№ 17479
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110139996 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Е. П. М. срещу С. П. Г. К. Е.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
Ищецът Е. П. М. твърди, че е работил при ответника С. П. Г. К. Е. по трудово
правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „Старши учител по
математика“. Сочи, че на 20.05.2025 г. е издадена Заповед № ЛС – 1017/20.05.2025 г. за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно която
правоотношението се прекратявало считано от 20.07.2025 г. На 30.05.2025 г. ищецът
подал заявление вх. № 2399/30.05.2025 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки това на 30.05.2025 г. е изпратено
писмо до ищеца с изх. № 528/30.05.2025 г., с което са искани обяснения на основание
чл. 193 КТ – а именно каква е причината за неявяване на работа на 01.06.2025 г. при
положение, че е в срок на двумесечно предизвестие. Ищецът подал исканите
обяснения на 04.06.2025 г., като на същия ден му били искани отново обяснения по чл.
193 КТ – за неявяване на работа в два последователни дни – на 02.06. и на 03.06.2025
г. На 05.06.2025 г. ищецът подал обяснения, като посочил, че не се е явил на работа,
тъй като е прекратил едностранно правоотношението си на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ. На 02.07.2025 г. на ищеца била връчена Заповед № ЛС – 1204/01.07.2025 г., с
която му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 КТ, считано от 01.07.2025 г. Счита, че наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение“ е незаконосъобразно, поради това, че към момента на налагането му
трудовото правоотношение вече е било прекратено. Оспорва да е налице виновно
поведение на служителя, както и същият да е извършил вмененото му нарушение, а
при условията на евентуалност – че наложеното наказание е несъответно. Въз основа
на горното иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, както и да
1
бъде поправено вписаното в единния електронен трудов запис основание за
прекратяване на правоотношението.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
оспорва бланкетно исковете като неоснователни, като същевременно заявява готовност
за доброволно уреждане на спора.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във
вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на
работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание
уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на
преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на
база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С.Ц.; Решение №
23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.
И.). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното
на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.
В случая основателността на иска, предвид диспозитивното начало,
ограничаващо проверката на съда за спазване на процесуалноправните и
материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната
отговорност за вмененото дисциплинарно нарушение до въведените с исковата молба
основания за незаконосъобразност, се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: че ищецът е извършил
виновно вмененото му дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, че
наказанието е съответно на нарушението.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото са отделени обстоятелствата: че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „Старши учител по математика“; че на 02.07.2025 г. на ищеца е връчена
Заповед № ЛС – 1204/01.07.2025 г., с която му се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 01.07.2025 г.
От приложените към делото писмени доказателства се установява истинността
на изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Видно от Заповед № ЛС –
1017/20.05.2025 г. в същата е обективирано изявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ, считано от 20.07.2025 г.
Съгласно заявление вх. № 2399/30.05.2025 г. ищецът заявил волята си за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ
поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При това на
30.05.2025 г. е изпратено писмо до ищеца с изх. № 528/30.05.2025 г., с което са искани
обяснения на основание чл. 193 КТ – а именно каква е причината за неявяване на
работа на 01.06.2025 г. при положение, че е в срок на двумесечно предизвестие.
Страните не спорят, че на 04.06.2025 г. ищецът е подал исканите обяснения на
04.06.2025 г., както и че на същия ден му били искани отново обяснения по чл. 193 КТ
2
– за неявяване на работа в два последователни дни – на 02.06. и на 03.06.2025 г. На
05.06.2025 г. ищецът подал обяснения, като посочил, че не се е явил на работа, тъй
като е прекратил едностранно правоотношението си на основание чл. 327, ал. 1, т. 12
КТ.
Не се спори също, а и се установява, че на 02.07.2025 г. на ищеца била връчена
процесната Заповед № ЛС – 1204/01.07.2025 г., с която му се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 01.07.2025 г. Не
се спори също, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Законността на наложеното дисциплинарно наказание се предпоставя на първо
място от извършване на вмененото дисциплинарно нарушение, което пък е обусловено
от изследване на фактическия състав на основанията за прекратяване на трудовото
правоотношение, за които страните по същото са обективирали изявленията си преди
момента на налагане на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално
осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и
доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за висшето образование;
След 01.01.2016 г. работодателят има право да прекрати трудовото
правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. 1 КТ само в
случаите на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато
упражняването на правото на ранно пенсиониране по чл. 68а и чл. 69в КСО зависи
единствено от волята на правоимащия. Както бе посочено, не е спорно. Че ищецът е
придобил право на пенсиониране, поради което поначало избраното основание е
приложимо. Упражняването на правото на работодателя да прекрати едностранно
предизвестието е обусловено с изтичане на определения срок, като неспазването му
поражда основание за заплащане на компенсаторно обезщетение за това, а
прекратяването се извършва със заповед, която трябва да достигне до работника.
От друга страна нормата на чл. 327, ал, 1, т. 12 КТ предоставя на работника
правото да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, при придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като това право може да бъде
упражнено с незабавен ефект. Не съществува законова забрана, докато тече срокът на
предизвестие, работникът да упражни правото си едностранно да прекрати
правоотношението, както няма пречка през времетраене на предизвестието за
прекратяване на правоотношението работникът да извърши дисциплинарно
нарушение, за което да му бъде наложено наказание, включително дисциплинарно
уволнение. Доколкото обаче в случая прекратяването е произвело незабавния си ефект,
считано от датата на уведомяване на работодателя, то последващото прекратяване на
произвежда правно действие и за яснота в отношенията между страните и спрямо
трети лица подлежи на отмяна от съда. Извън предмета на настоящото производство
остава морално-етичната оценка на поведението на служителя – в случая учител, който
при наличие на отправено предизвестие на работодателя за прекратяване на
правоотношението му едностранно упражнява правото си да първи да го прекрати
малко преди края на учебната година, и поради тази причина няма да бъде
коментирано в настоящия акт.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да
докаже вписването в единния електронен трудов запис на основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, несъответно на правната квалификация на
3
действителното основание, на което е прекратено правоотношението – в случая
вписване на основание различно от твърдяното от ищеца такова по чл. 327, ал. 1, т. 12
КТ.
Видно от представената в съдебното заседание разпечатка от актуалното
състояние на вписванията в единния електронен трудов запис на ищеца, воден от
НАП, като основание за прекратяване на процесното трудово правоотношение на
ищеца е вписано „друго“, вместо реалното такова – по чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Ето защо
и този иск следва да бъде уважен, като се допусне поправка в ЕЕТЗ с отразяване на
действителното основание за прекратяване на правоотношението.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски,
като ищецът е претендирал такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 160 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ уволнението на Е. П. М., ЕГН **********,
извършено със Заповед № ЛС – 1204/01.07.2025 г., с която му се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 01.07.2025 г., за
прекратяване на правоотношението му с ответника С. П. Г. К. Е., БУЛСТАТ *********,
по силата на което е заемал длъжността „Старши учител по математика“.
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ПОПРАВКА на основанието
за уволнение, вписано в единния електронен трудов запис, като основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение на Е. П. М., ЕГН ********** със С. П. Г.
К. Е., БУЛСТАТ ********* за длъжността „Старши учител по математика“ да се чете
„на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. П. Г. К. Е., БУЛСТАТ *********
да заплати на Е. П. М., ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА „С. П. Г. К. Е., БУЛСТАТ ********* да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 160 лв., представляваща държавна такса по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4