Решение по гр. дело №6186/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20699
Дата: 14 ноември 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20241110106186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20699
гр. С., 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110106186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Х. Т. и М. Р. И., с която са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните
суми: сумата от 1025,69 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
02.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 166,39 лв. - мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 15.08.2023 г., сумата от 23,76 лв. - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 5,40 лв. -
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. върху цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Н.“, ж.
к. „Л.“, бл. 35, вх. Г, ет. 3, ап. 63, с абонатен № 59711, които суми се претендират при
условията на разделна отговорност от ответниците – по 1/2 част.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им
на съсобственици на процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците
топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава,
1
поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер.
Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” ЕАД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения им особен представител, с който оспорват исковете по основание и размер.
Твърдят, че от 1990 г. никой не живее в имота, свалени са отоплителните тела и в него не се
ползват услугите на ищцовото дружество. Оспорват да са получавали уведомления за
дължими суми, оспорват, че са съсобственици на имота. Евентуално възразяват за
погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право
на собственост върху имота; че процесният имот е топлоснабден; че през процесния период
ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че през
процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава, както и размера на
обезщетението за забава.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат
всички свои възражения, евентуално че са погасили претендираните вземания.
Спорно на първо място е обстоятелството дали ответниците имат качеството
потребители на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема
следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
2
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по
описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
3
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преце.та с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Видно от нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ
№ 12, том XXVIII, дело № 5412/1969 г. на 03.10.1969 г., Х.П.Т. е признат за собственик на
апартамент № 63, блок № 21, етаж 3, в жилищен комплекс „Т.“ – ул. „Т.“, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 56,48 кв. м., при
съседни на апартамента: стълбище, К. и М. М., ул. „Т.“, двор, М. и К.В., заедно със зимнично
помещение, при съседи: коридор, В.Н. ул. „Т.“, Д.Н, заедно с 0,958 % идеални части от
общите части на сградата, на основание чл. 55г ЗПИНМ.
Видно от удостоверение от 21.09.2012 г., издадено от Столична община, район „Н.“
ж. к. „Т. 2 ч“ бл. 21 е идентичен с ж. к. „Л.“ бл. 35.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РНД21-ТД26-1821/3/30.12.2021 г.,
издадено от Столична община, район „Н.“, Х.П.Т. е починал на 28.07.1981 г., като е оставил
за свои наследници по закон Я. Х.ва Т. – съпруга, починала на 30.08.1990 г. (оставила за свои
наследници по закон Д. Х. Т. – дъщеря, и З.Х. Т. – дъщеря, починала на 15.03.2005 г.), Д. Х.
Т. – дъщеря, и З.Х. Т. – дъщеря, починала на 15.03.2005 г. (оставила за свой наследник по
закон М. Р. И. – син).
По делото е прието заявление - декларация от Д. Х. Т. до „Т.С.“ ЕАД от 15.07.2008 г.
(вх. рег. № 2181/15.07.2008 г. по регистъра на „Т.С.“ ЕАД), с което е поискано откриване на
партида за имот в ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. Г, ет. 3, ап. 63, с абонатен № 59711, като е посочено,
че домакинството на ответницата се състои от 1 член, приложена е и декларация, че имотът
ще се ползва за жилищни нужди. Декларацията носи подпис за ответницата Д. Х. Т., който
не е оспорен в хода на производството.
По делото е представен и споразумителен протокол от 15.07.2008 г., с който Д. Х. Т. –
като титуляр на партида с абонатен № 59711 за адрес: ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. 4, ап. 63, и
ищецът са се споразумели остойностяването на отчетената от топломера в абонатната
станция топлинна енергия да се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „Н.
Инженеринг“ ООД, а евентуални възражения по данни, определящи фактурираните
количества на топлинна енергия да се отправят към фирмата за дялово разпределение
(топлинно счетоводство). Споразумителният протокол е подписан за потребител от
ответницата, който подпис не е оспорен по делото.
