№ 3694
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110105967 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, чл.79
от ЗЗД.
Ищецът адв. В. Н., пълномощник на „Й.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: **************** и съдебен адрес:
************* претендира от съда да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. К. К., с адрес:
**************** му дължи, суми в общ размер на 822,65 (осемстотин
двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки), представляващи неплатени
абонаментни такси, неустойка и сума за устройство по Договор за услуга
интернет за дома с предпочетен номер +**************; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него
за устройство ALCATEL 1S 2020 Dual Grey;законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Моли съда да осъди Г. К. К. да заплати сторените съдебноделоводни
разноски по ч.гр.д. № 16580/2022 г. и по настоящото производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
За предпочетен номер +**************:
На 30.04.2020г. между Г. К. К. и „Т.Б." ЕАД, понастоящем „Й.Б." ЕАД, е
1
сключен Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
+************** за срок от 24 месеца с абонаментен план Интернет за дома с
месечен абонамент в размер на 19,99 лв. К. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер на 60,87 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 05.09.2020г. - 04.12.2020г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно т. 12 от договора, мобилният оператор начислява
неустойка в размер на 49,98 лв., която не надвишава размера на три месечни
абонаментни такси и е начислена във фактура № **************
На същата дата - 30.04.2020г. и по повод на горепосочения договор с
предпочетен номер +**************, мобилният оператор предоставя на Г. К.
К. устройство марка HUAWEI В311-221 with Antenna, посочено в т. 8 от
договора. Вследствие на неизпълнението по договора за услуга интернет за
дома и поради невръщането на устройството на мобилния оператор, К. дължи
сума в размер на 96,00 лв., начислена във фактура № **************.
За предпочетен номер+************:
На 07.08.2020г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с абонаментен план
Тотал + с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 25,99 лв. и
месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 28,99 лв.
К. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер на 280,64 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.09.2020г. - 04.12.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.
11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 81,98
лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **************
На същата дата - 07.08.2020г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +************, мобилният оператор, като лизингодател,
сключва с Г. К. К. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство
марка ALCATEL IS 2020 Dual Grey за обща лизингова цена в размер на 151,57
лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер на 6,59 лв. По договора за лизинг К. дължи заплащане на сума в общ
размер на 144,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
05.09.2020г. - 04.02.2021г„ а именно:
- 6,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.09.2020г. - 04.10.2020г., начислена във фактура № ***************
/05.10.2020г.;
- 6,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.10.2020г. - 04.11.2020г., начислена във фактура № ***********
/05.11.2020г.;
- 6,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.11.2020г. - 04.12.2020п, начислена във фактура №
************/05.12.2020г.;
- 125,21 лв. - сбор от 19 броя лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
2
към Договора за лизинг, за отчетен период 05.01.2021 г. - 04.02.2021г.,
начислени във фактура № *************** г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +************, К. дължи сума в размер на 108,20 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството ALCATEL IS 2020
Dual Grey без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура №
***************г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг,
посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния
оператор.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1.Фактура № ***************/05.10.2020г. за отчетен период
05.09.2020г. - 04.10.2020г., срок за плащане - 20.10.2020г., издадена за сумата
от 52.57 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска, както следва:
-19,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**************;
- 25,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************;
- 6,59 лв. лизингова вноска за устройство ALCATEL IS 2020 Dual Grey за
предпочетен номер +************.
Фактурата се претендира в размер на 48,78 лв. поради извършено
частично плащане в размер на 3,79 лв., което погасява задължението за
абонаментна такса за предпочетен номер +************ до размер на 22,20
лв.
2.Фактура № ***********/05.11.2020г. за отчетен период 05.10.2020г. -
04.11.2020п. срок за плащане - 20.11.2020г.. издадена за сумата от 259.93 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингова вноска, както следва:
- 20,89 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**************;
- 232,45 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +************;
- 6,59 лв. лизингова вноска за устройство ALCATEL IS 2020 Dual Grey за
предпочетен номер +************.
