РЕШЕНИЕ
№ 906
Монтана, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ |
| Членове: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА РЕНИ СЛАВКОВА |
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ канд № 20257140600284 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №63 от 18.06.2025г., постановено по АНД №20251610200043/2025г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно постановление №24-0243-000777/21.10.2024г. издадено от ВПД Началник РУ в ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на В. И. С. от [населено място] на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат А., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в постъпило писмено становище моли жалбата му да бъде уважена и претендира присъждане на разноски по делото.
Ответника, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата и поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи по приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Не се установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на свидетеля Т. Г. – съставител на АУАН, установява фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да се кредитират, тъй като това лице не е заинтересовано от изхода на делото свидетели, тоест довода на касатора, че нарушенията не са установени по безспорен начин не може да бъде възприет за основателен.
Не се споделят наведените от касатора доводи, че в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в наказателното постановление има ясно и точно описание на нарушението и посочена нарушената разпоредба която е съответна на описаното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивният съд е правилно е приел, че за установеното нарушение не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН.
На последно място следва да се посочи, че касатора е управлявал МПС, което безспорно се установява, че не е с поставени регистрационни табели, тоест безспорно е извършил описаното нарушение за което законодателят е предвидил налагането на административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за определен срок.
Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №63 от 18.06.2025г., постановено по АНД №20251610200043/2025г. по описа на Районен съд Берковица.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | |
| Членове: |