№ 420
гр. Благоевград, 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело №
20251200900083 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ЗА МОЛИТЕЛЯ “ДЕСИБО“ ЕООД – редовно призован, явява се адв. Р.
А., с пълномощно от днес.
ЗА КРЕДИТОРА „ГОЛД АГРО“ ЕООД – редовно призован, се явява адв.
Р. А., с пълномощно по делото.
ЗА ДЛЪЖНИКА Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД- редовно
призован, явява се адв. К. С., с пълномощно по делото.
ЗА КРЕДИТОРА „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД – редовно призован, се
явява адв. Д. Д., с пълномощно по делото.
ЗА КРЕДИТОРА „“Юробанк България“ АД – редовно призован, се явява
адв. С. Р., с пълномощно по делото.
ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК В. В. – редовно призован, се явява лично.
ЗА КРЕДИТОРА НАП – Централно управление – редовно призован, не
изпраща представител.
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 27.10.2025 г. по делото е постъпила Молба от НАП – Централно
управление гр. София, с която моли да бъде даден ход на делото, в случай, че
не са налице процесуални пречки за това.
Посочват, че поддържат изцяло подаденото от НАП Възражение изх. №
60-30-913/25#23/28.08.2025 г.
В случай, че се даде ход на делото по същество, молят съда да постанови
определение, с което изцяло да уважи подаденото възражение и да внесе
съответните корекции в списъка на приетите вземания и в списъка на
неприетите вземания на кредитори на длъжника.
Към молбата са приложени писмени доказателства: заверени копия на
опис на пощенските пратки на ЦУ на НАП от 29.08.2025 г. и на жалба на
1
Столична община изх. № СОА23-ДИ11-5821-13 от 13.08.2025 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
С оглед липсата на процесуални пречки, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Р. А. – От името на “ДЕСИБО“ ЕООД представям писмен отговор
на Възражението по чл. 690 от ТЗ, прилагам и Решение № 345/28.04.2025 г. по
повод вземането, което е постановено по гр.дело № 2693/2023 г. на РС –
Благоевград.
От името на “ДЕСИБО“ ЕООД на първо място считам, че
Възражението на „Юробанк България“ АД е бланкетно, напрактика липсват
конкретни аргументи, касаещи неоснователността на вземането на доверителя
ми. В отговора на възражението, което приложих в днешно съдебно заседание,
съм посочил подробни аргументи, че вземането на доверителя ми е основано
на съдебен акт, който е влязъл в сила, който е служебно известен и на съда по
несъстоятелността. Също така постановено в производство, по което
длъжникът е имал възможност да направи съответни възражения.
Налице е подписан акт обр. 19 от страните, който обвързва и длъжника
с изложените от него факти и обстоятелства, поради което моля да оставите
без уважение така депозираното възражение от „Юробанк България“ АД,
което считам за неоснователно и недоказано по същество.
АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам
подаденото възражение. Считаме, че същото е основателно и в същото са
изложени съображения, а имено към заявлението за предявяване на вземания
на “ДЕСИБО“ ЕООД не е представено нито едно доказателство,
установяващо съществуването на вземането. Както сме посочили във
Възражението, самият Договор за възлагане за извършването на СМР не
представлява доказателство, че същите са извършени, както и че дължи
плащане, и в какъв размер.
Съдебното решение е по частичен иск за сумата от 25 хил. лева, а
предявеното и прието вземане е 950 хил. лева, тоест разликата над 25 хил.
лева не установено в съдебно производство, поради което не може въз основа
на съдебно решение по частичен иск да се приеме, че е установено вземането
в пълен размер, а за разликата пък не са представени никакви доказателства
при предявяването, с изключение на признания бих ги нарекла между
страните за дължимост на сумите, които признания, макар и формулирани в
документ озаглавен в акт обр. 19 или споразумение, сами по себе си не
доказват изпълнение на дейностите и дължимостта на вземанията.
