РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Благоевград, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100189 по
описа за 2025 година
Производството по настоящото гр.д.№189/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№1735/23.01.2025г., депозирана от А. С. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, чрез адвокат Н. Л. Х., против „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК ,
с адрес: гр.С
В исковата молба се твърди, че на 23.08.2022г. ищцата А. С. Ш. е сключила с ответника
„ГрДоговор за застраховка „Л“, с издадена застрахователна полица №8501157022135271 по
отношение на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ Дворно място,
находящо се в град Кочобразуващо по плана парцел V-82, квартал 8, състоящо се от 2065
кв.м., при съседи: от три страни - улици, Вергиния, Никола и Катерина Костадинови, заедно
с намиращите се в парцела двуетажна масивна жилищна сграда, двуетажна паянтова
стопанска сграда и два навеса, ведно с всички останали подобрения, трайни насаждения,
инсталации и приращения в имота, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност и наследство №11, том III, дело 1499/1994г. на С.М, нотариус при
районен съд град Д и Нотариален акт №27, том 1, рег.№0350, дело №26/2023г. на Нотариус
С.Мпри районен съд град Д
Твърди се, че съгласно цитирания Договор, общата застрахователна сума е 130 000 лв., от
които 100 000 лв. за недвижимото имущество и 30 000 лв. за движимото имущество, като
периодът на застрахователното покритие е една година, считано от 24.08.2022г. до
23.08.2023г. Сочи се, че ищцата заплатила изцяло сумата в общ размер от 193.66 лв.,
включваща застрахователна премия от 189.86 лв. и данък по ЗДЗП от 3.80 лв. Имотът бил
застрахован при същия застраховател от повече от 10 години. Твърди се, че ответникът е
запознат със състоянието на имота, както и че помещенията в него са сезонно обитаеми,
най-вече през лятото.
Твърди се, че на 23.01.2023г. вследствие на силен поривист вятър с максимална скорост 16
м/с и силен проливен дъжд бил разрушен покривът на къщата и падналите елементи
пробили гредоредния таван и под на втория етаж, разбивайки и плочата на избеното
помещение. Сочи се, че цялата кухненска покъщнина - хладилник, кухненски столове, маси,
шкафове, чинии, библиотека с книги, камината и др. пропаднали в мазето.
Ищцата твърди, че незабавно уведомила застрахователя за претърпените имуществени вреди
по телефона, като била заведена щета под вх.№ 85012300100/23.01.2023г., по която
застрахователят „Групама Застраховане“ ЕАД отказал да заплати застрахователно
обезщетение в размер на 22 600 лв. за щетите по недвижимия имот, съгласно изготвеното
експертно заключение в производството по чл.207 от ГПК.
1
Твърди се, че от 13.02.2023г. - датата на отказа на застрахователя да изплати
застрахователното обезщетение, до 15.01.2025г. същият дължи и мораторна лихва върху
сумата от 22 600 лв. в размер на 5 768.55 лв.
Твърди се, че до момента ответникът не е заплатил и сумата от 30 000 лв., представляващи
застрахователната стойност на движимите вещи - покъщнина и обзавеждане, находящи се в
имота, и унищожени изцяло вследствие на застрахователното събитие, като с настоящата
искова молба се претендира заплащане на част от тази сума в размер на 2 000 лв., съответно
е предявен частичен иск от общата сума от 30 000 лв.
Отделно се сочи, че ищцата претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в
психически болки и страдания от невъзможността да възстанови и ползва имота, предмет на
застрахователния договор, поради неоснователния отказ на ответника да заплати
застрахователното обезщетение. Излага се, че до частичното разрушаване на дома
вследствие на ураганния вятър, той се е ползвал от цялото й семейство с любов и уважение
към паметта на дядо й, с който много се гордеела. Посочва се, че ищцата е възрастен човек,
инвалид 84 % и не може да си позволи да отдели средства да ремонтира къщата.
Поведението на застрахователя стресирало ищцата, увредило се здравословното й
състояние, наложило се да търси лекарска помощ поради внезапно появилото се силно
главоболие, нарушена координация, постоянна загуба на равновесие, водеща до политания и
падания, сърцебиене, влошаване на съня, сухота в устата и жажда, замъглено зрение, като
впоследствие се установило, че това е форма на диабет, какъвто ищцата не била имала
преди това. Твърди се, че негативните психически преживявания, които ищцата претърпяла,
били последица от неизпълнението от страна на застрахователя на договорните му
задължения.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на
ищцата: - сумата от 22 600 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 23.01.2023г., представляващи стойността на
увредената част от двуетажна къща, находяща се в поземлен имот се в град квартал „Ле“,
образуващо по плана на с.Кочериново парцел V-82, квартал 8, при съседи: от три страни –
улици, В сумата от 5 768.55 лв. – лихва за забава върху обезщетението от 22 600 лв. за
периода от 13.02.2023г. до 15.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане; - сумата от 2000 лв. - частичен иск от общата
сума от 30 000 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно
събитие на 23.01.2023г., представляващи унищоженото движимо имущество /покъщнина и
обзавеждане/ в двуетажна къща, находяща се в поземлен имот в град Ко, образуващо по
плана на гр.Кочериново парцел V-82, квартал 8, при съседи: от три страни – улици, Ве ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; -
сумата от 5000 лв. за причинени неимуществени вреди от неоснователния отказ на
ответника да плати застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът „Г оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва се, че ищецът е собственик на процесното увредено имуществото, за което
претендира обезщетение.
Оспорва се причина за настъпване на процесното събитие да е „силен поривист вятър“ и
„силен проливен дъжд“. Твърди се, че причината за настъпване на събитието е
несъответствие на конструкцията на процесния обект с одобрените конструктивни проекти,
което изначално я е компрометирало, като същата е изградена неустойчива спрямо
минималните нормативни изисквания за натоварване от вятър. Сочи се, че претърпените
вреди не са в резултат на еднократно събитие, а имат експлоатационен характер, като
вредите се дължат и на неподдръжка от страна на собственика на имуществото с грижата на
добрия стопанин.
Оспорва се твърдението на ищеца, че от процесното събитие са причинени вреди в
твърдения от него обем и размер.
Оспорва се твърдението на ищеца, че целият процесен обект представлява застраховано
имущество по процесната застрахователна полица.
Оспорва се причинно-следствена връзка между настъпването на процесното събитие и
твърдените от ищеца вреди.