3.Фактура № ************а отчетен период 05.11.2020г. - 04.12.2020г.,
срок за плащане - 20.12.2020г., издадена за сумата от 52.57 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, както
следва:
- 19,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +**************;
- 25,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +************;
- 6,59 лв. лизингова вноска за устройство ALCATEL IS 2020 Dual Grey за
предпочетен номер +************.
3
4.Фактура № *************** г. за отчетен период 05.01.2021г. -
04.02.2021г., срок за плащане - 20.02.2021г. издадена за сумата от 461.37 лв.,
представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни
устройства, както следва:
- 49,98 лв. неустойка за предпочетен номер +**************;
- 96,00 лв. сума за устройство HUAWEI B3U-221 with Antenna за
предпочетен номер +**************;
- 125,21 лв. лизингови вноски, начислени накуп за устройство ALCATEL
IS 2020 Dual Grey за предпочетен номер +************;
-81,98 лв. неустойка за предпочетен номер +************; 2
- 108,20 лв. сума за мобилно устройство ALCATEL IS 2020 Dual Grey за
предпочетен номер +************.
С оглед на гореизложеното на 16.12.2022г. „Й.Б." ЕАД подава Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до PC Варна срещу Г.
К. К., в което се претендират: главница в размер на 822,65 (осемстотин
двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки) и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. № 16580/2022
г. по описа на PC Варна. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Й.Б." ЕАД възниква правен интерес от завеждането
на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез
назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба.
В указания едномесечен срок от получаване на съобщението, на основание чл.
131 от ГПК представя настоящия писмен отговор със становище по
допустимостта и основателността на исковете.
Заявява, че няма връзка с представлявания ответник Г. Кр. К. и не е в
състояние да вземе становище от името на ответника дали бил подписал
представените с исковата молба договори, дали реално тези услуги му били
предоставени и дали са били получени от него издадените от ищеца фактури,
описани в исковата молба, както и дали е бил уведомен от ищеца по някакъв
начин за прекратяване на сключените между страните процесии договори. За
установяване на тези обстоятелства не възразява да се приемат представените
с исковата молба писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск от исковото производство е
процесуално допустим, тъй като при евентуално положително за ищеца
произнасяне на съда, издадената необезсилена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 16580/2022 по описа на ВРС (според която
ответникът Г. К. К. дължи на ищеца „Й.Б." ЕАД ЕИК ********* паричната
сума от 822,65 лв. и законната лихва от датата на подаване на заявлението -
16.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението) ще може да влезе
в сила и ищецът да се снабди с изпълнителен лист.
Относно основателността на иска:
Според процесния установителен иск между страните Г. К. К. в
4
качеството му на потребител и „Й.Б." ЕАД (предишно наименование „Т.Б."
ЕАД) в качеството му на мобилен оператор са установени облигационни
правоотношения на основание сключени няколко договора:
1.На 30.04.2020 г. е сключен Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер +************** за срок 24 мес. с мес. абонамент за 19,99
лв., по който договор се претендира, че ответникът не е заплатил абонаментни
такси 60,87 лв. за периода 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г.
Възраженията срещу тази част от иска са за неяснотата как е образувана
сумата от неплатени абонаментни такси от по 19,99 лв. за 4 месеца септември,
октомври, ноември и декември 2020 г., т.е. 79,96 лв., число различно от 60,87
лв., посочено в първи абзац на иска, както и срещу начислената неустойка,
която според договора е за 3 месечни абонаментни такси от по 19,99 лв., т.е.
59,97 лв., число, различно от 49,98 лв., посочено в първи абзац на иска.
С исковата молба е приложен приемо-предавателен протокол №
**********/30.04.2020 г. по т. 8 от същия договор, според който мобилният
оператор е предоставил на Г. К. устройство рутер марка HUAWEI В311-221
with Antenna за ползване за срока на договора и, поради прекратяване на
договора и невръщането на устройството, задължението е 96,00 лв.
