№ 1721
гр. Сливен, 09.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Н.
СъдебниРадка Ж. И.
заседатели:Юрка Ив. Дочева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора Т. М. Е.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Н. Наказателно дело от общ
характер № 20252230200508 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Е..
Подсъдимият С. Р. М., редовно призован, се явява лично и с адв.П. Н. от
АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 3 – Д. К. К., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 4 – К. К. К., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – Д. В. Х., редовно призован, не се явява.
Свидетел пор.№ 6 – Ц. А. С., редовно призована, не се явява.
Свидетел пор.№ 7 – М. И. К., редовно призована, се явява лично.
Свидетел пор.№ 8 – И. В. Ц., редовно призован, не се явява.
Свидетел пор.№ 9 – М. Г. Г. – Т., редовно призована, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Н.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
1
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
Д. К. К. - 21 г., българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
К. К. К. – 46 г., български гражданин, с основно образование, женен,
работи, осъждан, без родство с подсъдимия.
М. И. К. - 46 г., българска гражданка, с основно образование, омъжена,
не работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите от залата с изключение на свид.Д. К..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Д. К..
СВИД.Д. К.: Предупредена съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: На 11.03.2024 г. бях на градския стадион в
гр.Твърдица. Имах уговорка с моята приятелка Ц. А. С. и я изчаквах там за да
се видим. Беше вечерта към 19,40-20,00 часа. Със С. преди това имахме
връзка, която прекратихме мисля че няколко дена преди това, не мога да кажа
точно. Тогава С. дойде с колата си, спря до мен, аз също бях в моята кола сама.
Спря до мен, слезе и започна да удря шофьорския прозорец, предния десен
прозорец, с юмруци за да сваля прозореца си, обаче аз отказах. Потеглих от
въпросното място и се спрях в ромския квартал в гр.Твърдица, точно улица не
мога да кажа. Съответно той ме проследи до там и се започна абсолютно
същото нещо пак – крясъци, викове, заплахи, че ще ме убие, ще ме пребие.
Понеже аз отказах да сваля прозореца ми каза, че има да ми каже нещо, поне
малко да си отворя прозореца. Аз го направих и той пъхна ръката си и тъй
като колата ми беше централно заключена от шофьорското място, той
повдигна копчето и отвори вратата. След като отвори вратата, посегна и ме
удари с ръка, с плесница наобратно в областта на устата. Аз усетих, че имам
някакво счупване в зъбите, изплюх остатъците им и разбрах, че са счупени
предни долни два зъба. С. въпреки всичко не спря, избута ме на седалката до
шофьорската, взе телефона ми, след това се качи в моята кола на шофьорското
място, запали колата и тръгна към бензиностанцията „Неси Ойл“, мисля че се
2
казва. По пътя спря на една отбивка, където има беседка, няма наименование
това място. Там продължи да отправя заплахи „Ей сега те набарах, ще те
унищожа“ и тем подобни, вече не си спомням. Това продължи около 30
минути, може и повече. След това аз му показах въпросните останки от
зъбите, които бяха паднали. След това потеглихме към бензиностанцията. Там
бяха Д. и И., като Д. работи там. С. спря колата, аз останах вътре, телефонът
ми все още не беше в мен. С. слезе, не помня дали е купувал нещо от
бензиностанцията. Двамата свидетели дойдоха при мен, видяха че не съм в
добро съС.ие, че ми има нещо, но не съм им споделяла какво точно се е
случило и какво ми има и защо ми има, защото ме беше страх от С.. След това
се върнахме и С. ме предупреди да не казвам на никого, включително на
родителите ми и аз се съгласих. Върнахме се до неговата кола и там той ме
остави и ми даде телефона и всички останали вещи. Говорихме си в
заключение какво следва и ми каза да не казвам на родителите ми да не стане
по-зле, да не създаваме проблеми. Съгласих се. Той се качи в неговата кола, аз
пак се върнах на шофьорското място в моята кола. Баща ми преди това беше
ми звъннал. Доколкото си спомням, на връщане от бензиностанцията баща ми
звънна по телефона, но телефонът ми беше в С. и аз не можах да вдигна. В
същия момент С. ми върна телефона за да вдигна на баща ми. Баща ми каза, че
трябва да се прибирам, защото трябвало да му дам нещо, не помня точно
какво. Като казвам, че ми върна останалите вещи, имам предвид телефона ми
и ключовете за колата. Като казвам, че като си говорихме в заключение какво
следва, става въпрос, че проблемът не е малък, проблемът е счупването на
зъбите ми и затова той ме предупреди, примерно да излъжа, че нещо съм се
ударила, ако ме питат за зъбите. Аз се качих на шофьорското място на моя
автомобил и се прибрах вкъщи, където бяха майка ми и баща ми. Видях ги и
почнах да плача, при което те разбраха, че нещо не е наред и им разказах
цялата истина. След това баща ми взе решението, че трябва да отидем до
районното, час не мога да кажа. Там обяснихме ситуацията и това беше него
ден. На следващия ден пак ме извикаха в районното. Тогава разказах на
следователя и всичко беше до там. Полицаите ме посъветваха, че трябва да си
изкарам медицинско и на следващия ден отидох в болница „Хаджи Д.“, казаха
ми че там мога да намеря съдебен лекар. Той ме прегледа, установи щетите,
какви са частиците и от какъв сорт. След това медицинското го предадох в
районното управление. Ходих на стоматолог за да установят кои зъби са, но не
3
мога да ви кажа точно при кой. Това не е зъболекарят, при който ходя. Този
когото търсех, го нямаше. Боляха ме зъбите и пиех обезболяващи, но не съм
ходила да ги оправят. И в момента ме болят от време на време, защото има
прозиращ нерв. Не можахме да се видим нея вечер с моята приятелка Ц.. Ц.