Твърди се, че на 23.01.2023г. в „Групама Застраховане” ЕАД е заведено Уведомление за
2
настъпило събитие - буря с проливен дъжд, като на основание постъпилото уведомление
застрахователят е образувал претенция с №по застрахователна полица №8501157022135271,
по която са събрани писмени доказателства и снимков материал с цел определяне на
основанието и размера на претенцията. Сочи се, че е извършен оглед на пострадалото
имущество, за което е съставен Констативен протокол между страните, както и опис на
повреденото и унищожено имущество. Посочва се, че от извършения оглед от вещо лице и
на база на неговите заключения, е установено, че сградата има задълбочени повреди, с
характерни белези на процеси, които се развиват постепенно и през дълъг период от време
при постоянна влажност. Излага се, че констатираните от вещото лице вреди не са резултат
от еднократно събитие, така както е посочено при уведомлението за щета. Навежда се, че
характерът на уврежданията по сградата е експлоатационен, а също така се дължи и на
неподдръжката на застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин.
Сочи се, че с писмо изх.№20-03-394/13.02.2023г. Застрахователят е постановил мотивиран и
обоснован отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Във връзка с депозирана от
ищеца жалба с вх.№10-03- 754/23.01.2024г., както и във връзка с образувано обезпечително
производство по гр.д.№1234/2023г. на РС-Д, се твърди, че е извършена отново проверка по
претенцията, като е изискано експертно заключение от друг експерт, който до момента не
бил участвал в ликвидацията на претенцията. Излага се, че е направена и метеорологична
справка, според която към датата на твърдяното събитие -19.01.2023г. е налице вятър със
скорост, граничещ с минималните стойности, характерни за явлението „буря“. На база на
представените доказателства се сочи, че новото заключение е потвърдило първоначалното
становище на застрахователя, че няма основание за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като констатираните вреди не са в причинна връзка с твърдяното събитие,
а са резултат от лошо състояние на имота поради неположена дължима грижа на добрия
стопанин, която представлява основание за отказ по т.8.2.8. буква „в“ от Раздел V
Застрахователно покритие от Общите условия.
В условията на евентуалност е направено възражение за наличие на основание за намаление
на дължимото от застрахователя обезщетение поради неизпълнение на задълженията по
застрахователния договор – по т.8.1.1. – през целия срок на застрахователното покритие,
застрахованият е длъжен да поддържа застрахованите имущества в изправност и да ги
стопанисва съобразно предназначението им с грижата на добър стопанин; по т.8.1.2 - да
спазва всички изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството, както и
предписанията на компетентните органи, проектант, изпълнител, производител и на
застрахователя; - по т.8.1.4 – да взема необходимите мерки за предотвратяване настъпването
на застрахователно събитие или ако такова е настъпило – за ограничаване размера на
вредите. Твърди се, че неизпълнението на горните задължения е допринесло с поне 80% за
настъпване на уврежданията, тъй като конструкцията не е изпълнена да издържи
нормативно установените минимални натоварвания на вятър.
Прави се и възражение за подзастраховане и надзастраховане на процесното имущество с
процесния застрахователен договор, като се иска при доказването им да се приложат
принципите за намаление на застрахователното обезщетение при условията на
подзастраховане/надзастраховане съгласно Кодекса за застраховане.
Искът за лихва е оспорен като неоснователен поради неоснователност на главния иск за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Предявеният иск за неимуществени вреди от неизпълнение на договора е оспорен като
недопустим и неоснователен. Счита се, че преживените от ищцата неудобства са типични,
обичайни, свързани с обикновеното неудовлетворение на клиент при предоставяне на
услуга. Посочва се, че отказът на застрахователя не е засегнал лични блага на
застрахования, като имуществото, за което се претендира застрахователно обезщететение,
представлява лятна вила, която е била използвана изключително рядко. Твърди се, че
събитието е настъпило именно в резултат на неполагане на дължимата грижа от страна на
собственика, поради което и същият не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение и неполагане на дължимата грижа. Оспорва се и размера на
предявения иск като изключително завишен.
В съдебно заседание ищцата А. С. Ш. не се явява лично. Представлява се от адв.Н. Х., която
поддържа исковете и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответното дружество „Групама Застраховане“ ЕАД се представлява от
3
юрк.А който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство №11,
том III, дело 1499/1994г. на С.М нотариус при районен съд град Д са признати за
собственици на следния недвижим имот - Дворно място, находящо се в град К квартал
„Лобразуващо по плана парцел V-82, квартал 8, състоящо се от 2065 кв.м., при съседи: от
три страни - улици, В, заедно с намиращите се в парцела двуетажна масивна жилищна
сграда, двуетажна паянтова стопанска сграда и два навеса.
Никола Костадинов Шарков е починал на 03.09.2024г. и е оставил за свои наследници двете
си деца - А. С. Ш. и Е Ш. С Нотариален акт №27, том 1, рег.№0350, дело №26/2023г. на
Нотариус С.М при районен съд град Д от НК, Ем е дарил на А. С. Ш. своята 1/6 ид.ч. от
гореописания имот.
На 23.08.2022г. ищцата А. С. Ш. е сключила с ответника „Групама Застраховане“ ЕАД
Договор за застраховка „Л, с издадена застрахователна полица №, за застраховано
недвижимо имущество – къща, с адрес град Ки обзавеждане в къщата, вкл. ландшафт и
допълнителни съоръжения и помещения, при следните покрити рискове – основно покритие
– пожар и природни бедствия; земетресения, злоумишлени действия, умишлен палеж.
Застрахователната сума е 100 000 лв. за недвижимото имущество и 30 000 лв. за движимото
имущество, като периодът на застрахователното покритие е една година, считано от
24.08.2022г. до 23.08.2023г.
Във въпросника към застрахователната полица е отразено, че жилището е сезонно; година на
основен ремонт на покрива – преди повече от 10 години. Застраховащият е декларирал, че е
запознат с Общите условия и ги приема за неизменна част от застрахователния договор.
В Глава I, Раздел V на Общите условия „Застрахователно покритие“, в т.7 е предвидено, че
се покриват преки материални пълни загуби или частични вреди върху застрахованото
жилище и/или обзавеждане в резултат на непредвидими и внезапно проявили се
застрахователни събития, определени в застрахователната полица и настоящите общи
условия като покрити рискове, настъпили през периода на застрахователното покритие. По
силата на т.8.2.6 основното покритие включва риска „буря“, дефинирана като обусловено от
времето движение на въздушни маси при скорост на вятъра над 15 м/с. Вредите се изразяват
в събаряне, счупване, скъсване, разкъсване, откъсване, отнасяне и други механични
повреди или унищожаване на имущество и се удостоверява от НИМХ.