Възражението е за това, че нито при подписването на договора, нито по-късно
става ясно как е образуван размерът на тази цена на устройството. Ответникът
не е уведомен предварително за цената на устройството, нито по - късно, че
договорът е прекратен.
За описаните вземания по договора ищецът бил издал фактура №
***************г. за обща сума с ДДС в размер на 822,65 лв., като към нея не
е представено извлечение - детайлизирана справка за потребяването на
услугата от ползвания номер. Сумата по фактурата съществено се различава
от сумата/сумите в пункт 4 на втора страница на иска.
Поради гореописаните неточности в числата, несъответствията между
числата в ищцовите претенции и тези в представените писмени доказателства,
както и липсата на детайлна счетоводна справка за извършени плащания по
размери и срокове и за дължимия остатък, смята, че искът в тази част е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
2.Исковата претенция включва и вземане на ищеца по Договор за
мобилна услуга с предпочетен номер +************ от 07.08.2020 г. за срок
от 24 месеца с абон.план Тотал+ с месечен абонамент за първоначалния срок
25,99 лв. и мес.абонамент за последващ срок в размер на 28,99 лв. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по този договор в общ
размер на 280,64 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за период от 05.09.2020 г. до 04.12.2020 г.,
индивидуализирано вземане, описано във фактури:
Ф№ ***************/05.10.2020 г. - 25,99 лв.
Ф № ***********/05.11.2020 г. - 232,45 лв.
Ф № ************/05.12.2020 г. - 25,99 лв.
Общо 284,43 лв., число различно от 280.64 лв., тъй като ответникът бил
5
заплатил 3,79 лв. предварително с таксата за месец септември 2020г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, ищецът е
начислил неустойка в размер на 81,98 лв., като е представено описание със
същото число във Фактура № ***********/05.02.2020 г., но различно от
трикратния размер на месечния абонамент - 77,97 лв.
3.На дата 07.08.2020 г. страните са подписали и Договор за лизинг, с
който ищецът в качеството на лизингодател и по повод на сключения договор
по т. 2 предоставя на ответника - лизингополучател за възмездно ползване
устройство марка ALCATEL IS 2020 за обща лизингова цена 151,57 лв.,
платима на 23 месечни вноски по 6,59 лв. всяка. Твърди се, че по този
лизингов договор Г. К. дължи заплащане на 144,98 лв. - неплатени лизингови
вноски за периода от 05.09.2020 г. до 04.02.2021 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че с ответника били сключени 3
отделни договора - два за мобилни услуги за различни номера и 1 за лизинг,
но са представени общи фактури, в които са посочени различни месечни
абонаменти такси, не може да се разграничи потреблението по всеки от
договорите. Следователно, възникнали са отделни правоотношения,
неизпълнението по всяко от които следвало да бъде отделно посочено от
ищеца, като суми и срокове, още в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. С оглед защитата на ответника счита, че
ищецът следва да уточни претендиралото задължение по всяко от трите
договорни правоотношения.
Исковата претенция е общо за 822,65 лв., като същата представлявала
неплатено задължение от ответника: по Договор от 30.04.2020 г. - за неплатени
абонаментни такси, неустойки и суми за невърнато устройство; по Договор от
07.08.2020 г. - за неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойки
и сума за устройство и по Договор за лизинг - за неплатени лизингови вноски.
Видно от представена фактура № *************** г. за обща сума с
ДДС в размер на 822,65 лв. за периода 05.01.2021 г. - 04.02.2021 г., в тази сума
са включени сумите:
96,00 лв. „за други начислени компенсации", а в иска тази сума се
претендира за цена на невърнато устройство на цена от 108,20 лв. (ред 1 на
стр. 3 на исковата молба)
240,16 лв. „зa неустойки предсрочно погасяване на договори за услуги“,
без да се уточнява за кои договори и по колко.
125,21 лв. „вноска за лизинг", без да се уточнява за кои вноски по
договора са те, и в противоречие на исковата молба, където тази сума е 144,98
лв. (ред последен на стр. 1).
