№ 41774
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110176687 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. В. Г. срещу Н.С.Р.Б.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 Кодекса
на труда, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата от
89093,64 /осемдесет и девет хиляди деветдесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба (23.12.2024 г. ) до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че в 37-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-то
и 49-то Народни събрания на Република България е бил народен представител.
Сочи, че към момента на прекратяване на мандата на 49 - тото Народно
събрание /19.06.2024г./ са били прекратени и правомощията му като народен
представител в това Народно събрание. Твърди, че към момента на
прекратяване на това правоотношение е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Сочи, че съгласно разпореждане №**********
на Звено „ОП“: 28, 112781/111248 за отпускане/изменяне/ на пенсия на
Териториално поделение на НОИ София град, пенсията за осигурителен стаж
и възраст се отпуска считано от 23.11.2021 г. Твърди, че към 23.11.2021 г. е
имал осигурителен стаж от III категория в размер на 39 години, 07 месеца и 17
дни и възраст от 64 години и 4 месеца. Твърди, че до датата на исковата молба
Народното събрание не му е изплатило дължимото обезщетение съгласно
чл.222, ал.3 от КТ, като размерът на сумата, която ответникът не му е
изплатил и му дължи на основание чл.222, ал.3 от КТ за срок от шест месеца е
в размер на 89 093,64 /осемдесет и девет хиляди деветдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки/ лева, тъй като за месец април 2024 г. размерът
на БТВ е бил в размер на 14 848,94 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че
освен с Народното събрание ищецът е имал трудово отношение и с
Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Сочи, че със
1
Заповед № ЧР-1625/29.09.2021 г. на ректора на УНСС, правоотношението с
проф. Г. е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на
труда (КТ), поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 04.10.2021 г. Твърди, че съгласно Разпореждане №
**********/26.11.2021 г. на ТП на НОИ София-град, на ищеца е била
отпусната лична пенсия с начална дата 23.11.2021 г. за навършена възраст 65 г.
и 1 м. и осигурителен стаж от 39 г., 07 м. и 17 дни. Посочва, че по отношение
на ищеца условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване са били
изпълнени към 04.02.2021 г., когато осъществява правомощията на народен
представител в 44-то народно събрание. Сочи, че на 26.03.2021 г. е бил
прекратен мандатът на 44-то народно събрание на Република България,
съответно са били прекратени и пълномощията на ищеца, като му е било
издадено удостоверение за осигурителен стаж (УП 3), изх. № ПЧР-156-17-
95/22.03.2021 г. Твърди, че към датата на прекратяване на пълномощията на
народния представител, от Народното събрание не му е изплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като е бил в трудовоправни отношения с
другия работодател (УНСС). Счита, че доколкото към момента на
придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст -
04.10.2021 г. трудовото правоотношение с УНСС е съществувало, ищецът е
следвало да получи претендираното обезщетение от работодателя, различен
от Народното събрание. С оглед на това твърди, че искът е недопустим спрямо
него и е следвало да бъде насочен към другия работодател на ищеца - УНСС,
при който е придобил правото на пенсия за стаж и възраст. Твърди, че към
датата на подаването на заявлението за изплащане на обезщетение на
07.10.2024 г. вземането е било преклудирано, доколкото мандатът на 44-то
народно събрание е прекратен на 26.03.2021 г., като към този момент ищецът е
могъл да претендира обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца. С оглед гореизложеното моли за
прекратяването на делото или отхвърлянето на иска.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен пред родово и
местно компетентен съд от лице разполагащо с правен интерес.
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на иска,
доколкото същият е следвало да бъде предявен срещу друг ответник. Ищецът
твърди, че е прекратено правоотношението му с НС след придобиване на
право на пенсия, което според него поражда вземане по чл. 222, ал. 3 КТ, което
е достатъчно за да е налице правен интерес и съответно ответникът да е
процесуално легитимиран. Възражението, че обезщетението се дължи от
друго лице е по същество на спора и не води до недопустимост на иска. Освен
това срокът по чл. 358 КТ е давностен, а не преклузивен и неспазването му не
води до недопустимост на иска.
2
Доказателствена тежест:
Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: ищецът да
е работил при ответника по трудово правоотношение; ищецът да е придобил
при ответника 10 години трудов стаж през последните 20 години; ищецът да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; трудовото му
правоотношение на ищеца да било прекратено след като същият е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и размера на
последното брутно трудово възнаграждение на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения,
направени с отговора на исковата молба, както и че претендираната сума се
дължи от различно лице и че правото на ищеца да получи претендираната
сума е погасено/преклудирано, както и положителния факт на плащането на
дълга при наличие на твърдения в тази насока.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото следва да се обявят
обстоятелствата, че ищецът в 37-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-
то и 49-то Народни събрания на Република България е бил народен
представител, както и че брутното му трудово възнаграждение за месец април
2024 г. е било в размер на 14 848,94 лв.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде оставено без уважаване, доколкото не касае спорни
обстоятелства или да се изискват специални познания по поставените
въпроси.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
18.11.2025 г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
3
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че
ищецът в 37-то, 42-то, 43-то, 44-то, 45-то, 46-то, 47-то, 48-то и 49-то Народни
събрания на Република България е бил народен представител, както и че
брутното му трудово възнаграждение за месец април 2024 г. е било в размер на
14 848,94 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаването на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4