По силата на т.8.2.8 основното покритие включва и риска „проливен дъжд“, дефиниран като
падане на големи количества валеж за кратко време. Щетите, нанесени на имущества от
проливен дъжд се изразяват в измокряне, отнасяне, наводняване или затлачване. По това
покритие застрахователят не дължи обезщетение за щети, свързани с/произтичащи от: а)
проникване на дъждовна вода, мръсотия, градушка, сняг, лед, пръст или камъни през
отворените прозорци, фуги или през отвори, освен ако тези отвори са пряк резултат от
открит по полицата риск; б) вода, проникваща в жилището през отвор, направен с цел
ремонтни дейности или преустройство; в) вода, проникваща или влизаща в жилището,
поради това, че сградата, в която се намира жилището не е поддържана с грижата на добър
стопанин или в резултат на проектантска грешка, технически дефект, несъответствие с
проектната документация на сградата или поради лоша изработка.
В Глава V Общи положения, Раздел II Задължения на застраховащия/застрахования през
срока на действие на застрахователното покритие, е предвидено, че: През срока на
застрахователното покритие застрахованият/застраховащият е длъжен - т.8.1.1. да поддържа
застрахованите имущества в изправност и да ги стопанисва съобразно предназначението им
с грижата на добър стопанин; по т.8.1.2 - да спазва всички изисквания за безопасност,
произтичащи от законодателството, както и предписанията на компетентните органи,
проектант, изпълнител, производител и на застрахователя; - по т.8.1.4 – да взема
необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие или ако
такова е настъпило – за ограничаване размера на вредите.
Видно от Удостоверение от Национален институт по метеорология и хидрология изх.№ОД-
ОЗ-219-1/21.03.2023г., въз основа на експертна оценка на синоптичната обстановка и данни
от метеорологични станции на НИМХ през нощта на 19.01.2023г. в района на
гр.Кочериново, обл.Кюстендил, е имало временно силен поривист вятър с максимална
4
скорост 16 м/с.
В резултат на възникналата буря част от покрива на процесната сграда, собственост на
ищцата, находящ се над лоджията, се е откъснал, което е довело до разрушаване на
ограждащия зид откъм комина. Тежестта на падналите строителни елементи е предизвикала
нарушаване на носещите греди на гредореда, пропадане и срутване изцяло на трите нива на
къщата.
На 23.01.2023г. ищцата уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
по телефона, като била заведена щета под вх.№ 85012300100/23.01.2023г. На 27.01.2023г.
бил извършен оглед на имота от вещо лице - представител на застрахователното
дружеството - инж.К. М., който съставил Опис на повреденото или унищожено имущество и
Констативен протокол от 27.01.2023г., в който било отразено, че вследствие на настъпило
застрахователно събитие – проливен дъжд със силен вятър, са причинени следните щети –
част от покрив гредоред първи и втори етаж и стоманобетонни плочи над мазето и част от
каменна зидария на паянтова сграда.
С Писмо изх.№20-03-394/13.02.2023г. застрахователят „Група уведомил ищцата А. Ш., че
няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като характера на
уврежданията е „експлоатационен“, в застрахованата сграда има задълбочени повреди, с
характерни белези на процеси, които се развиват постепенно и през дълъг период от време
при постоянна влажност и констатираните вреди не са резултат от еднократно събитие.
На 23.01.2024г. ищцата А. С. Ш. отново изпратила покана за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх.№. На поканата застрахователят изпратил Отговор с изх.№20-03-
504/12.02.2024г., в който е посочено, че е извършена пълна проверка на всички събрани по
претенцията доказателства от независимо звено на застрахователя, отговарящо за жалбите
от ползватели на застрахователни услуги, което е установило, че на 23.01.2023г. в „Г е
заведено Уведомление за настъпило на 19.01.2023г. събитие - буря. На основание
постъпилото уведомление застрахователят е образувал претенция с
№85012300100/23.01.2023г. по застраховка „Любим дом“, полица №8501157022135271, по
която са събрани писмени доказателства и снимков материал с цел определяне на
основанието и размера на претенцията. Посочено е, че във връзка с жалбата е изискано
експертно заключение от друг експерт, който до момента не е участвал в ликвидацията на
претенцията и е направена метеорологична справка, според която към датата на събитието -
19.01.2023г. е налице вятър със скорост, граничещ с минималните стойности, характерни за
явлението „буря“. Потвърден е отказът да се изплати застрахователно обезщетение, тъй като
констатираните вреди не са в причинна връзка с твърдяното събитие, а резултат на лошо
състояние на имота, поради неположена дължима грижа на добър стопанин. Отказът е
основан на разпоредбата на т.8.2.8. буква „в“ от Раздел V Застрахователно покритие от
Общите условия – „Застрахователят не дължи обезщетение за щети, свързани с/произтичащи
от в) вода, проникваща или влизаща в жилището, поради това, че сградата, в която се
намира жилището не е поддържана с грижата на добър стопанин или в резултат на
проектантска грешка, технически дефект, несъответствие с проектната документация на
сградата или поради лоша изработка“.
Ищцата отправила поредна покана, с която поискала преразглеждане на становището на
застрахователя, на която последвал отговор изх.№20-03-1224/08.07.2024г., че
застрахователят няма основание за преразглеждане на постановения отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Ищцата подала молба пред Районен съд Д по чл.207 от ГПК, въз основа на която било
образувано гр.д.№1234/2023г., по което била допусната комплексна строително-техническа
и икономическа експертиза в състав от две вещи лица – инж.Елена Лозанова и Иван
Кирилов Дермански. Вещите лица са извършили оглед на място и са констатирали, че
имотът представлява триетажна жилищна сграда, построена през 50-те години на миналия
век. В сградата са обособени полувкопан подземен етаж, два етажа и подпокривно
пространство.
Сградата е масивна, със стоманобетонови елементи /колони, греди и пояси/, подови
конструкции от гредоред, носещи тухлени зидове, дървена скатна покривна конструкция с
покритие от керемиди. Върху гредореда между подземния и първия етаж и върху гредореда
на лоджията на покрива е излята бетонна настилка. Конструкцията на сградата и покрива е в
много добро състояние. Няма пукнати по тухлените зидове, няма компрометирани дървени
5
елементи на носещата конструкция на гредореда и покрива.