4
По делото са приети също: искане с рег. № Г-23425/07.11.2016 г. от Д. Т. до „Т.С.“
ЕАД за уточнение на дължимите суми за абонатен № 59711 за адрес: ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. 4,
ап. 63, ищецът е уведомен, че жилището не се ползва от 1990 г. и че отоплителните тела са
свалени, ответницата живее постоянно в Съединените щати и не желае да ползва услугата
топлоподаване за посочения имот; декларация с нотариална заверка на подписите от
25.08.2016 г. от Д. Х. Т., с която последната е декларирала, че от 30.08.1990 г. процесният
имот не е обитаван от никого; искане с рег. № Г-1026/22.01.2016 г. от Д. Т. до „Т.С.“ ЕАД за
отписване от партидата за имота на погасени по давност вземания на обща стойност
15 552,51 лв., с включени лихви, по конкретно посочени фактури за периода от 2006 г. до
2012 г.
По делото е приет протокол от 04.09.2002 г. от Общо събрание на етажната
собственост в ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. Г, Д, Е, на което е взето решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ТАЕС „Н. инженеринг“ ООД, като е
упълномощен и представител, който да сключи договора от името на етажната собственост.
Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, в който срещу процесния
апартамент и абонатен номер е вписан Х.Т., без положен подпис, като е вписано, че
собственикът е в чужбина.
По делото е приет Договор от 26.09.2002 г., сключен между собствениците на
апартаменти в етажната собственост, находяща се в гр. С., ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. Г, Д, Е, и
ТАЕС „Н. инженеринг“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, въз
основа на взето решение по протокол от 04.09.2002 г. на проведено общо събрание на
собствениците от етажната собственост.
Приети са и фактури за процесния период, издадени на името на Д. Х. Т..
Приет е и Договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за
енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД като възложител и „Н.“ ЕАД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради -етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в град С., при спазване на
изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. срещу
заплащане на определена цена.
От представените доказателства се установява, че процесният имот е придобит от
ответниците Димитрица Х. Т. и М. Р. И. по наследство от Х.П.Т., Я. Х.ва Т. и З.Х. Т., при
квоти по ½ идеална част от правото на собственост. По делото не се твърди и не се
установява правото на собственост да е било прехвърлено през процесния период или да е
било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице.
Независимо, че ответницата Д. Т. не е едноличен собственик на имота, съдът приема,
че пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове е само
ответницата Д. Т.. Това е така, тъй като от същата е подадена молба –декларация за
5
откриване на партида на нейно име. По силата на подадената молба за откриване на партида
страната е изявила волята си да встъпи в договорно правоотношение с ищеца, съответно
ответницата е заявила желанието си партидата за процесния имот да бъде прехвърлена на
нейно име, като изрично е посочила, че семейството й се състои от един човек. Тази молба
представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе,
продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, и е открил партида
именно на името на лицето, подало заявлението – декларация, ищецът е приел
предложението на Д. Т. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. В
конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято автентичност не е оборена по
делото, Д. Т. е отправила искане цялата енергия, доставена до имота да се заплаща от нея.
При така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ЗЕ е ответницата Д. Т. за целия
исков период, и само тя следва да отговаря за заплащането на количеството потребена
енергия в имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото дружество изричен писмен
договор за доставка на топлинна енергия.
Ето защо предявените искове срещу ответника М. И. следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, тъй като посоченият ответник не е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените срещу него искове, тъй като няма качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния период по отношение на процесния имот.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника,
включително и относно приемането на общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Предвид тази нормативна уредба съдът приема, че между „Т.С.“ ЕАД и Д. Т. за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия, каквито са общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение
№ 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на изричното искане на
ответницата, която е задължена да заплаща стойността на доставената до
имота топлинна енергия, при доказана реална доставка.