361,28 лв. „задължения от предходен период с ДДС, като не е посочен
нито периода, нито основанието.
По отношение на претенцията на ищеца за неустойка, моли съда да
отхвърли иска, поради факта, че тя се претендира в неясен, неуточнен размер.
Имайки предвид, че по Договора от 30.04.2020 г. за неплатени абонаментни
такси по 19,99 лв., неустойката в трикратен размер би била 59,97 лв., (49,98 лв.
6
се претендират в иска), по Договор от 07.08.2020 г. за неплатени абонаментни
такси по 25,99 лв., неустойката в трикратен размер би била 77,97 лв. (но 81,98
лв. се претендират в иска), то за двата договора тя била в размер общо 137,94
лв. (но 240,16 лв. се претендират в иска).
Максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, и
клаузата в горепосочения смисъл в договорите за предоставяне на мобилни
услуги на абонатите на ищеца.
Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради
неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до
изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Предвид гореизложеното следва, че начислените в процесните данъчни
фактури суми се явяват недължими в посочения в иска размер. Следователно
предявените в настоящото производство искове за установяване, че
ответникът дължи на ищеца суми, представляващи общ сбор на дължимите
суми съгласно приложените фактури се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът не е представил счетоводна справка за вземанията от ответника,
които се претендират в исковата молба. Липсата на такава обща справка,
изготвена и подписана от ищеца е съществен недостатък в предоставените
писмени доказателства. Такава справка би дала възможност на ответника да се
защити срещу всяка от претенциите в иска - два вида неплатени абонаментни
такси по два отделни договора, две договорни неустойки, дължима цена на
устройство, неплатени лизингови вноски.
След като ответникът дължи обезщетение за неизпълнение на паричното
си задължение по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и страните са договорили размера на
това обезщетение под формата на неустойка, претенцията за същата е
основателна от датата, в която той изпада в забава за изпълнение на
договорното си задължение, до датата на изпълнението му. Доколкото тази
дата е недоказана, възразява срещу изискуемостта й в този размер.
Що се отнася до иска за заплащане на „законна лихва върху исковата
обща сума 822,65 лв. за времето от датата на подаване на заявлението
16.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането", моли да бъде
отхвърлен като необоснован и неоснователен, поради своята акцесорност с
главния иск, който е необоснован и неоснователен.
7
Претендира се още и присъждането в тежест на ответника за разноските
на ищеца по ч. гр. д. № 16580/2022 на ВРС и по настоящото дело.
Възраженията срещу тази част от иска се основават на липсата на каквито и да
било писмени доказателства за направени разноски и за техния размер.
Писмените доказателства, приложени към ИМ, не потвърждават
посочените по-горе искове и твърдените обстоятелства. Липсват
доказателства и не са представени данни за получени платени вноски по
процесните договори по размер и дати, както и за направените разноски от
ищеца.
С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърлите иска като недоказан, както и да му присъди направените
съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете, а ответникът отговора
на исковата молба.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 16580/2022 г. на
ВРС-16 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 17.05.2024 г.
Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед
№7889/20.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по силата на която е разпоредено на длъжника Г. К. К., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: ****************, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора
„Й.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********************,представлявано от Д.К. – Изпълнителен директор,
чрез пълномощник адв.Н.Ш.,сума в общ размер от 822,65 лв. (осемстотин
двадесет и два лева, шестдесет и пет ст.),представляваща неизпълнение по
Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +**************;
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и Договор за
лизинг към него, която дължима сума е формирана, както следва:
- 60,87 лв. – неплатени абмонаментни такси за отчетен период
05.09.2020г. – 04.12.2020г. по
Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
+************** от 30.04.2020г.;
- 49,98 лв. – неустойка по Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер
+************** от 30.04.2020г.;
- 96,00 лв. – дължима сума за предоставено по повод Договор за услуга
интернет за дома с предпочетен номер +************** от 30.04.2020г.
