Решение по адм. дело №597/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по искова молба от В. А. Б. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Национален осигурителен институт, гр.София. Ищецът твърди, че със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 083-00-10 от 02.01.2024 г. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. По повод подаденото от ищеца заявление, с Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.12.2023 г. до 08.12.2024 г. в размер на *** лв. дневно. Недоволен от размера на определения му осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото обезщетение, е обжалвал горецитираното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Кърджали. Сочи, че предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: М. Б. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер] / [дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Сочи, че по повод подадената от него жалба, с Решение № 2153-08-352 / 29.11.2024 г. Директора на ТП на НОИ - Кърджали отменил Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Ищецът сочи още, че с Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, му било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, поради което той отново подал жалба и срещу това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на новото Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, отново е бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: М. Б. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер] / [дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

Ищецът излага съображения, че с Решение № 2153-08-211 / 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали била отхвърлена. Горепосоченото Решение на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд - Кърджали, който с Решение № 2000 / 14.10.2025 г., постановено по административно дело № 418/ 2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение № 2153-08-211 / 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, и потвърденото с него Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди НОИ-София, да му заплати сумата от 1000 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и на Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В представеното от пълномощника писмено становище поддържа предявения иск, по изложените в него съображения.

Ответникът – Национален осигурителен институт - София, в писмен отговор и становище, представени от пълномощник, намира исковата претенция за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Според приложените по делото доказателства със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 083-00-10 от 02.01.2024 г. ищецът Б. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. По повод подаденото от ищеца заявление, с Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, му било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.12.2023 г. до 08.12.2024 г. в размер на *** лв. дневно. Недоволен от размера на определения му осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото обезщетение, е обжалвал горецитираното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: М. Б. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер] / [дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

По повод подадената от него жалба, с Решение № 2153-08-352 / 29.11.2024 г. Директора на ТП на НОИ - Кърджали отменил Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, му било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, поради което той отново подал жалба и срещу това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на новото Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, отново е бил представляван от изрично упълномощен за това адвокат: М. Б. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер] / [дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

С Решение № 2153-08-211 / 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали била отхвърлена. Горепосоченото Решение на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд -Кърджали, който с Решение № 2000 / 14.10.2025 г., постановено по административно дело № 418/ 2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение № 2153-08-211 / 05.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали, и потвърденото с него Разпореждане № 083-00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменени две разпореждания, издадени от административен орган - ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ, във връзка правомощията му по КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че процесните разпореждания са отменени от компетентния орган, като решението му е влязло в сила. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – две разпореждания, издадени от административен орган и отменени, като последното е с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменените актове, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразните разпореждания.

В случая ищеца претендира имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на неблагоприятните за него разпореждания.

Съдът намира, че заплатените от ищеца адвокатски хонорари във връзка с административното оспорване на разпорежданията на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ — Кърджали, съставляват имуществена вреда, тъй като плащането им е довело до намаляване на имуществото му, поради което е налице наличие на вреда, изразяваща се в направени от В. Б. разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред административния орган. В конкретния случай, видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие № [номер] / [дата] и № [номер] / [дата], ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000.00 лв., от които 500.00 лв. за обжалване на Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и 500.00 лв. за обжалване на Разпореждане № 083- 00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, като и двете разпореждания впоследствие са отменени.

Съдът счита, че ищеца не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не са били издадени незаконосъобразните разпореждания, като намаляването на имуществото му, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на процесните разпореждания. В тази връзка, издадените административни актове са необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретните актове.

Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Видно и от административната преписка по издаване на въпросните разпореждания, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договорите за правна защита и съдействие, заплатено му е уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, според която адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Следва да се отбележи също, че с чл. 7 от Конституцията на РБ отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, е прогласен за един от основните принципи на държавната власт, който не предвижда изключения, в т.ч. и по отношение на видовете актове и действия, когато имат за последица причиняване на вреди, каквито вреди се констатираха в случая. Такива изключения не съдържа и нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът намира, че вредите от действието на разпорежданията на административен орган при НОИ, отменени като незаконосъобразни, подлежат на обезщетяване именно по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В тази връзка е необходимо да се посочи също, че правото на гражданите да защитават правата си с помощта на адвокат, вкл. и при оспорването по административен ред е основно конституционно право, установено в чл. 56, изр.2 от Конституцията на РБ, целящо обезпечаване на ефективна възможност за защита на нарушени или застрашени права пред съдебни органи или администрацията. В този смисъл са и мотивите към Решение №6/05.06.2025 г., постановено по КД №28/2024 г. на КС, с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО.

По отношение на претендирания размер на обезщетението, следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., което препраща към предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дело по Кодекса за социално осигуряване е 500 лв., поради което договорения размер на адвокатския хонорар от 1000 лв., за две производства не е прекомерен. Последния размер съдът преценява като съразмерен на осъществената правна защита и съдействие и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, в хода на административните производства по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и деловодни разноски общо в размер на 410 лв., от които: 10 лв. за внесената държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно приложения ДПЗС №[номер]/[дата]. Последното е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което, независимо от направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото се следва в пълен размер.

Така мотивиран, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], да заплати на В. А. Б. с [ЕГН], от [населено място], [община], сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане № 083-00-10-3/ 20.09.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и на Разпореждане № 083- 00-10-11/ 22.04.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт със седалище и адрес на управление [населено място] ***, [улица] да заплати на В. А. Б. с [ЕГН], от [населено място], [община], направените по настоящото дело разноски в размер на 410 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се връчи на страните.