№ 845
гр. София , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500101 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260805 от 27.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 7395/2018 год. по описа на
СГС, I-13 състав, Н. Д. Т. е осъден на правно основание чл.558, ал.7 от КЗ, във връзка с
чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ да заплати на Гаранционен Фонд сумата от 286 705.60 лева,
представляващи изплатеното по щета № 210219/10 год. обезщетение за неимуществени
вреди на А. М. К., В. М. О. и П. М. Р., наследници на М. А. Р., заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на исковата молба – 04.08.2018 год. до окончателното й
изплащане, като с решението са разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника Н. Д. Т., чрез назначения от съда особен представител,
като се правят оплаквания за неправилност. Твърди, че решението е постановено по
нередовно искова молба в която не е уточнен петитума, а отделно от това решението е
несправедливо. Ищеца в настоящето производство не е упражнил правото си на касация по
обезщетителното исково производство, с което действие доброволно се е съгласил с
определеното обезщетение, което сега претендира от делинквента. Моли решението да бъде
отменено, като исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемият Гаранционен Фонд депозира отговор с който оспорва наведите по жалбата
доводи и моли за потвърждаване на решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
1
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи редовността на исковата молба по която е
постановено решението, както и процесуалното поведение на ищеца в предходното исково
производство с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ.
От събраните пред първоинстанционният съд доказателства по делото се установява, че
Гаранционен Фонд е осъден по предявен иск с чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ, по гр.д. 3396/11
год. по описа на СГС и е заплатил на наследниците на М. А. Р., пострадала като пешеходец
при пъртно-транспортно произшествие, станало на 03.11.2009 год. и реализирано по вина на
Н. Д. Т. сумата от 286 705.60 лева, представляващи общ размер на главница от 210 000 лева,
лихва върху тази сума начислена в изпълнително производство от 50 748.60 лева, такси и
разноски по изпълнителното дело в размер на 17 557 лева, както и 8400 лева държавна такса
по сметка на СГС.
Неоснователни са възраженията на ответника, че решението е постановено по нередовна
искова молба, тъй като не е уточнен петитума. Ищеца е посочил конкретно, че претендира
от ответника именно сумата от 286 705.60 лева, включваща общ размер на главница от
210 000 лева, лихва върху тази сума начислена в изпълнително производство от 50 748.60
лева, такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 17 557 лева, както и 8400 лева
държавна такса по сметка на СГС, която сума представляваизплатено обезщетение по
образувана пред него щета № 210219/10 год.
Настоящият състав също не възприема възраженията на ответника, че липсата на
касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по някакъв начин сочи, че
Гаранционен Фонд се е съгласил, че плащанията следва да останат за негова сметка, а не да
търси регрес. Ответника по настоящия спор е участвал като трето лице помагач на ответната
страна в обезщетителното производство и е обвързан от мотивите относно фактическата
обстановка във връзка с деликта. Отделно от това е могъл за извършва всички процесуални
действия по делото.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на особения представител на ответника не се дължи
възнаграждение и такова не следва да бъде определяно.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 260805 от 27.10.2020 год., постановено по гр.д.№
7395/2018 год. по описа на СГС, I-13 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3