устройство марка HUAWEI B311-221 with Antenna, но невърнато на мобилния
оператор;
8
- 280,64 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ от
07.08.2020г. за период 05.09.2020г. – 04.12.2020г.;
- 81,98 лв. - неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************ от 07.08.2020г.;
- 144,98 лв. – неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
07.08.2020г. за предоставено временно и възмездно ползване устройство
марка ALCATEL 1S 2020 Dual Grey, формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.09.2020г. – 04.02.2021г.;
- 108,20 лв. – разлика между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по Договор за лизинг от 07.08.2020г.,
като горепосочените задължения са индивидуализирани в следните фактури:
№*************** от 05.10.2020г., претендирана в размер на 48,78 лв.;
№*********** от 05.11.2020г., претендирана в размер на 259,93 лв.;
№************ от 05.12.2020г., претендирана в размер на 52,57 лв.;
№*********** от 05.02.2021г., претендирана в размер на 461,37 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда –
19.12.2022г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410
от ГПК,както и направените съдебно – деловодни разноски, от които 25,00 лв.
(двадесет и пет лева), за заплатена държавна такса и 480,00лв. (четиристотин
и осемдесет лева) с ДДС, за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за услуга
интернет за дома с предпочетен номер +**************; Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************ и Договор за лизинг към него.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което с
разпореждане №16949/23.04.2024год. е указано на заявителя да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. Съобщение за това разпореждане е
редовно връчено на заявителя на 08.05.2024год. В срок на 17.05.2024год.
заявителят и ищец в настоящото производство предявява установителния иск,
като претендира за установяване вземането за което е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.дело №16580/2022год. Искът се явява
допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искане на ищеца като писмени доказателства по делото са приети
следните документи: фактура № *************** от 05.10.2020г. за сумата от
52.57лева с ДДС със срок на плащане 20.10.2020год. с отразено във фактурата
общо потребление и таксувани услуги за мобилен /фиксиран номер
************ и мобилен /фиксиран ***********; фактура № *********** от
05.11.2020г. за сумата от 312.50лева със срок на плащане 20.11.2020год. с
отразено във фактурата общо потребление и таксувани услуги за мобилен
9
/фиксиран номер ************ и мобилен /фиксиран *********** ; фактура
№ ************ от 05.12.2020г. за сумата от 365.07лева със срок на плащане
20.12.2020год. с отразено във фактурата общо потребление и таксувани
услуги за мобилен /фиксиран номер ************ и мобилен /фиксиран
***********; фактура № *********** от 05.02.2021г. за сумата от 822.65лева
със срок на плащане 20.02.2021год. ; приети по делото към всяка една от
фактурите са извлечение за детайлно потребление мобилен /фиксиран номер
************ и мобилен /фиксиран ***********.
Ведно с частно гражданско дело №16580/2022г. по описа на Районен
съд – Варна, 16 състав към доказателствата по делото са приети : Договор за
услуга интернет за дома от 30.04.2020год., Приемо - предавателен протокол от
30.04.2020год. за предаване от страна на ищеца и получаване от страна на
ответника на устройство Router HUAWEI,Договор за мобилни услуги от
07.08.2020год., Договор за лизинг от 07.08.2020год., Общи условия на Т.Б.
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електорнни съобщителни
услуги, Декларации съгласие за приемане на общи условия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените искове са с правно основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422
от ГПК:
За успешното провеждане на установителни искове с правно основание
чл.415, ал.4 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума, която се явява сбор от множество обективно
кумулативно съединени претенции, произтичащи от Договор за услуга
интернет за дома от 30.04.2020год. с предпочетен номер ************,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** и Договор за
лизинг с предпочетен номер ***********, както следва: за абонаментни такси
и услуги,за лизингови вноски ,за неустойки и суми за мобилни устройства.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при
условията на пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, а
именно: съществуваването на твърдяните вземания по основание, в т.ч.
валиден договор за мобилни услуги, изправността си по него, наличие на
предпоставките за разваляне на договора по вина на ответника, изискуемостта
и размера на вземанията . Ответникът от своя страна следва да установи
всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „Т.Б."
