Решение по ЧНД №222/2024 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 51
Дата: 25 юли 2024 г.
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20244200200222
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Габрово, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова

Велемира Димитрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20244200200222 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд – Габрово искане от Федерална
република Германия за признаване и изпълнение в Република България на решение на
несъдебен орган на издаващата държава. Представено е Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
плащане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган –
Rheinisch-Bergischer-Kreis, ФРГ, по отношение на българския гражданин Н. И..
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение,
като от нейния размер се приспадне изцяло заплатената сума.
Засегнатото лице Н. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. От
негово име се представя банков документ, удостоверяващ извършено плащане на
24.07.2024 г. по сметка на чуждия несъдебен орган на цялата сума, във връзка с която е
1
направено искането.
Съдът, след като съобрази разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
разгледа делото без участие на засегнатото лице.
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението на чуждия несъдебен орган, тъй като засегнатото лице
има местоживеене в района на съда.
Засегнатото лице Н. И. И. е гражданин на Република България, роден на *** в
гр. ***, с постоянен и настоящ адрес в с. С., общ. Габрово.
Искането на издаващата държава се основава на Решение № OWI-
*********/SB13 за налагане на финансова санкция. Същото е постановено на
05.10.2023 г. от несъдебен/административен орган – Rheinisch-Bergischer-Kreis, и е
влязло в сила на 04.11.2023 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в
превишаване на допустимата максимална скорост с лек автомобил извън населено
място с 23 км/ч. Уточнено е, че допустимата скорост е 100 км/ч., а констатираната
скорост е 123 км/ч. (след приспадане на допустимите отклонения); час и дата на
деянието: 15.07.2023 г. в 22:37 часа; място на деянието: Burscheid, BAB 1, km 396,0,
Fahrtrichtung Leverkusen; регистрационен номер на автомобила: ***. Деянието е
квалифицирано като административно нарушение съгласно § 41, ал. 1, вр. с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), § 24 от Закона
за движение по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог на глобите (BKat).
Паричната сума, която е наложена с решението като санкция за извършеното
административно нарушение е 100 евро, а паричната сума за разходи по
административното производство е 28,50 евро, или общо 128,50 евро.
Съдът установи, че в случая е налице влязъл в сила в държава членка на ЕС
акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция в размер на 128,50
евро, от които 100 евро глоба и 28,50 евро разноски по административната процедура.
Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона, двойна наказуемост не се
изисква за деяние, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение
по пътищата. Настоящият случай е точно такъв.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
2
решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено
решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е
изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за
изпълнение на решението не е изтекъл съгласно немското и българското
законодателство. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен
ред във ФРГ, не е било от компетентност на български административни или съдебни
органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което
да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние,
което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото
лице не изключва отговорността му.
След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр. с чл. 14, ал. 2, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС за
признаване на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да
определи размера на паричното задължение в левова равностойност според
съотношението евро/български лев към деня на постановяване на решението. Размерът
на наложената с решението парична санкция е в общ размер 128,50 евро. Левовата
равностойност на сумата е 251,32 лева.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 33 във вр. с чл. 17 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане или
решения за налагане на имуществена санкция, а именно за приспадане на изцяло
изплатената от лицето имуществена санкция до размера от 128,50 евро. В проведеното
съдебно заседание е представен документ, че по банков път по сметка на чуждия
несъдебен орган е внесена сумата от 128,50 евро, съответстваща на пълния размер на
имуществената санкция. Поради пълното изпълнение, настоящото решение не следва
да се изпраща на НАП за извършване на действия по събирането на задължението.
Разноските остават за сметка на държавата, на основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № OWI-*********/SB13 за налагане на финансова
санкция, постановено на 05.10.2023 г. от несъдебен орган - Rheinisch-Bergischer-Kreis,
Федерална република Германия, влязло в сила на 04.11.2023 г. /FILE № ІІІ 7 –
9352/2Е-B15-36A 3105/2024/, с което на българския гражданин Н. И. И., роден на *** в
3
гр. ***, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. С., общ. Габрово е
наложена финансова санкция (глоба и разноски) в размер на 128,50 евро, равностойни
на 251,32 (двеста петдесет и един лева и 32 ст.) лева по фиксирания курс на БНБ, за
извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата.
ПРИСПАДА парична сума в размер на 128,50 евро, равностойни на 251,32
лева, представляваща изцяло изплатеното задължение по наложената финансова
санкция с Решение № OWI-*********/SB13 за налагане на финансова санкция,
постановено на 05.10.2023 г. от несъдебен орган - Rheinisch-Bergischer-Kreis, ФРГ,
влязло в сила на 04.11.2023 г., на основание чл. 33 във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението - Bundesamt für
Justiz, Adenauerallee 99-103, 53113 Bonn, Deutschland (Федерална република Германия),
като копие от уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок, който за прокурора започва да тече от днес, а за засегнатото лице от
получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4