Вещите лица са дали заключение, че в резултат на възникналата буря през нощта на
19.01.2023г. в района на гр.Кочериново - силен поривист вятър с максимална скорост 16 м/с,
част от покрива на сградата, находящ се над лоджията, се е откъснал, което е довело до
разрушаване на ограждащия зид откъм комина. Тежестта на падналите строителни елементи
е предизвикала нарушаване на носещите греди на гредореда, пропадане и срутване изцяло
на трите нива. Като причина за възникналата авария е посочен вятър със скорост от 16 м/сек,
който се е завихрил в областта на лоджията и е откъснал покрива. Необходимите разходи за
възстановяване на щетите от възникналата авария възлизат на 22 600 лв.
В хода на настоящото производство е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в.л. инж.Ил
Вещото лице е извършило оглед на място, при който е установено следното: Процесният
имот представлява еднофамилна жилищна сграда, състояща се от мазе, приземен етаж,
първи етаж и таван. Сградата е изградена в периода 1945-1950г. по данни на собствениците.
Конструкцията е монолитна – оградни стени в сутерена от каменна зидария, върху ивични
фундаменти, оградни и преградни носещи стени на надземните етажи от тухлена зидария,
междуетажни елементи от дървен гредоред, с частични стоманобетонови елементи, покрив
– двускатен, дървен, покрит с керемиди. Достъпът до приземния етаж се осъществява от
двора; до първия етаж – посредством външно масивно стълбище, разположено по фасадата
на сградата; достъпът до тавана – по вътрешно дървено стълбище от първия етаж. Вторият
етаж се състои от вестибюл, три помещения, тоалетна и стълбище към тавана. Помещението,
разположено в централната южна част на етажа е без подова и таванна конструкция
вследствие на настъпилото събитие и на практика не съществува, а се ограничава само от
преградните му стени.
Таванът представлява еднообемно помещение, оформено под двускатния покрив.
Покривната конструкция е дървена. В южната част на тавана е била изпълнена капандура с
малък балкон пред нея. Към момента на огледа покривът в зоната на капандурата е
разрушен.
Носещата дървена конструкция на покрива е в добро състояние, не са налице изкълчвания,
провисване или други деформации, които да налагат усилващи или укрепващи мероприятия
за нормалната й експлоатация. Налице са строителни недостатъци по покривното покритие
от керемиди – разместени, счупени и липсващи такива. Подовите конструкции от дървен
гредоред в незасегнатите от събитието зони също са в добро състояние – без провиси и
деформации. Не се установяват недопустими пукнатини по носещите стени от тухлена
зидария на сградата, с изключение на зоната, в която е разположена тоалетната на първия
етаж, където се наблюдава пукнатина на фасадата. Недопустима деформация се установява и
в зоната на балкона към капандурата на тавана, където е налице провисване и усукване на
съществуващата бетонна плоча. Налице са съществени обрушвания на мазилката по южната
и западната фасади на сградата вследствие на атмосферните влияния.
Вследствие на възникналото събитие се наблюдават локални повреди – липсваща част от
покрива, разрушаване на част от междуетажните елементи /подови конструкции/ на тавана,
първи и приземен етаж, но същите не са се отразили на останалата част от носещата
конструкция на сградата. Към датата на огледа сградата е с видима амортизация от възраст,
без тази амортизация да застрашава сигурността на конструкцията на сградата.
Нормативната стойност на налягането на вятъра на височина 10 м. над нивото на терена за
района на Кочериново е в размер на 0.38 кN/кв.м. Скорост на вятъра от 16 м/с отговаря на
стойност на налягането на вятъра от 0.157 кN/кв.м.
Вещото лице е дало заключение, че при нарушено остъкляване на тавана и еднократна
екстремна пулсация на вятъра би могло да се увеличи местното отрицателно налягане по
контура на покрива, което да доведе до настъпилото събитие – откъсване на покрива в
зоната на капандурата, частично обрушване на оградната зидария на фасадата при балкона,
които при падането си нанасят щети и разрушават междуетажните подови конструкции на
сградата. Разрушената част от процесното имущество е приблизително 50 кв.м.
Вещото лице е дало заключение, че действителната стойност на сградата по метода на
амортизирана възстановителна стойност е 102 463 лв. /в която не са отразени недостатъците
от възникналата повреда/.
От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: От огледа на място
6
вещото лице е заключило, че носещата конструкция на дървения покрив в голямата си част е
такава, каквато е била към момента на първоначалното изграждане на сградата. Въпреки
това вещото лице не е установило дървения материал, който оформя носещата конструкция
на покрива, да е с изчерпани експлоатационни характеристики – няма изтърквания, няма
провисвания, няма нацепване, състоянието на конструкцията не е застрашаваща или
рискова, дървената конструкция на покрива е в състояние, което е нормално за
експлоатация, с изключение на зоната на срутването, в която част покривът следва да се
ремонтира.
Като вероятна причина за срутването вещото лице посочва: локално натоварване в тази зона
на покрива вследствие на моментна пулсация, моментен товар, който претоварва
конструкцията. В зоната, в която е срутена покривната конструкция, има капандура с
дървени врати с остъкляване. Посочило е, че при буря прозорецът може да се отвори или
счупи, т.е. да се наруши остъкляването. Поради това е възможно при нарушено остъкляване
да се получи това местно всмукване – при отвор на фасадата, който предизвиква фуния на
вятъра, завихряне, при което скоростта на вятъра се увеличава над 16 м/с и причинява по-
голямо налягане в тази част на покрива. При липса на отвор от капандурата при тази скорост
на вятъра не би се стигнало до тези щети. Вещото лице е обяснило механизма на събитието
– отворени прозорци на капандурата или нарушено остъкляване на тези прозорци, като е
възможно да са се счупили от вятъра /посочило е, че и при малка амплитуда на вятъра
прозорецът може да се счупи/, при което през отвора е нахлул вятър, при което скоростта на
вятъра от 16 м/с е канализирана през тесния отвор, при което се получава голямо налягане и
„всмукване на покрива“, който е откъснат в зоната на отвора /капандурата/.
Вещото лице е отговорило, че от вида на срутването, при което покривът е „отрязан“ в
зоната на капандурата – там, където в покрива има отвор, може да се направи извод, че
проникването на вятър през този отвор е предизвикал увеличаване на скоростта на иначе не
толкова силния вятър. Поради това този отвор, а не други отвори по покрива /отвори от
разместени керемиди напр./ са в причинна връзка със събитието. При отвори в други зони не
би настъпила щета само в тази конкретна зона, а би имало повреди и на други места по
покрива /каквито в случая няма/.
Срутването не се дължи и на естествено овехтяване на конструкцията, при което също не би
се стигнало до такъв тип срутване, при което покривът е пропаднал по очертанията на
капандурата. Вещото лице е посочило, че това е вероятният механизъм на събитието.
Другата посочена в заключението като причина – завихряне в ъглите на сградата и по
контура на покрива, е малко вероятна като причина.