Съдът би следвало да съобрази единствено съдебното решение по
отношение на частта, която е установена с него, а ние като трето лице-
кредитор не сме ангажирани дори и от това съдебно решение, доколкото не
сме страна по него.
По отношение на доказателствената тежест, за която са изложени
2
съображения, искам да обърна внимание, че ние твърдим, че работите не са
извършени, съответно не се дължи плащане на възнаграждение за тези
дейности. Тоест ние твърдим отрицателен факт.
АДВ. Р. А. – Има подписани между страните съответни документи,
които отразяват, респективно удостоверяват извършени определен обем СМР,
съответно въз основна на така наречения акт обр. 19 е остойностена и
работата. Конкретните документи, подписани от кредитор и длъжник, аз
считам, че ако следва някой да ги оспорва, то това трябва да е страна по
съответното материално правоотношение, а не трето лице.
На следващо място искам да допълня, че дали кредиторът в едно исково
или заповедно производство ще предяви цялата своя претенция или част от
нея, е негово право и преценка. Ние няма как да правим изводи в негативен
аспект по отношение на това дали е предявено в исковото или заповедното
производство цялото вземане. Това е свързано с решение на конкретния
кредитор, дори и с финансовия елемент, тъй като много често се случва, с
оглед било недостига на средства, било подкана към съответния длъжник да
плати, но в никакъв случая няма как да се правят отрицателни изводи за това,
че не е предявено цялото вземане.
АДВ. С. Р. – Аз съм съгласна с колегата, че това, че има решение по
частичен иск не променя изводите, но в случая при самото предявяване не са
представени никакви други доказателства и предявяването се основава само
на съдебно решение. Тези актове за извършени СМР не са представени към
заявлението за предявяване на вземания, и за синдика, и за съда, и за
останалите кредитори остава просто да приемат, че след като е установено
вземане за 25 хил. лева, най- вероятно имате и за 1 милион лева, но това не се
доказва. Докато идеята на предявяването е, за да прецени съда, за да прецени
синдика и да преценят и другите кредитори колко е основателно е, да
представите всички доказателства, установяващи вземането. А тези
доказателства, доколко разбираме, не са представени и в тези производства по
частичните искове. Там не е имало нужда, но в това производство има нужда,
защото тук не е без значение и не е само въпрос между страните, дали
кредиторът има вземане към длъжника, а вече касае и останалите кредитори,
които ще разпределят евентуално имуществото от масата по между си и ще
взимат решение на общо събрание.
АДВ. Р. А. – От името на „ГОЛД АГРО“ ЕООД по отношение на
оспорването на „Юробанк България“ АД на вземането на доверителя ми,
отново подобно на предходното вземане, всъщност тук имаме съдебни актове,
влезли в сила решения, които установяват безспорно основанието на
претенцията на доверителя ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД и съответно и размер.
Отново имаме подписани между страните, неоспорени до този момент,
до откриване производството по несъстоятелност документи между
кредитора и длъжника, тоест това е правопораждащия юридически факт на
подписани актове по строителство, а имено съответните образци, от които се
удостоверява извършеното, което е остойностено в случая.
За това считам, че вземането на доверителя ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД е
3
безспорно установено, всъщност то е и ликвидно, доколкото са налице и
съдебни актове в тази връзка, а е и изискуемо.
За това Ви моля да оставите без уважение Възражението на „Юробанк
България“ АД. Считам същото така, че същото не е конкретно, не е
конкретизирано и индивидуализирано по отношение вземането на доверителя
ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД.
АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам
подаденото възражение.
Поддържам същите аргументи, които изложих по отношение на
вземането на “ДЕСИБО“ ЕООД и за вземането на „ГОЛД АГРО“ ЕООД.
По отношение на доказателствената тежест - при направено от нас
изрично оспорване, че не са извърши СМР в тези размери. Ние твърдим
отрицателен факт и няма как да го докажем ние.