На следващо място спорно е обстоятелството дали процесният имот е бил
присъединен към топлопреносната мрежа и дали до същия е доставяна топлинна енергия
през исковия период, по отношение на което съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
6
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредби
за топлоснабдяването.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост
арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Относно количеството и цената на топлинната енергия е изслушано и прието
заключение на съдебно - техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което
настоящата инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано. От
същото се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната
станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира процесният имот, е измервано и
отчитано от общ топломер. И за двата отоплителни сезона не е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите за дялово разпределение, като в имота не е имало отоплителни тела,
свързани към ВОИ, в имота е имало щранг – лира в банята, за която служебно е начислена
топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в имота – 0,290692 МВтч за първия
отоплителен сезон и 0,491994 МВтч за втория отоплителен сезон. За имота не е начислена
ТЕ от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. е начислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем 148 куб. м. (33,84 % - 1,299023 МВтч). За периода от 01.05.2021 г. До 30.04.2022 г. е
начислена ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 148 куб. м.
(34,56 % - 1,395303 МВтч). За имота е начислена и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
начислен разход за един ползвател - 51,10 куб. м. за първия отоплителен период, и 50,54 куб.
м. за втория отоплителен период. От експертизата се установява, че фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия е извършила дяловото разпределение за имота за
исковия период в съответствие с действащата нормативна уредба, като технологичните
разходи в абонатната станция са отчислявани от доставената в абонатната
станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативната уредба.
Общо начислената и дължима сума за ТЕ за процесния период, с включване на
изравнителните сметки, е в размер на 1025,72 лв., в която сума не са включени
7
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди. Ищецът при
начисляване на сумите по фактурите е прилагал одобрените цени на ТЕ, действащи по
време на процесния период. Не е констатирано добавяне на ТЕ към изчислената ТЕ за
сградна инсталация за двата отчетни периода. Топломерът в абонатната станция е
преминавал метрологични проверки на 14.02.2020 г. и 24.04.2021 г., като не са констатирани
отклонения.
С оглед на тези данни и липсата на отчетени неточности при измерване на
топлинната енергия, преминала през общия топломер в абонатната станция, съдът приема,
че през процесния период общият топломер е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия топлинна енергия. Заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде кредитирано, тъй като е достатъчно задълбочено, изготвено е не
само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на
документите, представени от топлофикационния район.
Във връзка с извършването на индивидуалното разпределение на топлинна енергия
през исковия период от страна на „Н.“ АД с молба от 12.08.2025 г. са представени и
изравнителни сметки за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2022 г., както и констативни протоколи за неосигурен достъп до имота за отчет на
уредите за дялово разпределение. Видно от представените протоколи редовните дати за
отчет за първия отоплителен сезон са били 29.04.2021 г. и 22.05.2021 г., отразено е, че не е
осигурен достъп до процесния апартамент № 63 в ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. Г, с абонатен №
59711 и на двете редовни дати за отчет; редовните дати за отчет за втория отоплителен сезон
са били 17.05.2022 г. и 24.05.2022 г., отразено е, че не е осигурен достъп до процесния
апартамент № 63 в ж. к. „Т.“, бл. 35, вх. Г, с абонатен № 59711 и на двете редовни дати за
отчет, като констативните протоколи са подписани от представител на етажната собственост
и от представител на „Н.“ АД.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на
ответницата е доставяна топлинна енергия за отопление от щранг – лира в банята, топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Ето защо съдът приема, че през исковия период процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена
към топлопреносната мрежа. От приетите писмени доказателства се установява също, че за
сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от „Н.“ АД, за което е взето решение на
етажните собственици.
Тук е мястото да се посочи, че от страна на ответницата не са наведени възражения,
че се е отказала от договора за доставка на топлинна енергия по предвидения в ОУ ред. Не
се установява постигнато между страните споразумение за спиране на подаването
на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване до процесния имот и за демонтиране
8
на щранг – лирата в банята, като от ангажираните по делото доказателства се установява,
че топлинна енергия е била начислявана и за процесния период, на което ответницата няма
данни да се е противопоставила. Отделно от това, титулярят на права върху отделни обекти
може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата (за прекратяването на топлоподаването до абонатната станция в сградата следва да
е направено искане по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, каквото в случая не е налице).