При липса на отвор в капандурата, за да се получат подобно откъсване, е необходимо
вятърът да е със скорост от 32 м/с.
Вещото лице е дало заключение, че от вида на остатъчната конструкция може да се направи
извод, че нанесената щета не е вследствие на обичайно овехтяване, а на някакво събитие,
извънредна ситуация.
По отношение на движимите вещи, вещото лице е обяснило, че същите са паднали в
дупката, но се касае за стара покъщнина, която е амортизирана и няма стойност.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.А
Св.К. М. към момента на събитието е работил за застрахователя и е извършил огледа на
имота. Помни, че времето било дъждовно – през последните 2-3 дни валели проливни
дъждове. На място установил срутване на покрива, като дупката минавала от тавана до
мазето. Свидетелят същия ден посетил и други къщи в района заради наводнени дворове и
мазета. Твърди, че огледът се извършил ден след буря.
Св.Е сочи, че около 15-20.01.2023г. имало силен вятър; през нощта станал до тоалетна и чул,
че нещо се сгромолясва, земята леко се разтресла. На другия ден отишъл до къщата на
ищцата със съсед, който имал ключ, и видели срутване около балкона. Отворили вратата и
видели огромна дупка през етажите до мазето.
Св. Атвърди, че ищцата развила диабет, заради това, че има проблеми със застрахователите,
била много притеснена.
Св.Х след инцидента е посетил имота със сина на ищцата и представителя на застрахователя
и е видял щетите – видял срутването, образувалата се дупка през етажите и падналата в
мазето покъщнина – легло, хладилник, шкафове.
Св.Е сочи, че през януари 2023г. е пропаднала терасата и е пробила средната стая на втория
7
етаж, после плочата на първия етаж и накрая мазето, в което са пропаднали част от мебелите
– легло, шкафове, стар хладилник. Сочи, че къщата се застраховала от 12 години по
настояване на А. Ш.. Твърди, че последната трудно приела отказа на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение. Към другите й заболявания се добавил и диабет.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и установяват еднопосочно
релевантните факти от предмета на доказване в производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.405, ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователни обезщетения в размер на 22 600 лв. /за
увреден недвижим имот/ и на 2 000 лв. - частичен иск от 30 000 лв. /за увредени движими
вещи/ по сключен договор за имуществена застраховка. Предявеният иск за заплащане на
обезщетение в размер на 22 600 лв. е съединен с иск по чл.409 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5 768.55 лв. за периода от
13.02.2023г. до 15.01.2025г.
Горните искове са съединени в условията на кумулативност с иск по чл.82 във вр. с чл.52 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., причинени
от неизпълнение на договорното задължение на ответника да плати застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да
бъде по - дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която
застрахованият е представил на застрахователя всички необходими документи, посочени в
нормата на чл.106 от КЗ. Според чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено
в този кодекс, и което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 освен в случаите на
чл.380, ал.3 /чл.409 от КЗ/.
По предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.405, ал.1 от
КЗ във вр. с чл.409 от КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже: 1)
наличието на валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и
увреденото лице, с предмет процесното увредено имущество – недвижим имот и движими
вещи/покъщнина; 2) настъпване на застрахователно събитие, попадащо в обхвата на
покрития от застрахователя риск – буря; 3) наличието на щети по застрахованото имущество
и вид на увреденото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие, както
и действителната стойност на вредите към датата на събитието; 4) изправност на
застрахованото лице по отношение на задълженията му по застраховката; 5) по иска за
обезщетение за забава – датата на отправяне на застрахователна претенция, както и размера
на претендираното обезщетение за забава.
Не е спорно между страните, че на 23.08.2022г. ищцата А. С. Ш. е сключила с ответника
„ГрДоговор за застраховка „Любим дом“, с издадена застрахователна полица
№8501157022135271, с която е застрахована еднофамилна къща, находяща се в
гр.Кочериново, заедно с цялата покъщнина.
Неоснователно е възражението, че ищцата не е собственик на имота. От представените
доказателства се установява, че същата е съсобственик с 1/3 ид.ч. Сключването на договор за
застраховка е действие на обикновено управление, което може да се извърши от всеки
съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици. Съсобственикът има интерес да
застрахова цялото съсобствено имущество, доколкото притежава право на собственост и
право на ползване на цялото, което обуславя застрахователния му интерес /чл.398, ал.2 от
КЗ/, както и да получи цялото застрахователно обезщетение, а отношенията между
съсобствениците по повод получената от един от тях облага във връзка с имота се уреждат
по правилата на чл.30, ал.3 от ЗС. Отделно от това, по арг. от чл.402, ал.2 от КЗ договорът за
застраховка на чуждо имущество е действителен. В тези случай се приема, че застрахован е
собственикът, който има право да получи обезщетението. При отказ от страна на
бенефициера да получи застрахователното обезщетение в хипотезата на договор за
8
имуществена застраховка в полза на трето лице, уговарящият /застраховащият/ е активно
легитимиран за получи обезщетението /Решение №141 от 14.10.2019г. по т.д.№2839/2018г. на
ВКС, II т.о./. От показанията на св.Паланкова-Дойчинова се установи, че останалите
съсобственици са дали съгласие и са гласували доверие на А. Ш. да сключи застраховката, за
което те са й платили своя дял от застрахователната премия, както и да получи
застрахователното обезщетение.
Видно от застрахователния договор, в него като покрит застрахователен риск е посочено
„природно бедствие“. Неразделна част от договора за имуществена застраховка са общите
условия, в които в Глава I, Раздел 5 са посочени покритите застрахователни рискове, като в
т.8.2.6 е включен риска „буря“, дефинирана като обусловено от времето движение на
въздушни маси при скорост на вятъра над 15 м/с. В посочената точка са изброени и щетите,
които подлежат на обезвреда при настъпване на посоченото застрахователно събитие „буря“
- вредите се изразяват в събаряне, счупване, скъсване, разкъсване, откъсване, отнасяне и
други механични повреди или унищожаване на имущество. Изрично е предвидено
изискването наличието на „буря“ по смисъла на посочената точка да бъде удостоверено с
документ от НИМХ.
Според настоящия съдебен състав, от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства – двете съдебно-технически експертизи, събраните гласни и писмени
доказателства, по делото се установи настъпване на застрахователно събитие „буря“, както и
че същото е причинило щети по застрахованото имущество от вида на изброените в т.8.2.6
от ОУ.