АДВ. Д. Д. – От името на „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД изразявам
становище, че оспорвам така депозираното от „Юробанк България“ АД
Възражение срещу вземането на доверителя ми.
Считам същото за неоснователно и необосновано, моля същото да не
бъде уважавано по съображенията, които изложи процесуалния представител
на “ДЕСИБО“ ЕООД и „ГОЛД АГРО“ ЕООД, тъй като и нашето вземане е
породено от идентичен вид дейности и е подкрепено със същите
доказателства - Договор за СМР, съдебни решения, установяващи
основанието на вземането, също така и акт обр. 19.
АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам
подаденото възражение. Считаме, че същото е основателно и в същото са
изложени съображения, а имено и към заявлението за предявяване на
вземания на „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД не са представени доказателства,
установяващи съществуването на вземането. Договор за възлагане за
извършването на СМР не представлява доказателство, че същите са
извършени, както и че дължи плащане, и в какъв размер.
Съдебното решение е по частичен иск за сумата от 25 хил. лева и съдът
би следвало да съобрази единствено съдебното решение по отношение на
частта, която е установена с него, а ние като трето лице- кредитор не сме
ангажирани дори и от това съдебно решение, доколкото не сме страна по
него.
По отношение на доказателствената тежест, за която са изложени
съображения, отново заявявам, че ние твърдим, че работите не са извършени,
съответно не се дължи плащане на възнаграждение за тези дейности. Ние
твърдим отрицателен факт и няма как да го докажем ние.
По повод неприетите вземания на „Юробанк България“ АД, излагам
следното:
В самото заявление за предявяване на вземанията сме посочили, че
вземанията, които сме предявили произтичат от два договора за кредит. По
единия от договорите сме посочили и сме представили доказателства от по
4
Договора за кредит от 2019 г., че несъстоятелния длъжник Търговски
комплекс „Надежда“ ЕООД е поръчител, представили сме Договор за
поръчителство и два анекса към него. До скоро имаше плащания от трети
лица по този договор.
Първия проблем е да се приеме факта, че Търговски комплекс
„Надежда“ ЕООД са ни поръчител по единия кредит и солидарен длъжник по
другия кредит, тоест те са лично задължени към „Юробанк България“ АД, не
са само ипотекарен и заложен кредитор, както беше написано в становището
на синдика и с това не сме съгласни, за това са представени доказателства
още към молбата за предявяване на вземанията и още веднъж ще ги
представя и в днешното съдебно заседание. Представям Договор за
поръчителство и Договора за кредит, с който Търговски комплекс „Надежда“
ЕООД е встъпил като солидарен длъжник, тоест според нас няма съмнение,
че несъстоятелното дружество е лично задължено по тези кредити.
По отношение на изискуемостта на същите:
Всички възникнали вземания, а вземания по усвоен кредит безспорно
са възникнали, следва да се предявят в рамките на 3 - месечен срок по ТЗ и за
това има и практиката на ВКС, независимо от това дали са падежирали или
не. В случая обаче и са падежирали вече вземанията, защото самото
откриване на производство по несъстоятелност на Търговски комплекс
„Надежда“ ЕООД, което дружество е лично задължено по кредитите и от
друга страна е учредило ипотека за обезпечаване на същите, съгласно
Договорите за кредит представлява основание за обявяването на същите за
предсрочно изискуеми и независимо дали има просрочие по същите или не.
Кредитите са обявени за предсрочно изискуеми, като за това са
изпратени покани до всички задължени лица, включително и до
кредитополучателя и до Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД, поканата до
синдика е приложена към Възражението.
В самият Договор за кредит страните знаят, че ако лицето, учредило
обезпечение бъде обявено в несъстоятелност, това е уговорена в Договора за
кредит не в общите условия и съответно на това основание са обявени за
предсрочно изискуеми, за което представям поканите, връчени по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК чрез ЧСИ Цеклеов. Поканата за това сме я приложили към
Възражението, което е представено на синдика и той също е получил.