ми е писала през това време докато бях със С., но телефонът тъй като не беше
в мен, нямаше как да ми помогне. Вече след като разказах всичко на
родителите ми, писах на Ц., но не съм разговаряла с нея. Мисля, че на
следващия ден разказах на Ц. какво се е случило. След нея вечер не съм
виждала и не съм разговаряла със С.. Агресията от С. беше заради раздялата
ни, защото аз го предупредих, че всичко трябва да приключи и не желая да
контактувам и комуникирам с него, защото забелязвах характерни черти,
които не ми харесват. С. по принцип обикаля с автомобила си и ме е видял
случайно до стадиона. Не сме си разменяли СМС-и и аз не съм му казвала, че
ще бъда до стадиона. Когато спря автомобила до мен и почна да блъска по
стъклото, ми казваше „Ей сега те намерих, ще те убия, ще те унищожа, ще те
пребия“. Доколкото си спомням, след първия удар на С. с опакото на дланта по
устата ми, аз се наведох за да изплюя частици от зъбите, изпаднах в шок и не
помня дали е имало други удари. Помня, че ми викаше и крещеше, но не
помня какво. Кръв нямаше по устата ми, нямаше кръв. С. не каза защо ми
взема телефона, просто го взе. Решението да прекратим връзката беше мое,
той настояваше да продължаваме да сме заедно. Не помня 11-ти март какъв
ден от седмицата е бил. С. знае къде живея. Спрях на улица в ромската махала,
аз не живея там, а живея извън ромската махала. Тръгнах с автомобила си към
ромската махала, а не към къщи, защото там бяха родителите ми и исках да
избегна по-сериозен конфликт между родителите ми и С.. Родителите ми не
одобряваха С.. Връзката ни със С. продължи около година, като постоянно се
разделяхме и после се сдобрявахме. По време на връзката ни, юни месец 2023
г. родителите ми подадоха сигнал в полицията в Твърдица, че С. ме е отвлякъл.
Тогава имахме сблъсък със С., пак се бяхме разделили и тогава той ми отправи
условие, че или ще се прибирам кротко и тихо с него в тях, или след това ще
има някакви последици за мен и за родителите ми, но не каза в какво ще се
изразяват те. Аз тогава доброволно се качих в колата му и отидохме у тях,
където стоях около 3-4 дни. Когато отидохме в С., неговата майка се обади на
моята, за да й каже, че аз съм там. Когато след това се прибрах в моя дом,
подадохме сигнала в полицията, за да може да се прекрати всякакъв контакт с
4
него, за да може да има ограничителна заповед. Връзката ни продължи 3-4
месеца след това, като не е имало второ оплакване за отвличане. Не са ме
издирвали. Две частици паднаха от зъбите ми и ги оставих при съдебния лекар
да ги види. Баща ми не е осъществявал насилие над мен. Не съм звъняла на
телефон 112. Още същата вечер отидохме в полицията в Твърдица. Случката
се случи на 11-ти вечерта, на 12-ти бях на съдебен лекар. Същата вечер не съм
звъняла по телефона на С..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.Д. К., дадени в хода на
досъдебното производство на 17.09.2024 г. и на 10.12.2024 г., тъй като
свидетелят заяви, че не си спомня някои от нещата, свързани с инцидента.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
Адв.Н.: Съгласен съм.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Д. К. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.Д. К., дадени на досъдебното производство на 17.09.2024
г. и на 10.12.2024 г.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Д. К., дадени пред орган на ДП на
17.09.2024 г., находящи се на л.47-48 от ДП и на 10.12.2024 г., находящи се на
л.55-56 от ДП.
Съдът започна с прочитане на показанията, дадени на 17.09.2024 г.,
находящи се на л.47-48 от ДП.
СВИД.Д. К.: „Както вече казах, имах връзка със С. Р. М., който е от
гр.Твърдица и живее на ул.*****, същия град, която продължи до м.ноември
2023 г., като след това с него се разделихме“ – вярно е. „След раздялата ни той
5
много пъти ме е канил да излезем заедно, за да се сдобрим, но аз винаги съм
му отказвала“ - да. Това, което съм казала тогава е вярно, че м.ноември 2023 г.
окончателно прекратихме връзката си със С. и месеци наред не сме имали
контакт с него. В началото на м.март 2024 г. започнахме да си пишем, два или
три пъти С. ме кани на среща и се виждахме из града, просто се разхождахме,
но не сме възобновили връзката си, просто като приятели. „На 11.03.2024 г.,
около 20,30 часа, бях в района на градския стадион на гр.Твърдица, където
изчаквах една моя приятелка да ми се обади, защото с нея щяхме да излизаме“
– да, имахме уговорка да се видим с нея до стадиона. „Аз бях с автомобила на
баща ми, който е „Опел Зафира“ с рег.№ *****“ - да. „Докато изчаквах вътре в
автомобила, до мен спря автомобила на бившия ми приятел С. М. и от него
слезе той“ - да. „С. беше сам, аз също бях сама и като го видях веднага
заключих автомобила, защото разбрах, че той може да ми направи нещо“ - да.