На първо място, липсва спор, че по време на действие на застрахователния договор са
настъпили щети по застрахованото имущество. Описание на същите се съдържа в
съставения от представител на застрахователя Опис на повреденото или унищожено
имущество и Констативен протокол от 27.01.2023г., като щетите се установяват и от
събраните по делото гласни доказателства и изготвените експертни заключения.
Спорният по делото въпрос е коя е причината за увреждането и представлява ли същата
покрит застрахователен риск.
В тази връзка съдът анализира внимателно експертните заключения съвкупно със събраните
по делото гласни и писмени доказателства и приема, че събитието, което е причинило
щетите по застрахованото имущество, е буря, разбирана като силен вятър със скорост над 15
м/с, случило се вечерта на 19.01.2023г. На първо място, за наличието на такъв вятър
свидетелства представеното Удостоверение от Национален институт по метеорология и
хидрология изх.№ОД-ОЗ-219-1/21.03.2023г. На второ място, за това, че е имало буря
свидетелстват св.К. М. и св.Е сочи, че същата вечер е имало много силен вятър, като той е
чул, че нещо се сгромолясва в къщата на А. Ш., а на сутринта видял срутването. Свидетелят
К. М. потвърждава, че в района е имало буря и проливни дъждове, поради което направил
оглед не само на тази къща, но и на други увредени имоти в района. Горепосочените
свидетелски показания са в унисон и подкрепят двете експертни заключения, които
установяват причината за причинените щети по застрахованото имущество, а именно –
буря. Този извод следва на първо място от заключението на комплексната строително-
техническа и икономическа експертиза на вещите лица – инж.Е които са дали заключение, че
причина за възникналата авария е вятър със скорост от 16 м/сек, който се е завихрил в
областта на лоджията и е откъснал покрива. Този извод на вещите лица инж.Елена Лозанова
и Иван Кирилов Дермански е споделен и от вещото лице инж.Илинка Митева по
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, която дава
заключение, че вероятната причина за настъпване на щетите е извънредно събитие,
изразяващо се в екстремна пулсация на вятъра, при която при отвор в капандурата се е
получило завихряне, причинило голямо налягане, от което се е срутил покривът в тази част.
Възраженията на ответната страна, че по делото липсвали доказателства за наличие на отвор
в капандурата са неоснователни. Вещото лице в съдебно заседание обясни, че при
посочената скорост на вятъра, макар и с малка амплитуда, е напълно възможно вятърът да е
счупил прозореца на капандурата /или да го е отворил/, откъдето вятърът да е проникнал и
да се е получило завихрянето в лоджията, което завихряне е именно причината за
настъпилото срутване в тази зона, тъй като е предизвикало голямо местно налягане. Дори да
се приеме, че прозорецът на капандурата не е бил счупен или отворен от вятъра, а е бил
изначално отворен, то видно от Общите условия, при събитието „буря“ по т.8.2.6 липсва
9
като основание за изключване на отговорността на застрахователя проникването на вятър
през отворени прозорци, така както такова изключение е предвидено за събитието „проливен
дъжд“ по т.8.2.8, където изрично е предвидено, че не се покриват щети от наводнение /от
намокряне/ при проникване на вода през отворени прозорци.
От гореизложеното следва несъмнен извод, че именно тежестта на налягането, предизвикано
от завихрилия се в лоджията вятър е довело до срутване, а не тежестта на някакъв друг
предмет /какъвто не е установено да е паднал, видим и наличен в образувалата се от
срутването дупка/. Доказано е настъпването на застрахователното събитие по т.8.2.6 от
Общите условия, а именно - на непредвидимо и внезапно проявило се застрахователно
събитие /т.7 от ОУ/, представляващо буря /т.8.2.6 от ОУ/ - движение на въздушни маси при
скорост над 15 м/с. Именно това събитие е причинило материални вреди по застрахованото
имущество /т.7 от ОУ/, от вида на описаните в т.8.2.6 от ОУ – събаряне, счупване, откъсване,
отнасяне, механични повреди и/или унищожаване на имуществото.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че причина за настъпване на събитието
е несъответствие на конструкцията на процесния обект с одобрените конструктивни
проекти, както и че същата е неустойчива спрямо минималните нормативни изисквания за
натоварване от вятър. Това възражение остана недоказано. От заключението на вещите лица
инж.Е и И се установи, че конструкцията на сградата и покрива е в много добро състояние;
няма компрометирани дървени елементи на носещата конструкция на гредореда и покрива;
конструкцията не носи риск и е в състояние, годно за нормална експлоатация.
Неоснователно е и възражението, че срутването не е резултат на еднократно събитие, а има
експлоатационен характер. Вещото лице инж.И е категорична, че нанесената щета не е
вследствие на обичайно овехтяване, а на извънредно събитие, като този извод е обоснован в
съдебно заседание с вида на щетата, от която се установява, че не се дължи на естествено
овехтяване на конструкцията, при което не би се стигнало до такъв тип срутване /локално/,
при което покривът е пропаднал по очертанията на капандурата.
Поради изложеното са налице предпоставките, предвидени в застрахователния договор за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя.
В тежест на ответната страна застраховател е да докаже, че е налице основание за
изключване на неговата отговорност. Установената с чл.9 от ЗЗД договорна свобода
позволява страните в Общите условия към договора за застраховка да уговорят изключени
рискове, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо, или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
На първо място, ответната страна се позовава на изключението по т.8.2.8, б.“в“ от ОУ с
твърдение, че вредите се дължат на неподдръжка от страна на собственика на имуществото
с грижата на добрия стопанин. Изключението, на което се позовава застрахователят, е
предвидено за риска „проливен дъжд“, а не за риска „буря“, който беше установен като
причина за настъпилото увреждане, поради което дори само на това основание
възражението се явява неоснователно. Видно е от ОУ, че за всеки покрит риск изрично са
предвидени хипотезите, при които застрахователят не дължи обезщетение за причинени от
този риск вреди. За риска „буря“ такива изключения не са предвидени, а договореното
изключение за един риск е неприложимо за друг такъв, при липса на подобна уговорка.
На следващо място, ответната страна се позовава на неизпълнение на общите задължения на
застраховащия, предвидени в Глава V Общи положения Раздел II - т.8.1.1. да поддържа
застрахованите имущества в изправност и да ги стопанисва съобразно предназначението им
с грижата на добър стопанин; по т.8.1.2 - да спазва всички изисквания за безопасност,
произтичащи от законодателството, както и предписанията на компетентните органи,
проектант, изпълнител, производител и на застрахователя; - по т.8.1.4 – да взема
необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие или ако
такова е настъпило – за ограничаване размера на вредите. Конкретното твърдение е, че
конструкцията не е изпълнена да удържи нормативни установените минимални
натоварвания от вятър, което представлявало неизпълнение на горните задължения и било
основание за намаляване размера на дължимото обезщетение на основание чл.395 от ГПК,
тъй като това действие е допринесло за събитието.
В тежест на ответната страна беше да докаже конкретното твърдяно нарушение –
изграждане на сградата в нарушение на нормативно установените изисквания за натоварване
10
от вятър. Възражението остана недоказано.
На първо място, липсват установени нормативни изисквания за натоварване от вятър при
проектиране и изграждане на сгради. На второ място, от заключенията на вещите лица по
двете съдебно-технически експертизи се установи, че конструкцията на сградата е
изпълнена по начин, че прави сградата годна и безопасна за ползване. Експертните
заключения оборват твърденията на ответника, че компрометирана конструкцията на
сградата е причината за щетите.
Нещо повече, съдебната практика е категорична, че правно значимо за отказа на
застрахователя да плати обезщетението при настъпило застрахователно събитие е само
такова поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на
застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона,
договора /респ. Общите условия/ изисквания за действия или бездействия, насочени към
предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им. Тъй като
преддоговорното поведение на застрахования е релевантно спрямо други права на
застрахователя - да откаже сключването на договора или да прекрати или измени договора
при узнаване на обстоятелства от съществено значение за риска, които застрахованият
съзнателно е премълчал, след като е бил попитан за тях, приема се, че отказът на
застрахователя по имуществената застраховка да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпването на застрахователното събитие не може да бъде основан на
такива факти от поведението на застрахования, които по естеството си предполагат
настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за
застрахователния му интерес, ако те са съществували при сключването на договора и са му
били известни.
Именно такава е и настоящата хипотеза, при която ответната страна се позовава на факти,
които са съществували към датата на сключване на застрахователния договор, а именно
състоянието на конструкцията на сградата. В случая няма премълчаване на факти от страна
на застраховащия, като видно от попълнения въпросник към полицата, изрично е
отбелязано, че ремонт на покрива е правен преди повече от 10 години. Ето защо
застрахователят не може да се позовава на обстоятелства, които са съществували към
момента на сключване на договора и които е могъл да узнае при полагане на дължимата
грижа.
В съдебната практика по аналогични казуси се приема, че дори да са налице изпълнени в
отклонение от строителните правила дефекти на застрахования обект, съществуващи към
момента на сключването на договора, за които застрахователят при полагането на дължимата
грижа на добър търговец е могъл да узнае, не би могло да се говори за изключен риск,
доколкото застрахователят би следвало да е съобразил състоянието на обекта и именно с
оглед на него да е приел сключването на договора при уговорените условия. Клаузи,
изключващи отговорността на застрахователя за щети, причинени от нарушени строителни
правила и норми, са приложими само по отношение на бъдещи промени в състоянието на
обекта /респ. последващи ремонти и поддръжка/, довели до увеличаването на риска.
/Решение №95 от 04.07.2017г. по т.д.№1805/2016г. на ВКС, I т.о./. На това основание всички
възражения на ответника, че сградата е изградена в отклонение от одобрените проекти; че е
изградена в нарушение на нормативно установени изисквания за натоварване; че
конструкцията не е изпълнена да издържи на нормативни изисквания за натоварване, се
явяват неоснователни, а и недоказани.
От събраните доказателства се установи, че застрахователното събитие – буря, от което са
причинени щетите, е настъпило на 19.01.2023г., която дата е посочена от застрахования в
уведомлението до застрахователя, а застрахователната претенция е предявена на 23.01.2023г.
По делото липсва спор между страните, видно и от отговорите на претенцията на
застрахователя, че се претендира обезщетение за настъпило събитие от 19.01 /така както е
заявено пред застрахователя/.
Наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на
предвидения в него застрахователен риск „буря“ и надлежното изпълнение на задълженията
на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на необходимите документи
обуславят извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Относно размера на застрахователното обезщетение:
11
Поради настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя е възникнало
задължение по силата на чл.386 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер,
който не надхвърля застрахователната сума по договора. В случая страните са се уговорили,
че застрахователната сума на недвижимия имот е 100 000 лв., като тази сума е лимитът, до
който отговаря застрахователят.
Застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
съответно възстановителната стойност, която е цената на възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
От заключението на комплексната експертиза на вещите лица инж.Елена Лозанова и Иван
Кирилов Дермански се установява стойността на щетите по недвижимия имот, съизмерими с
възстановителната им стойност, а именно 22 600 лв., за който размер предявеният иск
следва да се уважи като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Основателна е и претенцията за
законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на отказа – 13.02.2023г. до
15.01.2025г., изчислена от съда служебно на сумата от 5 783.21 лв., което е повече от
претендираната сума от 5 768.55 лв., която следва да се присъди изцяло. Основателна е и
претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претенцията за обезщетение за унищожена покъщнина остана недоказана. В тежест на
ищцовата страна беше да докаже както щетите, които са причинени на конкретни движими
вещи от покъщнината, така и действителната им стойност. Нито едно от двете не беше
доказано при условията на пълно и главно доказване. От свидетелските показания се
установи, че след срутването в мазето е пропаднала покъщнина – легла, шкафове,
хладилник, но не беше установено по делото дали същите са увредени и какви са щетите,
респ. годни ли са употреба или са унищожени. Съдът служебно възложи задача на вещото
лице да опише и остойности движимите вещи, но вещото лице даде отговор, че се касае за
много стара покъщнина, която няма стойност, т.е. е обезценена. Доколкото размерът на
обезщетението се определя от пазарната стойност на повреденото имущество към датата на
увреждането, съответно възстановителната стойност – сумата, с която може да се закупи
имущество от същия вид и качество, то предвид експертното заключение искът се явява
освен недоказан, и неоснователен. Още повече, че в случая ищцата претендира пълния
размер на застрахователната сума /макар и частично/, срещу която е застрахована цялата
покъщнина, а по делото се установи, че срутването е засегнало една от стаите /средната стая
на втория етаж/, част от мебелите от която са пропаднали в мазето.
По предявения иск по чл.82 от ЗЗД за неимуществени вреди:
С ТР №4 от 29.01.2013г. по т.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието задължителното за
съдилищата разрешение, според което при договорно неизпълнение е допустимо
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от договорното неизпълнение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
договорното задължение, а при недобросъвестност на длъжника обезщетението за
неимуществени вреди е за всички вреди в причинно - следствена връзка с договорното
неизпълнение.