ЕАД, правоприемник на когото се явява ищецът и Г. К. К..
По делото са представени договори за мобилни услуги в които са
описани уговорените между страните абонаментни планове и размера на
стандартните месечни абонаментни такси. Посочени са конкретни номера,
посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на
ищеца, както и са посочени предадените активни СИМ карти, даващи достъп
на потребителя до мрежата и услугите на оператора. В приложените ценови
листи са посочени стойностите на мобилните услуги извън стандартните
10
месечни пакети. Г. К. К. е положил подписа си и е изписал собственоръчно
имената си, с което е изразил воля и е дал съгласието си договорите да влязат
в сила, пораждайки права и задължения за страните. К. е подписал и нарочни
декларации, с които е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия
на „Т.Б." ЕАД и се е съгласил с тях. Така представените от ищеца
доказателства не се оспорват от ответника, който принципно не оспорва факта
на сключване на процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг.
Следователно, като частни писмени документи, носещи саморъчния подпис
на ответника, чиято неавтентичност не е установена по съответния ред,
същите имат обвързваща доказателствена сила спрямо него и в този смисъл
съдът намира, че при условията на пълно и главно доказване, ищецът е
установил наличието на договорни правоотношения между страните въз
основа на цитираните договори и със съдържание описано в същите,
обективиращи съгласието на страните относно всички клаузи вкл. и тези от
приетите Общи условия за оператора.
Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията
между страните се регламентира от общите правила за договорните
задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се
дължи при реално извършена доставка. Задълженията на мобилния оператор
са определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество
се свеждат до това операторът да поддържа своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на
потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за
пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни
услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън
предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във
възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. Всъщност ответникът не е твърдял неправомерна намеса от
страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските
устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с
отчитане на трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи услуги,
служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение.
В настоящия случай от ищцовото дружество се претендират дължимите
по договора от 30.04.2020год. месечни абонаментни такси и дължимите по
договора от 07.08.2020год. неплатени абонаментни такси и използвани
услуги.
Месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
договора и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен
план. Следователно, задължението за заплащането им не е обвързано от
потреблението на мобилни услуги и се дължи без значение дали мобилният
оператор действително ги е доставил и съответно дали абонатът ги е потребил.
Извод за осигурен достъп до мрежата може да се направи от обстоятелството,
11
че в договорите за мобилни услуги са посочени конкретни номера,
посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на
ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти. Сумите са начислени за
осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което потребителят дължи
цената за тях. Фактурите ведно със справка за потребление на абоната,
установяват ,че ответника е осъществявал телефония, генерирал е текстови
съобщения, съответно реализирал е и трафични данни посредством
използване на мобилен интернет. Отделно от това по делото не са налице
данни за релевирани от страна на абоната искания до оператора да временно
прекъсване достъпа до мобилната мрежа или други форсмажорни
обстоятелства, които да водят до невъзможността на ответника да използва
услугите, които са остойностени в съответната фактура. Дали дадена фактура
е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма
никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните
услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка
за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по
договорите.Действително задълженията като конкретни суми са посочени в
процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите,
а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали
фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ операторът е
предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след
това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били
формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое
право. Доказателства за извършено плащане на месечните абонаментни такси
и услуги на претендираната стойност не са ангажирани по делото и при
изначална липса на твърдения за този факт, претенциите за сумите от 60,87
лв. – неплатени абмонаментни такси за отчетен период 05.09.2020г. –
04.12.2020г. по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
+************** от 30.04.2020г. и 280,64 лв. – неплатени абонаментни такси
и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+************ от 07.08.2020г. за период 05.09.2020г. – 04.12.2020г.,се явяват
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отношение на претендираната сума в размер от 144.98лева -
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.08.202год. за
предоставено временно и възмездно ползване на устройство за отчетен периот
05.09.2020год.- 04.02.2021год.
Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за лизинг
от 07.08.2020год. за ALCATEL 1S 2020 DUAL GREY. В чл. 4 от същия е
посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Същият не е
оспорил удостовереното в чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че е
получил мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.
342, ал. 1 ТЗ да предостави устройствата на лизингополучателя, като същото е
прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил
12
длъжен по силата на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след
изтичане на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в
двата случая обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора
лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане
е на лизингополучателя – ответник в настоящото производство. В случая
ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по
договора, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с
писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане
от страна на ответника, нито доказателства,че лизингополучателят е върнал
лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване на
посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството.
Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за лизинг
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал.1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и
от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е
заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, следва да се приеме, че
към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, вземането е било дължимо.
Видно от договорите и инкорпорираните в тях погасителни планове, към
момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е настъпил падежът и
на последните вноски по договорите за лизинг.
Предвид липсата на доказателства от страна на ответника, за плащане на
претендираната суми за лизингови вноски, съдът намира, че искът е доказан
по основание и размер и следва да бъдат уважен изцяло в заявения размер.
В настоящото производство ищецът е обосновал претенциите си с
твърдения, че договорите са прекратени именно поради неплащане на тези
задължения за абонаментни такси и лизингови вноски, поради което е
начислил претендираните в настоящото производство неустойки.
По отношение на неустойката в размер от 49.98лева по Договор за
услуга интернет за дома с предпочетен номер ************** от
30.04.2020год. и 81.98лева неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетене номер ************ от 07.08.2020год.
13
Процесните договори за мобилни услуги включват клауза, съгласно
която, в случай на предсрочното им прекратяване по инициатива или вина на
потребителя последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни
абонаментни такси /без отстъпки/ до изтичане срока на договора. Изрично е
предвидено, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер без отстъпка. В посочената хипотеза в допълнение абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или
предоставени на лизинг или изплащане/, съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент.
В случая препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез особения
представител, поради което следва да се приеме, че правните последици на
развалянето на договорите са настъпили най-късно с връчването на книжата
по чл. 131 ГПК.
Неустойката за неспазен срок на договора в трикратен размер на
съответната абонамента такса има за цел да набави заместваща облага за
оператора, поради факта, че същият пропуска възможността да реализира
приходи от предоставянето на услуги за по - продължителен срок, като той
вече е осигурил техническата възможност за това. Предвид изложеното, е
възникнало основанието за начисляване на претендираните неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за посочените номера и услуги от
страна на потребителя. В договорите е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни абонаментни
такси за периода от прекратяване на договора до неговия краен срок, като
максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния
размер на месечните такси. Следователно в така цитираните клаузи изрично е
предвиден краен предел на неустойката, с който са съобразени и исковите
претенции, предявени на това основание. Не се твърди, а и не се претендират
стойности на неустойката формирани от абонаментните такси за целия срок на
договорите. Така формулирани неустоечните клаузи и при съобразяване на
общия срок на договорите-24 месеца, се налага извод, че клаузите за
дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП
и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което в тази част
исковете са основателни /Решение№1608/29.10.2021г. по в.гр.д. № 1968/2021г.
на ВОС, Решение №1403/20.03.2023год. по в.гр.дело №2806/2022год. на
Софийски градски съд/.
С оглед горното исковете подлежат на уважаване , като доказани по
основание и размер.