Относно основанието за начисляването на ТЕ и нейния размер съдът приема, че тази
енергия е начислена законосъобразно, при условията на установения по делото неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, което е предвидено като
възможност в действащата през процесния период нормативна уредба. Съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и последвалата Наредба №
ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението
по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 (при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане), като
според вещото лице изчислението по изравнителните сметки е правилно.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че
количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост
топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност
посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният
потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ редът за отчитане на показанията на уредите
на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите
п о чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на
топлопреносното предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Така посочената законова делегация урежда отклонение от
разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на
потребителя за осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на
предоставения достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи,
че е извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощен
9
представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители или на граждански
договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ, клиентите избират
лице или лица от етажната собственост, които да подписват протоколите за неосигурен
достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп - чрез съставяне на протокол за
неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното предприятие (респ. на
съответната фирма за дялово разпределение) и един или повече представители на етажната
собственост.
В случая по делото са приети документи, посредством които ищецът пълно и главно
доказа правото си да начисли по реда на Наредбата служебно количество
на топлинна енергия, което след това е фактурирал въз основа на одобрените цени на ТЕ
през периода, поради неосигурения достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Топлинната енергия за БГВ в апартамента е изчислявана на база 140 л.
дневно за един потребител, което се установява от данните, че за всеки отоплителен период е
начислена ТЕ за БГВ около 51 куб. м., т. е. в минимален съгласно нормативната уредба обем
за един потребител. Не се твърди и доказва ответницата да се е възползвала от възможността
да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки в сроковете,
указани в общите условия на договорите и изискванията на Наредбата (чл. 70, ал. 8 НТ),
нито в отговора на исковата молба са наведени възражения относно неспазване на реда за
служебно начисляване на ТЕ за БГВ, поради което съдът приема, че топлинната енергия е
начислена правилно и за двата отчетни периода.
Според експертното заключение по изслушаната съдебно - техническа експертиза в
имота има щранг - лира, от която е отдадена топлинна енергия, изчислена служебно по
максимален специфичен разход на сградата, съобразно действащата нормативна уредба.
Щранг - лирите са отоплителни тела (§ 1, т. 37 от ДР на ЗЕ) и в случите, когато за тях няма
техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране,
отдадената от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път, както е в настоящия
случай. Те не са елемент от сградната инсталация, а общо отоплително тяло за
апартаментите от вертикалата. Не е доказано демонтиране на щранг - лирата, което
обосновава извод за признаване дължимостта на доставената от това отоплително тяло (без
уред) топлинна енергия.
Във връзка с начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
следва да се посочи, че с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа
става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните
10
собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се
разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответницата е обвързана от
взетото решение.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове, тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти, находящи се в
сграда в режим на етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот.
В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда
могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина
на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството
етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат
използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното
по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
С решение от 5.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 СЕС прие, че в
българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики (така и решение № 261079/24.03.2022 г. по в.
гр. д. № 5681/2021 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, решение № 260050/22.01.2024
11
г. по в. гр. д. № 4676/2021 г. по описа на СГС, ІІ-Г въззивен състав, решение №
3215/23.06.2023 г. по в. гр. д. № 11089/2021 г. по описа на СГС, І V-А въззивен състав и др.).
В случая не се установява топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, да
надхвърля 50 %, като за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно
разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС,
клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна инсталация и общите
части на етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е променено след
сключване на договора на продажба на топлинна енергия.
Следователно, въпреки твърдението на ответницата, че имотът е бил необитаем през
исковия период, по делото се установява, че съгласно нормативната уредба е начислявана
топлинна енергия от щранг-лирата, представляваща отоплително тяло без уред, топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, при липса на данни за прекратяване на топлоснабдяването. Поради изложеното
ответницата Д. Т. дължи цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
на топлинната енергия за отопление и БГВ, която е измервана коректно и е на стойност
1025,72 лв. От ответницата Д. Т. се претендира 1/2 част от задължението, поради което с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК) искът е основателен за
сумата от 512,85 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на исковата молба, то в
случая от 02.02.2024 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага – тъй като изискуемостта на вземането за м. 05.2020 г. е настъпила на 15.07.2020
12
г., т. е. след отмяната на извънредното положение. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 02.02.2021 г., са погасени по давност.
