че ищецът е изпълнил основното
си задължение по договора и ответникът е усвоил уговорения кредитен лимит.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е
останала непогасена част от главницата в размер на 1195, 59 лева. Ответникът,
от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се установи, че е
платил процесната сума или част от нея. Сумата от 228, 00 лева е платена на
различно и самостоятелно основание – за блокиране на картата, и не е част от
дължимата главница. Поради тази причина главницата от 1195, 59 лева се
дължи в пълния претендиран размер.
В чл. 15.2 вр. 15.1 от Общите условия към договора е уговорена
предсрочна изискуемост на целия кредит при непогасяване на минималните
вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 23 от
Общите условия таксите за принудително събиране на вземането, платени от
кредитора, са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът.
4
Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на
30.10.2023 г., когато е изтекъл срокът за получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост от канцеларията на нотариус Веселин Томов.
Възраженията на ответницата, че предсрочната изискуемост на задължението
по кредитната карта е настъпило на 08.02.2018 г., е необосновано.
Представените от ответницата електронни съобщения не представляват
уведомления за предсрочна изискуемост, а месечни извлечения. С
изпращането на последните не може да бъде предизвикана предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не съдържат волеизявление в този смисъл. С
тях кредитополучателят се уведомява единствено за размера на месечните
задължения по кредитната карта и срокът за погасяването им.
Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по същността си
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се
установи от приложената разписка на л. 15, в която е отразено връчване по
реда на чл. 47 от ГПК на адреса на ответника по договор: гр. Добрич, ул.
„****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10. Връчването на уведомлението по реда на чл.
47 от ГПК не препятства настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита. Това е така, защото фингираното връчване на документа е
предизвикано от поведението на ответника, който не е изпълнил договорното
си задължение да уведоми ищеца за промяната на адреса си – чл. 19.1 от ОУ.
Възражението на ответницата за погасяване на вземанията по давност
е неоснователно. От момента на предсрочната изискуемост – 30.10.2023 г., до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Добрич на
28.02.2024 г., с което действие давността се счита прекъсната, не е изтекъл
срокът по чл. 110 от ЗЗД.
Оттук се извежда, че искът за главницата трябва да бъде уважен в
цялост за сумата от 1195, 59 лева.
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“ от 20.12.2005 г.; изпълнение на
задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на
претендираната лихва.
В чл. 12.1 от ОУ е уговорено плащането на възнаградителна лихва от
датата на сделката. Част от предпоставките за уважаване на претенцията се
припокриват с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо
5
повтарянето им. От договора се установи, че страните са уговорили за
ползването на паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при
годишен лихвен процент от 17, 90 %. От изчисленията на вещото лице става
ясно, че за периода от 29.11.2016 г. до 30.10.2023 г. се дължи възнаградителна
лихва от 195, 47 лева.
Ето защо, искът за възнаградителна лихва от 195, 47 лева, за периода
от 29.11.2016 г. до 30.10.2023 г., следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
ЗЗД е в тежест на ищеца да установи съществуването на главен паричен дълг,
падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Установи се, че изискуемостта на вземанията е настъпила предсрочно
на 30.10.2023 г. От този момент ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавеното изпълнение на задълженията си към кредитора.
Периодът, за който се претендира обезщетението (29.11.2016 г. до 12.03.2020
г.), предхожда момента на изпадане на длъжника в забава, поради което и
искът за установяване дължимостта на сумата от 114, 39 лева, представляващо
обезщетение за забава върху главницата за периода за периода от 29.11.2016 г.
до 12.03.2020 г., подлежи на отхвърляне.
Искът с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 23 от
Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „AMERICAN
EXPRESS“ за установяване дължимостта на сумата от 139, 20 лева,
представляваща разходи за уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост, начислени и извършени за периода от 13.10.2020 г. до 31.10.2023
г., е основателен в цялост. От приложените по делото преводни нареждания се
установява, че ищецът е платил на нотариус Петьо Петров, нотариус Николай
Ников и нотариус Веселин Томов, съответно 18, 00 лева; 72, 00 лева и 49, 20
лева, за изготвяне на уведомление за предсрочна изискуемост; за нотариална
заверка на подпис и за връчване на процесното уведомление за предсрочна
изискуемост на ответника.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
513, 49 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лева и държавна
такса в размер на 33, 49 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1342, 47
лева (държавна такса в размер на 216, 51 лева; държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 15, 00 лева; депозит за вещо лице в размер на 550, 00
лева; адвокатско възнаграждение от 560, 96 лева).
Ответникът не представя доказателства за реализирани разноски.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
6
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 469, 33 лева; за първоинстанционното производство – 1226, 72
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу С. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1195, 59 лева, представляваща главница по Договор за издаване на
кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“ от 20.12.2005 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707 по
описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу С. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 195, 47 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
29.11.2016 г. до 30.10.2023 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 707 по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу С. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 23 от Общите условия за издаване и използване
на кредитна карта „AMERICAN EXPRESS“, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 139, 20 лева, представляваща разходи за уведомяване на длъжника
за предсрочната изискуемост, начислени и извършени за периода от
13.10.2020 г. до 31.10.2023 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 707 по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 114, 39 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода за периода от 29.11.2016 г. до 12.03.2020 г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 707 по описа
7
на Районен съд Добрич за 2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, да заплати на Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 469, 33 лева – разноски по ч.гр.д. №
707/2024 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „****“
№ 16, вх. А, ет. 4, ап. 10, да заплати на Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 1226, 72 лева – разноски по гр.д. №
2893/2024 г. на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8