Р Е Ш Е Н И Е
Номер 49 20.05.2020 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
град Търговище
на тринадесети май
две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА
БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 27
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба по жалба на „СИТИ КЕШ“ООД със седалище и
адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Николай Пенчев чрез адв.
Г.Иванов, против Решение № 8 от 20.01.2020 г., постановено по НАХД
№246/2019 г. по описа на Поповски районен съд,
с което е потвърдено НП № В-0050452/06.11.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със
седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита
на потребителите, с което и на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит, на „СИТИ КЕШ“ООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Средец“, ул.“Славянска“№29, ет.7, представлявано от
управителя Н.
П. П., действащ чрез юрисконсулт М. Р. Р., за административно нарушение по
чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
(три хиляди лева), като законосъобразно.
В касационната жалбата се сочи, че атакуваният акт е
незаконосъобразен. Сочи неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема
становище, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП -
административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, в съдебно заседание не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Търговище, дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на
въззивното решение.
След като обсъди законосъобразността
на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно
чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима-постъпила е в срок, от надлежна
страна и подлежина разглеждане.
По същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства
съдът е приел за установено, че по
повод постъпила в КЗП жалба с вх.№ В-03-952/16.05.2019 г. касаеща сключен ДПК №
207471/30.08.2018 г. /приложена ведно с договора/ , на 05.06.2019 г. служители
от КЗП посетили обект – офис на „Сити
Кеш“ООД, находящ се в гр. Попово, бул. ”…”№ ., ет... Длъжностните лица се легитимирали
пред мениджър екип в търговското дружество, след което в 10.25 ч. започнали
проверка във връзка с постъпилата жалба, като изискали и им била представена
цялата документация във връзка с ДПК № 207471/30.08.2018 г. Всички констатации
от извършената проверка били отразени в констативен протокол № К-2670045, който бил подписан без възражения от лицата
присъствали при проверката. След допълнителен анализ на документацията, на
21.08.2019 г. в гр.Шумен бил съставен АУАН № К-0050452, в който
актосъставителят приел, че при сключване на ДПК № 207471/30.08.
2018 г. заемодателят е нарушил разпоредбата на чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК. На
18.09.2019 г. съставеният акт бил предявен и връчен на надлежно упълномощено
лице – Г.
Д. И., който се запознал с него и го
подписал с отбелязване, че „представляваното от мен дружество не е извършило
твърдяното нарушение“. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН били депозирани
допълнителни подробни писмени възражения по акта, след запознаване с които и
приемането им за неоснователни, било издадено НП № В-0050452/06.11.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и
Силистра със седалище гр.Варна към главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите, връчено лично на 14.11.2019 г.
От правна страна е прието, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. НП е издадено от компетентен орган, в
съответствие с административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и
обстоятелството, че съгласно чл.233,ал.2 от ЗЗП НП се издават от ръководителя
на контролния орган…или от оправомощени от тях длъжностни лица, какъвто
несъмнено се явява Директора на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр.Варна към
главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите,
съгласно приложената Заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на
КЗП. По отношение съставилия АУАН инспектор, на когото и съгласно чл.233,ал.1
от ЗЗП и приложената Заповед № 373ЛС/22.04.2015 г. са възложени
такива правомощия.
Прието е, че в преценката си дали да
издаде НП наказващият орган се основавл на фактическите констатации по АУАН,
които в рамките на производството по налагане на административни наказания се
считат за верни до доказване на
противното. Позовавайки се на задължителна съдебна практика, е прието , че съдът
е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата,
при които е извършено.
За безспорно е прието, че „СИТИ
КЕШ“ООД гр.София се явява „кредитор“ по смисъла на легалната дефиниция по чл.9,ал.4
от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.11
от същия закон несъмнено има задължението при предоставяне на потребителски
кредити да изготвя договори, съдържащи изрично предвидените в посочената
разпоредба задължителни реквизити.
В обстоятелствената част на съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че кредиторът /респ.
заемодателя/ не е вписал в сключения с потребителя ДПК № 207471/30.08.2018 г.
лихвения процент, който се прилага при разсрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора, начините на неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора –
задължение, вменено му съгласно изискванията на чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК – нарушение,
за което впоследствие е бил санкциониран по реда на чл.45,ал.1 от същия закон.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК въвежда императивно две отделни
изисквания към кредитора – да посочи на разбираем език в ДПК: 1.лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне;и 2.стойността
на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Направен е
извод, че касаторът не е спазил нито едно от тези си задължения,
което е видно от чл.7, ал.1 и ал.2 сключения договор. Страните
са постигнали съгласие за това, че при просрочие на вноска по кредита,
заемателят дължи обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки
просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. За ноторно е прието, че
размерът на законната лихва е определим съгласно чл.1,ал.1 от ПМС №
426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (Обн.,ДВ, бр.106 от 23.12.2014 г.), като 10 процентни пункта
върху основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно 1 юли, на
текущата година.
Направен е анализ на съдебната практика,
като въззивната страна е отчела, че тя не е последователна. Обоснован е извод, че изискването е въведено с
цел още при сключване на договора бъдещият заемополучател да види и разполага с
цялата информация, касаеща неговите бъдещи задължения при погасяване на
кредита, а не да му се вменява задължение да търси и преценява тази макар и
общодостъпна информация от други източници. Въпросната информация е съществена,
тъй като касае пряко заемополучателя и несъмнено влияе при вземането му на
решение дали да сключи предложения му договор за потребителски кредит или не
След обстоен анализ, който се споделя от настоящата инстанция съдът е приел, че
всеки договор се сключва в различен момент, за различен период и за различна сума, поради което следва
неговото съдържание да отговаря и съдържа всички реквизити по чл.11,
ал.1 от ЗПК.
Тези изводи напълно се споделят от настоящата инстанция Касационното производство е средство
за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на
материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена
съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на
деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите,
посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да
са се осъществили по различен на приетия
от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства Поповският
районен съд да е допуснал такива нарушения.
Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
При изложеното, оспореното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се
претендират от ответната страна и касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1
от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен съд гр. Търговище,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 8 от 20.01.2020 г., постановено по НАХД
№246/2019 г. по описа на Поповски районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.