В случая това за вземанията за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г., които са на
стойност общо 155,78 лв. (съгласно Таблица № 2 от СТЕ), или за ½ част – 77,89 лв.
Следователно за непогасения по давност период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. дължимата
сума е в размер на 434,96 лв. От ответницата не се твърдят плащания, а и такива не се
установяват по делото, поради което искът за главница за топлинна енергия спрямо Д. Т. е
основателен за сумата от 434,96 лв. и за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., а за
разликата над 434,96 лв. до 512,85 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. е
неоснователен като погасен по давност и следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2024 г., до
окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон.
С оглед изложеното, за главните вземания за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г.
в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва (върху сумата от 434,96 лв.), която
следва да се начислява за периода от 15.08.2021 г. до 15.08.2023 г. (за вземането по общата
фактура от 30.06.2021 г. - за периода от 15.08.2021 г. до 15.08.2023 г. и за вземането по
общата фактура от 30.06.2022 г. - за периода от 15.08.2022 г. до 15.08.2023 г.) и е в размер на
65,69 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор, като
съобразно диспозитивното начало искът за мораторна лихва върху главницата
13
за топлинна енергия е основателен за сумата от 65,69 лв. по отношение на ответницата Д. Т.
и следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 83,19 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение н
а топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача – „Т.С.“ ЕАД стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи
условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.“ ЕАД и при
наличните доказателства, представени от третото лице - помагач, че през процесния период
действително е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, е
установен по основание.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, на основание чл. 114, ал. 2
ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е възникнало, тоест давността
за всяко месечно вземане започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от
14
първото число на следващия месец. Предвид началото на периода, за който се претендира
цена на услуга за дялово разпределение – 01.07.2020 г., погасени по давност за вземанията за
периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2021 г., съответно непогасени по давност са вземанията за
периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г. Предвид факта, че не се оспорва размерът на цената
за услугата за дялово разпределение, както и че същата се установява от извлечението от
сметка на ищеца и от СТЕ – по 1,08 лв. месечно, то за непогасения по давност период е в
размер на общо 16,20 лв., или ответницата Д. Т. дължи сумата от 8,10 лв. (1/2 част), до който
размер искът за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъде уважен, съответно
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер спрямо този ответник от 11,88 лв. и за
периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2021 г.
Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2024 г., до
окончателното плащане на задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 950 лв. (100 лв. – държавна такса, 400 лв.
– депозит за особен представител, 350 лв. – депозит за експертизи и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната). С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата Д. Т. дължи на ищеца сумата от общо 395,75 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете срещу нея.
Ответниците не са сторили разноски, поради което съдът не им присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Н.“, ж. к. „Л.“, бл. 35,
вх. Г, ет. 3, ап. 63, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
15
1 ЗЗД, сумата от 434,96 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.02.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 65,69 лв. - мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 15.08.2023 г.,
сумата от 8,10 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.02.2024 г. до изплащане на
вземането, дължими за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Н.“, ж. к.
„Л.“, бл. 35, вх. Г, ет. 3, ап. 63, с абонатен № 59711, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над 434,96 лв. до 512,85 лв. и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. – цена на доставена
от дружеството топлинна енергия, за разликата над 65,69 лв. до 83,19 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 15.08.2023 г., за разликата над 8,10 лв. до 11,88 лв. и за периода
от 01.07.2020 г. до 31.01.2021 г. – цена на извършена услуга за дялово разпределение, и за
сумата от 2,70 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. върху
главницата за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община
„С.“, бул. „С.“ № 247, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 512,84 лв. -
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 83,20 лв. - мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 15.08.2023 г., сумата от
11,88 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 2,70 лв. - мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 15.08.2023 г. върху цена на извършена услуга за дялово разпределение, за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Н.“, ж. к. „Л.“, бл. 35, вх. Г, ет. 3, ап. 63, с
абонатен № 59711.
ОСЪЖДА Д. Х. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Н.“, ж. к. „Л.“, бл. 35,
вх. Г, ет. 3, ап. 63, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 395,75
лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК ******* със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Х.Г. № 58, като трето лице - помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16