Забелязах заплаха в него, той като слезе от автомобила очевидно в него имаше
агресия. Последния път когато се виждахме преди 11-ти март, в началото на
м.март, де факто в тези десет дни, не ми харесваше че имам контакт с него и
по някакъв начин се опитвах просто да няма допир до мен. Ние живеем в един
град и постоянно се виждаме било в магазина, било на улицата. Той
проявяваше желание отново да възобновим отношенията си. Аз по някакъв
начин се съгласих, но в граници, не исках пак да се впускаме в нещо по-
сериозно. „Видимо изглеждаше изнервен и понеже го познавам, изглеждаше и
да е употребил наркотични вещества, тъй като през времето, когато излизахме,
съм го виждала да си купува и да употребява такива“ – да, вярно е. „С. се
доближи до автомобила, в който се намирах и започна да удря стъклото на
шофьорската врата с юмруци“ - да. „Каза ми, че ако не сляза от автомобила
щял да го разбие, да ме отмъкне и да ме пребие“ - да. „Аз запалих двигателя
на автомобила и тръгнах, като след мен тръгна С. с неговия автомобил“ - да.
„Отправих се в посока към ромската махала на гр.Твърдица и спрях на една
улица в същата махала“ - да. „С. спря до мен, слезе от автомобила си и дойде
до моя, като ми каза да сляза доброволно, но аз му отказах, след което ми каза
да сваля стъклото на шофьорската врата, за да ми кажел нещо и аз свалих
стъклото с около 10 см, и тогава С. си промуши ръката вътре в автомобила и
го отключи, и след това отвори шофьорската врата и започна да ме удря в
областта на лицето“ - да. „Удари ме няколко пъти и докато ме удряше, С. ме
заплашваше с думите: „Мъртва си, ще те убия““ – вярно е. След първия път
6
когато ме удари аз се наведох, изплюх частиците, но не помня дали е имало
последователни удари. „Вследствие на нанесените ми удари, може би още при
първия удар, усетих че ми падна зъб, който изплюх в ръката си, след това С. ме
избута на предната дясна седалка и се качи на предната лява седалка, т.е. на
шофьорската“ - да. Изпадна по-точно част от зъб и няколко частици. Част от
зъб, защото беше нещо по-голямо и засяга нерва. „С. като се качи в
автомобила и седна на шофьорското място, видя къде съм си оставила
мобилния телефон и го взе, след което потеглихме в неизвестна за мен посока“
– да, казах накъде потеглихме. „Отправихме се към бензиностанция „Неси
Ойл“, която се намира извън гр.Твърдица, в посока на юг“ - да. „По пътя към
бензиностанцията спряхме в близост до един навес“ – да, беседка. „С. там
продължи да ме бие по тялото и да ме заплашва, защото не съм искала да бъда
с него“ – да, имаше заплахи, за ударите вече не си спомням. Нещата, които съм
казала тогава, са верни. Не помня в коя част на тялото ми бяха ударите. В
тялото мисля, че не ме е удрял. Не помня, наистина не помня. „Докато С. ме
удряше и тормозеше, ми звънна мобилния телефон, С. видя, че ме търси баща
ми и ми даде телефона, като ми каза да не казвам нищо на баща ми, защото
щял да ми стори нещо по-лошо“ – да, вярно е. Докато бяхме на беседката
баща ми звънна, но тогава не съм говорила с него. Говорих с него когато се
връщахме от бензиностанцията. „Аз се обадих на баща ми и той ми каза да се
прибирам“ – да, защото трябвало да ми даде нещо. Помня, че в някакъв
момент вдигнах телефона на баща ми, но не помня в кой точно, минала е една
година. Това са супер много подробности, които няма как да помня. „С. чу
разговора и преди да тръгнем да се прибираме с автомобила ми за ромската
махала в гр.Твърдица, отидохме до тази бензиностанция и там той слезе да
купи един „Хелп“, а аз останах в автомобила“ – да, вярно е. „Тогава до
автомобила дойде един мой съученик, който се казва Д. и който работи на
същата бензиностанция, беше с още едно момче, стъклото на предната лява
врата беше отворено, попита ме как съм, аз му отговорих: „Добре“, а той ми
каза, че не изглеждам добре, попита ме да не се караме пак, имаше предвид
със С., и аз му отговорих само: „Наши неща““ – да, вярно е. „След това
тръгнахме и отидохме до мястото, където беше оставил своя си автомобил“ -
да. „Там С. слезе от моя автомобил и се качи в неговия, като при раздялата ни
ми каза да не казвам на никого за случилото се“ - да. „Когато се прибрах в
дома, в който живеех към него момент, т.е. в гр.Твърдица, на ул.*****, аз
7
съобщих на родителите си за случилото се“ - да. „На 12.03.2024 г. през
социалните мрежи С. продължи да ме заплашва няколкократно, след това
повече не ми е писал или звънял“ – да, сега си спомних, че ми беше писал през
Инстаграм, не помня точно. „На 14.03.2024 г. отидох в МБАЛ „Хаджи Д.“
гр.Сливен, където бях прегледана от д-р С.В.С., като в издаденото от него
съдебномедицинско удостоверение след извършения ми преглед, същият даде
заключение, че фрактурата на режещия ръб на зъб № 31 (долен ляв централен
резец) ми е причинило „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК, а косата фрактура на зъб № 32 (втори долен ляв резец), стигаща до
задната повърхност на зъба до венечния ръб и откриващ зъбната пулпа ми е
причинила „Избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето“, т.е. средна телесна повреда“ - да. „Предоставям изпратените на
мобилния ми телефон от С. Р. М. заплашителни SMS-и“ - да. В момента, в
който С. ме удари, той беше прав, а аз бях седнала на шофьорското място в
автомобила, вратата беше отворена. Не помня какво трябваше да дам на баща
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът продължава с прочитане на показанията, дадени на 10.12.2024 г.,
находящи се на л.55-56 от ДП.
СВИД.Д. К.: „Както вече казах, със С. Р. М. от гр.Твърдица се
познаваме, имахме връзка, която започна в края на м.март и продължи до края
на м.ноември 2023 г., и след това се разделихме“ - да. „По време на връзката
ни имахме интимни отношения, като едва след раздялата ни разбрах, че съм
бременна от него, но направих спонтанен аборт“ - да. „Излизали сме заедно на
срещи, ходили сме си на гости един на друг, той не е оставал в дома ми с
преспиване, но аз съм оставала с преспиване в дома му, но само за една вечер
и на другия ден съм се прибирала в дома си“ - да. Тогава разследващия не ме е
питал за случая, при който живях няколко дена в дома на С., когато родителите
ми подадоха сигнала за отвличане. „Със С. не сме живели на съпружески
начала, в едно домакинство“ - да. „Той ми е предлагал да живеем на
съпружески начала, но аз не бях съгласна“ - да. „Тук искам само да допълня
8
нещо важно, т.е. в предходния разпит бях казала, че когато със С. бяхме
отишли до бензиностанция „Неси Ойл“, там е бил един мой съученик, който
се казва Д. и който работеше към него момент на същата бензиностанция
заедно с още едно момче“ - да. „Това момче всъщност се казва И., по прякор
му викат „Д.“, живее на нашата улица „М.“, но не знам на кой номер, като с
него сме само набори, т.е. родени в една и съща година, но не сме били
съученици“ - да. „Тогава И. се доближи до стъклото на шофьорската врата,
което беше снето, видя ме, попита ме как съм и дали пак сме се скарали със С.,
аз му отговорих само с кимане на глава и той ме успокои като ми каза:
„Спокойно, всичко ще се оправи““ - да. На бензиностанцията разговарях само
с И., не съм говорила с Д., както съм казала в разпита ми на 17.09.2024 г. „Това
беше“ - да. „Приятелката ми, с която имахме уговорка да се срещнем вечерта
на инцидента, и среща, която в крайна сметка не се състоя, се казва Ц. С., от
гр.Твърдица е и отговаря на тел.*****“ - да. „Вечерта тя многократно ми е
звъняла, но тъй като С. ми беше взел телефона, затова не можех да й се обадя“
– да, вярно е. За съобщенията съм сигурна на сто процента, за обажданията -
не. „Едва като се прибрах в дома си и телефона вече беше у мен, видях
пропуснатите обаждания от нея и изпратените SMS-и, че ме е чакала на
стадиона, защо аз не съм отишла и т.н., като й отговорих, че по-късно ще й
разкажа какво се е случило“ - да. „Обадих й се на следващия ден и й разказах
това, което ми се е случило“ - да.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.К. К.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на Д.. На 11.03.2024 г. късно вечерта, не
помня в колко часа Д. взе колата ми „Опел Зафира“ и излиза навън да излиза с
приятелки, да се вижда. Но с течение на времето става късно, бая късно, мисля
че след 11 часа вечерта. Звъннах по телефона на Д. да се прибира, но първия
път тя не ми вдигна телефона. След около половин час отново набрах
телефона на Д., тя вдигна и аз й казах да се прибере. Тя каза „добре“, че след
малко се прибира. Аз бях във всекидневната, гледах телевизия и Д. мина
покрай мен за да отиде до стаята си и я видях как държеше ръката си пред
9
устата. Д. си влезе в стаята и майка й отиде да види какво става, защото Д.
влезе директно без да се обади и си държи устата с ръка. Майка й отиде да я
види, след което дойде при мен и каза „Ела да видиш какво става с нашата
дъщеря“. Аз отидох в другата стая и виждам, че устата на Д. е закървена, има
кръв и счупени зъби, държеше парче зъб в ръката си. Вътрешната й устна
беше пукната и леко кървеше. Не помня по дрехите й дали имаше кръв. Това
е дъщеря ми, не съм я бил и отидох до полицията в Твърдица. Слезе
дежурния, пита какво става, аз му казах „Вижте какво става, със счупени зъби,
бита, тормозена“. В полицията отидохме само аз и Д. и разказахме на полицая
какво се е случило. Дадохме писмени обяснения. Прибрахме се и вече
сутринта полицаят ни разпита подробно какво се е случило. Потърсихме
съдебен лекар, но не помня точната дата. Намерихме съдебен лекар, който
направи експертизи, видя всичко и каза, че има счупени зъби. На дежурния
полицай вечерта показахме устната на Д., зъба. С. М. имаше психически
тормоз над дъщеря ми, че трябвало да отговаря на неговите неща, иначе щяло
да стане лошо на родителите й, и тя била с него за да не станело по-лошо.
Знам, че дъщеря ми имаше връзка със С., но аз не съм я одобрявал тази връзки.
Доколкото помня дъщеря ми ми каза, че двамата са били в автомобила когато
С. я е ударил с ръка или с юмрук по лицето. Не ми каза удари, каза че е удар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.К. К., дадени в хода на
досъдебното производство на 19.09.2024 г., находящи се на л.51-52 от ДП, тъй
като са налице противоречия с показанията, дадени в днешно съдебно
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм.
Адв.Н.: Съгласен съм.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.К. К. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.К. К., дадени на досъдебното производство.
10
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.К. К., дадени на 19.09.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.51-52 от ДП.
СВИД.К. К.: „На 11.03.2024 г. дъщеря ми Д. К. К. беше излязла с моя лек
автомобил, марка и модел „Опел Зафира“ с рег.№ ***** и тъй като се
притеснявах за нея, около 20,15 часа й се обадих и й казах да се прибира в
къщи“ – да, вярно е. Не мога да кажа точно часове, но знам че втория път й
казах да се прибира. „Тя не се прибра веднага, а някъде след 22,00 часа, а като
се прибра, веднага разбрах, че нещо се беше случило с нея“ – да. Не помня
точно часове, но става вечерта. „Тъй като за да стигне до своята стая, минава
през нашата, в първия момент не ми каза нищо, но когато влязох в стаята й,
видях че беше уплашена, седнала на леглото си и с наведена глава, като се
държеше с ръка за устата“ – точно така. Знам, че майка й беше отишла, после
съм отишъл и аз. „Като я попитах първия път, нищо не ми отговори, но когато
я попитах втори път, по-сериозно, тя ми каза, че С. я е ударил в зъбите и
зъбите й са счупени“ - да. „Спомням си, че видях кръв по устата й“ - да.
„Тогава тя ми разказа за случилото й се с бившия й приятел С. М., т.е. на
11.03.2024 г. около 20,30 часа, докато е била в района на градския стадион на
гр.Твърдица и там е изчаквала да дойде нейна приятелка, до нея спрял с
автомобила си бившият й приятел С. М., бил сам, и тъй като Д. също била
сама, тя от страх да не би той да й направи нещо, заключила автомобила, при
което С. се доближил до него и започнал да удря стъклото на шофьорската
врата с юмруци и й казал да слезе, в противен случай щял да го разбие, да я
отмъкне и да я пребие“ - да. „Д. запалила автомобила и тръгнала, като след
нея тръгнал и С. с неговия си автомобил“ – да, това ми каза. „Отправила се в
посока към ромската махала на гр.Твърдица и спряла на една улица в същата
махала, с надеждата той да не я открие“ - да. „С. обаче видял къде е спряла,
спрял автомобила си до нейния, слязъл от него и отишъл до Д., като й казал да
слезе, тя му отказала, но свалила стъклото на шофьорската врата и тогава той
си промушил ръката вътре в автомобила, отключил го, след това отворил
шофьорската врата и започнал да я удря в областта на лицето и да я заплашва
с думите: „Мъртва си, ще те убия““ - да. „Когато й нанесъл удар с външната
11
част на ръката си и й избил зъб, след това я избутал на предната дясна седалка,
той се качил на шофьорското място и потеглили в неизвестна посока“ - да.
Доколкото помня всичко е ставало в колата, ударите на дъщеря ми. „След това
разбрала, че се движат към бензиностанция „Неси Ойл“, която се намира
извън гр.Твърдица, под главния път, в посока на юг“ - да. „По пътя към
бензиностанцията Д. ми каза, че са спрели в близост до някакъв навес, където
той продължил да я бие по тялото и да я заплашва, а когато това се е случвало,
точно в този момент аз съм й се обадил и С. е видял, че аз я търся, дал й
телефона и я е заплашил да не ми казва нищо“ - да. Не ми каза къде е била
удряна тогава от С.. „След това са отишли до бензиностанцията, после са се
върнали на мястото, където бил оставен неговият автомобил“ – знам, че са се
придвижвали с моята кола, дали там е бил неговия автомобил, не знам. „Там
С. слязъл от моя автомобил и се качил в неговия си и тръгнал, а Д. се е
прибрала в къщи“ - да. „Впоследствие разбрах, че С. през социалните мрежи я
е заплашвал и ми сподели, че той много я е тормозил“ - да. „След случилото се
отидохме в полицията и тя подаде заявление, а на 14.03.2024 г. отидохме в
МБАЛ „Хаджи Д.“ гр.Сливен, където тя беше прегледана от д-р С.В.С., като в
издаденото от него съдебномедицинско удостоверение, след извършения й
преглед, същият даде заключение, че фрактурата на режещия ръб на зъб № 31
(долен ляв централен резец) й е причинило „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, (лека телесна повреда), а косата фрактура на зъб №
32 (втори долен ляв резец), стигаща до задната повърхност на зъба до
венечния ръб и откриващ зъбната пулпа й е причинила „Избиване на зъб, без
който се затруднява дъвченето и говоренето“, т.е. средна телесна повреда“ -
да. „На 19.03.2024 г., около 20,15 часа позвъних от телефона на дъщеря ми Д.
К. на бившия й приятел С. М. и го предупредих да спре да преминава по
нашата улица, защото същият беше набил моята дъщеря на 11.03.2024 г., за
което имаме подадена жалба в полицията и медицинско свидетелство, че
същият след нанесен побой е счупил зъбите на дъщеря ми и оттогава насам тя
се страхува от него“ - да. С. минаваше по нашата улица с автомобила си, с
пусната силна уредба. Спира пред нас, там има и супермаркет, откъдето си
купува различни кенчета. Аз се въздържам като баща да не правим бели и
отивам до полицията да подам сигнал, да не вдига нервите на хората, както и
моите. „След инцидента дни наред С. преминава по улицата, спира пред дома
12
ни и пуска силна музика от колата си и това много притеснява не само дъщеря
ми, но и цялото ми семейство“ - да. „Аз затова му позвъних, за да му кажа да
спре и това, че ако още веднъж пак мине или спре с колата си и пусне силна
музика, ще му счупя стъклата на колата, и след това обаждане не сме
забелязали повече да е преминавал покрай дома ни“ – за стъклата не съм
казвал, аз ако искам щях да го направя. Когато стана инцидента, тогава
дъщеря ми ни разказа всичко, че този мъж имало заплахи, че я тормози, че има
заплахи към родителите, ще станело лошо за тях. Не зная за друг случай преди
това, при който С. да е удрял дъщеря ми. Не помня точната дата, но подадохме
сигнал срещу С., че я нямаше дъщерята. Оказа се, че тя е в тях и точно това е
целта, че е тормозена.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИД.М. К.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на Д.. Доколкото помня беше към 11-ти
март 2023 г. Една вечер Д. искаше да излезе и излезе. Позабави се доста
навънка. Прибира се по едно време вкъщи, но като дойде вкъщи беше много
притеснена. Трябваше да мине покрай мене, аз като усетих, че тя не се чувства
добре, отидох при нея в нейната стая и я попитах какво става. Тя ми показа
зъбите си, че долните два предни зъба са счупени. Кръв не съм виждала,
устната от вътрешната страна беше наранена и двата зъба счупени от удара. Тя
ми каза това, което е станало, че е излязла с нейния приятел С., той я е
притеснил. Те не са имали среща да излязат заедно, но се видели. Срещнали се
и той започнал да проявява агресия към нея и я ударил с ръката, дали с юмрук,
дали с какво и я ударил отдолу под челюстта. Не мога да кажа колко пъти я е
ударил. Те са били в автомобила вътре и двамата той като я е ударил. Той
принудително влязъл в нейния автомобил, тя не е била съгласна. После като се
прибра, аз като майка реакцията ми беше, че почнах да плача. Мисля, че беше
след десет часа, обадихме се в полицията и още вечерта ни съдействаха,
дойдоха. Сутринта рано ни извикаха вече в районното да дадем обяснения
какво става. Вечерта не сме ходили до полицията, само се обадихме. Преди
този случай не зная да е имало удари от С. върху Д.. Д. живя няколко дена в
13
дома на С., уж приятели, отначало беше само уж приятелска връзка. После тя
видяла някои неща, не й харесали и започна да отбягва връзката. Подавали сме
сигнал в полицията срещу С., че той упражнява насилие спрямо Д.. Д. споделя
проблемите си с нас и знаех, че тя има връзка със С.. Знаех, че те са се
разделили. Тя изпитваше много страх от него. Казвала ми е, защото тя не се
чувства спокойно с него, че това не било любов. С. заплашваше Д., че ще
влезе, ще я набие, това тя ми го е споделяла. Видях счупванията на зъбите
вечерта. Не бяха счупени целите зъби, но доста.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се
освободят разпитаните свидетели.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободят
свидетелите.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Съгласен съм да се
освободят.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитаните
свидетели Д. К., К. К. и М. К..
В залата в 10,44 часа влиза Ц. С. и съдът прекъсва заседанието.
Заседанието продължава в 11,02 часа.
В залата се явяват прокурорът, подсъдимият, защитникът и свидетел Ц.
С..
В залата присъства Р. М. М. – баща на подсъдимия.
Заседанието продължава с разпит на свид.Ц. С..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Ц. А. С. - 22 г., българска гражданка, със средно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещава да говори истината.
СВИД.Ц. С.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: На 11.03.2024 г. с Д. имахме уговорка да излезем,
обаче аз бях на работа и след работа аз й звъня и й пиша, че ще излезем
заедно. Обаче тя нито ми отговори на съобщенията, нито на обажданията.
14
Изчаках малко в нас, защото се разбрахме тя да мине да ме вземе с нейната
кола. Аз бях на работа до 19,00 часа и това се случва между 20,00-21,00 часа.
Аз я изчаках малко в нас докато й звънях, но тя като не ми вдигна аз реших да
изляза сама с моята кола. Излязох, но не мога да кажа точния час, бях в града,
в Твърдица, разходих се с колата по обичайните места където ходим – до
градския стадион, изпуших една цигара, нямаше нищо, продължих. След това
продължих до бензиностанция „Лукойл“, която е извън Твърдица на около 5-6
км. На връщане от бензиностанцията, точно преди да вляза в града, в
Твърдица, срещам С. с колата, който се движеше срещу мен и се разминахме.
Те бяха заедно с Д. в колата. Те бяха с колата на С. „Ауди А3“. След това се
прибрах. През това време й пишех, но като не отговори аз предположих, че
може Д. да е със С. и съответно като ги видях заедно аз просто се прибрах.
След като се прибрах, Д. чак след като бях вкъщи беше ми отговорила на
съобщенията, че е със С.. Същата вечер по телефона не съм разговаряла с Д..
Д. и С. бяха гаджета, мисля че март месец те бяха гаджета, бяха заедно. Затова
помислих, че като не ми вдига и не ми се обажда, Д. е със С.. При
разминаването ни със С. аз намалих моята кола, той също намали, видях ги че
са заедно и продължих към нас. Тогава когато ги видях, след това разговарях с
Д., може би след около седмица, даже не си спомням дали е било точно една
седмица, защото мина много време оттогава, може и повече време да е
минало. Нямам спомен да сме сядали с Д. и тя да ми е разказвала за някаква
случка. Аз за това разбрах когато ме извикаха в полицията да дам показания.
Аз не знам дали е имало изобщо инцидент между С. и Д..
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане да бъдат прочетени показанията на
свидетелката от 11.12.2024 г., тъй като има много съществени противоречия от
това, което заяви днес.
Адв.Н.: Съгласен съм, тъкмо да разберем на какво се дължат тези
противоречия.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.Ц. С. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат да
се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.Ц. С., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
15
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.Ц. С., дадени на 11.12.2024 г. пред орган
на ДП, находящи се на л.57-58 от ДП.
СВИД.Ц. С.: „С Д. К. К. сме много добри приятелки от години и
продължаваме да бъдем такива, независимо от това, че към момента тя живее
и работи в гр.Казанлък“ - да. „На 11.03.2024 г. с нея имахме уговорка да се
срещнем около 20,30 часа в района на градския стадион на гр.Твърдица, а след
това да излезем някъде заедно“ – когато давах показанията първо бях много
объркана за какво съм там. Спомням си, че уговорката ни беше тя да мине и
да ме вземе от нас. „Отидох на уговореното място с личния си автомобил, но
Д. я нямаше“ – да, Д. я нямаше на стадиона когато минах от там. „Звъннах на
мобилния й телефон няколко пъти, но тя не ми вдигна и предположих, че е със
С.“ - да. „След това се поразходих малко около стадиона, отидох до
бензиностанция „Неси Ойл“, но там нямаше никой и на връщане, т.е. на
влизане в гр.Твърдица видях колата на С., която е „Ауди А3“, и когато го
наближих, намалих скоростта, той също намали, и когато се изравнихме той
веднага даде напред, аз включих задна скорост и дадох назад, той също даде
напред, в крайна сметка го правеше нарочно и ми си подхилваше от колата си,
след това даде газ и продължи“ – да, вярно е. Не е вярно, че съм отишла до
бензиностанция „Неси Ойл“, а отидох на бензиностанция „Лукойл“ където аз
работех тогава. Тези две бензиностанции са една срещу друга. Вярно е това,
което направи С. с колата си. „Бях сигурна, че вътре в колата му беше Д. и той
прави това нарочно, за да не я видя“ – да, защото той в момента, в който
даваше напред, после назад, аз се усетих, че тя е вътре, не иска да я видя,
защото бях ядосана в този момент. Аз видях, че Д. е вътре в колата на С.. „Тук
мога да отбележа, че стъклата на колата му бяха леко затъмнени и затова не
можех да видя кой е вътре в нея“ – аз видях, че има някой вътре и мисля, че
беше Д.. „Ядосах се от това, прибрах се в къщи и й написах един SMS, за да я
питам защо не държи на думата си, защо я нямаше на уговореното място и
т.н.“ - да. „Тя ми отговори също с SMS, като ми написа, че по-късно ще ми
обясни“ – да, тя ми писа, че е била със С. и че по-късно ще ми обясни, но така
и не го направи, защото ние не сме се виждали след това, не сме се чували. „На
следващия ден се видяхме лично и тя ми каза, че С. М., с когото знам, че
16
имаше връзка преди това, но тя е приключила, и докато е била с автомобила
на баща си и ме е чакала да отида, той е дошъл с автомобила си, слязъл е от
него и като е отишъл до нейния, започнал да удря с юмруци по стъклото на
шофьорската врата и й казал, че ако не слезе щял да го разбие, да я извади от
автомобила и да я пребие“ – аз нямам спомен до този момент да съм казала
това, което е записано. Аз съм чувала от хората, беше се разчуло от другите
хора. Нямам спомен на следващия ден да сме се видели с Д. и тя да ми е
разказала тези неща. Мина много време и много неща не си спомням. В
момента, в който бях извикана в полицията, бях много притеснена и не знаех
за какво точно ме викат. „Тя от страх е запалила двигателя на автомобила и е
тръгнала, но и С. тръгнал след нея с неговия автомобил“ – нямам спомен за
това. „Стигнала и спряла на улица в ромската махала на гр.Твърдица, като С.
също спрял до нея, слязъл отново от автомобила си и като отишъл при нея, й
казал да слезе доброволно, но тя му отказала, но като й казал да свали
стъклото на шофьорската врата, за да й кажел нещо, тя му се доверила и
свалила стъклото, при което той си промушил ръката вътре в автомобила и го
отключил, а след това като отворил шофьорската врата започнал да я удря в
областта на лицето“ – не си спомням това до този момент. Тя го разказа, че
случаят бил на 11-ти март. След това нямам спомен кога сме се виждали, а
разпита в полицията е бил след много време и аз не си спомням много неща.
Тя ми го е разказвала, обаче нямам много спомени от разказа и дали изобщо е
вярно, защото аз не съм била там да съм видяла и да потвърдя всичко това.
„Ударил я не само няколко пъти, но и я заплашвал“ – не знам дали е вярно.
„Вследствие на нанесените й удари, С. й избил зъб, след което той я избутал на
предната дясна седалка, качил се в автомобила, седнал на предната лява
седалка, взел мобилния й телефон и потеглил в неизвестна за нея посока“ –
това тя ми го е разказвала много време след това, но не знам дали е било така
реално. „По тази причина тя не е могла да отговори и на обажданията ми“ - да.
„Д. ми каза, че тогава са се отправили към бензиностанция „Неси Ойл“, като
по пътя към бензиностанцията спирали в близост до някакъв навес и там С.
продължил да я бие по тялото и да я заплашва“ – това ми е разказано от нея,
но не знам дали е така. Не помня да е казвала къде я е удрял тогава и с какво.
„За неин късмет в този момент се обадил баща й, и преди тя да му отговори, С.
я заплашил да не му казва нищо и тя от страх да не би той да й направи нещо
по-лошо, нищо не казала на баща си“ – не знам дали е така. „След това
17
отишли до въпросната бензиностанция, С. слязъл да купи един „Хелп“, тя
останала в автомобила, а след това се върнали до мястото, където той бил
оставил своя автомобил, като слязъл от нейния автомобил, т.е. на баща й,
качил се в неговия си, като преди да тръгне й казал да не казва на никого за
случилото се“ – даже и не си спомням тези неща в момента, не си спомням да
са ми били разказвани, нямам такъв спомен никакъв за тези думи. Видях С. да
управлява неговата си кола „Ауди“, а не колата на Д.. „Когато Д. се прибрала в
дома си, разказала за случилото се и на родителите си“ – тя това ми го казва на
мен. „Д. ми сподели също така, че през социалните мрежи за някакъв период
С. продължавал да я заплашва няколкократно, но след това повече не й е писал
или звънял“ – не знам дали е така. „Действително, когато ми разказваше това,
видях че долните й зъби са счупени“ – да, бяхме в едно заведение с нея, много
време след инцидента, не помня колко, но беше лятото. „Оказа се, че С. й е
счупил един зъб, а друг зъб й е избил“ – това не го знам дали е точно той. Това
тя ми го разказва на мен, но аз не съм била очевидец и не мога да го потвърдя
дали е той. „Не съм била там, и това което казах преди малко, ми го разказа
Д.“ - да. Не мога да кажа колко часа е било когато видях автомобила на С.. Аз
не зная дали Д. е имала уговорка да се види по-късно същия ден със С.. Не
знам дали са имали уговорка или са се видели случайно. Не зная бащата на Д.
да я е удрял.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъде предявен протоколът за разпит на
свидетелката, за да заяви дали тя го е подписала.
Адв.Н.: Принципно сме съгласни да бъде извършено това процесуално
действие, но само отбелязвам, че видно от съдържанието на протоколите за
разпит на досъдебното производство на разпитаните досега трима свидетели и
на сегашния свидетел Ц. С., има едно на моменти пълно припокриване, което
ще бъде коментирано по-късно в процеса. Не се противопоставям да се
предяви протоколът.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката.
Съдът със съгласието на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на свид.Ц. С. находящия се на л.57-58 от ДП протокол.
СВИД.Ц. С.: Подписът на л.57 срещу свидетел е мой. И останалите
подписи на л.57-58 са мои. Прочетох го преди да се подпиша. Ние не
18
поддържахме връзка с Д., защото тя живееше в Казанлък.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Адв.Н.: Нямам въпроси към свидетеля. Съгласен съм да бъде
освободена от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси към свидетеля. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.Ц. С..
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на неявилите се свидетели, моля да
бъдат призовани за следващо съдебно заседание. На този етап нямам други
искания.
Адв.Н.: Следва да бъдат разпитани свидетелите, включени в списъка
към обвинителния акт. Ние също държим на разпита на тези свидетели. Други
доказателствени искания на този етап нямам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Заседанието продължава в 11,43 часа.
След проведеното тайно съвещание и връщане на страните в залата
съдът намира, че с оглед изясняване фактическата обстановка по делото
следва да бъде изискана служебна справка от РУ-Твърдица, от която да е
видно в периода от 01.01.2023 г. до 11.03.2024 г. подавани ли са сигнали
против подсъдимия М. от родителите на Д. К., както и от самата нея.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам. Моля да бъде изискана справка и за това
кой полицейски служител на 12.03.2024 г. е приел заявлението на Д. К..
Адв.Н.: Ние считаме, че следва да бъде изискана справката, която беше
формулирана от съда и ще бъде от полза за изясняване на фактите. Няма
пречка да бъде поискана и справката, която беше формулирана от прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, по
доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от РУ-Твърдица, от която да е видно
в периода от 01.01.2023 г. до 11.03.2024 г. подавани ли са сигнали против С. Р.
М. от Д. К. К., К. К. К. или М. И. К., като ако такива са подавани, в справката
19
да бъде приложено копие от подадения сигнал и да бъде отразено какво е
движението по преписката.
ДА СЕ ИЗИСКА служебна справка от Началника на РУ-Твърдица, от
която да е видно на 12.03.2024 г. кой е полицейският служител приел
заявлението на Д. К. К..
ПРОКУРОРЪТ: Няма какво да добавя.
Адв.Н.: Също няма какво да добавя.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма какво да добавя.
С оглед на обстоятелството, че свидетелите Д. Х., И. Ц. и М. Т. са
редовно призовани за настоящото съдебно заседание и не са посочили
уважителни причини за неявяването си, съдът намира че за следващо съдебно
заседание същите следва да бъдат призовани чрез Началника на РУ-Твърдица,
съответно на Началника на РУ-Сливен, като в призовките им се впише
указание, че ако същите не се явят в съдебното заседание без да са налице
уважителни причини за това, съдът ще постанови принудителното им
довеждане и ще им наложи глоба в предвидените в НПК размери.
С оглед допуснатите доказателства съдът счита делото за неизяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 28.11.2025 г. от 09,00 часа, за която дата и
час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник да се считат редовно
призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Д. Х. и И. Ц. чрез Началника на РУ-
Твърдица, а свидетел М. Т. чрез Началника на РУ-Сливен, като в призовките
им се впишат дадените от съда указания.
ДА СЕ ИЗИСКАТ допуснатите справки.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 11,51 ч.
Председател: _______________________
20
Секретар: _______________________
21