Правото на обезщетение за вреди от неизпълнен договор възниква при наличието на
следните предпоставки: 1/ неизпълнение на договорно задължение като формата на
неизпълнението е без значение; 2/ неизпълнението на задължението да се дължи на виновно
поведение на длъжника, т. е. на причини, за които длъжникът отговаря; 3/ кредиторът да е
претърпял вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4/ да е налице причинна връзка
между пълното неизпълнение или ненадлежното /неточно/ изпълнение на задължението и
причинените вреди.
В правната теория и съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и
непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките - това са вредите, които
12
длъжникът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата,
които са били известни на страните при сключването на договора и на тези обстоятелства,
които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите.
Предвидими са вредите, които нормално би следвало да се допуснат при пораждане на
задължението като закономерен резултат от неговото неизпълнение; това са вредите, които
длъжникът, при полагане на дължимата грижа, е могъл да прогнозира според
обстоятелствата, които са му били известни при сключването на договора или които са могли
да му бъдат известни.
По делото се установи, че ответникът не е изпълнил свое договорно задължение и е отказал
без основание да изплати застрахователно обезщетение.
На първо място, ищцата твърди, че вследствие на неправомерното поведение на ответника
се е увредило здравословното й състояние, наложило се да търси лекарска помощ поради
внезапно появилото се силно главоболие, нарушена координация, постоянна загуба на
равновесие, водеща до политания и падания, сърцебиене, влошаване на съня, сухота в устата
и жажда, замъглено зрение, като впоследствие се установило, че това е форма на диабет,
какъвто ищцата не била имала преди това. Съдът намира, че по делото не беше доказано при
условията на пълно и главно доказване, че влошаването на здравословното състояние на
ищцата, в т.ч. развилия се диабет, да е в пряка причинна-връзка с отказа на застрахователя да
изплати обезщетение по предявената от нея застрахователна претенция. Представеният
амбулаторен лист /л.39/ е от дата след повече от година от постановения отказ и не може
пряко да бъде обвързан с него. Свидетелските показания на св.Анна Кокарешкова и
Св.Елисавета Паланкова-Дойчинова, които сочат, че заради проблемите със застрахователя
ищцата развила диабет, не могат да установят при пълно доказване нито наличието на
подобно заболяване, нито влошаване на здравословното състояние на ищцата, нито че
същите са в пряка връзка с отказа на застрахователя. Още повече, че са представени писмени
доказателства и свидетелите също потвърждават, че и преди това ищцата е страдала от
различни заболявания. Отделно от това, подобни вреди, свързани с влошаване на
здравословно състояние и появява на нови заболявания, не могат да бъдат определени като
„предвидими“ при сключване на застрахователния договор.
От показанията на св.Анна Кокарешкова и Св.Елисавета Паланкова-Дойчинова се
установиха изложените в исковата молба твърдения, че ищцата била много притеснена
заради това, че застрахователят е отказал да плати обезщетение, че трудно приела този отказ.
Съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които обичайно търпи всеки
човек, спрямо когото не е изпълнено договорно задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, изразяващи се в негативни психически преживявания, притеснение и тревога,
че няма да получи обезщетение, с което да възстанови щетите по къщата си, че ще бъде
лишена от възможността да разполага с паричните средства от обезщетението, на които е
разчитала, за да ремонтира имота. При определяне размера на обезщетение съдът отчете
значителния размер на неизпълнено задължение на застрахователя/22 600 лв./, възрастта на
ищцата, продължителния период, през който вредите са търпени, считано от отказа, и
определи същото на 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Над този размер предявеният иск е неоснователен поради
недоказаност на част от твърдените вреди по изложените по-горе мотиви /Решение №260429
от 25.07.2024г. по гр.д.№4761/2018г. на СГС/.
Възражението на ответника на неизправност на ищеца поради неплащане на
застрахователната премия, е направено едва с писмените бележки, поради което е
преклудирано.
По разноските: Ищцата претендира разноски в исковото и обезпечителното производство по
списък в общ размер от 6 474.74 лв., от които по съразмерност се следват 5 376.35 лв.
Договореният и платен адвокатски хонорар на адв.Х. в размер на 3 480 лв. е в минималния
размер по Наредба, изчислен по правилото на чл.7, ал.2, т.4 /равняващ се с точност на
3 479.48 лв. по изчисления на съда/.
Ответната страна има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете – по
списък се претендират 1 100 лв., от които се следват 186.60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ 47А, бл.В, ет.3, да заплати на А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес
гр.Благоевград, ул.“Хилендар“ 1, вх.А, ет.3, следните суми:
- сумата от 22 600 лв. /двадесет и две хиляди и шестстотин лева/, представляваща
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Любим дом“, с издадена
застрахователна полица №8501157022135271, за вреди от настъпило застрахователно
събитие „буря“ на 19.01.2023г., представляващи стойността на увредената част от двуетажна
къща, находяща се в поземлен имот в град Кразуващо по плана парцел V-82, квартал 8, при
съседи: от три страни – улици, Ве - сумата от 5 768.55 лв. /пет хиляди седемстотин
шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ – лихва за забава върху обезщетението от
22 600 лв. за периода от 13.02.2023г. до 15.01.2025г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба -21.01.2025г. до окончателното плащане.
- сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от неизпълнение на задължението на „Групама
Застраховане“ ЕАД по Договор за застраховка „Лс издадена застрахователна полица
№8501157022135271 за заплащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 21.01.2025г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.Б
против „Гр с адрес: гр.С, иск за осъждане на „Г Ш. следните суми: - сумата от 2000 лв. -
частичен иск от общата сума от 30 000 лв. – застрахователно обезщетение по Договор за
застраховка „Л“, с издадена застрахователна полица №8501157022135271, за вреди от
настъпило застрахователно събитие „буря“ на 19.01.2023г., представляващи стойността на
унищожено движимо имущество /покъщнина и обзавеждане/ в двуетажна къща, находяща се
в поземлен имот се в град К, образуващо по плана на парцел V-82, квартал 8, при съседи:
от три страни – улици, Введно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 21.01.2025г. до окончателното плащане;- над размера на сумата от 1000 лв. до пълния
предявен размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди /болки и страдания/ от неизпълнение на задължението на „Г по Договор за застраховка
„Л с издадена застрахователна полица №8501157022135271 за заплащане на застрахователно
обезщетение.
ОСЪЖДА „Гт 5 376.35 лв. /пет хиляди триста седемдесет и шест лева и тридесет и пет
стотинки/ за разноски в исковото и обезпечителното производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.Бл, да заплати на „Гр сумата от 186.60 лв.
/сто осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ за разноски в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14