Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 24.07.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
24.06. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1052 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 82/09.12.2019 г.
по гр.д.№109/2019 г. по описа на Районен съд-Чирпан.
Въззивникът Н.Т.Л.
в депозираната въззивна жалба чрез процесуалния си
представител излага доводи за незаконосъобразност на решението, като излага
подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло. Претендира за
присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият
„Б.“ ЕАД София в качеството на правоприемник на „Е.“ АД чрез процесуалния си представител изразява
становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
В първоинстанционното производство е
установена следната фактическа обстановка:От представения по делото
договор
за кредит „Есп.“, с № 87504 -373606 от 23.05.2014 г.
се установява, че „С.Ж.Е.“ АД, като кредитор се е задължил
да предостави на кредитополучателя Н.Т.Л., сумата от 17
000 лева. Съгласно процесния договор кредитополучателят се задължил да върне
предоставения кредит, ведно с уговорената между страните такса - усвояване от
499 лева, лихви за целия срок на договора от 4 696,71 лева и премии за
застраховка „Живот“ на кредитополучателя от 679,69 лева за период от 60 месеца,
считано от 15.07.2014 г. до 15.06.2019 г., с равни месечни (анюитетни) вноски, всяка
с размер от 372,94 лева, изчислена съгласно формулата за анюитет при уговорен
номинален лихвен процент в договора - 9,95 % и разход за застраховката
„Живот" - 1.44%.
В
чл. 10, ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че вземането на Банката за възстановяване
на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане
на задължение по договора със забава над 90 дни. В случая ищецът се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост – ответникът спрял да плаща вноските по кредита
от 15.09.2015 г.
С
т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В решение № 139/05.11.2014г. по т.д. №
57/2012г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да
се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост
ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.
В
конкретния случай е предявен от банката осъдителен иск за дължимите суми,поради
което следва да се приеме,че с връчването на препис от исковата молба на
процесуалния представител на ответника настъпва предсрочната изискуемост на
вземането.
Договорът
е сключен в изискуемата от закона писмена форма, и съгласно чл. 430, ал. 3 от ТЗ е породил действие, и между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Въззивникът не представя
доказателства в подкрепа на твърденията
си, че подписа положен в договора и цялата преписка не е негов
и в тази насока следва да се приеме,че са неоснователни оплакванията във
въззивната жалба.
В
първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза като относно анализа на приетото като доказателство по делото
заключение на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част.
Предвид
гореизложеното следва да се приеме,че решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.В полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение 82/09.12.2019 г. по гр.д.№109/2019 г. по описа на Районен съд-Чирпан.
ОСЪЖДА
Н.Т.Л., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, пълномощник: адв. И.Д.И. ***, с адрес на кантората: гр. *** да заплати
на „Б.“ ЕАД София ЕИК *** направените по делото разноски в размер на 300
лв./триста лева/-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: