№ 421
гр. Пазарджик, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500596 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3126 по
описа за 2023 година е осъдена „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да
заплати на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез
адвокат В. К. от АК П., с адрес на кантора: ************ сумата в размер на
7289,58 лева, представляваща разликата между полученото от ответника
застрахователно обезщетение, присъдено по т.д. № 8/2022 г. по описа на ОС
Пазарджик, на основание застраховка живот по групова застраховка „66
плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „Кардиф Животозастраховане" АД и
остатъчното задължение по договор за банков ипотечен кредит
№376/035144/0000000045836 от 02.12.2019 г., сключен между И.Д.П. и
„УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозирането на исковата молба в съда – 28.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля исковата претенция до
първоначално претендирания размер от 7488 лева, като неоснователна.
1
Осъдена е „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Н. И.
П., ЕГН **********, с адрес: ******************, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата в размер на 1985,74 лева, сторени разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Осъдена е Н. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****************, да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата в размер на 24,71 лева, сторени разноски в настоящото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „УниКредит
Булбанк“ АД.
Намират решението за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано.
В мотивите си съдът правилно приел фактите по делото, но направил
погрешни правни изводи.
Спорът между страните бил за съществуването на разлика между
дължимата сума по ипотечния кредит на наследодателя на ищцата и сумата
платена от застрахователя. При установена разлика в повече остатъкът е
дължим на ищцата. По датата, на която следвало да се установи размера на
дълга нямало спор между страните - 03.08.2023г. При определяне на размера
на дълга към тази дата правилно вещото лице в заключението си е взел
предвид частично погасяване, извършено от ищцата на 25.10.2022г. и не е
взело предвид обезсиления изпълнителен лист. След плащането от
25.10.2022г. (1000 лв.) няма други вноски.
Съдът е приел, че кредитът не е обявен от банката за предсрочно
изискуем, но това обстоятелство не прави кредита „редовен“. „Редовен“ е
кредит, по който се правят текущи вноски. Липсата на погасителни вноски
след месец октомври предполага начисляване на наказателни и законни лихви.
Вариант 3 от заключението констатира, че на въпросната дата
непогасената главница е 41 647.72 лв., просрочени лихви 853.09 лв.,
наказателни лихви - 3548.14 лв. и законна лихва 1557.82 лв. От евентуално
дължимата разлика между застрахователното обезщетение и дължимата сума
2
към 03.08.2023г. следваше да бъдат извадени и 198.98 лв. - платени от банката
на ищцата като остатък от застрахователното обезщетение. Този вариант на
вещото лице не отчитал неустойките за просрочие, каквото е налице както
преди, така и след месец октомври 2023г.
Вместо това съдът е присъдил 7289.58 лв., представляващи разликата
между, платено от застрахователя по Вариант 4 от заключението на вещото
лице (стр. 8 - 10). В този вариант вещото лице се е съобразило само с
погасителния план и е отразило текущите задължения, без начисляване на
лихви за просрочие, законна лихва в пълен размер и наказателни лихви.
Неправилно съдът е отхвърлил и направеното от ответника възражение
за прихващане на разноските по предшестващото производство по чл. 417 от
ГПК. Те били дължими от ищцата, независимо от факта, че изпълнителният
лист е обезсилен, защото обезсилването е поради погасяването на кредита от
третото лица - застраховател към момента на оспорване на заповедта за
изпълнение.
Необосновано съдът обсъждал „недобросъвестно поведение от страна
на банката". Делото по заповедта за изпълнение се е движило успоредно с
делото срещу застрахователя. Към момента на започване на процедурата за
издаване на заповедта за изпълнение (месец април 2023г.) решение по делото
със застрахователя не е имало - то е постановено през месец юли 2023г.
Банката не е „поставяла ищцата в неблагоприятно положение“, а е
търсила възможност да събере дължимите й се суми от законния наследник на
починалия кредитополучател.
Моли решението да бъде отменено и предявения иск – изцяло
отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата Н. П..
Ответницата намира решението за правилно.
Районния съд изяснил задълбочено и всестранно делото . като
обосновано и правилно /вкл. в съответствие е приетото в т. 18 от ТР №4/201
Зг. на ОСГТК/ е приел , че към датата 03.08.2023г. на която кредита е бил
изцяло погасен от застрахователя . същия не е трансформиран в предсрочно
изискуем , а се е дължал по погасителен план . В съответствие с този извод
обосновано е определен вида и размера на задълженията по кредита съгласно
3
т.4 от заключението на приетата СИЕ. В този вариант вещото лице е
преизчислило задълженията на база на уговореното в договора /както е
поставена задачата/ и включва освен непогасената главница - 41647.72 лв. ,
непогасените договорни лихви-1207.95 лв. и законни лихви -145.47 лв. Ето
защо, оплакването жалбоподателя, че този вариант не отчитал „ неустойки за
просрочие” е напълно неоснователно . Тъкмо тези „законни лихви" съгласно
т.5.8 от договора за кредит представляват неустойка за неизпълнение.
Оплакването , че жалбоподателя бил лишен от неустойки „и след месец
октомври 2023г. „ , не се нуждае от коментар при положение . че кредита е
изцяло погасен още на 03.08.2023 г .
Нямало основания да се прилага вариант 3 от експертизата , защото той
бил изготвен по справка на банката направена след осчетоводяване на кредита
като предсрочно изискуем .
Съдът правилно отхвърлил възражението за прихващане на вземания на
банката за направени разноски по ч. гр.дело № 1377/2023г. на РС-Пазарджик .
В мотивите по този въпрос съдът посочил , че ответника не е имал основания
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да иска издаване на заповед по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист и с направените за целта разноски да постави
ищцата в неблагоприятно положение. Съда квалифицирал действията на
ответника твърде деликатно , считат, че поведението на „УниКредит Булбанк“
АД представлява учебен пример за злоупотреба с право. Банката е поискала и
се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист / впоследствие
обезсилени / на 13.04.2023г. Според изложеното във въззивната жалба това
било направено с цел банката да събере дължимите и се суми от наследника
на длъжника. В периода от 13.04.2023г. до 03.08.2023г. когато е получила
плащането от застрахователя банката не е образувала изпълнително дело ,
което показвало, че не е имал за цел да ползва изпълнителният лист съгласно
предназначението му на документ удостоверяващ право на принудително
изпълнение. По дефиниция злоупотребата с право е тъкмо това -
упражняването на правото в противоречие с неговото предназначение / чл.57
ал.2 КРБ, чл.8 ал.2 ЗЗД , чл.З ГПК /. В случая това право е упражнено
недобросъвестно за да се засегнат правата и законните интереси на ищцата
като ищец по косвения иск с пр. основание чл. 382 ал.1 от КЗ срещу
застрахователя , който е бил принуден със съдебно решение да плати на
4
„УниКредит Булбанк“ АД остатъка по кредита , чрез приспадане на иначе
ненужди разходи, направени в полза на икономически свързани с банката
лица.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено .Претендира
разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против „УниКредит Булбанк“АД ищцата Н. П.
твърди, че е майка и наследник по закон на И.Д.П., починал на 30.08.2021г. в
„МБАЛ-Пазарджик” АД на 41г. възраст.
Приживе И.Д.П. и „УниКредит Булбанк“ АД сключили Договор за
банков ипотечен кредит №376/0351/Р00000000045836. Финансовия риск от
кредита бил обезпечен с ипотека на недвижим имот в гр. Пазарджик, както и
със застраховка живот по групова застраховка „ 66 плюс” ПакетА0351/2019г.
при „Кардиф Животозастраховане”АД. Договора за кредит и
застрахователният договор били сключени при преки отношения с
„УниКредит „Булбанк АД, клон /офис/ гр.Пазарджик - действащ като
кредитодател и застрахователен посредник по застраховката.
След смъртта на кредитополучателя и при нежеланието на кредитора да
поиска погасяване на кредита от застрахователя ищцата била принудена да
предяви от свое име правата на банката чрез осъдителен иск срещу „Кардиф
Животозастраховане”АД за сумата 42 646.20 лв. , представляваща баланса по
кредита към датата 30.08.2021г. на която е починал нейният син , т.е е
настъпило застрахователното събитие. По образуваното търг.дело №8 / 2022г.
по описа на ПОС ответника е участвал като ищец по силата на чл.26 ал.4 от
ГПК и поддържал иска. Срещу застрахователя е постановено осъдително
решение и е издаден изпълнителен лист № 174/28.07.2023г. по в.т.д. №
315/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, за сумата 42 646.20 лв / кредитното
задължение към 30.08.2021г./ , ведно със законната лихва считано от
18.01.2022г. до окончателното плащане и сумата 995.00 лв. лихва за забавено
плащане за периода от 26.10.2021г. до 17.01.2022г. В изпълнение на съдебното
решение на 03.08.2023г. Кардиф Животозастраховане”АД е превело по
сметката на „УниКредит Булбанк” АД общо сумата 50 700.79 лв.
5
Междувременно след датата на застрахователното събитие , вкл. и след
завеждане на иска срещу застрахователя, ищцата правила частични вноски по
кредита, за да спести наказателни лихви и осуети евентуалното принудително
изпълнение върху ипотекирания имот.
Съгласно условията на застраховката и разпоредбата на чл. 382 ал. 1
предложение трето от Кодекса на застраховането, когато платеното
застрахователно обезщетение надхвърля размера на непогасената част
задължението по кредита , разликата е дължима на кредитополучателя или
неговите наследници. В конкретния случай полученото от ответника
застрахователно обезщетение е надвишавало остатъчното задължение по
кредита и банката е имала задължение да предаде разликата на ищцата.
Ищцата връчила на 10.08.2023г. писмена покана до ответника , следствие на
което на 14.08.2023г. „УниКредит Булбанк” АД е възстановила по нейна
сметка сумата 200.00 лв. При опитите на ищцата да получи документ от
ответника за размера на остатъчния дълг към 03.08.2023г., служителите на
банката в офис Пазарджик са отказали конкретна информация.
Ищцата счита ,че към датата 03.08.2023г., на която банката е получила
застрахователното обезщетение и е следвало да осчетоводи пълното
погасяване на кредита, задължението не е надвишавало сумата 46 901.00 лв.
При това положение разликата която банката е следвало да възстанови била в
порядъка на 3 800.00 лв. а не 200.00 лв. Счита ,че ответникът е получил и
задържал без основание сумата 3600.00 лв., вместо да я плати на ищцата ,
каквото задължение е имал по чл. 382 ал.1от КЗ.
Моли да бъде осъдена „УниКредит Булбанк” АД да плати на Н. И. П. на
основание чл. 382 ал.1 от КЗ сумата 3 600.00 лв. представляваща разликата
между полученото от „УниКредит Булбанк”АД застрахователно обезщетение
присъдено по търг, дело № 8/2022г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик на
основание застраховка живот по групова застраховка
„Пплюс”№ПакетА0351/2019г. Кардиф Животозастраховане”АД и остатъчното
задължение по Договор за банков ипотечен кредит
№376/0351/Р00000000045836 от 02.12.2019г. сключен между И.Д.П. и
УниКредит Булбанк АД.
Претендира разноски.
Допуснато е изменение на иска ,изразяващо се в увеличение от 3600
6
лева на 7488 лева,
В срок е постъпил писмен отговор от „Уни Кредит Булбанк“ АД.
Направено е възражение за местна неподсъдност,тъй като юридическото
лице - ответник има седалище и адрес на управление в София.
Договорът бил сключен в гр. Пазарджик между наследодателя на
ищцата и „Уникредит Булбанк“ АД, представлявано от законните си
представители чрез пълномощник. Спорът не бил възникнал от преки
отношения с поделение или клон. „Уникредит Булбанк“ АД няма поделения
или клонове на територията на страната. Филиалът в гр. Пазарджик не е
поделение или клон по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2.
Не било налице и изключението по чл. 113 от ГПК, защото предявения
иск не бил потребителски. Всяко лице, което е сключило някаква сделка,
включително и договор за кредит, е потребител по смисъла на §13 от ДР на
ЗЗП, но това не е аргумент за защитата, която търси ищцата Ищцата не е
страна по договор за кредит. Правата й произтичат от наследяване, при които
тя е наследила права и задължения, а не е встъпила в договор.
Оспорват иска и по основание и размер.
На 13.04.2023г. РС - Пазарджик издал изпълнителен лист по ч.гр.д. №
20235220101377/2023г. Ищцата е осъдена да плати на „УниКредит Булбанк“
АД, наследеното от нея задължение на И.П. по договор за кредит.
На 28.07.2023г. Апелативен съд - Пловдив е издал изпълнителен лист по
в.т.д. № 20235001000315/2023г., по който застрахователното дружество
„Кардиф животозастраховане“ е осъдено да заплати на ищцата
застрахователно обезщетение по договора за кредит.
На 03.08.2023г. „Кардиф животозастраховане“АД превежда на
„УниКредит Булбанк“ АД застрахователно обезщетение от 50700.79 лв.
На 14.08.2023г. банката-ответник е превела на ищцата Н. П. сумата
198.98 лв.
На 03.08.2023г,. когато „Кардиф животозастраховане“ АД е
превел
застрахователното обезщетение на банката, ищцата дължала:
- по изпълнителния лист от 13.04.2023г. суми за: 41647.72 лв. плюс
7
853.09 лв. плюс 804.57 лв. плюс 2712 лв. плюс 43.44 лв, плюс 920.98 лв. плюс
1779.98. Или общо сумата е в размер на 48749,90 лв.
- 1572.85 лв. законна лихва върху присъдената главница от
12.04.2022г. до 03.08.2023г., съобразно изпълнителния лист.
Към същата дата ищцата дължала също:
- 72 лв. разходи на банката за връчване на покана за доброволно
изпълнение, връчена на 16.10.2022г.
- 61.37 лв. платена застрахователна премия по полица за застраховка
на ипотекирания имот;
- 2040.03 лв. законна лихва върху сумата 41647.72 лв., считано от
01.11.2022.г до 11.04.2023г. Тази лихва била дължима, защото на 16.10.2022г.
ищцата е получила покана за доброволно плащане в 14дневен срок, който е
изтекъл в края на м. октомври. Поканата е за 42327.98 лв., но ищцата е
извършила частични плащания. Към датата на образуване на производството
(12.04.2023г.) по ч.гр.д. № 20235220101377/2023г. неплатената сума е 41647.22
лв. Тази лихва не е била предмет на посоченото гражданско дело.
Общо дългът на ищцата към датата на получаване на застрахователното
обезщетение възлизал на 52496.15 лв. Дължимата от ищцата сума е по-голяма
от полученото обезщетение. Банката обаче е превела 198.98 лв., защото при
изчисляване на задължението на ищцата не е пресметнала дължимата законна
лихва за периода между изтичането на срока за доброволно изпълнение и
образуването на делото срещу ищцата, по което е издаден изпълнителен лист
и е присъдена законна лихва, но за периода след образуване на делото.
Правят възражение за прихващане с разликата между сумата на
застрахователното обезщетение 50700.79 лв. и дължимите общо 52496.15 лв.
С допълнителна молба ищцата отново е обосновала кой е местно
компетентния съд.
Във връзка с отговора на исковата молба е депозирано становище от
ищцата.
Счита ,че към датата 03.08.2023г. на която „Кардиф
Животозастроховане,, АД е превело на „УниКредит Булбанк” АД сумата 50
700.79 лв., банката -ответник не е обявила на ищцата, че превръща кредита в
8
предсрочно изискуем, което в светлината на т.18 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. на ОСГТК означава, че действителните задължения на по
ипотечния кредит са формирани като задължения по погасителен план, а не
като задължения по предсрочно изискуем кредит увеличени със задължения за
съдебни разноски.
На ищцата не е било известно, че в полза на ответника по делото е била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1377/2023г.
на РС-Пазарджик. Приложено е възражение по чл.414 ГПК вх. №
516/08.01.2024 г., което слага началото на производство по чл.422 от ГПК .
Направено е искане за спиране на производството.
Оспорват се твърденията на ответника, че към 03.08.2023г. ищцата е
имала задължения по кредита над размера на сумата 46 901.00 лв., както и
задължения към банката за съдебни разноски.
Необосновано ответника твърдял, че приложената към отговора покана
за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ал.2 от ЗКИ получена от
на 16.10.2022 г. е била за сумата 42327.98 лв., а ищцата направила само
частично плащане. В действителност, поканата е за сумата от 998.55 лв. и
която сума е заплатена в посочения срок, поради което отрицателното условие
под което банката е поставила обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита не е настъпило с изтичане срока на тази покана. Банката не е имала
процесуално основание да подаде заявлението си по ч. гр. дело № 1377/2023г.
на РС-Пазарджик въз основа на същата покана, дори междувременно да е
настъпил падежът на следващи вноски по погасителния план.
Излагат се и доводи,за злоупотреба с право по повод прибързаното
предявяване на заявлението банката по реда на чл.417 от ГПК.
С нарочно , подробно мотивирано определение ,първоинстанционният
съд е оставил без уважение възражението за неподсъдност на делото на РС
Пазарджик.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните е, че ответното дружеството е получил сумата в размер на 50700,79
лева, представляващо застрахователно обезщетение от „Кардиф
9
животозастраховане“АД, както и че ответното дружество е превело в полза на
ищцата сумата в размер на 198,98 лева, надплатено застрахователно
обезщетение.
Производството по делото е спряно ,заради друго , преюдициално
производство по реда на чл.422 от ГПК , провеждано пред Окръжен съд
Пазарджик , което производство е прекратено ,поради недопустимост на иска
и издадената заповед за изпълнение е обезсилена, с изключение на частта за
разноските.
Установява се от представените писмени доказателства ,че между
„УниКредит Булбанк“ АД и И.П. е сключен договор за банков ипотечен
кредит.
Общия размер на кредита е 43 000 лева и срока за погасяването му е
2049 година.
Кредитополучателя е починал на 30.08.2021 година и ищцата е
единствен негов наследник.
Безспорно е ,че действайки като процесуален субституент на банката
ищцата е провела производство срещу застрахователя и след приключване на
делото – по В т.д.№ 315 по описа за 2023 година на АС Пловдив е издаден
изпълнителен лист в полза на ответницата по настоящия спор за сумата
42646,20 (четиридесет и две хиляди шестотин четиридесет и шест лева и 20
ст.) лева, представляваща застрахователно обезщетение по групова
застраховка „Кредитна протекция и застраховка „66 плюс" № Пакет А
0351/2019г., обезпечаваща изпълнението на задълженията по договор за
банков ипотечен кредит от 02.12.2019 г. с пълна отговорност на физическо
лице, сключен между „Уникредит Булбанк ”АД и И.Д.П., ведно със лихва за
забава в размер на 995,00 (деветстотин деветдесет и пет) лева за периода от
26.10.2021 г. до 17.01.2022 г. и законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Застрахователното обезщетение в размер на 50 700,79 лева е изплатено
на 3.08.2023 година.От ищцата е отправено искане до банката за връщане на
основание чл.381 ал.1 от КЗ разликата между застрахователното обезщетение
и остатъка от кредита.
При направена справка е видно ,че исковата молба по т.д.№ 8 от 2022
10
година е подадена през м.януари 2022 година,като през м. февруари същата
година банката е представила по делото становище като съищец.
По заявление на банката по реда на чл.417 от ГПК от 13.04.2023 година е
образувано частно производство пред РС Пазарджик и издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист сумата 41 647,72 лева (четиридесет и една
хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и 72 стотинки), представляваща
главница , ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 853,09 лева (осемстотин петдесет и три лева и 09 стотинки),
представляваща лихва върху редовна главница за период от 12.01.2022 г. до
19.08.2022 г., сумата 804,57 лева (осемстотин и четири лева и 57 стотинки),
представляваща лихва за просрочена главница за период от 12.01.2022 г. до
11.04.2023 г., сумата 2 700,12 лева (две хиляди и седемстотин лева и 12
стотинки), представляваща неустойка за просрочена главница за период от
12.01.2022 г. до 11.04.2023 г., сумата 43,44 лева (четиридесет и три лева и 44
стотинки), представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за период
от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г., както и държавна такса в размер на 920,98
лева (деветстотин и двадесет лева и 98 стотинки) и адвокатско
възнаграждение в размер на 1779,98 лева (хиляда седемстотин седемдесет и
девет лева и 98 стотинки).
На 16.10.2022 година банката е връчила на ищцата покана за доброволно
изпълнение ,като се прави искане за погасяване в 14-дневен срок на сумата
988.55 /деветстотин осемдесет и осем и 0.55 лева/ представляващо:
просрочена главница 391.09 лева, просрочена лихва 541.43 лева, просрочена
такса 9.10 лева, други разходи свързани с изпълнението на договора 46.93
лева.При неизпълнение на това задължение банката е заявила ,че ще счете
кредита за предсрочно изискуем.
Не е възникнал спор по делото , видно е и от заключението на експерта
,че тази сума е платена от ответницата на 25.10.2022 година.
В заповедното производство е постъпило възражение от ищцата и съдът
е дал указания на кредитора по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.С определение от
20.03.2024 година първоинстанционният съд е спрял производството по
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по гр.д. 138/2024 г. по описа на ОС-
Пазарджик.Производството по това дело е приключило с определение от
11
17.05.2024 година ,с което производството е прекратено. Определението е
допълнено ,като е обезсилена издадената Заповед № 663/13.04.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист № 553/13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1377/2023 г по описа на
РС-Пазарджик, в частта за сумите от 41647,72 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането; 853,09 лв. - лихва върху редовна главница от 12.01.2022 г. до
19.08.2022 г.; 804,57 лв. - лихва върху просрочена главница за периода от
12.01.2022 г. до 11.04.2023 г.; 2700,12 лв. - неустойка за просрочена главница
за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023 г. и 43,44 лв. - неустойка за
просрочена редовна лихва за периода от 12.01.2022 г. до 11.04.2023
г.Присъдени са разноски и е оставено без уважение искането за обезсилване
на заповедта относно разноските в заповедното производство.
По делото е прието заключение на експерт , който като е съобразил
извършените плащания,по предоставени му от банката данни е дал
заключение ,че към 3.08.2023 година – датата на извършеното плащане
дължимите суми са били: Дължима главница по договора - 43 000.00 лв.-
Платена главница по договора - 1 352.28 лв , съответно дължима главница -
41 647.72 лв.; Просрочени лихви - 853.09 лв ;Наказателни лихви върху
просрочени вноски - 3 548.14 лв ;Законни лихви - 1 557.82 лв, или обща сума
- 47 606.77 лв. Това заключение е изготвено при предпоставка ,че е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита ,така ,както е настоявала банката и
съответно предоставила данни.
Заключението на експерта във вариант ,че предсрочната изискуемост на
кредита не е настъпила е следното: Като се съобрази плащането на 25.10.2022
г. дължимият размер на кредита към 3.08.2023 г. във вариант,че кредита не е
предсрочно изискуем , а се дължи съгласно погасителният план към договора,
размерът на задълженията по договора са както следва :Непогасена главница
също е 41 647.72 лв ;Просрочени договорни лихви - 1 207.95 лв ;Месечни
такси - 13.50 лв ;Застраховки - 181.21 лв ;Други разходи - 16.38 лв ;Законни
лихви - 145.47 лв. или обща сума - 43 212.23 лв.
При така установената фактическа обстановка , изцяло съвпадаща с
приетата от първоинстанционния съд , въззивната инстанция счита ,че
предявеният иск с правно основание чл.382 от КЗ, във връзка с чл.55, ал.1 ЗЗД
12
е основателен.
Въззивната инстанция също приема,че не е установено по делото
кредитът да е обявен за предсрочно изискуем.Ищцата е изпълнила
задължението да внесе сумата от 1000 лева в определения от банката срок ,
поради което не се е сбъднало условието за настъпване предсрочната
изискуемост на кредита.
При това положение разликата между задължението по кредита и
платеното застрахователно обезщетение ,като се съобрази и върната от
банката сума в размер на 198,98 лева възлиза на 7289,58 лева , в какъвто
размер е уважен и и иска.
Банката прави възражение за прихващане за разликата между
дължимата според тях и изплатената от застрахователя сума .Това възражение
,така както е направено първоначално – в отговора на исковата молба
всъщност няма характер на възражение.Банката твърди ,че платеното
обезщетение от застрахователя е по-малко от дължимата и от ищцата сума ,
тоест – оспорва основателността на иска изцяло.Така е докладвано това
възражение и в изготвения доклад – „Ако съдът приеме, че някоя от
дължимите суми, извън тези по изпълнителния лист, не е дължима правим
възражение за прихващане с разликата между сумата на застрахователното
обезщетение 50700,79 лева и дължимите общо 52496,15 лева.“
Всъщност се твърди,че дълга е бил по-голям към момента на изплащане
на застрахователното обезщетение от него ,като се изхожда от разбирането ,че
кредита е обявен за предсрочно изискуем.
Според въззивната инстанция напълно редовно възражение за
прихващане не е направено.
Съдът го е приел като възражение за прихващане със сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1377/2023 г. по описа на РС
Пазарджик - 52496,15 лева.
В писменото си становище ответникът в известен смисъл променя тезата
си ,като твърди ,че при „редовен“ кредит, дължимите след 25.10.2022г.
(последно плащане от страна на ищцата) задължението по вариант 3 включва
непогасена главница в размер на 41647.72 лв., просрочени лихви - 853.09 лв.,
наказателни лихви - 3548.14 лв., законни лихви - 1557.82 лв. или общо
13
47606.77 лв. От тази сума следва да бъдат извадени платените от банката
198.98 лв. или общо 47 407.79лв. Застрахователят е платил 50700.79 лв.
Разликата между платеното застрахователно обезщетение и дължимата сума,
изчислена по-горе е 3293 лв., за колкото би бил основателен иска без
предсрочна изискуемост и без отчитане на обезсиления изпълнителен лист.
Вариант 4 на вещото лице бил неприложим. Той бил изчислен
хипотетично, ако кредитът е бил погасяван след 25.10.20.2022г. При редовно
погасяване не биха били дължими лихви за просрочие, наказателни лихви и
законна лихва. Изчисленията били направени без начисляване на наказателни
лихви. Отразени били просрочените възнаградителни лихви, но неустоечните
задължения не били включени.
Съдът възприема заключението на експерта- вариант 3 , което не е
оспорено от ответника при приемането на заключението и от него е видно ,че
експерта е отчел всички задължения по договора ,извършеното плащане
отнесено според поредността на погасяването на дълга и е посочил дължимия
размер на кредита именно към 3.08.2023 година.Експерта е посочил размера
на дълга , изхождайки от обстоятелството ,че кредита не е обявен за
предсрочно изискуем и е съобразил напълно всички задължения ,
произтичащи от договора.
Що се отнася до задължението за разноски ,по отношение на което
заповедта за изпълнение не е обезсилена и което първоинстанционният съд е
осъдил по повод възражението за прихващане:
Тези разноски възлизат на 920,98 лева (деветстотин и двадесет лева и 98
стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1779,98 лева (хиляда
седемстотин седемдесет и девет лева и 98 стотинки).
Първоинстанционният съд е приел,че е налице недобросъвестно
поведение от страна на банката ответник, което изключва дължимостта на
разноските в заповедното производство. Видно е ,че след като на банката и е
било много добре известно ,че има образувано дело ,в което тя е съищец
против застрахователя , тя е предприела действия по издаване на заповед за
изпълнение.Няма значение кога е постановено съдебното решение и дали към
момента на издаване на заповедта то е било факт.Разноските в заповедното
производство са направени при наличието на пълна яснота у банката за
производството и характера му.Доводите ,че това е напълно правомерно
14
действие на банката ,която иска да събере вземането си, се опровергават от
поведението и – от момента на снабдяване с изпълнителен лист тя все пак не е
предприела действия по принудително изпълнение на вземането си .
Още повече ,към момента на снабдяването и със заповед за изпълнение
,банката вече е била уведомена за постановеното през м.януари 2023 година
първоинстанционно решение и е предприела действията ,като би следвало да
и известно че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Поради изложеното , съдът намира ,че първоинстанционното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата се дължат сторените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1100 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр.д.№3126 по описа за 2023 година,с което е осъдена „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, да заплати на Н. И. П., ЕГН **********, с адрес:
******************, чрез адвокат В. К. от АК П., с адрес на кантора:
************ сумата в размер на 7289,58 лева, представляваща разликата
между полученото от ответника застрахователно обезщетение, присъдено по
т.д. № 8/2022 г. по описа на ОС Пазарджик, на основание застраховка живот
по групова застраховка „66 плюс” № Пакет А0351/2019 г. при „Кардиф
Животозастраховане" АД и остатъчното задължение по договор за банков
ипотечен кредит №376/035144/0000000045836 от 02.12.2019 г., сключен между
И.Д.П. и „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 28.08.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Н. И.
П., ЕГН **********, с адрес: ****************** разноски пред въззивната
инстанция в размер на 1100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
15
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16