Моля да имате предвид практиката на ВКС, включително във всички
производства по несъстоятелност, вземането след като е възникнало,
кредиторът следва да го предяви в 3-месечния срок, след 3 - месечния срок
можем да предявим вземане, което тепърва е възникнало по нов договор,
който е сключен в последствие. Същите ще станат и изискуеми с решението
за обявяване в несъстоятелност.
Между другото в Търговският регистър е допусната грешка, като е
посочено, че дружеството е обявено в несъстоятелност.
Бих искала да обърна внимание, че всичко това е излишно, тъй като
независимо дали кредитът е падежирал или не, банката следва да го предяви
5
в 3-месечен срок и същия следва да бъде приет. Няма възможност за
предявяване след 3- месечния срок на вземане, което е възникнало.
Искам да обърна внимание, че никакво значение няма това. Значение
има, че кредитът е възникнал и съществува вземане по него, и моментът да се
предяви е сега, и да се приеме сега.
Исках да обърна внимание, че в ТР, като публично обстоятелство, е
обявено, че дружеството е обявено в несъстоятелност.
Искам да обърна внимание на чл. 71 от ЗЗД, който също в случая може
да бъде приложен, ако има съмнение, че падежиралото вземане не е обявено.
„Изпълнение на срочно задължение може да бъде изискано и преди срока,
когато длъжникът е станал неплатежоспособен.“. Тази разпоредба също
следва да бъде съобразена.
Всички тези неща в съвкупност това, че вземането е възникнало и трябва
да бъде предявено в 3-месечния срок; това, че имаме неплатежоспособен
длъжник; това, че неплатежоспособността е основание да бъде обявен
кредита за предсрочно изискуем, което е сторено и за което конкретния
длъжник Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД е уведомен, включително
чрез синдика. Поканата за обявяване е приложена към Възражението,
изпратена е до него също, длъжникът по този начин също е уведомен за тази
предсрочна изискуемост, достигнало е до знанието на длъжника в настоящото
производство и каквото е могло да бъде направено спрямо
кредитополучателя, който си е объркал адреса и грешно си го е посочил в ТР,
от там да почнем, въобще не е трябвало да го търсим, а да приемем, че е
обявен. Достигнали са поканите до адреса, дори и еднократното достигане е
достатъчно, съгласно условията на договора, така, че моля да измените
списък и вземанията на „Юробанк България“ АД да бъдат включени в него с
привилегиите, каквито са предявени със Заявлението за предявяване –
ипотеки, особени залози, както са описани в заявлението.
АДВ. К. С. - По отношение на Възражението на „Юробанк България“
АД, моля да ми дадете срок да се запозная с тях, включително и с поканата по
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Депозирал съм становище и допълнение към становището по делото, но
накратко ще изразя становище.
Считам за безспорно, че Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД е
поръчител по така цитираните Договори за кредити.
На следващо място „Юробанк България“ АД е ипотекарен кредитор,
това е безспорно и точно заради това ТЗ в чл. 717н и чл. 717д е установил
конкретни права и привилегии именно във връзка с качеството на ипотекарен
кредитор.
На следващо място, безспорно е, че кредитът е обслужван, налице са
плащания, макар и от друг съдлъжник - от „Интегрейтид Кооперейшън
Системс“ ЕООД.
Също така желая да посоча, че имаме и свръхобезпеченост на тези
кредити, първо е налице гарантирана ипотека от Търговския комплекс, на
6
следващо място имаме банкова гаранция от „Българска банка за развитие“,
имаме и залог върху всички тези вземания, както и застраховка в размер на
10 мил. лева.
Считам, че това е достатъчно основание да не се приеме Възражението.
Моля да ми дадете срок да взема отношение по всички представени
доказателства, както и по отношение на поканата по чл. 50 ал 2 от ГПК.
ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК В. В. - За банката становището ми е следното:
Аз поддържам становището, което съм дал. Прегледах договорите и според
мен и двата договора са за поръчителство, защото в ТР на ВКС е посочено, че
не е важно какво ще пише в заглавието на договора, а по същество, а това е
типичен договор за поръчителство. Тук като прочетох реално трябва спрямо
кредитополучателя да бъде обявен за предсрочно изискуем кредита, няма
иначе как това да рефлектира към дружеството, на което съм синдик като
поръчител.
Не съм запознат с тези доказателства какво е връчено, какво не. Ще ги
прегледам.
Това, което установих е, че има една огромна свръхобезпеченост. Най-
странното е, че има банкова гаранция от „Българска банка за развитие“, която
на момента би могла да бъде осребрена. И тук трябва да видя какво следва от
тази банкова гаранция, тя е дадена и при случването на дадени събития
веднага да се осребри и „Юробанк България“ АД да си получат парите.
АДВ. С. Р. – Ние сме наясно, че докато не сме си получили парите,
имаме право да ги търсим от всички солидарни длъжници. След като ги
предявяваме твърдя, че не сме ги получили по друг начин. Дали имаме 10
обезпечения, няма никакво значение, въпросът е, че кредитът към момента не
е погасен.
ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК В. В. – След извършени проверки ми направи
изключително лошо впечатления това, че тази фирмата – съдлъжник плаща
на всяка дата, банката не им взима парите въпреки, че тя ги е предоставила, за
да кажете /синдикът се обръща към пълномощника на банката/, че не е
изпълнено в срок и да натрупате наказателни лихви. Карате ги след 5 дни да
Ви дадат от управителя писмена молба, че могат да вземат парите, които са им
предоставени вече със закъснение 6-7 дни и чак след писмената молба ги
вземате. Тоест той Ви ги дава парите, а Вие не искате да ги взимате и
начислявате на нас като поръчител наказателни лихви, адвокатски хонорари.
Аз това не мога да го приема това.
За всеки месец, откакто има открито производство, в деня са Ви
предоставени парите от тази фирмата-съдлъжник. За всяка месечна вноска от
08.07.2025 г., когато сме публикували решението за откриване на
несъстоятелността има постъпили суми.
Моля да ми дадете възможност да се запозная с писмените
доказателства, които се представиха в днешно съдебно заседание.
Относно всички останали вземания, те са идентични вземанията, има
съдебно решение. В търговските книжа на дружеството има документи, които
7
са ми достатъчни и след съдебното решение за мен няма друг избор, освен да
ги включа.
Осчетоводени са задълженията, има ги в счетоводството на длъжника,
има ги и съдебните решения, има ги вземанията към „ДЕСИБО“ ЕООД в
търговските книги. Но търговските книги са си търговски книги, има съдебни
решения.
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото,
приложените такива към Молбата на НАП-Централно управление гр. София с
вх. № 16309/27.10.2028 г., както и да приеме Доклада на временния синдик В.
В..
По представените писмени доказателства в днешно съдебно заседание
от представителя на „Юробанк България“ АД по повод неприетите вземания, с
оглед обема им, следва да се даде възможност на длъжника и временния
синдик да се запознаят с тях и да вземат отношение по тях в едноседмичен
срок от днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към Молба на
НАП-Централно управление гр. София с вх. № 16309/27.10.2028 г. писмени
доказателства: заверени копия на опис на пощенските пратки на ЦУ на НАП
от 29.08.2025 г. и на жалба на Столична община изх. № СОА23-ДИ11-5821-13
от 13.08.2025 г.
ПРИЕМА към доказателствения материал по делото Доклад на
временния синдик В. В..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на длъжника и временния да се запознаят с
представените в днешно съдебно заседание от представителя на „Юробанк
България“ АД писмени доказателства и да изразят отношение по тях в
едноседмичен срок от днешно съдебно заседание.
За събиране на допуснати доказателествени средства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 04.11.2025 г. от 14,00 часа, за която
дата и час страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,15 часа.
Този протокол е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/чл. 102а, ал.1 от ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
8