По отношение на претендираната сума в размер от 96.00лева-дължима
сума за предоставено по повод Договор за услуга интернет за дома с
предпочетен номер ************** от 30.04.2020год. устройство Router
HUAWEI и 108.20лева разлика между цената на устройството без абонамент
14
и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
07.08.2020год., съдът намира следното:
Досежно устройство Router HUAWEI по делото се съдържат данни да е
било предоставено на абоната, но не е установено дали ищецът е искал
връщане на самото устройство. Освен това устройство макар и да е сред
изрично изброените в неустоечната клауза, която предвижда различни
размери на вземанията за неустойка за всяко от изброените там основание,
съдът намира , че по същество това вземане , не представлява неустойка и не
се дължи. Това е така защото не осъществява състав на неустойка , уговорка
свързана с договорно обезщетяване на ищеца за невърнати устройства. Като
"неустойка" уговорката е нищожна, защото се предвижда същата да се дължи
заедно със самото устройство или неговата равностойност. На следващо място
констатираното по уговорените клаузите в случаите на невръщане на
предоставено устройство да се дължи обезщетение в размер на стойността на
оборудването, е и с неясен характер, защото липсва конкретизация, относно
крайния размер на задължението, което е възможно да възникне при
предсрочното прекратяване.
При изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че тази
исковата претенция е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение установяване дължимостта на сумата от 108.20лева -
съставляваща стойност на разлика между цената на предоставеното
устройство без абонамент и преференциалната обща цена по договор за
лизинг от 07.08.2020год. , съдът намира следното: Размерът на общата
лизингова цена на устройството е виден от сключеният договор,видна е и
цената за придобиване собствеността върху него. В договорът обаче не е
посочен нито размерът на ползваната от абоната отстъпка, нито стандартната
цена на устройството. Отделно от посоченото за неизпълнение на
задълженията си по сключеният Договор за мобилни услуги, потребителят
вече е санкциониран с неустойката в размер на 3 месечни абонаментни такси,
а за неизпълнение на задълженията си по сключеният Договор за лизинг,
потребителят е санкциониран с претендираната неустойка. Налага се извода,
че разликата в цената на устройството, претендирана под формата на
допълнителна неустойка по Договора за мобилни услуги, води до задължаване
на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и
противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на
неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта. Поради което предявеният иск за
сумата 108.20 лв., като неоснователен и недоказан ще следва да бъде
отхвърлен.
Върху уважения размер от исковете следва да се присъди законни лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото пред настоящото инстанция на ищеца следва да
15
се присъдят разноски за настоящото производство , съобразно уважената част
от исковете. Т.е. от общия размер разноски , възлизащи на 1625 лева следва да
се присъдят 1221.63лева .
Разноските в полза на ищеца – заявител в заповедното производство
възлизат на възлизат на сумата от 505 лева. Съобразно уважената част от
исковете от тази сума на ищеца следва да се присъдят 379.65лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
К. К., ЕГН********** с адрес: **************** ДЪЛЖИ на Й.Б." ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************** и
съдебен адрес: ************* сумата в размер от 618.45лева ,
представляваща , както следва: 60,87 лв. – неплатени абмонаментни такси за
отчетен период 05.09.2020г. – 04.12.2020г. по Договор за услуга интернет за
дома с предпочетен номер +************** от 30.04.2020г. и 280,64 лв. –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +************ от 07.08.2020г. за период
05.09.2020г. – 04.12.2020г., неустойката в размер от 49.98лева по Договор за
услуга интернет за дома с предпочетен номер ************** от
30.04.2020год.; 81.98лева неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетене номер ************ от 07.08.2020год. и 144.98лева -
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.08.202год. за
предоставено временно и възмездно ползване на устройство за отчетен периот
05.09.2020год.- 04.02.2021год., ведно със законната лихва , считано от
19.12.2022год. до окончателното изплащане, като отхвърля за разликата до
822.65лева, формирана от иска за 96.00лева-дължима сума за предоставено
по повод Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер
************** от 30.04.2020год. устройство Router HUAWEI и 108.20лева
разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по договор за лизинг от 07.08.2020год., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело
16580/2022год. на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН********** с адрес: **************** да
заплати на Й.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************** и съдебен адрес: ************* сумата от 1221.63лева,
представляваща сторени за настоящото производство разноски, съобразно
уважената част от исковете , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. К. К., ЕГН********** с адрес: **************** да
заплати на Й.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**************** и съдебен адрес: ************* сумата в размер на размер
от 379.65лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №
16580/2022год. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
16
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17