РЕШЕНИЕ
№ 3730
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110111320 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. С., гр. *, с която
срещу „*-**” ЕАД, гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени
имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът М. С. С. твърди, че на *г., около 18,40 ч. в гр. *преди
кръстовището между ул. *и ул. *, собствения му лек автомобил „**", с per. № ***бил
блъснат отзад от л.а. „*", с per. № *, който бил блъснат от л.а. марка „**”, с рег. № *. Сочи, че
на тази дата управлявал автомобила си и се движил по ул. „*“ посока центъра на града.
Имало е задръстване и се е образувала колона автомобили. Преди кръстовището с ул. *били
спрели, като в този момент водачът на л.а. марка „**”, рег. № * движещ се с несъобразена
скорост бъска движещият се зад ищеца л.а. марка „*”, с рег. № *, който от удара се
преместил напред и блъснал л.а. марка „**”, с рег. № *. Сочи, че за настъпилото ПТП
попълнили двустранен констативен протокол и за виновен посочили водача на л.а. с марка
„***”, с рег. № *. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на
събитието. Сочи, че на *г. е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на
автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е
получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 1
040 лв., а не в размер на сумата от 200,00 лв., която му е изплатена. Поради тази причина
предявява и настоящия частичен осъдителен иск. Моли за осъждане на ответника и за
присъждане на разноски.
Ответникът „*“ ЕАД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП, механизма и че ищецът е завел
извънсъдебна претенция. Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за
завишен, като излага подробни съображения в тази насока, като оспорва и акцесорната
претенция за лихва, както и претенцията на ищеца за присъждане на разноски за правна
1
защита – адвокатско възнаграждание, като твърди, че такива разноски не са действително
направени и това обстоятелство не е удостоверено. Твърди, че е заплатил на ищеца сумата в
размер на 208,13 лв., а не посочената от него сума в размер на 200,00 лв. Моли да се
задължи ищцовата страна да направи изрично волеизявление дали оспорва, че е получил
сумата в размер на 208,13 лв. за репариране на понесените вреди. Счита, че със заплащането
на сумата от 208,13 лв. е отстранил претърпените вреди. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли на основание
чл. 214 ГПК, съдът да допусне изменение на иска, като същият да се счита предявен за
сумата от 697,81 лв., като частичен от 800,40 лв. Ищецът поддържа иска, съобразно
направеното изменение и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „**", с per. № *,
от което е видно, че ищецът е вписан като собственик на същия.
Установява се от представения протокол за ПТП № *от *г., че на същата дата около
18,00 ч. в гр. *преди кръстовището между ул. *и ул. *, лек автомобил „**", с per. № * е бил
блъснат отзад от л.а. „*", с per. № *, който бил блъснат от л.а. марка „**”, с рег. № **. Като
виновен е посочен водачът на автомобил *, който се е движили с несъобразена скорост и
който за този период е бил застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“.
Ищецът е уведомил застрахователя, за което е съставен опис на щетите от *г. - задна
броня и капак заден. На увреденото лице е заплатена сума в размер от 208,12 лв. за
претърпените вреди.
От заключението на вещото лице А. В. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че вещото лице приема описаните увреждания, като общата
стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени е 906,04 лв. към датата
на увреждането.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а. „**", с per.
№ *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени
вреди в правната сфера на ищеца (не се спори), в заявения размер. В тежест на ответника е
било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е
съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищцата
имуществени вреди, че е заплатил същото.
Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за „**", с per. № *, валидна към датата на
ПТП, настъпило на *г. между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от
които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил
2
застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна
претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 208,12 лв.
След като застрахователят извънсъдебно е заплатил застрахователно обезщетение по
заведената щета, то същият е приел механизма на настъпване на произшествието, като в
настоящото производство може да оспорва единствено размера на вредите.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност за
възстановяване на автомобила (части и труд) към датата на увреждането е 906,04 лв.
Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 208,12 лв., като е останала дължима сумата
от 697,92 лв. Използваната от застрахователя методика за изчисляване на обезщетението не
съответства на законовите критерии за пълно обезщетяване на всички претърпени вреди.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 697,81 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 680 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 150 лв. депозит
за експертиза и 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г.,
поради което и ответникът не релевира възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 697,81 лв. /шестстотин
деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, част от сумата от 800,40 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на задна броня и капак заден на собствения на ищеца лек
3
автомобил марка „**", с per. № *, причинени в резултат на реализирано на *г. в гр. *, ПТП по
вина на водача на л.а. марка „**", с per. №*, застрахован по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.09.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В*, сумата от 680 лв. /шестстотин и
осемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищеца по следната банкова
сметка с титуляр адв. А. – IBAN *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4